37 страници. Брикстънската Академия - юни 2003 г.
Освободи Ума Си!
Защо да търсите звездите, когато вие сте звездата?
В тази последна част смятам да навляза в някои доста странни области. Всички, които ме смятат за луд, сега напълно ще се убедят в това, защото. ами, странно е някак. В този луд свят, ако не ви считат за луд, нямате потвърждение за здравия си разум, нали така? Представяте ли си този луд свят да ви счита за нормални?!? О, Божичко, какъв ужасен кошмар! Искам да говоря за някои от аспектите на матрицата, този затвор на ума, в който всъщност живеем, как го създаваме и как той бива манипулиран, така че реалността ни става тази, която ни налагат манипулаторите, защото тя устройва плановете им. Част от това е осъзнаването, че не сме физически тела, независимо дали са черни, бели или небесносиньо-розови. Това не сме ние, това е средство да преживеем тази реалност. Ние сме едно безкрайно съзнание, което не умира - тази дума не съществува в съзнанието. Следователно, ако се считаме за физически хора, Дейвид Айк не съществува. Дейвид Айк е само името на едно преживяване на безкрайното съзнание в тази реалност - само едно преживяване! Но ако започнем да се идентифицираме като Дейвид Айк на отделни части, започваме да се възприемаме като малки незначителни хора. О, аз съм толкова малък и жалък, какво мога да направя? Затова непрекъснато биваме тласкани в това откъснато състояние, като се отъждествяваме с това, което правим. Малко е странно. хората да се отъждествяват с работата си. Питат ви какво си ти? – Аз съм миньор, аз мета улиците, аз съм пилот, аз съм от Лондон. Съдим, както и съдят за нас какви сме, според това, което правим. Но това е само преживяване, нищо повече. Колко хора, когато им кажат Приятно ми е, кой си ти? отговарят: Аз съм всичко, което съществува, приятно ми е да се запознаем. Ние не правим така. В един просветен свят другият би отвърнал: О, аз също, май те познах.
Разделението съществува, за да ни разделя. Ще говоря за това и за много други странни неща.
Освободи Ума Си!
Защо да търсите звездите, когато вие сте звездата?
В тази последна част смятам да навляза в някои доста странни области. Всички, които ме смятат за луд, сега напълно ще се убедят в това, защото. ами, странно е някак. В този луд свят, ако не ви считат за луд, нямате потвърждение за здравия си разум, нали така? Представяте ли си този луд свят да ви счита за нормални?!? О, Божичко, какъв ужасен кошмар! Искам да говоря за някои от аспектите на матрицата, този затвор на ума, в който всъщност живеем, как го създаваме и как той бива манипулиран, така че реалността ни става тази, която ни налагат манипулаторите, защото тя устройва плановете им. Част от това е осъзнаването, че не сме физически тела, независимо дали са черни, бели или небесносиньо-розови. Това не сме ние, това е средство да преживеем тази реалност. Ние сме едно безкрайно съзнание, което не умира - тази дума не съществува в съзнанието. Следователно, ако се считаме за физически хора, Дейвид Айк не съществува. Дейвид Айк е само името на едно преживяване на безкрайното съзнание в тази реалност - само едно преживяване! Но ако започнем да се идентифицираме като Дейвид Айк на отделни части, започваме да се възприемаме като малки незначителни хора. О, аз съм толкова малък и жалък, какво мога да направя? Затова непрекъснато биваме тласкани в това откъснато състояние, като се отъждествяваме с това, което правим. Малко е странно. хората да се отъждествяват с работата си. Питат ви какво си ти? – Аз съм миньор, аз мета улиците, аз съм пилот, аз съм от Лондон. Съдим, както и съдят за нас какви сме, според това, което правим. Но това е само преживяване, нищо повече. Колко хора, когато им кажат Приятно ми е, кой си ти? отговарят: Аз съм всичко, което съществува, приятно ми е да се запознаем. Ние не правим така. В един просветен свят другият би отвърнал: О, аз също, май те познах.
Разделението съществува, за да ни разделя. Ще говоря за това и за много други странни неща.