Българско музикознание, год. 38, бр. 2, с. 67-90.
Текстът представя репрезентации на Вагнеровото творчество в нови
медии (интернет), визуални изкуства, кино и реклама. Хипотезата
е, че отвъд деконструктивните разпади на музикалния текст медийните
контексти могат да очертаят и нови синтези и хоризонти пред т.нар.
художествена музика и човешкото й преживяване в днешната
постмодерна ситуация. Разгледани са вербални образи на Вагнер и
музиката му в печатни медии (в журналистическия/публицистичния
дискурс, в информационни и коментарни текстове), във визуалната
попкултура (шаржове и карикатури), в екранните изкуства (кино и
телевизия), в популярната музика (рок, пънк, поп, хип-хоп, джаз).
Изводите са, че „медийният Вагнер” е симулакрум, който не може да
поеме функциите на тоталното изкуство, но в епохата на медиите и
техническата възпроизводимост на художественото произведение е
сериозен изследователски обект.
Димов Венцислав. Върху някои актуални употреби на музиката в медиите (Медийният Вагнер: деконструктивни разпади или нови синтези?)
