Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

измервания,

да се

изпълняват

всички

предписания

за

безопасната

им

работа, особено

по

време

на

максималното

им

натоварване,

и да се

извършват своевременно

всички

ремонти

за

отстраняване

на

появили

се

дефекти

по

тях.

4. Да се

осигурява

икономична

експлоатация

на

водносиловата

система

възможно най-малък брой обслужващ персонал

минима-

лен

разход

на

средства

материали.

Това

налага

да се

вземат мерки

срещу

бързото

износване

на

съоръженията,

да се

извършват своевре-

менно

профилактични ремонти,

да се

въвежда

все

по-нашироко

авто-

матизацията

във

водносиловите системи.

ВЪВЕЖДАНЕ

НА

ВОДНОСИЛОВИТЕ

СИСТЕМИ

ЕКСПЛОАТАЦИЯ

След

като строителството

на

отделните обекти

приключи,

трябва

да се

извършат редица проверки

изпитвания

на

водните електрически

централи

съоръженията

към тях

преди водносиловата система

да

се

въведе

експлоатация. Съгласно съществуващите

правилници

[12,

13 и 14]

това трябва

да

става

по

следния

начин.

Всяко съоръжение, монтирана конструкция

машина

към

водните

електрически

централи трябва

да

бъдат

изпитани

поединично

след

завършването

по

отношение

на

тяхната техническа изправност. Така

след

изграждането

на

водохващанията

водовземанията

се

проверява

действието

на

всички затворни органи,

водоплътността

им,

времето

за

отваряне

затваряне

пр.,

при

напорните

тръбопроводи—тяхната

водоплътност

и т. н. За

резултатите

от

извършените

единични

из-

питвания

се

съставят съответните актове.

За

монтираните хидравлични

електрически

машини

при

водните

електрически

централи

се

изисква

комплесно

изпитване,

при

което

се

установява годността

им за

съвместна работа. Получените

резултати

се

отразяват

двустранни актове между изпълнител

инве-

ститор.

След

успешното приключване

на

единичното

комплексното

из

питване

водносиловата система

се

пуска

пробна

експлоатация,

за

което изпълнителят трябва

да

представи

на

инвеститора:

а)

списък

на

сградите

съоръженията заедно

генералния

план

на

водноси-

ловата

система;

б)

изпълнителните чертежи,

които

отразено фак-

тическото състояние

на

извършеното

строителство;

в)

актовете

за

скритите

строителни

монтажни

работи, качеството

количеството

на

кои-

то не

може

да се

установи

при

завършеното съоръжение (основи, армировки,

изолации

пр.);

г)

актовете

за

изпитване

на

материалите, конструкциите

детайлите;

д)

актовете

за

единичните

комлексните изпитвания

на

монтираните

машини

елементите

на

съоръженията;

е)

дневниците

за

стоманобетонните

работи;

ж)

протоколите

за

геоложките

сон-

дажните работи, извършени

от

строителя;

з)

дневниците

за

земните

пилотните

работи;

и)

дневниците

диаграмите

за

инжекционните

работи;

к)

заповедните

книги

[12]. През време

на

пробната експлоа-

тация

се

проверява съвместната

работа

на

всички съоръжения

машини,

съставляващи водносиловата система,

при

обичайни,

из-

вестни

случаи

и при

извънредни експлоатационни условия.

При

това

по

принцип

всеки елемент

от

системата трябва

да

получи максимал-

ното

си

натоварване съгласно проекта.

Докато

при

хидравличните

електрическите машини

това

изискване може

да се

задоволи чрез

непрекъсната работа

продължение

на 72

часа,

при

хидротехни-

ческите

съоръжения често пъти това

невъзможно,

тъй

като такива

условия

се

появяват понякога

много продължителен период

от

време. Така

при

язовирите периодът

на

пробната експлоатация

би

трябвало съгласно изложения

принцип

да се

определя

от

максималното

натоварване, получавано

при

преливането

на

високата вълна

норма-

тивната

обезпеченост, което

явно невъзможно.

По

тази причина

72-часовото изпитване

на

машинно-електрическата част

на

централата

обикновено

се

приема като продължителност

на

пробната експлоа-

тация

и за

цялата водносилова система. Обстоятелството,

че

хидро-

техническите

съоръжения

не са

получили

при

всички случаи своето

максимално

натоварване,

се

взема

под

внимание

чрез подходящо ораз-

мерен

гаранционен срок,

за

който

ще

стане дума по-долу.

Начинът

обемът

на

изпитването

при

хидротехническите съоръжения

на

водносиловите

системи

се

уточняват

правилници, инструкции

разпоредби, като

се

съдържат

обезателно

и в

проекта

за

организацията

на

експлоатацията

[13 и

14].

Общо

взето,

изпитванията

се

свеждат

до

следното.

При

оглед водопровеждащите съоръжения

не

трябва

да

показват външни дефекти, като негрижливо бетонирани участъци,

шупли

бетона, отлепени циментни

или

торкретни замазки, разкри-

вени

повърхности, петна

от

подмокряне, неуплътнени

лошо

изпъл-

нени

фуги

и пр. При

безнапорните водопровеждащи съоръжения

се

установява

действително изпълненият коефициент

на

грапавината

проводимостта

им,

които

се

сравняват

проектните стойности.

При на-

порните

съоръжения

се

изисква изпробване

при

напор

10—25%

по-

грлям

от

максималния

проектен, който

се

задържа

не

по-малко

от

минути.

Едновременно

това

се

измерват деформациите

на

съоръ-

жението

радиална посока

евентуалните филтрации

от

него.

Затворните органи

повдигателните механизми трябва

да

дей-

ствуват

при

пълен

товар

сигурно, лесно

безпрепятствено, като

дават

минимални

пропуски

на

вода

вследствие

на

уплътнението. Уплътни-

телните

елементи

повдигателните устройства

се

приемат веднаж

сухо състояние, преди натоварването

след

това

при

проектното

на

лягане,

като

се

определят загубите

на

вода

действителната повдигателна

сила.

Затворните органи

трябва

да

имат непрекъсната работна

готовност,

бсобено

когато

се

намират

при

основния изпускател

на

язовирните

стени.

При

напорните

тръбопроводи

освен изпитването

воден напор

трябва

да се

проверяват отклоненията

от

проектния

диаметър

и от

оста.

До

3000

тт

отклонението

на

диаметъра

не

трябва

да

надвишава

тт,

хоризонталното

вертикалното отклонение

от

оста

при

опор-

ните

блокове

не

трябва

да

бъдат

повече

от

0,002

пъти разстоянието

между

два

съседни блока, респективно

тт.

Качеството

на

мон-

тажните

заваръчни шевове

на

тръбопроводите

трябва

да се

проверява

гама-лъчи

и с

петрол, като

по

първия

начин

се

пролъчват

не

по-малко

от 10% от

общата

дължина

на

монтажните шевове,

а по

втория

всички

шевове.

Водостроителят трябва

да

взема участие

и при

определянето

на

дей-

ствителния

коефициент

на

полезно действие

на

водните турбини, който

не

трябва

да

бъде

по-малък

от

гарантирания

договора

за

доставката

от

завода-производител.

Проверяват

се и се

тарират

всички

уредби

за

автоматизиране

кон-

тролиране

работата

на

хидротехническите съоръжения. Правят

се и

пър

вите измервания

контролно-измервателната апаратура

към

язовирните

стени

водохранилищата.

Единичното

комплексното изпитване

пробната експлоатация

за-

вършват

с акт

обр.

24, с

което става предаването

на

водносиловата

си-

стема

от

изпълнителя

на

инвеститора. Проявените

при

всеки един

от те-

зи

изпитвателни периоди дефекти

се

отстраняват

от

изпълнителя

в оп-

ределените

актовете срокове.

Водносиловата система, приета

от

инвеститора,

се

въвежда

редовна експлоатация

от

специална

правителствена

комисия,

назначена

от

Министерския

сгвет

по

доклад

на

министъра

на

енергетиката

горивата.

На

тази комисия освен представените

от

изпълнителя

на ин-

веститора книжа

материали

се

дава

актът

обр.

24, и

актовете

за

комплексното

изпитване

на

машините. Комисията съставя протокол

за

приемане

пускане

на

водносиловата система

редовна

експлоатация,

който

се

утвърждава

от

Министерския

съвет.

този протокол

се

дава

преценка

за

качеството

на

строителството,

за

недовършените

или не-

извършените работи,

за

допуснатите отклонения

от

утвърдения

проект

се

предлага срок

за

тяхното извършване, поправяне

или

отстраняване.

Освен това

протокола

се

дава

или не

обосновано предложение

за

въвеждане

на

водносиловата система

редовна експлоатация.

След

изтичане

на

поставения срок

за

отстраняване

на

недостатъците

по

про-

токола

на

правителствената комисия водносиловата система

се

преглеж-

да

наново

от

представители

на

изпълнителя

инвеститора

и ако

всичко

е в

изправност,

се

съставя

акт

обр.

27,

който

също

подлежи

на

утвърждаване

от

Министерския

съвет.

това водносиловата система

се

въвежда

редовна експлоатация. Едновременно

това

на

службата,

която

ще

експлоатира системата, трябва

да се

предаде

окончателно

уточненият

периода

на

изпитването

приемането проект

за

органи-

зацията

на

експлоатацията

инструкция

за

нейното извършване. Пре-

дава

се

също

пълна техническа документация

за

всички съоръжения

машини

на

системата, която

съдържа

всички книжа

материали,

представени

на

правителствената приемателна комисия заедно

ораз-

мерителната

част

на

техническия

работния проект

техническите

паспорти

за

съоръженията

машините.

За да се

увеличи ефективността

на

капиталовложенията^

водноси-

ловите системи обикновено

се

изграждат етапно.

такъв

случай вся-

ка

централа

от

системата,

която

може

да се

експлоатира самостоя

телно, може

да се

приеме

въведе

редовна експлоатация

по

опи-

сания

по-горе ред.

Тъй

като хидротехническите съоръжения

машини могат

да

притежават

скрити дефекти, които

се

проявяват

при

по-продължи-

телна експлоатация, предвижда

се

обикновено гаранционен срок,

не

по-къс

от 2

години, смятано

от

датата

на

приемателния протокол.

Ако

гаранционния срок

се

появят недостатъци, резултат

от

лошо

из-

пълнение

или

некачествени строителни материали,

за тях се

съставя

акт

от

инвеститора

изпълнителя.

него

се

указва

срокът

за от-

страняването

им от

изпълнителя

за

негова сметка.

Ако

това

не се

извърши

уточнения срок, инвеститорът

има

право

да

възложи

поправ-

ката

на

друга

организация,

а на

изпълнителя

се

удържат

разходите

за

това

четворен размер [13].

След

като водните електрически централи

на

системата

се

въве-

дат в

редовна експлоатация, започва един период

различна

продъл-

Таблица

Експлоатационни

показатели

на

Теребля-Рикската

ВЕЦ

(СССР)

Показател

Пълен

приток

във

водо-

хранилището

Ш>

Използуван

воден обем

за

производство

на ел.

енер-

гия

10°

Коефициент

за

използу-

ване

на

оттока

в %

Годишно

производство

на

ел.

енергия

в ТЛ

Разход

на ел.

енергия

за

собствени

нужди

ОЛ

Експлоатационни

разходи

рубли

Себестойност

на ел.

енер-

гия в

коу/

МЛ

Съгласно

проекта

385

ШО

478

—

0,128

Фактически

показатели

по

години

1957

440

221

328

1,98

385

ОДЗО

1958

504

224

360

2,20

419

0,117

1959

290

213

73,5

342

1,82

410

0,120

1960

465

278

417

1,83

385

0,097

1961

187

183

288

1,53

412

0,142

1962

456

309

478

1,28

572

0,117

1963

247

221

342

0,97

362

0,106

1964

366

309

482

1,07

358

0,078

1965

447

392

608

1,03

368

0,058

жителност, който

се

характеризира

постепенно подобряване

на

експлоатационните

показатели

и е

известен като

период

за

усвоя-

ване

на

водносиловата

система.

През този интервал

от

време персоналът постепенно

се

комплектува, привиква

към

особено-

стите

на

експлоатацията, подобрява постепенно своята

работа

своя

опит,

набира необходимия материал

за

създаване

на

по-точни диспе-

черски графици

на

основата

на

по-достоверни прогнози.

По

този

начин

се

създават

предпоставките

за все

по-пълното използуване

на

наличния

воден отток,

за

увеличаване

на

количеството

подобряване

на

каче-

ството

на

произвежданата електрическа енергия,

за

намаляване

на

себестойността

чрез снижаване

на

експлоатационните

разходи.

Характерен

пример

това отношение

са

резултатите, получени

при

усвояването

на

Теребля-Рикската

водна електрическа централа

СССР /табл.

1/,

която

подязовир-

на

със

заобиколен

пад

Докато

първата експлоатационна година процентът

на

използуваната водна маса

едва 47%, като останалата част

от

притока

преляла

неизползувана,

през

десетата

година благодарение

на

разработения диспечерски график

за

работата

на

водохранилището

този процент въпреки влажната година

е бил

доведен

до

87%.

По

този

начин

годишното производство

на

електрическа енергия

от 328

ТЛ

първата година

достигнало

до 608

при

предвидено

по

проект

478

ТЛ.

Себе-

стойността

намаляла

съответно

от

0,130 коп/

МЛ

до

0,058

кои/

МЛ

през десетата

експлоатационна

година.

За

постигането

на

този резултат

спомогнало много

включ-

ването

на

централата

енергийната система

на

Лвовския район.

ОРГАНИЗАЦИЯ

НА

ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

НА

ВОДНОСИЛОВИТЕ СИСТЕМИ

При

съвременното използуване

на

водите

са

възможни

принципно

две

форми

на

организация

на

експлоатацията

—

цялата хидротехническа

система

се

експлоатира само

от

едно ведомство

или

отделни хидро-

възли

от нея се

предават

по

отрасли

за

експлоатация

на

различни

ведомства.

Първият

начин

целесъобразен

и се

използува, когато даден

отрасъл

хидротехническата система съществено преобладава

над

другите, примерно

тя е

преди всичко водносилова. Като пример

за

такава форма

на

експлоатация може

да

послужи Баташкият водноси-

лов път у

нас.

Вторият

начин

на

експлоатация

се

използува

при

хидротехнически

системи

комплексно

предназначение

ясно оформено разпределение

по

отрасли. Такова положение

се

среща

например

при

системата

по

р.

Искър.

От

язовир

„Искър"

до

язовир

„Панчарево"

тя е

предимно

силова

предадена

на

Министерството

на

енергетиката

горивата;

от

язовир

„Панчарево"

надолу системата

напоителна

и се

експлоа-

тира

от

Министерството

на

земеделието;

от ВЕЦ

„Пасарел"

се от-

деля

водопроводът

за

водоснабдяване

на

София, който

се

стопанисва

от

Софийския градски народен

съвет.

От

язовир

„Панчарево"

се

отделя

водопровод

за

промишлено водоснабдяване

на МК

„Кремиковци",

който

се

експлоатира

от

Министерството

на

химията

металургията.

Василевский,

Г. А.

Опнт

зксплуатаций

Теребля-Рикской

гидростанций,

Гидрот. строи-

тельство,

1966,

№6,

стр.

4—9.

При

първия

начин

на

експлоатация

организацията

сравнително

лека,

тъй

като преобладаващият отрасъл

сравнително независим

при

водоползуването,

останалите консуматори

на

вода

се

задоволяват

до

определена гарантирана обезпеченост.

При

втория

начин

се

налага пълна координация между отделните

експлоатационни

служби,

за

която

цел е

необходимо предварително

да

се

планира точно дейността

на

системата

въз

основа

на

дългосрочни

прогнози,

коригирани

процеса

на

експлоатацията съобразно

крат-

косрочните

месечни прогнози. Този

начин

на

организация

на

експлоа-

тацията

ще

намира

все

по-голямо приложение

оглед

на

окрупняването

комплексния характер

на

съвременните хидротехнически

системи.

Експлоатацията

на

водносиловите системи може

да

бъде

организи-

рана

по

различни

начини

съобразно

конкретната обстановка

и об-

щественото устройство

на

страната.

съответствие

основната

производствена дейност ръководството

им се

поверява

на

централното

ведомство, отговарящо

за

енергетиката.

У нас то се

осъществява

от

Министерството

на

енергетиката

горивата чрез неговите поделения

„Енергийно

управление"

дирекция „Язовири

каскади".

Електриче-

ките централи

—

топлоелектрически

водни

—

се

групират

по

терито-

риален

принцип

електропроизводителни

предприятия

образуват

електроснабдителни райони.

Водносиловите системи, респективно водните електрически цен-

трали

без

дългосрочно изравнение

на

оттока,

се

експлоатират изцяло

от

„Енергийно

управление",

като

за

целта

към тях се

организират

следните производствени цехове

[14]:

Хидротехнически

цех,

който

се

грижи

за

всички хидро-

технически

съоръжения,

за

улавянето

провеждането

на

работната

вода

до

централите, поддържането

ремонта

на

съоръженията.

Машинен

цех,

който отговаря

за

турбините

техните спо-

магателни устройства, хидромеханичната автоматика,

механичната

час

на

генераторите

и на

хидротехническите съоръжения, крановете, меха-

ничната

работилница

пр.

Електрически

цех,

който

се

грижи

за

генераторите

всички

електрически

съоръжения

на

централата, електроизмервателните при-

бори, релейната

защита,

електрическата автоматика

телемеханика

и пр.

При

по-малките водни електрически централи механичният

елек-

трическият

цех

могат

да се

слеят

един

електротурбинен.

При

водносилови системи, респективно водни електрически централи

изравнение

на

оттока

язовири,

целесъобразно основните хидротехни-

чески съоръжения

от

водохранилището

до

началото

на

напорния

тръбо-

провод

да се

експлоатират

от

специализирана служба. Това

уместно

оглед

на

голямата сложност

специфичните особености

на

хидро-

техническата

експлоатация

на

тези важни съоръжения. Та?и задача

нас

възложена

на

дирекция „Язовири

каскади".

Хидротехническата

експлоатация

и в

този случай може

да се

организира

по

различен

на-

чин.

Принципно

обаче

необходимо

да се

оформят следните основни

служби, които застъпват основните видове дейности

на

ръководните

изпълнителните

органи

по

места

[15]:

Водностопанска

служба.

Ръководи

извършва чрез пер-

сонала

си по

места оперативната хидротехническа експлоатация, регулира

водните количества

нива, определя

съгласие

със

заинтересованите

ведомства работния режим

на

водохранилищата

въз

основа

на

диспечер-

ски

графици

прогнози

води водностопанската отчетност. Водносто-

панската

служба наблюдава

измерва хидрометеороложките фактори

чрез организирани

от нея

станции

във

водосбора

на

водносиловата

система

използува редовна информация

от

централната хидрометео-

роложка служба

на

страната.

На

тази основа

тя

предупреждава

свое-

временно

за

настъпването

на

екстремите

на

оттока, опасни

за

работата

на

системата,

дава

краткосрочни

дългосрочни прогнози

за

метеоро-

ложките

хидроложките явления, които

са от

значение

за

експлоатацията.

Служба

„Технически контрол". Следи

за

технически

правилната

рационална експлоатация

на

хидротехническите съоръжения,

контролира

чрез наблюдения

измервания сигурността

състоянието

им,

обработва данните

от

измерванията

определя сроковете

за из-

вършване

на

необходимите ремонти. Освен това

тя

извършва чрез ком-

петентни

комисии ежегодни технически прегледи

на

съоръженията,

изработва проектите

за

ремонтите, монтира контролно-измервателната

апаратура, участвува

представител

приемането

на

обектите

съхра-

нява

техническия архив

на

експлоатираните водносилови системи.

Към

нея

придадена специална геодезична

група,

която измерва

по

геодезичен

път

деформациите

на

съоръженията

снема периодично

на-

пречни

профили

на

водохранилищата

за

установяване ключовата крива

на

завирените обеми

размера

на

отложените

наноси.

Служба

„Поддържане".

Ръководи

извършва текущите

основните

ремонти

системата. Снабдена

е с

нужната механизация

специализирани

строителни бригади, които насочва

към

запланувания

за

ремонтиране обект. Разполага

централни работилници, складове,

транспорт

подвижни работилници, чрез които извършва ремонта

на

съоръженията

и на

строителната механизация, транспортните средства

плавателните

съдове

на

водносиловата система.

За

обследване,

по-

чистване,

уплътняване, поправки

ремонти

на

подводните

части

на

съоръженията

към

службата

„Поддържане"

се

предвижда

водолазна

група.

Освен

това

целесъобразно формирането

на

сондажи

о-ин-

жекционна

торкретна

група

за

извършване

на

инжекционно-

уплътнителните

торкретните

работи

при

ремонтите

на

хидротехничес-

ките съоръжения.

За

хидротехническата експлоатация

на

водносиловите системи

язовири

се

оформят

по

териториален

принцип

райони,

ръководени

от

началник,

който отговаря

за

сигурността

правилната работа

на

съо-

ръженията.

На

експлоатационните райони

се

възлагат следните

функции:

да

осигуряват необходимия технически контрол

върху

съоръженията

чрез наблюдения, измервания

изследване

на

развиващите

се в тях

процеси

явления, като извършват своевременно

първичната обра-

ботка

на

получените

от

тази дейност

данни;

да

изтакат

водохранили-

щето

съобразно

дадения

от

водностопанската служба режимен

или

диспечерски

график

и да

водят

водностопанската отчетност чрез еже-

Експлоатация

на

водносиловите системи

1.7

дневни,

десетдневни, месечни

годишни баланси

за

язовира;

да

осигу-

ряват проектната уловимост

на

водохващанията

проводимостта

на

деривационните

съоръжения;

да

извършват чрез специализираните

ре-

монтни

бригади

на

дирекцията,

попълнени

надничари,

предвидените

годишния

план

ремонти, като контролират

за

тяхното качество.

За

изпълнението

на

тези задачи

към

районите трябва

да се

пред-

видят

ръководители

на

хидротехническите

съоръже-

ния,

които ръководят,

понякога

извършват

някои

от

изброените

по-горе дейности

за

повереното

им

съоръжение

или

група съоръжения;

наблюдатели,

които извършват

обработват наблюденията

и из-

мерванията

върху

съоръженията; надзорници

на

водохващанията

деривационните

съоръжения

(по

един

за

всеки

5 — 7

1оп

канал), които

се

грижат

за

оперативната експлоатация

профилактичните ремонти;

хидрометеоролог,

който извършва метеороложките

хидроложките

наблюдения,

свързани

експлоатацията.

За

сегашния етап

на

развитие тази организация

за

стопанисване

на

хидротехническите съоръжения

към

водносиловите системи

се

оказ-

ва,

общо взето, целесъобразна.

оглед

на все

по-засилващото

се

ком-

плексно

използуване

на

язовирите обаче

би

било по-подходящо

всички

язовири

да се

стопанисват

от

една надведомствена организация, която

да

координира изтакането

на

водохранилищата

оглед

на

възможно

най-икономичното

използуване

на

водите

задоволяване

на

нуждите

на

всички водоползуватели.

ГЛАВА

НАБЛЮДЕНИЯ

ИЗМЕРВАНИЯ

ВЪРХУ

ХИДРОТЕХ-

НИЧЕСКИТЕ

СЪОРЪЖЕНИЯ

ПРИ

ВОДНОСИЛОВИТЕ

Г)

СИСТЕМИ

[71

\<_/

ЦЕЛИ,

ЗАДАЧИ

КЛАСИФИКАЦИЯ

НА

НА'

ЛЮДЕНИЯТАИ

ИЗМЕРВАНИЯТА

Наблюденията

измерванията имат

за

задача:

да

спомагат

за

сигурната

икономична

експлоатация

на

съоръ-

женията

и за

определяне

на

сроковете

за

навременен текущ

основен

ремонт;

2) да

установяват действителната сигурност

изграденото

съоръ-

жение

и да

дават

сведения

за

нейното запазване през целия период

на

експлоатацията

му;

3) да

проверяват правилността

на

приетите предпоставки

при

про-

ектирането

на

съоръженията

и да

спомагат

за

събиране

на

данни

за

подобряване

на

оразмерителните

строителните методи

крайна

цел —

постигане

на

по-големи

икономии

строителството.

Първата

основна задача

на

наблюденията

измерванията

пряко

свързана

оперативната експлоатация

на

водносиловата система.

Глав-

ната

част

от тях е в

областта

на

метеорологията

хидрологията

служи

за

непосредственото установяване

прогнозиране

на

отточния режим

на

използуваните

във

водносиловата система водни количества. Тези наб-

людения

измервания

са

абсолютно задължителни

за

всяка система

съоръженията

към

нея,

тъй

като

без тях е

немислима експлоатацията

въобще.

Чрез втората задача

на

наблюденията

измерванията

се

задоволява

основното

изискване

към

всяко съоръжение

— да

притежава необходи-

мата

сигурност

срещу

разрушаване. Това може

да

стане единствено чрез

систематичното

наблюдаване

измерване

на

всички фактори, които

определят коефициента

на

сигурност. Известно

е, че

разрушаването

на

едно съоръжение

не

става отведнаж.

Дълго

време преди

това

строи-

телният

материал дава признаци

за

изчерпване

на

неговите

съпротиви-

телни

възможности. Следенето

на

тези признаци

най-сигурният

начин,

за да се

предотвратят сериозни повреди

на

съоръжението.

Всяка

инженерна конструкция

има

свой живот, през който претър-

пява

редица промени. Като чуждо тяло

заобикалящата

природна

обстановка,

тя

предизвиква изменения

нея.

От

своя страна обаче

заобикалящата

среда

влияе

върху

съоръжението. Независимо

от

това

редица вътрешни сили

влияния променят

също

неговите качества.

Така

до

известна възраст съоръжението постепенно

увеличава

своята

устойчивост, като постепенно

се

установявява равновесие

между

най-

разнообразните въздействия отвън

отвътре.

След

това

обаче като

ре-

зултат

от

износването съоръжението

постепенно

започва

да

губи своите

качества,

поддава

се на

агресивните влияния

става негодно

за

употре-

ба. За да

може правилно

да се

прецени този момент

и за да

може съо-

ръжението

до

края

на

живота

си да

изпълнява

все още

задоволително

своите функции, макар

и с

по-лош коефициент

на

полезно действие,

необходимо

е то да се

наблюдава систематично

и да се

поддържа

ре-

довно.

По

този

начин

чрез наблюденията

измерванията

се

получава

вярна

обективна картина

за

състоянието

на

съоръжението,

като едно-

временно

това

се

определят

най-правилно

сроковете

за

извършва-

нето

на

текущия

основния

ремонт.

Наблюденията

измерванията допринасят

и за

развитието

на

нау^

ката. Чрез

тях се

набират данни, които позволяват

да се

усъвършен-

ствуват методите

за

оразмеряване

и за

определяне въздействията вър-

ху

съоръженията, като

се

излиза

от

действителния

начин

на

тяхната

работа

природна обстановка.

По

този

начин

наблюденията

измер-

ванията

се

превръщат

експеримент

върху

модел

естествена голе-

мина

условия,

най-съвършена

точна проверка

на

всички предпо-

ставки,

приети

от

инженера

при

проектирането.

Съобразно

изложените цели

задачи наблюденията

измервания-

та

могат

да се

групират

по два

характерни

белега

— по

своето предна-

значение

и по

времето

на

извършване.

По

своето

предназначение

те

биват

експлоатационна

и с

научноизследователска

цел.

Наблюденията

измерванията

във

връзка

експлоатацията реша-

ват

чисто практически задачи

—

осигуряват стабилитета

на

съоръже-

нието

през целия

му

живот, спомагат

за

установяване

на

наличната

сигурност,

на

най-икономичния

начин

на

експлоатация,

на

сроковете

за

текущ

основен ремонт. Това

най-малкият

обем

на

измервателните

работи

при

хидротехническите съоръжения, който може

да се

означи

като

програма-минимум.

Наблюденията

измерванията

научноизследователска

цел

съдей-

ствуват

за

уточняването

на

оразмерителните методи

и за

развитието

на

науката. Техният обем

се

определя

от

въпросите, които трябва

да

бъдат

изяснени.

зависимост

от

обема

предназначението

на

наблюденията

и из-

мерванията

се

предвижда

необходимата

за

това апаратура.

Докато

за

нуждите

на

експлоатацията

тя

може

да

бъде

сведена

до

минимум,

при

решаването

на

научноизследователски задачи

се

налагат

дбшир

ни и

скъпо

струващи уредби.

По

тази

причина

те се

оправдават само

при

'въоръжения

нова

конструкция

или при

такива, които, въпреки

че са

вече изследвани,

са

поставени

да

работят

при

необичайни условия. Про-

грамата

минимум

се

надхвърля

тогава, когато

необходимо

да се

проследи само

някой

фактор, който

досега

не е бил

изследван

даде-

ното

съоръжение предлага особено удобни условия

за

това.