София: Изд. Весела Люцканова, 1994. — 271 с.
Превод: Владимир Филипов. Тук няма точно сюжет. Няма точно добри и точно лоши. Всичко е мъничко реално и повече абсурдно. Но и животът е такъв - бяга от подреденото повествование на книгите, излиза от контурите и много рядко ти позволява да сложиш етикет на участниците. Така че, може би, "Кланица пет" е парченце живот, неизмислен и невъобразен. "Кланица пет" е всичко, което искам от една книга - да ме остави друга.
Превод: Владимир Филипов. Тук няма точно сюжет. Няма точно добри и точно лоши. Всичко е мъничко реално и повече абсурдно. Но и животът е такъв - бяга от подреденото повествование на книгите, излиза от контурите и много рядко ти позволява да сложиш етикет на участниците. Така че, може би, "Кланица пет" е парченце живот, неизмислен и невъобразен. "Кланица пет" е всичко, което искам от една книга - да ме остави друга.