Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)
Подождите немного. Документ загружается.
При
всички случаи обаче
с
обема
на
измервателната дейност
не
трябва
да се
прекрачва границата
на
рентабилността. Необходимо
е
стой-
ността_заапаратурата
и
годишните
разходи
за
извършването
на
наблю-
денията
и
измерванията, включително
и за
поддържането
на
уредбите,
да се
намират
в
разумно съотношение
с
общата
стойност
и със
сред-
дните годишни разходи
на
съоръжението. Така
при
нашите нови
язовирни
стени
„Антонивановци"
и
„Кричим"
контролно-измервателната
апаратура възлиза съответно
на
1,8
и 1,7 % от
стойността
им, от
които
0,39
и
0,35%
са
уреди
за
наблюдения
и
измервания
с
научноизсле-
дователска цел.
За
италианските язовирни стени
„Пияве
ди
Кадоре",
„Вал
Галина"
и
„Вале
ди
Кадоре", завършени
след
1950
год., този
по-
казател
се
движи
между
1 и 2%.
Напоследък
се
наблюдава обаче
тенденцията
към
непрекъснато увеличаване
на
количеството
на
контро-
лно-измервателните уреди
за
гарантиране сигурността
на
язовирните стени.
С
оглед
на
времето, през което
се
извършват,
цяйлюденията.и
из-
мерванията
могат
да
се
разделят
на
такива преди, през
и
след
завър-
шване
па
строежа.
С
помощта
на
първите
се
изясняват условията,
при
които
ще
работи изгражданото вече съоръжение. Тези наблюдения
и
измер-
вания
биха могли
да се
окачествят като част
от
проучвателните рабо-
ти.
Към тях
трябва
да се
отнесат хидроложките, хидро-геоложките
и
геоложките наблюдения
и
измервания, изпитването
на
строителните
материали,
геодезичните измервания
и др.
С
наблюденията
и
измерванията
по
време
на
строежа
се
регистри-
рат
всички фактори, които обуславят работата
на
съоръжението
в
експлоатационния
му
период.
От
съществено
значение
са
резултатите,
получени
за
физико-механичните
и
химичните
показатели
на
строителни-
те
материали,
за
измененията
на
околната
среда,
за
начина,
времето
и
формата
за
установяване
на
стабилното равновесие
при
взаимодействи-
ето
между новото съоръжение
и
околната
среда.
Наблюденията
и из-
мерванията
през време
на
строежа
спомагат
да се
^онтролира
и
каче-
ството
на
строителните работи
и да се
отстраняват своевременно
допуснатите
грешки
в
проекта
и в
строителството. Събраните през
този период
данни
способствуват
за
правилното оценяване
и
разбира-
не
на
работата
на
съоръжението през време
на
редовната
му
експло-
атация.
Наблюденията
и
измерванията
с_лед
завършване,
на
строежа про-
дължават най-дълго време. Чрез
тях се
изясняват промените
в
съоръ-
женията,
като
се
използуват
и
данните
от
предишните
два
периода.
Особено
ценни
са
резултатите, които
се
получават
при
пробната екс-
плоатация,
когато съоръженията получават
първото
си
натоварване.
Те
спомагат
за
откриването
на
дефектите
при
проектирането
и
стро-
ителството, като
се
вземат мерки
за
своевременното
им
отстраняване.
Тъй
като
в
този стадий всички явления протичат
бързо,
измерванията
трябва
да се
извършват
през къси интервали
от
време,
а в
някои
случаи
и
непрекъснато.
След
пускането
на
съоръжението
в
редовна експлоатация започва
дълготраещ
-и
сложен процес
на
взаимодействие между различните
фактори, които обуславят неговия стабилитет. Това взаимодействие
21
трябва
да
доведе
до
установяване
на
външно
и
вътрешно равновесие,
тъй
като
в
противен случай
се
нарушава сигурността
на
съоръжението.
По
тази
причина
една
от
главните задачи
на
наблюденията
и
измерва-
нията
през този период
е да се
установи настъпването
на
това равно-
весно
състояние. Този процес трае често пъти
с
години,
поради кое-
то
наблюденията
и
измерванията постепенно може
да се
разредяват,
като
при
установяване
на
равновесното състояние
се
сведат
до
мини-
мум. Необходимостта
от
по-интензивна измервателна дейност възниква
наново,
когато наближи краят
на
експлоатационния период,
за да мо-
же да се
определи правилно моментът
за
изваждане
на
съоръжението
от
работа.
6.
ОСНОВНИ
ПРИНЦИПИ
ПРИ
ИЗВЪРШВАНЕ
НА
НАБЛЮДЕНИЯТА
И
ИЗМЕРВАНИЯТА
С
оглед
на
разнообразните
условия,
при
които работят хидротехниче-
ските съоръжения
при
извършването
на
наблюденията
и
измерванията,
трябва
да се
подхожда съобразно
с
конкретната обстановка.
Все пак ка-
то
ръководно начало трябва
да
служат следните
основни
принципни
по-
ложения:
1.
Задължителност
на
наблюденията
и
измерва-
нията.
Отнася
се до
наблюденията
и
измерванията
във
връзка
с
опе-
ративната
експлоатация:
контролирането
на
водните
нива,
загубите
на
вода,
падовете
на
централите,
наносния
и
термичния режим
на
водо-
хранилищата
и
водохващанията, филтрациите, деформациите, натоварва-
нето, изравянето
на
терена
при
съоръженията
и пр.
2.
Периодичност
и
непрекъснатост
на
наблюде-
нията
и
измерванията.
Правилни
изводи
въз
основа
на
методите
на
математическата статистика могат
да се
правят само
при
наблюдения
и
измервания, които
са
извършени през строго определени интервали
от
време
по
добре
обмислена програма
и
които
се
водят
без
прекъсване.
Абсолютно безсмислени
са
откъслечните, нямащи
връзка
помежду
си
измервания
и
наблюдения. Средствата, изразходвани
за
тях,
са
отишли
напразно,
особено
ако
причината
за
това
е
отпадането
на
измервател-
ни
уреди
поради повреда.
Ето
защо
при
проектирането
на
измервател-
ните
уредби трябва
да се
осигуряват възможности
за
подменяване
на
основните
й
съставни части.
3.
Едновременност
на
наблюдениятаиизмерванията
при
взаимно свързани явления. Факторите, които обуславят
състоянието
на
съоръжението,
са
взаимно свързани.
За да
могат
да
се
тълкуват
правилно наблюдаваните явления,
трябва
да се
познават
елементите, които
ги
предизвикват,
а
също
така
и
механизмът
на
тяхното взаимодействие.
Ето
защо
всички взаимно свързани величини,
определящи
дадено
явление,
трябва
да
се
установяват
по
възможност
едновременно.
От
този основен
принцип
трябва
да се
излиза както
при
съставянето
на
програмата
за
необходимите наблюдения
и
измер-
вания,
така
и при
проектирането
на
измервателната
уредба.
22
4.
Систематично
сравняване
на
новите
със
стари
т е-
резултати
от
наблюденията
и
измерванията,
както
и
с
приетите
в
проекта
предпоставки.
Това
е
единственият
начин
за
изясняване
на
хода
на
процесите
в
съоръжението,
за
уста-
новяване
тенденцията
към
достигането
на
желаното равновесно състоя-
ние
в
него.
На
тази
основа
се
получават
и
данни
за
съставяне
на
прогноза
за
работата
му, а
също
и за
необходимите защитни
и
въз-
становителни
мероприятия.
За да се
спазва този принцип,
е
необходимо
резултатите
от
наблюденията
и
измерванията
да се
обработват
по
възможност по-бързо
и да се
представят
в
графична форма като функ-
ция
на
времето
и на
главните фактори, влияещи
върху
явлението.
7.
ИЗМЕРВАТЕЛНИ
МЕТОДИ
Измененията
при
хидротехническите съоръжения могат
да се
устано-
вяват чрез
визуални
н а б л ю д е н и я
(огледи)
и
чрез
и з м е р в а н и я.
При
първите
се
получават само качествени характеристики
за
резул-
татите
от
протичащите явления. Осъществяват
се
чрез
обхождане
и
оглеждане
на
съоръженията,
при
което
не се
използуват
никакви
по-
мощни
средства освен възприятията
на
човешките сетива. Визуалните
наблюдения играят голяма роля
при
извършването
на
оперативната
експлоатация
и
особено
при
поддържането
на
съоръженията. Данните
от
визуалните наблюдения, които
се
отличават
със
своята
субектив-
ност, служат като основа
за
извършването
на
измерванията.
Точни,
обективни данни
за
качествените
и
количествените
изме-
нения
при
съоръженията могат
да се
получат само
по
пътя
на
измер-
ванията,
които
се
извършват
със
специални
помощни средства
и
уреди.
В
измервателната техника една величина може
да се
установи
чрез
пряко
и
чрез
д и с т а н ц и о н н о и з м е р в а н е.
Първият
път е
възможно най-простият
и
най-сигурният.
При
него между явлението,
измервателния
уред
и
наблюдателя
има
пряка, непосредствена връзка.
По
тази причина
при
измерването могат своевременно
да се
забеле-
жат и
отстранят евентуални грешки,
за
която
цел се
предвиждат
и
съответни контролни възможности. Уредите, преносими
или
свързани
с
мястото
на
измерването,
са в
повечето случаи сравнително просто
устроени
и
могат
да
бъдат
поправяни
или
заменявани
при
повреда,
тъй
като
достъпът
до тях е
възможен. Поради тези предимства
и
сравнително
ниската стойност
на
уредите
прякото
измерване
се из-
ползува
навсякъде,
където
условията позволяват.
При
това трябва
да
се
имат пред
вид и
някои
недостатъци.
Така, когато
е
необходимо
да се
обслужват голям брой мерни места, разпръснати
на
по-дълги
разстояния,
прякото измерване
е
свързано
с
голяма загуба
на
време,
в
резултат
от
което
н«е
може
да се
изпълни
даже
отчасти принципът
за
едновременното извършване
на
измерванията
при
взаимно свързани
явления.
Освен
това
при
работа
на
открито атмосферните условия
затрудняват систематичното
и
непрекъснато контролиране
на
съоръ-
женията,
а
често пъти
го
правят невъзможно.
23
В
редица случаи прякото измерване
въобще
не
може
да се
приложи,
тъй
като липсва
достъп
до
мястото,
където
възниква явлението.
При
дистанционното измерване
са
необходими
два
уреда
—
пре-
давателен
и
приемателен, които
са
свързани помежду
си по
механичен,
хидравличен
или
електрически път. Предавателният
уред
се
вгражда
при
мястото,
където
трябва
да се
измерва.
Той
възприема възникна-
лите
изменения
и ги
предава
до
приемателния
уред,
където
се
отч#-
тат
резултатите
от
измерването. Разстоянието между предавателния
и
приемателния
уред
може
да
бъде
произволно голямо.
Главното предимство
на
дистанционното измерване
се
заключава
в
това,
че то
може
да се
прилага
и на
места,
до
които
е
изключен всякакъв
достъп.
По
този
начин
кръгът
на
съвременната измервателна техника
съ-
ществено
се
разширява.Дистанционното
измерване позволява
да се
следят
непрекъснато
промените
на
дадена
величина,
тъй
като предавателният
уред
е
постоянно вграден
в
определеното
за
измерване място
и
пре-
дава
непрекъснато
към
приемателния
уред
възприетите изменения.
По
този
начин
те
могат
да се
проследяват
без
прекъсване
по
визуален
път или
чрез включване
на
самопишеща апаратура.
При
дистанцион-
ното измерване
е
възможно централизиране
на
приемателните уреди
на
едно
и
също
подходящо оформено място. Това позволява
да се
повиши
точността
на
отчитането както поради по-добрите условия, така
и
поради възможността
да се
повиши чувствителността
и
прецизността
на
приемателните уреди. Централизирането дава възможност
за
бързо
отчитане
на
резултатите
от
произволно отдалечени мерни места,
което
улеснява
едновременното проследяване
на
определените
за
наблюдаване
величини,
води
до
икономия
на
време
и на
експлоатационен персонал
и
създава
условия
за
сгъстяване
на
измерванията. Освен това точност-
та на
получените данни
е
независима
от
атмосферните влияния.
Главен
недостатък
на
дистанционното измерване специално
в
хид-
ротехниката
е
недостатъчната сигурност
на
предавателните
уреди
и
на
връзката
им с
приемателната апаратура.
Доста
често поради
труд-
ния
монтаж тези уреди
се
повреждат. Освен това вследствие
на ло-
шите условия,
при
които
те са
поставени
да
работят,
животът
им е
ограничен.
Тъй
като
в
повечето случаи подменяването
на
преда-
вателните
уреди
при
хидротехническите съоръжения
е
невъзможно
или
трудно осъществимо,
това
означава отпадането
на
повредената
мерна
точка. Като
се има
пред
вид и
сравнително голямата стойност
на
дистанционната апаратура
и
по-сложното
й
поддържане,
може
да
се
каже
в
заключение,
че тя
трябва
да се
прилага
твърде
разумно
при
хидротехническото строителство,
при
подходящи предохранителни
мерки
за
осигуряване
на
изправността
на
уредбата.
Докато
при
прякото измерване
се
прилагат уреди, основани
на
най-различни
принципи,
при
дистанционните устройства
се
използуват
характерни
физични
свойства
на
телата,
по-важните
от
които
са
следните:
1)
свойството
на
електрическите проводници
и
електролити, включе-
ни
в
електрическа верига,
да
променят своето съпротивление
в
зави-
симост
от
температурата, напрегнатото състояние, влажността,
химичния
състав
и
пр.;
24
2)
свойството
на
електрическия кондензатор
да
променя своя
капацитет
в
зависимост
от
разстоянието между плочите
му;
3)
свойството
на
индуктирания
в
една верига електрически
ток
да
променя електродвижещата
си
сила
в
зависимост
от
измененията
в
магнитното
поле. Тези изменения могат
да
бъдат
предизвикани
от
промени
в
разстоянието,
от
трептенията
на
стоманена струна,
от
топлинното
разширение
и
пр.;
4)
свойството
на
водата
да
заема еднакво ниво
в
скачени
съдове
и
да
предава
равномерно
по
всички посоки упражнения
върху
нея на-
тиск.
Най-голямо разпространение
са
получили уредите, изградени
върху
електросъпротивителния
и
електроиндукционния
принцип,
като послед-
ният
се
използува обикновено
в
комбинация
с
трептяща струна, поради
което уредите могат
да се
нарекат
струнно-индукционни.
При
електросъпротивителните
измервателни
уреди
неелектрическата
величина
се
установява
от
изменението
на
електри-
ческото съпротивление
на
проводник, включен
във
верига
на
източник
за
постоянен ток. Основните съставни части
на
тази уредба
са
преда-
вателният
и
приемателният
уред,
свързани помежду
си с
кабелна
връзка
(фиг.1).
Фиг.
1.
Електросъпротивителна
измервателна
уредба
/
—
предапателен
уред
;
2 -
кабелна
връзка
;
3 —
приемателен
уред
; 4 ~
галванометър
;
5
—
съпро-
тивление
; 6 —
източник
на
постоянен
ток
;
Д^
г
п
променливо
известно
съпротивление
;
Д^,
/<*•$
—
съ
~
противлеипе
на
кабелите
;
Д^.
- -
неизвестно
съпроти-
вление
па
предавателния
уред
Предавателният
уред
представлява жично
или
електролитно съпро-
тивление,
оформено така,
че да
реагира
на
определени външни въз-
действия,
като температура, деформация, напрегнато състояние, сила,
влажност,
положение
на
водното ниво
и пр.
Предавателните уреди
за
всяка
една
от
тези
величини
ще
бъдат
разгледани
при
съответните
измервания.
Приемателният
уред,
наричан
често приемателна станция, служи
за
измерване
на
изменението
на
съпротивлението
на
предавателния
уред.
Той
представлява Уитстонов
мост,
съставен
от две
постоян-
ни
и
едно променливо съпротивление
с
известен размер, прецизен
галванометър
и
захранваща батерия
за
постоянен
ток
(фиг.
1). С
помощ-
та
на
променливото съпротивление силата
на
тока
се
разпределя
25
между
двата
токови кръга
и
—Ь—с
и
а—й—с.
Когато
напреженията
в
двата
кръга
се
изравняват,
е в
сила отношението
%2
К
Н-#з+^з
от
което
при
познати съпротивления
на
кабелната
връзка
/?
3
'
и
може
да се
определи
К
х
от
равенството
(2)
(3)
Изравняването
на
напрежението
в
точките
а и с се
постига
по-
средством променливото съпротивление
К
2
и се
установява
по
това,
че
през
галванометъра
не
протича ток.
Връзката
между
предавателния
и
приемателния
уред
се
осъществява
чрез гумиран
или
брониран оловен кабел, съпротивлението
на
който
се
измерва преди вграждането
му.
Тоза
съпротивление обаче
не
остава
постоянно,
а се
изменя
с
температурата
и
напрегнатото състояние
на
околната
среда,
респективно
на
самия кабел. Колкото по-дълга
е
кабел-
ната
връзка, толкова по-голямо
е
влиянието
на
тези промени
в
съпро-
тивлението
върху
резултата
от
измерването.
По
тази
причина
при
дъл-
а
6
Приемателна
станция
п
з
Трети
нровоЙник
Индикатор
Й7
Фиг.
2.
Определяне
на
съпротивлението
на
кабелната
връзка
с
помощта
на
трети
проводник
/
II
Ш
/?1
и
/?
4
—
постоянни
известни
съпротивления
;
^
—
променливо известно съпротивление
;
%%=%$
—
#
3
—
съпротивление
на
трите
проводника
на
кабелната
връзка
;
К
х
—
неизвестно
съпротивление
на
преда-
вателния
уред
;
5 —
прецизен
галванометър
; 6 —
съпротивление
; 7 —
правотоков
източник
;
К[
,
/Сц
К
III»
^
IV
~~
прекъсвателни
ключове
ги
проводници
това
допълнително въздействие
се
отстранява чрез
въвеждането
на
трети проводник
с
абсолютно еднакви
показатели,
както останалите два,
т. е.
използува
се
трипроводников кабел, който
се
включва между предавателния
и
приемателния
уред
съгласно
фиг.
26
2
а
или
фиг.
2#.При
тази схема чрез превключване
може
да се из-
мери съпротивлението
/^
+/?'з
^з~^з''
като
се
елиминира
/?
х
.
По
този
начин
съпротивлението
на
кабелната връзка може
да се
вземе
под
внимание
при
установяване
на
окончателния
резултат.
°с
50
30
20
Ю
ОО
1000
±г_
1050
1100
1150
1200
1250
Я
Фиг.
3.
Графична
зависимост между температурата
и
електричното
съпротивление
за
дистанционен
термометър съветски
тип
Измерваната
неелектрическа
величина
А се
установява
от
изчисле-
ното
с
помощта
на
уравн.
(2)
съпротивление
%
х
от
функционалната
връзка
А
/(К
х
).
Тази
връзка
между
величината
А и
съпротивлението
на
предавателния
уред
се
определя лабораторно чрез
тариране
и се
дава
обикновено
в
графична форма (фиг.
3).
Електросъпротивителните
уреди
се
отличават
с
просто устройство
и
достатъчна
за
практиката точност, която зависи
от
Уитстоновия
мост,
от
чувствителността
на
галванометъра
и от
устройството
на
променливото съпротивление. Предавателният
уред
е
чувствителен както
по
отношение
на
монтажа, така
и по
отношение
на
качеството
на
изпълнението
му.
Всяка повреда
в
уреда
води
или до
изваждането
му
от
строя, или,
което
е още
по-лошо,
до
грешни показания. Подобни
резултати
се
получават
при
повреда
на
изолацията
на
кабелите,
при
овлажняване
на
вътрешността
на
проводниците
и на
предавателния
уред
и пр. и
могат
да
заблуждават
дълго
време
експлоатационния
персонал.
Недостатък
на
електросъпротивителните
уреди
е
допълни-
телното съпротивление
на
кабела, което налага въвеждането
на
трети
проводник
и
оскъпява
уредбата.
При
струнно-индукционните
уреди
възприемането
на
въздействието
от
околната
среда
се
основава
на
свойството
на
треп-
тяща струна
да
променя честотата
си в
зависимост
от
степента
на
обтягането
й. По
този
начин
могат
да
бъдат
измерени температурата,
деформациите, напреженията, водният подем,
порният
натиск
в
насипи
и
т. н.
Предавателният
уред
е
устроен така,
че
изменението
на
тези
въздействия
да
предизвиква промяна
в
обтягането
на
монтираната
в
уреда
струна, която
се
привежда
в
затихващи трептения
от
разстояние
с
помощта
на
електромагнит,
задействувай
от
приемателния
уред
чрез
краткотраен токов импулс (фиг.
4).
Трептящата струна
в
предавател-
ния
уред
индуктира
в
намотките
на
електромагнита променлив ток,
27
който пулсира
със
същата
честота,
както
тая на
струната. Този про-
менлив
ток се
препраща
до
приемателната станция
по
кабелна
връзка.
В
приемателната станция
се
определя честотата
на
трептящата
в
предавателния
уред
струна,
като
броят
на
трептенията
й се
сравнява
Централна
_измербателна
станция
I
I
,1
—^
'
^
|
\
Кабел
н
а
1
\бръзка
\
*ОМГ
^Предавателен
СГ
ГЗЙ
УР**
Фиг.
4.
Принципна
схема
на
струнно-индук-
ционна
измервателна уредба
1
—
струна
;
2 —
електромагнит
;
3 —
еталонна
стру-
на
;
4 —
винт
с
градуировка
;
5 —
слушалки
;
6 — из-
точник
на
постоянен
ток
;
7 и 8 —
прекъсвателни
ключове
с
познатата честота
на
една регулируема трептяща система, предста-
вляваща еталонна струна
или
лампов генератор. Най-прости
и
засега
най-разпространени
са
приемателните
уреди
с
еталонна струна (фиг.
4),
които
се
състоят
от
източник
на
постоянен
или
променлив
ток б,
ета-
лонна
струна
3 с
градуиран
винт
4 за
регулиране
на
обтягането
й,
електромагнит
2,
привеждащ еталонната струна
в
трептение, слушалки
5 и два
ключа
(7 и 8).
Чрез
краткотрайно натискане
на
двата
ключа
се
изпраща
токов
импулс
в
електромагнитите
на
предавателния
и
приема-
телния
уред,
с
което
и
двете
струни
1 и 3 се
привеждат
в
трептене.
При
това положение
с
помощта
на
същите
два
ключа слушалките
5
се
свързват
с
електромагнитите
2 и
приемат едновременно трептенията
и
на
двете
струни
под
формата
на два
насложени един
върху
друг
тона.
Тоновете
с
различна,
но
близка
честота
се
възприемат
в
слушалките
като
„биене".
С
помощта
на
градуирания винт честотата
на
еталонната
струна
се
регулира
дотогава,
докато
в
слушалката биенето изчезне
и
двата
тона
се
слеят.
При
това
положение честотите
на
двете
струни
са
еднакви. Техният брой
в
секунда
се
отчита
от
градуировката
върху
регулиращия винт.
Описаният
тип
приемателна станция може
да се
използува
при
къси разстояния
до
предавателния
уред,
когато сигналите
са
доста-
тъчно силни.
В
противен случай
се
налага допълнително усилване
на
токовите импулси.
При
съвременните
приемателни
станции
слушалките
се
заменят
с
електронно-лъчева
тръба
(фиг.
5).
Освен това
напоследък
са
разработени напълно
транзисторирани
приема-
телни
апаратури
с
автоматично
избиране
на
предавателните уреди
по
определена про-
грама
1
през определено
време
2
,
като данните
се
записват
автоматично
на
книжна
лента
3
.
Размерът
на
измерваната величина
се
определя
от
отчетената чес-
тота
на
трептящата струна,
като
предварително
се
установи чрез
та-
риране
на
предавателния
уред
връзката между честотата
и
търсената
величина
(фиг.
6).
28
Фиг.
5.
Приемателна станция
с
електронно-лъчева
тръба
и
усилване
на
токовите
им-
пулси
(МаШаК,
М05
3)
а —
изглед
; б —
принципна
ехе"
ма
;
/ —
предавателен уред
;
2 —
приемателна
станция
; 3 —
кабел
;
4
—
струна
; 5 —
електромагнит
;
6 —
градуиран винт
към
еталон-
ната струна
; 7 —
бутон
за
при-
веждане
на
струните
в
трептеие
ръчно
8 или
автоматично
9 ; 10 —
контролен камертон
за
проверка
на
честотата
; 11 —
електронно-
лъчева
тръба
; 12 —
показания
на
електронно-лъчевата
тръба
само
от
мерната
струна
13,
само
от
еталонна
та
струна
14 и при
изравнени
че-
стоти
на
двете
струни
15;
16 —
превключвател
на
предавателните
уреди
Фиг.
6.
Графична
зависимост
между честотата
на
трептя-
щата
струна
и
деформациите
на
предавателния
уред
1
МаШаЬ
М05
4 а и
М05
126.
2
Реле
за
време
Ма1Ьа^
М05
4
а.
3
Пишещ апарат
Ма1Ьа^
М05
4о!г
и
М054
5о!г.
Дължина
на
струната
'
100
мм
700
800 900
1000
Честота
на
струната
29
На
монтажа
на
дистационните измервателни уреди трябва
да се
отдели изключително голямо внимание,
тъй
като
от
него
до
голяма сте-
пен
зависи продължителността
и
изправността
на
тяхната
работа.
Пре-
давателните уреди
се
вграждат
в
съоръжението
на
места, определени
в
монтажния
план
за
измервателната система.
Те
носят поредни
но-
мера, които обезателно трябва
да се
спазват
при
монтажа,
за да се
знае
по
време
на
експлоатацията действителното разположение
на
уре-
дите
в
съоръжението. Преди
да се
вгради всеки предавателен
уред,
трябва
да
бъде
проверен, като
се
установи неговата изправност
и
при-
ложената
от
завода тарировъчна крива.
При
вграждането
на
уреди
за
измерване
на
насочени
величини
(деформации,
напрежения
и
пр.) трябва
да се
спазват предвидените
по
проекта посоки. Предавателните уреди тряб-
ва
да
бъдат
в
плътен допир
с
околната среда,
за да
възприемат вяр-
но
нейните
изменения.
Материалът, който
е в
непосредствена връзка
с
уреда, трябва
да
притежава същите качества, както този
в
останалата
част
на
съоръжението. Предавателните уреди
се
монтират
в
изровени
в
съоръжението
ямички,
след което
се
засипват
с
тънки пластове
от
строителния
материал
при
внимателно ръчно трамбоване.
За да се
из-
бягнат повреди, свързани
с
хода
на
строителството, предавателните
уреди
се
монтират след приключването
на
определен етап
от
съоръже-
нието
—
бетонирането
на
даден блок,
насипването
и
уплътняването
на
определен пласт
от
насипа
и пр.
За
кабелна връзка
се
използуват водоплътно изолирани провод-
ници
с
гумена
или
пластмасова изолация
и
евентуално допълнителна
оловна
броня. Най-често
се
прилага гумиран кабел
с
напречно
сечение
на
един проводник
не
повече
от 1
тт
2
.
Всеки предавателен
уред
трябва
да има
отделна кабелна връзка. Използуването
на
многожилни
кабели
за
едновременно свързване
на
няколко
уреда
среща затрудне-
ние
при
водоплътното изолиране
на
разклоненията. Голямо
внимание
трябва
да се
отделя
при
свързването
на
кабела
с
предавателния
уред,
който
се
доставя обикновено
с
около
1 т
дълъг
кабелен проводник.
Връзката
се
извършва, като всеки проводник
се
изолира
добре
поот-
делно,
свързва
се в общ
сноп
с
изолирбанд
и се
вулканизира
целият
кабел
при
свръзката. Особени
грщки
трябва
да се
полагат
при
преми-
наването
на
кабелите
от
един блок
на
съоръжението
в
друг.
За да
се
избегне скъсването
на
проводниците
при
евентуални деформации
в
работните фуги,
кабелът
се
огъва
5-образно,
обвива
се
многократно
с
изолирбанд
и се
защитява
непосредствено
при
фугата
със
стомане-
на
тръба.
От
вътрешността
на
съоръжението кабелите
се
извеждат
по
възможност
по
най-късия
път до
повърхността
му или до
достъп-
ни
контролни галерии. Краищата
на
кабелите
от
определена група
уреди
се
събират
в
специално контактно
табло,
върху
чийто капак
в
отво-
рено
положение
се
поставя преносимата приемателна станция.
30