Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „доктор
на филологическите науки по научна специалност
05.04.11. – Общо и сравнително езикознание. — 2009. — 56 с.
В първа глава са представени теоретичните основания на
етимологичните изследвания на звукосимволична лексика, изведени са
методологичните принципи за нейното разпознаване, реконструкция и
определяне на етимологичните гнезда.
Втора глава започва с представянето на наблюдения върху
функционирането на съвременни образоподражателни названия. След
това в систематизиран вид на ономасиологичен принцип са представени
голям брой деетимологизирани славянски (и от други индоевропейски
езици)
названия, за които е формулирана хипотеза за звукосимволичен
(образоподражателен) произход. Въз основа на общ семантичен и
формален анализ е формулирана хипотеза за семантичния развой на
изследваните думи, за формално-семантичните отношения между тях.
Представен е етимологичен анализ на отделни лексеми, превърнали се
в обикновени
конвенционални обозначения (славянските названия на мравки,
наследници на псл. *morv-, бълг. кокал, рус. хороший ‘хубав’, пол.
gogółkа ‘неузрял плод на дърво’).
В заключението са представени изводите от изследването.