Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

Набивните

пиезометри

се

монтират

по-бързо,

могат

да се

изтеглят

по

всяко време

от

съоръжението,

да се

използуват повторно

и да се по-

чистват

от

навлезли

каносни

материали. По-големи дълбочини могат

да

се

достигнат, когато набиването

се

съчетае

водонапорно

размиване

на

земните пластове

при

върха

на

тръбата

(фиг.

55).

Фиг.

54.

Видозе

миезсметрични

уредби

а —

пиезометри

.на

тръба

сондажна

дупка

; / —

надупчена

тръба

; 2 —

пясъчно-члкълест-филтър

;

З —

тампон

от

глина

или

бентонит

; 4 —

свободно водно ниво

на

филтрационния

поток

(депресионна

крива);

б —

водоняпорно

наблта

пиезометрична

тръба

; 5 —

стоманен

връх

филтър

; 6 —

междинен

филтър

;

ьчна

баба

; 9 —

тринога

; в —

наб,;вна

пиезометрична

тръба

; 10 —

стома-

нен

връх

за

ударно набиване

—

7 —

подвижна

муфа

; 8 — ръ

Фиг.

55.

Детайли

на

ииезоме-

трична

уредба

а —

извод

на

пиезометрична

тръба

над

терена

; 1 —

капачка

;

2 —

пие-

зометрична

тръба

; 3 —

очпор-отдуш-

ник

; 4 —

бетонен блок

; 5 —

метална

тръба

; 6 —

облицопка

; 7 —

дренаж-

на

подложка

; 8 —

насип

; б —

ьодо-

приемник

на

набивен

ниезометър;

1 —

винтова

резба

за

свръзка

пиезоме-

тричната

тръба

;

2—

надупчена

за-

пштна

тръба

;

3 —

месингова мрежа

4 —

надупчена

тръба

га

водоприемни-

ка

;

5 —

острие

от

закалена стомана

;

—

дупки

диаметър

тт

; в —

водоприемник

на

водонапорно набиван

пиезометър

; / —

винтова

резба

за

свръзка

пиезометричната

тръба

;

2 —

предпазна мрежа;

3 —

месингова

мрежа

; 4 —

надупчена защитна тръ-

ба

; 5 - -

тяло

на

водоприемника

;

—

седло

на

вентила

; 7 —

сферичен

вентил

; 8 —

пружина

на

вентила

;

—

острие

от

закалена

стомана

с от-

вори

за

"напорната

вод I ; г —

межди-

нен

водоприемник

;

—

тяло

на

водо-

приемника

; 2

винтова

резба

за

рьзка

пиезометричната

тръба

;

—

месингова мрежа

;

4 —

капупче-

на

защитна

тръба

; 5 и 6 —

муфа

за

свръзка

пиезометричната

тръба

Водното ниво

пиезометричната

тръба

се

установява

акустичен

или

електросъпротивителен

водочет,

който

се

състои

от

тежест,

закачена

на

разграфена

през

сантиметър

лента

снабдена

със

сигнализиращо

устройство.

При

акустичния водочет (фиг.

56) то

пред-

Фиг.

57.

Епектричен

водочетл

—

мерна лента

; 2 —

пластинка

за

закотпя-

не

на

мерната лента

към

тежестта

: 3 —

тяло

на

водочета

; 4 —

оловна

тежест

; 5 —

ебони-

тово

тяло

;

6 —

сребърни

електроди

плот,

от по 1

т- и

разстояние един

от

друг

ст

;

7 —

капачка

отпори

Фиг.

56.

Акустичен

водочет

—

пиечометрична

трьба

;

2 —

метален

звъ-

нец

; 3 —

свирка

; 4 —

пръстенонидми

преш-

лени

;

5 —

мерна

лента

ставлява свирка, закрепена

горния край

на

оформената като звънец

тежест

пръстеновидни прешлени през

1 ст. При

потопяването

на

звъ-

неца

във

водата

въздухът

от

него

се

изтиква през свирката, която

почва

да

свири.

този момент

от

лентата

се

отчита дълбочината.

При

изтеглянето

на

уреда

по

задържаната

прешлените

вода

може

да се

определи

на

каква

дълбочина

е бил

потопен звънецът

момен-

та на

отчитането

и да се

коригира

резултатът.

Точността

на

измерва-

нето практически достига

до

2—3

ст.

Много по-удобен

по-точен

електросъпротивителният

водочет

(фиг. 57),

при

който

тежестта

са

монтирани

два

електрода, свързани

източник

за

постоянен ток.

момента, когато електродите

се до-

прат

до

водната повърхност,

във

веригата протича ток. Това положе-

ние

се

установява

волтметър,

като едновременно

това

се

отчита

водният

стоеж

пиезометричната

тръба

по

деленията

на

лентата.

По

този

начин

може

да се

измерва

точност

до 1 ст.

Пиезометричните

тръби

могат

да се

използуват

също

и за

измер-

ване

на

скоростта

на

филтрационния поток,

на

коефициента

на

филтра-

цията

филтрационното водно количество,

като

за

целта

се

прилагат

методите

зависимостите,

познати

от

хидрологията

хидравликата

на

подземните води.

Водният

подем

сила, която

се

проявява

при

масивните

бе-

тонни

съоръжения,

фундирани

върху

водопропусклив

терен. Поради

голямото разнообразие

на

хидрогеоложките,

инжекционно-уплътнител-

ните

дренажно-отводнителните

условия тази сила

не

може

да се

установи достатъчно точно

по

друг

начин

освен чрез измерване

естествени

условия.

За

целта

се

използува най-често пиезометрична

уредба,

разположена

под

основата

на

съоръжението

заустваща

достъпна контролна галерия.

При

язовирните стени водният подем

се

Фиг.

58.

Уредба

за

измерване

нл

вод-

ния

подем

—

продължение

на

пиезометричната

тръба

;

2 —

тапа;

З, 4, 5, и 6

—тръбно

приспособле-

/4?

1;'*

;

ние

за

включване

на

преносим манометър

;

7 —

трипосочен кран

; 8 и 9 —

приспособле-

ние

з*

измерване

на

филтрационното

водно

количество

; 10 —

фун^я

за

отти

<ане

на из-

мереното

филтрационно

водно количество

дренажната система

измерва чрез дренажните сондажи, пробити

глед

приключване

на

уплътнителните

работи

основата

от

инжекционната

галерия. Горният

край

на

сондажа завършва

достъпна

тръба

трипосочен кран

манометър,

от

който

се

отчита размерът

на

водния

подем, след като

се

изчака стабилизирането

на

налягането.

Със

същата уредба може

да се

определя

филтриращото

под

съоръжението водно количество

чрез непосредствено обемно измерване

на

изтичащата

от

сондажа

вода

при

изключен манометър

отворен кран

по

посока

на

мерния

съд

(фиг. 58).

г. 59.

Водоприемни

клетки

кера-

мичен

филтър

—

месингово

или

бронзово тяло

; 2 —

мичен

филтър

;

3 —

водоприемна

—

медни

тръби

кера-

камера

;

-32+-

Напоследък водният подем

се

измерва

и с

всдоприемни клетки

керамичен

филтър (фиг. 59), които

се

полагат

сондажна дупка

пясъчно-чакъхчен

филгър.

При

клетката

се

предвиждат

две

тръби, което

облекчава

съществено запълването

на

уредбата

вода

нейното про-

миване

от

отложени

тлакове.

Водният подем

се

измерва

при

края

на

тръбите

манометър.

Много по-точни

по-удобни

са

електрическите измервателни

уреди,

получени

от

натискомерите

(т. 10)

чрез поставяне

на

подходящ

филтър

пред мембраната

им. По

подобен

начин

получен

телехидроме-

търът

(фиг.

60) от

електросъпротивителния телепресметър

(т.

10).

Уредът

се

монтира чрез винтова муфа

към

края

на

дренажния сондаж

или

пиезометричната

тръба.

Остатъчните деформации

при

съоръженията

от

порьозни

мате-

риали

се

получават предимно

за

сметка

на

порите. Когато

те са

пълни

въздух,

уплътнението

става

сравнително леко

приключава

в по къс

интервал

от

време. Присъствието

на

вода

порите обаче затруднява

този процес.

За да

напусне

заеманото

от нея

място,

водата

трябва

да

бъде

изтласкана насила през

свързаните

помежду

си

пори,

Това става

под

влияние

на

натоварването

върху

съоръжението,

вследствие

на

което

водата

порите

се

поставя

под

напор. Този напор,

кой

го се

проявява

върху

скелета

на

строителния материал,

се

нарича

порен

натиск.

Особено голямо

зяачение

има

гюрният

натиск

при

земнонасипните

съоръжения. Както

известно,техният

стабилитет

се

поддържа

главно

от

вътрешното триене

между

земните

частици.

Тъй

като

гюрният

натиск

действува

противоположно

на

силата,

предизвикваща

вътрешно

триене,

той

влияе

съществено

върху

устойчивостта

на

откосите.

Рязко намаляване

на

вътрешното

триене

вследствие

на

същест-

вено увеличаване

на

порния

натиск

може

да се

по-лучп

при

земнона-

сипни

язовирни стени

при

бързо

пълнене

празнене

на

водохранили-

щето.

При

това

колкото

по-ситнозърнест

насипният

материал, толкова

по-голям

напор

необходим

за

изтласкване

на

водата

от

порите

навън,

толкова

по-голям

става

порният натиск.

При

бързото

пълнене нато-

варването

върху

насипа

се

увеличава

кратко време

води

до

рязко

нарастване

на

порния

натиск.

Още

по-опасно

за

стабилитета

на

насипа

бързото

изпразване

на

водохранилището,

при

което

водонапоената

зсна

под

депресионната

крива

се

натоварва много неблагоприятно

от

увеличението

на

обемното тегло поради отпадането

на

водния подем.

Ето

защо

наложително

ла се

проследява порният натиск

при

насипни

съоръжения,

още

повече

че

размерът

на

тази сила може

да се

опре-

дели достатъчно точно само

по

опитен път.

Тъй

като

порният

натиск

хидростатична

сила,

той

може

да се

измерва

уредите, конструирани

за

водния

подем.

От

хидравлично

действуващите уредби приложение намират обикновените

пиезоме-

трични

тръби

водоприемен

филтър

определена точка

на

съоръже-

нието. Използуват

се

също

така

водоприемните

клетки

керамичен

филтър.

От

електрическите уреди най-голямо приложение намират струн-

но

индукционните,

основани

на

принципа

на

натискомерите,

при

които

порният

натиск

се

предава

върху

мембраната посредством

напоен

минерално

масло керамичен

филтър

запълнената

него предмембранна

камера

(фиг. 61).

Влажността

на

строителните материали оказва много голямо

влияние

върху

работата

на

инженерните конструкции. Това

се

отнася

особено

за

бетонните

земнонасипните съоръжения,

при

които влаж-

ността влияе съществено

върху

размера

на

обемните деформации

(съ-

съхване, набъбване)

върху

стабилитета

на

насипите.

За

измерване

на

влажността

хидротехническите съоръжения

конструиран

електрос

против

телен

влагомер

(фиг. 62),

Фиг

60.

Телехидрометър

1 —

муфа

;

2 —

порьозна

маса

; 3 —

предмембранна

камера,

пълна

вода

; 4 —

мембрана

;

5, 6, 7 и 8 --

конзоли

на

телеформетьра,

върху

които

са

опънати

намотките

; 9 —

лост

на

телеформетъра, свързан

мембраната

;

10 —

лост

на

телеформетъра, свързан

тялот

на

уреда

;

—

кабел

;

отвор

за

запълване

на

мембранната

предчамера*с

вода

Фиг.

61.

Струнноиндук-

Фиг.

62.

Електросъпротивителен

влагомер

(телехю^етър)

ЦИОНен

урСД

измерване

—

тръбен

филтър

от

керамична маса

; 2 —

електролитна

пъл-

На

ПОрОВИЯ

натиск

Ма1Па1\

нежна маса

; 3 и 4 —

електроди

; 5 —

кабел

М05

—

керамичен

филтър

;

2 —

мембрана

;

3 —

стр,на

; 4 —

електромагнит;

5—

уплътни-

тел

; 6 —

кабел

който работи

на

принципа

на

проводимостта

на

електролитна маса,

участвуваща

във

влагообмена

заключена между

два

електрода.

Тези

уреди

не

задоволяват напълно изискванията

на

хидротехниката,

тъй

като електролитното съпротивление

се

изменя

не

само

от

количеството

на

водата,

навлязла

уреда,

но и от

нейния

химичен

състав

тем-

пература.

По-добри резултати

се

получават

уреди, работещи

бързи

неутрони,

получавани

от

изотопа

-{-В

Те се

състоят

от

капсула

източник

на

бързи

неутрони

брояч, заложени

съоръжението

на

известно

разстояние един

от

друг.

Бързите неутрони,

преминаващи

през материала,

се

забавят, когато срещнат атоми

на

водорода.

По

тази

причина

колкото по-влажна

средата,

толкова по-малък брой

неутрони

достигат

до

брояча

за

определено време.

Уредът

се

тарира

при

лабораторни

условия

дава

точност

около

1,5%.

К.,

Ка]сЬег1:

01е

Веш1:е11ип§

с!ег

Лзо1:ореп,

—

Вашпазсгппе

ипс!

Ваи1:есппШ,

1968,

№

2,стр.

57—60.

12.

ОСНОВ

1И

ПОЛОЖЕНИЯ

ПРИ

ПРОЕКТИРАНЕТО,

ИЗГРАЖДАНЕТО

ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

НА

ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ

УРЕДБИ

За

всяка измервателна

уредба

се

изготвя проект, който

част

от

този

за

експлоатацията

на

хидровъзела

или

водносиловата система.

него

най-напред

се

уточняват задачите

на

уредбата,

като

се

излиза

от

резул-

татите, получени

от

статичните

хидравличните изчисления

за

съоръ-

жението

и от

анализа

на

предварителните геоложки,

хидрогеоложки

хидравлични

проучвания

изследвания.

На

тази основа

се

обосновава

обемът

на

измервателната

програма, набелязват

се

величините,

които

трябва

да се

измерват,

и се

подбират най-подходящите

уреди.

При

това

желателно една

съща

величина

да се

установява

по два

раз-

лични

начина,

примерно

деформациите чрез отвесиране

и по

геодезичен

път,

за да се

разполага

достатъчно контролни възможности.

По

същата

причина

и за да се

осигури резерва

при

евентуално отпадане

поради повреда, понякога

целесъобразно дистанционните уреди

да

се

дублират.

За да

може

да се

установява

зависимостта

между

взаимно

свър-

заните

величини

определена точка

на

съоръжението, уредите

за

тяхното измерване

се

комплектуват

мерни

полета(фиг.

63 и

64).

В тях е

желателно

да се

включват

всички

уреди,

а не

само дистан-

ционните,

както най-често

се

практикува. Така

при

бетонните

съоръ-

жения

едно мерно поле

обикновено

се

предвижда измерването

на

температурата

деформациите,

а по

изключение

непосредственото

измерване

на

напреженията

влажността.

При

насипните

съоръжения

мерните

полета

най-често

съдържат

уреди

за

установяване

на

дефор-

мациите,

елементите

на

филтрацията

порния

натиск,

а по

изключение

ка

напреженията.

Мерните полета

се

разполагат

мерни

профили

(фиг.

и 6 I),

минаващи

напречно

или

надлъжно

на

съоръжението.

Това

се

налага,

за да

може

да се

установи изменението

на

измерваните величини

по

характерни

сечения.

За

целта мерните полета

един профил трябва

да

бъдат

най-малко

4, тъй

като

кривите

за

изменението

на

измерва-

ните

величини

се

определят еднозначно

с 4

точки.

Особено важен въпрос,

след

като

се

установи

броят

видът

на

уредите,

определянето

на

местата

на

тяхното залагане

съоръже-

нието.

Тъй

като

за

сигурността

на

конструкцията

от

най-голямо значе-

ние

са

ексгремите

на

измерваните

величини,

то и

уредите, респективно

мерните

полета

профилите,

се

полагат

на

тези места,

където

съгласно

статичните

изчисления

се

очакват тези екстремни стойности.

Важна

съставна

част

на

проекта

за

измервателната

уредба

мон-

тажният план,

който

се

дават

местата

на

уредите,

кабелните връзки,

излазите

им,

мерните станции,

таблата

пр.,

също

така

специфи-

кацията

на

уредите

материалите.

проекта

се

дава

също

така

подробна инструкция

за

извърш-

ването

на

наблюденията

измерванията

проектираната

уредба

и на

ебработката

на

получените резултати,

ако

липсва типова инструкция

за

тази цел.

В нея

трябва подробно

да се

опише начинът,

по

който

трябва

да се

извършват всички видове дейности

във

връзка

експлоа-

тацията

на

измервателната

уредба.

Измервателните

уредби

при

хидровъзлите

водносиловите системи

се

изграждат

по

утвърдения

проект

от

специална монтажна

група,

Фиг.

63.

Принципно

разположе-

ние на

дистанционните

измерва-

телни

уреди

при

бетонни язо-

вирни

стени

—

телетермометър

; 2 —

розетка

от

тензометри

; 3 —

дистанционен

на-

клономер

; 4 —

керамични клетки

за

измерване

на

водния

подем

; 5 —

мер-

но

поле

; 6 —

мерен профил

Фиг.

64.

Принципно

раз-

положение

на

дистанцион-

ните

измервателни

уреди

при

подземни

съоръ-

жения

—

розетка

от

тензометри

;

2 —

телепресметър

; 3 —

теле-

термометър

; 4 —

телехидро-

метър

; 5 —

мерно поле

; 6 —

мерен

профил

; 7

кутия

излази

на

кабелите

от

уреди-

те ; 8 —

скала

;

9 —

бетон

която

някои случаи

поделение

на

експлоатационната

организация.

При

това

от

съществено

значение

са

взаимоотношенията между строи-

тели

монтажници. Измервателната апаратура

особено чувствителна

изисква специални грижи

внимание

при

монтажа.

От

друга

страна,

монтажните

работи

са до

голяма степен пречка

за

бързия

ход на

строителството, понеже изискват по-внимателно извършване

на

строи-

телните работи.

Тъй

като строителите

не

чувствуват пряко нуждата

от

измерването,

те са

склонни

поради тези затруднения

да не

обръщат

достатъчно внимание

на

монтажните работи,

да ги

смятат

даже

като

пречка

за

тяхната пряка дейност. Това отношение води обаче

до

много

нежелателни

последици, които могат

из

основа

да

компрометират цялата

измервателна

уредба.

Ето

защо

от

съществено значение

за

добрия

завършек

на

монтажа

правилното отношение

на

строителите

към

монтажниците.

От

своя страна

монтажната група трябва

да се

стреми

да не

причинява излишни затруднения

на

строителя.

За

целта

още

преди започването

на

строежа

уместно

да се

уточни начинът,

по

който

ще се

организира съвместната

работа.

Качеството

на

извършения

монтаж

се

контролира

от

авторския

надзор

инвеститорския контрол,

приемането

на

уредбата

става

съгласно описания

в т. З

ред.

Монтираните

уреди

се

проверяват веднага

по

отношение

на

тях-

ната изправна работа, като

още по

време

на

самия

строеж

се

правят

първите отчети. Получените данни

са от

особено голямо

значение,

тъй

като

повечето случаи представлязат началните, изходни стойности

за

измерваните

величини,

по

отношение

на

които

се

определят всички

техни

следващи изменения.

По

тази

причина

на

тяхната точност

вяр-

ност

трябва

да се

обръща

голямо внимание.

Експлоатацията

на

измервателната

уредба

започва, както

се

вижда,

още по

време

на

строителството.

Ето

защо

още със

започването

му е

целесъобразно

на

обекта

да

бъдат

пратени част

от

бъдещите

наблюда-

тели, които

да

присъствуват

при

монтажа

на

уредите,

да

извършват

първите

отчети

с тях и да

останат като основно

ядро

при

експлоа-

тацията

на

водносиловата

система. Само

по

този

начин

възможно

наблюдателят

да се

вживее

работата

на

съоръженията,

да

тълкува

правилно

техните

изменения,

като

ги

свързва

условията,

при

които

те са

изградени.

По

отношение

на

наблюдателите трябва

дл

се

пред-

явяват особено високи

изисквания.

За

тази длъжност трябва

да се

под-

бират преди всичко лица, които имат влечение

вроден похват

за из-

вършване

на

наблюдения

измервания

които ясно съзнават

голямата

от-

говорност

на

възложената

им

задача. Наблюдателят трябва

да

бъде

пре-

цизен,

точен

преди всичко съвестен

при

регистриране

на

резултатите.

Невярно

вписани данни било вследствие

на

немарливост, било вследствие

на

незнание

компрометират цялата измервателна програма.

Ето

защо

основно неправилно

схващането,

че за

наблюдатели

могат

да се

назначават

хора

без

особена

квалификация.

За

тази

длъжност

са

под-

ходящи само предварително

добре

обучени

преминали

специален

подготвителен

курс лица.

Строежът

не е

място,

където

наблюдателят

може

да се

учи,

тъй

като

там

всички явления протичат

бързо

и в

повечето случаи еднократно. Поради

това

той

трябва

да е в

състояние

да

възприема навреме дадени

изменения

по

съоръжението,

да

съоб-

разява веднага

и да

взема

най-къс срок правилни решения.

проти-

вен

случай голяма част

от

протичащите явления

остават

незарегистри-

рани,

неправилно осветлени

разтълкувани.

Резултатите

от

наблюденията

измерванията

по

време

на

експлоа-

тацията

се

вписват

специални формуляри, които представляват изход-

ният

материал

за

следващите разработки. Следващият

етап

от

подреж-

дането

на

събраните данни, който

съдържа

до

известна степен елемент

на

обработка,

графичното

им

представяне.

При

него най-ясно изпъкват

взаимните

връзки

между измерените величини.

След

табличното

графичното

обработване

на

данните

от

наблю-

денията

измерванията нормално започва тяхното статистическо

из-

следване.

Определят

се

статистическите параметри, които характери-

зират точността

на

измерванията

които

дават

най-вероятната стой-

ност

на

измерваната величина.

След

това

се

изследват взаимните връзки

между

отделните величини,

въз

основа

на

които

се

вадят

заключения

за

работата

на

съоръженията

и се

съставят

прогнози

за

планомерната

работа

на

водносиловиге системи.

ГЛАВА

III

ПОДДЪРЖАНЕ

НА

ХИДРОТЕХНИЧЕСКИТЕ

СЪОРЪЖЕНИЯ

ВЪВ

ВОДИ

ОСИ

ЛОВИТЕ

СИСТЕМИ

Една

от

основните задачи

на

експлоатацията

е да

оси-

гури дълговечността

непрекъснатата

безаварийна работа

на

съо-

ръженията

във

водносиловата

система. Това

се

постига чрез правил-

ното

км

използуване

при

оптимален режим

на

работа,

чрез непрекъс-

нати

грижи

за тях и

чрез своевременен

качествен ремонт

на

повре-

дените

им

части.

13.

ПРИЧИНИ

ЗА

ПОВРЕДИ

ПРИ

ХИДРОТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

Повредите

при

хидротехническите съоръжения

са

резултат

от

взаи-

модействието

на

няколко основни фактора.

На

първо

място

тази

насока

действува

естественото

износване,

което

присъщо

на

всяка употребявана вещ.

резултат

на

физико-механичната,

физико-

химичната

биологичната

корозия

и на

действието

на

външни

вътрешни сили съоръженията постепенно

се

износват

рушат

най-на-

пред

при

по-слабите

по-силно натоварени места.

Качеството

на

проекта

също

оказва голямо влияние

върху

дълговечността

на

съоръженията

върху

повредите

по

тях.

По

тази

причина

проектирането трябва

да

се

основава

на

подробни

задълбо-

чени

проучвателни работи

за

условията,

при

които

ще

работят

те,

като

се

вземат

под

внимание

резултатите

от

работата

на

изпълнените

вече хидроенергийни обекти.

Ето

защо

от

голяма полза

за

повишаване

качеството

на

проектите

изучаването

популяризирането

на

опита

от

експлоатацията

на

водносиловите системи.

Качеството

на

строителните

работни

на

употре-

бените

строителни

материали

е не

по-малко важно условие

за

безаварийната работа

на

хидротехническите

съоръжения. Неспаз-

ването

на

проекта

и на

технологията

на

строителните работи, недо-

бросъвестното отношение

недостатъчната квалификация

на

изпълни-

телните кадри, както

слабият контрол

на

автора

на

проекта

и на

инвеститора могат

да

компрометират

най-добре

проектирания

обект

да

създадат

непрекъснати грижи

на

експлоатационния персонал

при

поддържането

на

водносиловата система.

Качеството

на

експлоатацията

има

решаващо

значение

за

предотвратяването

на

повреди

по

съоръженията. Умелото

им

екс-

плоатиране

може

до

голяма степен

да

смекчи

допуснатите грешки

при

проектирането

строителството. Своевременното отстраняване

на

появилите

се

дефекти, непрекъснатите грижи

за

всяко съоръжение,

спазването

режима

на

неговата работа могат

да

осигурят

дълговечкост-

та му и при

най-неблагоприятни експлоатационни условия.

14.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

ПРИ

ПОДДЪРЖАНЕТО

НА

ХИДРОТЕХНИЧЕСКИТЕ

СЪОРЪЖЕНИЯ

Под

поддържане

на

съоръженията

във

водносиловите системи

се

раз-

бира

дейността, чрез която

се

осигурява тяхната изправност

безава-

рийна

работа

и се

създават

нормални

експлоатационни условия.

Към

тази дейност спадат непрекъснатите грижи

за

всяко съоръжение,

редовното

му

почистване, мероприятията

за

предотвратяване

на

дефек-

ти и

повреди,

както

всички видове ремонти.

Почистването

на

съоръженията

от

наноси,

лед, плаващи

тела, продукти

на

корозията

и пр. е

една ежедневна работа

на

екс-

плоатационния

персонал. Чрез

нея се

осигурява

непрекъсната

нор-

мална

работа

на

водносиловата система

при

оптимален режим

и се

предо!вратяват

повредите.

Ремонтите

на

съоръженията имат

за

задача

да

предотвратят

да

отстранят появилите

се

повреди

по

тях.

Те

могат

да се

извър-

шват

при

следните условия

на

работа

във

водносиловата система:

а) без да се

намалява мощността

на

водните електрически цен-

трали

или да се

понижава водното ниво

във

водохранилищата;

б) с

частично

намаляване

мощността

на

водните електрически

централи

или

частично

понижаване

на

водното ниво

във

водохрани-

лищата;

в)

периода

на

пълното опразване

на

водохранилищата

до

мъртъв

обем съгласно диспечерските графици;

г) в

периода

на

спирането

на

водните електрически централи

за

планова

ревизия

на

агре!атите,

подменяване

на

елементи

от

машинно-

електрическата част

или при

липса

на

потребители

на

енергия;

д) в

периода

на

спирането

на

водните електрически централи

за

извършване

на

основен ремонт

на

машинно-електрическата

част.

За да се

намали

до

минимум

загубата

на

електрическа енергия

при

извършването

на

ремонтите, трябва

да се

използуват скоростни

методи, като

при

възстановяването

на

повредите

се

прилагат временни,

бързо

влизащи

действие приспособления

устройства, които

се за-

менят

постоянни през периода

на

частично

или

пълно спиране

на

водните електрически централи.

Основен

принцип

при

извършването

на

всеки ремонт

е да се

установи

най-напред причината

за

появяването

на

повредата.

Едва

след

като

тя се

отстрани, може

да се

пристъпи

към

ремонтирането

на

съоръжението.

противен случай извършените работи

не

водят

до

трайни

резултати,

само

до

палиативни, временни мерки.

Ремонтите

се

планират, финансират

извършват

въз

основа

на