Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)
Подождите немного. Документ загружается.
има
ширина
ог
1,0—1,5
т и се
движи
върху
стоманена рама
с
помощ
та на
стоманени
въжета,
теглени
от
лебедка (фиг. 131).
То се
спуска
надолу
със
средна скорост
0,5
т/8,
а се
изтегля нагоре
по
решетка-
та с
около 0,25
т/з.
За да
може греблото
да се
движи безпрепят-
ствено
и да не
задира пръчките
на
решетката,
те
трябва
да са
прави
и
разстоянията между
тях —
равни.
о.зо
Фиг. 131.
Чистачна
машина
за
решетки
с
гребло-кош
Фиг. 132. Потопени стени
при
входни
съоръжения
а —
потопена стена, прикрепена
към
стълбо-
ве
;
б —
хидравлично
ингодно
оформена пото-
пена
стена
;
/ —
потопена стена
;
2 —
слу-
жебна пътека
;
3 —
улей
за
събиране
и от-
веждане
на
набралите
се при
натопената
сте-
на
плаващи
материали
; 4 —
праг
срешу
на-
влизане
на
дън?-
и
наноси
Чистачната машина
се
движи
по
релсов,
път
(фиг.
128 и
130)
на-
длъжно
на
решетката,
като
я
почиства
на
последователни ивици.
Съ-
браният
материал
се
изсипва
във
вагонетки
и се
складира
на
специал-
ни
площадки.
За
обема
на
работите
по
почистването
на
решетките
при
нисконапорните
водни електрически централи
може
да се
получи
представа
от ВЕЦ
Райнфелден
на р.
Рейн,
при
която само
за
една
седмица
през есента
от
решетката
с
размери
135X7,7
т са
били
от-
странени 1650
т
3
плаващи материали.
В
периода, когато тази центра-
ла не е
разполагала
с
машини,
за
почистването
на
решетките
и
транс-
портирането
на
материала
са
били необходими
100
души работници [27].
11
Експлоатация
на
водносиловите системи
161
Опасността
от
задръстване
на
решетката
и от
удари
на
плаващи
тела
може
да се
намали
с
помощта
на
стоманобетонна
стена, потопе-
на
на
0,5—1,50
т под
водната
повърхност. Стената
може
да се
свър-
же с
решетката
(фиг.
127;
7) или да се
постави
пред
нея
като
само-
Фиг. 133. Плаващи прегради
при
входни
съоръжения
а и б —
дървени
плакати
прегради
;
в
—
стоманено-дърмена
конструкция
от
стоманени
тръби
и
дър-
вени
щитове
и
парапет
; г
разположение
на
плаващи
прегради
пред входното
съоръжение
на
ниско-
напорни
руслови централи
; д • -
разположение
при
входното
съоръжение
на
дерипационни
централи
;
/
плаваща
п,
сграда
; 2
входно
съоръжение
стоятелен
елемент (фиг. 132).
Често
пъти
и
потопените стени
се
оказ-
ват
недостатъчни.
В
такива
случаи
по
време
на
експлоатацията
се из-
граждат
плаващи прегради, които
се
разполагат
косо
спрямо входно-
то
съоръжение
(фиг. 133) така,
че при
отваряне
на
подвижния
яз
събраният
от тях
материал
да
може
да се
отнесе
от
водното течение
в
долния участък. Плаващите прегради
се
изпълняват
като
дървени
или
стоманени конструкции
със
служебна пътека
за
обслужващия
персонал.
29.
РЕШЕТЪЧНИ
ВОДОХВАЩАНИЯ
Както
е
известно, решетъчните
водохващания
се
използуват
в
горните течения
на
планинските реки
при
малки водни количества,
го-
леми наклони
и
едри
наносни материали. Основните
им
елементи
са:
фина
решетка
с
наклон
от
10:1
до 5: 1,
траншея
за
отвеждане
на
уловените
води,
масивен преливаем
яз с
енергогасител,
отвор
и
канал
за
зимни
води
(фиг. 134). Фината решетка
е
съставена
от
стоманени
или
дървени
пръчки
с
трапецовидно напречно сечение
и с
разстояние
между
тях
3—10
тгц
от
горната страна
и
5—15
пил
от
долната.
Бла-
годарение
на
това'
евентуално попадналите
между
пръчките
наносни
зърна
не се
заклинват,
а
падат
в
траншеята.
За да се
осигури улавя-
нето
на
застроеното
водно
количество
даже
при
зад!
ржани
върху
ре-
шетката
наноси, нейното
провеждащо
сечение
се
приема поне
3
пъти
162
по-грлямо
от
теоретически необходимото. Преминалите води
се
съби-
рат от
разположената
под нея
траншея
и се
отвеждат през утайник
към
деривационния
канал. Високите води преливат
над
масивен
яз и
решетката като енергията
им се
погасява
в
енергогасител. Навлезли-
^
Разроз
А-А
Разрез
Б-Ь
Фиг.
134. Решетъчно
водохващане
за
водно количество 1,25
т
3
/з
(р.
Махалите
—
Баташки
водносилов път)
/
—
фина решетка
;
2 —
траншея
за
отвеждане
на
уловените
води
; 3 —
масивен
преливаем
яз с
енергогасител
; 4 —
отвори
за
зимни води
; 5 —
канал
за
зимни
води
;
6'
—
утайник
; 7 —
преливник
;
8
основен изпускател
0 100
ст
; 9 —
преливник
за
измерване
за
водното
количество
;
10 —
дерива-
ционен
канал
с 100 ст,
/
-4
"/„
;
// —
служебно мостче
;
12 —
земен насип
те при
това
водни количества
в
траншеята, които
са над
застроеното
на
централата,
се
отвеждат обратно
в
реката чрез страничен прелив-
ник
в
утайника.
Тъй
като през зимата решетката замръзва, протичащи-
те по
това време
в
реката
малки
водни количества, които
не
носят
наноси,
се
улавят понякога
от
специални отвори
за
зимни
води
с
гру-
ба
решетка
и се
отвеждат направо
в
деривацията чрез обходен канал,
без да
преминават през утайника.
Както
се
вижда
от
описанието, решетъчните водохващания
са
конструирани
така,
че да
работят
при
специфичните
за тях
условия
без
постоянен надзорен персонал.
Размерът
на
постъпващото
в
дери-
вацията водно количество
се
саморегулира
в
границите
от
минимал-
ните
води
в
реката
до
степента
на
застрояване
на
водохващането.
Опитът
у нас и в
чужбина обаче показва,
че при
по-слабо
наклонени
речни
участъци
при
преобладаващи фини фракции
във
влачената
163
наносна
смес
и при
наличие
на
голямо количество плаващи материали
и
особено
на
широколистна шума,
решетъчните
водохващания
не ра-
ботят
добре
и се
нуждаят
от
непрекъснат надзор.
При
такова съчета-
ние
на
неблагоприятни фактори,
резултат
най-често
на
недостатъчни
предварителни проучвания
върху
режима
на
твърдия
отток,
решетката
на
водохващането
се
задръства
и
пропуща само част
или
въобще
не
пропуща
никакви
водни количества. Единственият
начин
за
възстано-
вяване
на
проектната уловимост
на
водохващането
е
непрекъснатото
почистване
на
решетката, което изисква постоянен надзорен персонал
и
увеличава съществено експлоатационните разходи.
Особено лошо работят решетъчните водохващания
в
райони
с
широколистни гори през
есенно-зимния
сезон.
Тогава
шумата, носена
от
водата,
се
полепва съвсем плътно
по
решетката,
в
резултат
на
което често пъти
под нея в
траншеята
не
лостъпва
нито капка вода. Такива
случаи
се
наблюдават
у нас при
решетъчните водохващания
по
съби-
рателните деривации
на
Петроханската
каскада.
При
по-слаби наклони
на
реката
и при
неблагоприятен зърноме-
тричен
състав
на
влачената
наносна
смес
се
получават затруднения
и
при
преминаването
на
високите води.
В
този период, който съвпада
с
най-интензивното
наносно движение, решетките
също
се
задръстват,
като
при
това
почистването
им е
крайно затруднено поради високите
водни стоежи.
При
по-голямо процентно съдържание
на
фини
фрак-
ции
в
износната
смес
се
наблюдава
и
бързо
запълване
на
утайника
с
наноси, което налага честото
му
промиване
и
спиране
на
притока
в
деривацията.
При
по-слаби
наклони
на
реката част
от
наносите
се
отлагат
в
подприщения участък, повдигат неговото дъно
и
затрудня-
ват
използуването
на
отворите
за
зимните води. Всичко това налага
в
пълноводните периоди
да се
организира денонощно дежурство
при
водохващанията
за
непрекъснато почистване
на
решетките. Такива
експлоатационни
затруднения
са
често
явление
при
Бистришката съби-
рателна
деривация
към
Баташкия водносилов път.
Осигуряването
на
проектната уловимост
на
решетъчните водохва-
щания
е от
особено значение
за
нашата страна. Всяка неуловена капка
вода предизвиква съществени загуби
на
електроенергия поради висо-
ките
падове,
на
които работи. Като
се има
пред вид,
че
засега
у нас
са
в
експлоатация
кръгло
300
решетъчни водохващания, които
дават
около
27% от
произвежданата водна
енергия
1
,
повече
от
наложително
е да се
потърсят подходящи стопански оправдани мероприятия
за
оси-
гуряване
на
пълната
им
уловимост. Подобрения
в
това направление
могат
да се
постигнат
по
различни
начини.
Когато решетката
се
задръства
от
плаващи
материали
(шума,
дървесни отпадъци, коренища
и
пр.), известно подобрение
на
работата
на
водохващането може
да се
постигне чрез поставянето
на
плаващи
прегради
в
подприщения участък, които пропускат
до
решетката само
придънния
воден пласт (фиг. 135).
1
Василев, Ст.,
Г.
Илчев,
Ив.
Шабански.
Планинските
водохващания
и
енергийното
изграждане
на
нашите
водни
източници.
Хидротехника
и
мелиорации,
1965,
№1,
стр.
4.
164
Уловимостта
на
водохващането
се
осигурява преди всичко чрез
почистване
на
решетката. Предвиждането
на
постоянен персонал
за
тази
цел
увеличава съществено себестойността
на
произвежданата
електроенергия, поради което
е
нецелесъобразно.
По
тази
причина
се
Фиг.
135.
Плаващи
прегради
при
решетъчни
водо-
хващания
за
задържане
на
плаващи
в
реката
ма-
териали
/
—
плаваща
преграда
;
2 —
решетка
:
3 —
отвори
за
зимни
води
:
4 —
масивен
преливаем
яз ; 5 —
утайник
; 6 —
енер-
гогасител
търсят възможности
за
автоматизиране
на
тази дейност. Голяма част
от
предлаганите устройства
са
доста
сложни
и
могат
да се
осъществят
само
при
строителството
на
нови водохващания
1
. Известни
са
обаче
и
конструкции,
които могат
да се
приложат
и при
изградени
и
неза-
доволително
работещи обекти. Особено
внимание
в
това отношение
заслужава
решетъчното
водохващане
с
хидравлично самопочистване
[10].
При
него (фиг. 136)
се
преустроява решетката, която
се
разделя
на
части
чрез вградени обтекаеми
стълбове.
В
резултат
се
постига
такава
напречна
циркулация
във
водното течение, която
не
позволява
отлагането
на
наноси
и
плаващи тела
върху
определени части
на ре-
шетката.
Уловимостта
на
водохващането
се
определя
от
размера
на
тези
активно действуващи
нейни
части. Попадналите през решетката
наноси
се
почистват
периодично
чрез основен изпускател
и
праг пред
утайника.
1
МаЬег,
О.,
Ь.
Уи1епп,
О.
2ит51ет
—
Зи^^езиоп
роиг
ипе
рпзе
сГеаи
аи1:ота1^ие
(1е
топене.
—
Ьа
НошНе
Ь1апспе,
1958,
№4,
стр.
628;
5с1юЬег
XV.
ЗеШзМаЧ^е
ЕпШе-
зип^
ипс!
Еп15апс1иг)§5ап1асгеп.—
СШегтсМзспе
ШаззеглайзслатЧ,
1961,
№6
Аврамов,
Г. Нов тип
планинско
водохващане
с
автоматично
промиване
на
наносите.
Хидротехника
и
мелиорации,
1968,
№7,
стр. 197.
165
В
случаите, когато експлоатационният опит показва,
че по
начало
изборът
на
решетъчно
водохващане
за
дадените условия
е
неудачен,
може
да се
преустрои
в
обикновено, както
това
е
направено
от
Дирекция „Язовири
и
каскади"
при
водохващанията
по
Бистришката
събирателна деривация
от
Баташкия водносилов
път.
1
555
136.
Решегьчпо
водохващане
с
хидравлично
самоиочистване
/
—
решетки
за
ниски
и
средни
води
, 2 —
решетки
върху
междинни кухи
стълбове
3 за
високи води
;
4
—
траншея
за
отвеждане
на
водите
; 5 —
плътни
стоманобетонни
плочи,
по
които
се
движат
наноси-
те ; 6 —
масивен
преливаем
яз ; 7 —
праг
за
задържане
на
влезлите
наноси
; 8 —
основен изпускател
;
9 —
преливник
; 10 —
двукамерен
утайник
Когато решетъчните
водохващания
са
поставени
при
благоприятни
за тях
условия, тяхната експлоатация
е
лека.
Тя се
извършва
от
надзор-
ниците
при
периодичното обхождане
на
водохващанията
и се
заклю-
чава
в
основни линии
в
почистване
на
решетката,
отстраняване
на
отложилите
се в
траншеята
и
утайника
наноси, отваряне
и
затваряне
на
саваците
за
пропускане
на
зимните
води,
както
и в
дребни
поправки
—
сменяване
на
изкривените
или
строшените
от
по-едри
камъни пръчки
на
решетката, отстраняване
на
изравяния
около енергогасителя
и пр.
При
експлоатацията
на
решетъчните водохващания възниква
и
въпросът
за
транспортирането
на
наносите, отложени
в
обезводнения
речен
участък
под
отбиването
на
водите.
Ето
защо
при
всяко реше-
тъчно водохващане
трябва
да се
оставят определени водни количества
1
Балчев,
Т. и М.
Трифонов.
Реконструкция
ма
планинските
водохкащания
в
района
на
Баташкия водносилов
път.—
Хидротехника
и
мелиорации, 1966,
№9,
стр. 267.
166
за
редовното хидравлично транспортиране
на
твърдия отток. Тези
во-
ди
прелставляват загуба
за
енергетиката
и
възлизат
по
данни
от
СССР
на
3—10%
от
използуваемия
воден обем
в
реката.
1
30.
ВОДОВЗЕМАНИЯ
ОТ
ВОДОХРАНИЛИЩАТА
Водите
от
водохранилищата
се
подават
на
водоползувателите чрез
водовземни съоръжения, които
се
делят
на
дълбоки
водовзе
мания
и
на
водовземни кули. Водовземанията могат
да
бъдат
свързани
с
язовирната стена
или да са
изградени като самостоятелни
съоръже-
ния.
Тук ще
бъде
разгледана експлоатацията
на
самостоятелните
во-
довземания,
тъй
като
доугите
са
съставна част
на
водоподпорните
съоръжения.
Дълбоките
водовземания
се
изграждат най-често
в
склона
и
черпят вода
от
определена постоянна дълбочина
над
дъното
на
водохранилището
(фиг.
137). Основните
им
съставни части
са:
водо-
приемник
с
груба решетка
и
ролков савак, релсов
път с
вагонетка
за
изтегляне
и
спускане
на
савака
и
решетката, савачно помещение
с
хас-
пел за
обслужване
на
водоприемника
и
съхраняването
на
савака,
тръба-
отдушник
за
подаване
и
изпускане
на
въздух
при
празнене
и
пълнене
на
напорната деривация
и
шахта
с
втори телеуправляем затворен
орган,
използуван
като работен.
Водните количества
за
водоползувателите
се
подават чрез мане-
вриране
с
работния затворен орган. Водите
пс:тъпват
през
решетката
на
водоприемника
със
скорост,
не
по-голя^а
от
1,5—2,0
т/§
;
за да се
Фиг. 137.
Дълбоко
подовземанс
от
водохранилища
1 —
водоприемник
с
груба
решетка
или
ролков савак
; 2 —
тръба-отдушнпк
;
3
релсов
път ; 4
савачно помещение
; 5 —
шахта
; 6 —
работен
затворен
ор
ан,
управляван
дистанционно
от
савачното
помещение
; 7 —
шибърна камера
; 8 —
стълби
; 9 —
напорен
тунел
; 10 -
хаспелно
помещение
1
Мелик-Нубаров,
С.
Потери
нодн
на
промьш
няносов
при
горном
водозаборе
-
Гидрбтехническое
строительство,
1962,
№5,
стр.
36.
167
намалят
хидравличните загуби
и да се
избегне увличането
на
влачени
по
дъното
материали
в
деривацията. Въпреки
дълбокото
разположе-
ние
на
водоприемното
отверстие
не е
изключено задръстване
на ре-
шетката.
Почистването
й на
място
е
толкова по-трудно, колкото
по-дълбоко
е
тя
под
водната повърхност.
Ето
защо
решетката може
да се
изтегля
на
сухо,
когато
не се
подава
вода
в
деривацията.
За
целта
се
изпол-
зува
вагонетка, снабдена
с
автоматично действуваща
кука
за
закачане
и
откачане, която
се
спуска
и
издига
с
хаспел
от
савачнсто
помещение.
Савакът
при
водоприемника
се
използува
като
резервен
в
случай
на
ревизия
и
ремонт
на
работния
затворен
орган
и на
напорния
тунел.
За
целта
водата
в
деривацията
се
спира,
след
това
се
изтегли
решет-
ката
от
водоприемника
и на
н^йно
място
със
същата
вагонетка
се
спуска савакът.
Той
ляга
върху
специална рамка
и под
влияние
на
собственото
си
тегло,
водния
натиск
и
вградените уплътнителни еле-
менти
затваря
водоплътн>>
водоприемния
отвор.
Савакът може
да се
изтегля
с
вагонетката,
след
като
се
изравни
налягането
на
водата
от
двете
му
страни чрез отваряне
на
специални
прозорчета
в
него.
При
изпразване
на
деривацията
за
ревизия
и
ремонт необходимият
въздух постъпва през отдушника.
Водата
трябва
да се
изпуска бавно,
като преди това
се
проверява
пропускната
способност
на
отдушника,
която може
да е
намалена вследствие
на
задръстване
на
тръбата
или
въобще
да
липсва поради образуване
на
ледена тапа
в
горния
й
край.
В
такива случаи
съществува
опасност
от
смачкване
на
отдушника
по-
ради
образуването
на
вакуум
при
изтакането
на
водата
от
напорния
тунел.
След
завършването
на
ревизията
или
ремон!а
деривацията
се
пълни
бавно
с
тънка водна струя, постъпваща през байпаса
на
горни-
те
затворни органи.
Во/;ата
се
стича
в
долния край
и при
затворен
долен шибър постепенно запълва деривацията
отдолу
нагоре, като
из-
тласква
въздуха
през отдушника
при
водоприемника.
При
експлоатацията
на
дълбоки
водовземания
трябва
да се
обръща
особено
внимание
на
изправността
на
затворните органи, които трябва
да се
проверяват периодично. Това
се
отнася особено
за
ролковия
са-
вак, който като ремонтен
се
използува рядко. Грижи трябва
да се по-
лагат преди всичко
за
уплътнителните елементи,
за да се
н.амалят
до
минимум
пропуските
на
вода
при
ревизия
и
ремонт
на
деривацията.
Всички
неизправности
при
водоприемния отвор, решетката
и
савака
се
отстраняват
без
понижаване
на
водното ниво
къв
водохранилището
от
водолазната
група. Ревизията
и
ремонтът
на
деривацията
е
желателно
да се
извършват
по
време,
когато
водното
ниво
във
водохранилището
по
диспечерски график
е
близко
до
котата
на
мъртвия обем,
за да се
увеличи
чувството
на
сигурност
на
работещите
в
тунела.
Минималното
водно ниво пред водоприемника, което
може
да се
допуска
с
оглед
на
незасмукване
на
въздух
в
деривацията, трябва
да
бъде
специално
маркирано
на
водочетната
лата
и по
възможност осигурено
с
телесиг-
нализация.
От
голямо
значение
за
работата
на
водохранилището
е
непрекъсна-
тото
измерване
на
водните количества, подавани през водоприемника
168
на
водоползувателите.
За
целта може
да се
използува вентуриметър,
монтиран
пред работния затворен орган. Този
начин
за
измерване
мо-
же да се
приложи само
при
сравнително малки диаметри
на
дерива-
цията
и има
освен
това
недостатъка,
че
предизвиква допълнителни
хидравлични
загуби.
Тези недостатъци
се
избягват,
ако
водните коли-
чества
се
измерват
със
самия работен затворен орган, който
за
целта
трябва
да се
тарира.
С
помощта
на
хидрометрични крила
се
установяват
водните
количества, които протичат
при
определен напор
и
работно
напречно
сечение
на
затворния орган, което може
да се
отчете
от
скала,
прикрепена
към
неподвижната
му
част.
1
Водното количество може
да
се
определи
от
тези измерени
величини
посредством съставената
при
тарирането
графична
или
аналитична
зависимост.
Бодовземните
кули
се
използуват най-често тогава, когато
се
налага
водата
да се
взема
от
различна дълбочина
под
водната
повър-
хност,
Това
е
необходимо
при
напояването
и
водоснабдяването,
при
които
водата трябва
да има
определена температура
и
определени
биологични
качества, вариращи
с
дълбочината
под
водното ниво.
Вода"от
различни
хоризонти
се
подава чрез
водоприемни
отвори, раз-
положени
на
различна
височина
по
водовзсмната
кула (фиг.
138 и
139),
които
могат
да се
отварят
и
затварят независимо един
от
друг
по
различен
начин.
Най-често
за
целта
се
използуват саваци, като освен
това
се
предвижда
и
работен затворен орган
в
напорната деривация,
достъпен
от
вертикална шахта.
При
водоприемните отвори
се
поставя
груба
решетка,
за да се
предпази деривацията
от
по-едри плаващи
те-
ла,
която
в
някои
случаи може
и да
липсва.
Дълбочината
под
водното ниво,
където
са
налице
необходимите
качества
на
водата,
се
установява чрез измерване
или
чрез водни про-
би.
Ло
този
начин
се
определя водовземният отвор
за
подаване
на
водните количества
за
водоползувателя.
Савакът
се
отваря,
след
като
се
изравни
налягането
от
двете
му
страни,
ако
въобще
може
да се
получи
съществена разлика
във
водните
нива
между кулата
и
водо-
хранилището.
Водното количество
се
регулира
с
работния затворен
орган
по
деривацията.
Поддържането
на
саваците
при
водоприемните отвори
е
важно
задължение
на
експлоатационния персонал.
При
всяко понижаване
на
водното
ниво
във
водохранилището
под
някой
отвор трябва
да се
проверява
състоянието
на
затворния орган,
да се
възобновява
антико-
розионното
му
покритие,
да се
заменят
повредените уплътнителни
елементи
и да се
потяга
ходовата
система.
В
най-неблагоприятно поло-
жение
са
поставени
най-ниско
разположените саваци, които рядко оста-
ват над
вода.
Те се
проверяват
и
ремонтират
при
затворен
работен
шибър
от
водолази
или
като
се
предвиди възможност
за
изтеглянето
им
над
воаата.
1
ВоЪт—
Ка??ау,
Н.,
К. Н.
РазоЬ
ОигсЬИиВтеззип^еп
ап
етет
Огипс1аЬ1аВ.
—
01е
аЙ,
1956,
№ 1,
стр.9.
169
Трябва
да се
следи
и за
почистването
на
грубата
решетка
при во-
доприемните
отвори.
То се
извършва сравнително
трудна,
особено
когато решетките
се
намират
под
вода.
По
тази
причина
често
пъти решетки
не се
поставят, като плаващите материали
се
пускат
Разрез
А-А
Фиг. 138.
Водовземане
на ВЕЦ
„Пещера"
/
—
водоземна кула
; 2
—
отвори
на
различна
>
ота със
саваци
; 3 —
водоириемни<
на
дълбокото
во-
довземане
с
решетка
и
савак
; 4 —
опорни блокчета
на
тръбата-отлушник
; 5 —
релсов
път за
спуска
не
и
изтегляне
на
решетката
и
савака
; 6 —
напорен тунел
за
ВЕЦ
„Пещера"
; 7 —
стоманена
тръба
;
8 —
савачно
помещение
;
9 —
хаспелно
помещение
; 10
шахта
; //
стълби
; 12 —
помещение
за
дросел-клапата
; 13 —
дроселна клапа
като
работен
затворен
орган
; 14 —
машинно
помещение
за об-
служване
на
саваците
в
деривацията
и се
задържат
на
друго,
по-удобно
за
почистване
на
решетките място.
При
по-големи количества плаващи материали
е це-
лесъобразно
те да се
задържат
преди вливането
на
реките
във
водо-
хранилището,
като
при
водомерните
станции
се
поставят груби решетки
и
плаващи прегради. Решетките
на
водовземната кула, когато
не е
предвидена
възможност
за
тяхното изтегляне нагоре,
се
почистват
при
малки
Дълбочини
под
водното ниво
с
гребло
от
лодка, като
се
спира
притокът
на
вода
към
деривацията.
Водовземните кули
са
високи съоръжения,
върху
които действуват
големи
по
размер сили.
Те са
фундирани
върху
терен, който
при за-
пълването
на
водохранилището
с
вода
изменя
своите
скалномеханични
показатели.
По
тази
причина
се
налага периодично
да се
следи
за де-
170