София: Българската Академия на науките, 1974. — 361 с.
Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен
Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и
Методий[1], направи достояние на научния и културния свят едно
неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от
началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва.
Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет
на внимание от страна на учените и не един път около него се
разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи,
други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят
литературен анализ и т. н.
В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до
известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за
задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все
още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение.