Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)
Подождите немного. Документ загружается.
прзцеси
протичат
и при
асфалтобетонните
облицовки,
върху
стареенето
на
които
най-голямо
влияние
оказват резките промени
на
температурата.
2.
Обрастване
на
облицовките
с
водорасли.
Проявява
се
при
определен
химичен
състав
на
водата
и при
определена температу-
ра,
особено
при
по-малки
канали.
Дъното
и
стените
на
облицовката
се по-
криват
с
дебел
пласт водорасли, които увеличават коефициента
на
грапавината
и
намаляват напречното сечение. Редовното почистване
с
помощта
на
гребла
и
лопати подобрява само временно положението.
Водораслите
израстват наново
за
по-малко
от
година, като
най-интен-
зивно
е
развитието
им
през лятото. Такъв случай
се
среща
у нас
при
канала
за ВЕЦ
„Стара
Загора".
3.
Обрастване
на
фугите
и
пукнатините
с
блатна
ра-
стителност.
Среща
се при
по-малки
канали,
в
които водата
има по-
висока
температура
и
тече сравнително бавно. Растителността пуска
корени
под
облицовката
и
способствува
за
увеличаване
на
грапавината
до
два
пъти
от
проектно приетата стойност. Освен това
обрасва-
нето
предизвиква разширяване
на
пукнатините
и на
фугите
в
обли-
цовката.
4.
Свличане
на
камъни
и
земни маси
в
канал
а.
Това
се
среща
най-често
при
стръмни откоси
на
изкопа,
когато
те са
оста-
вени
неукрепени,
без
растителна защита.
При
интензивни валежи
и
снеготопене
тези откоси
и
планинските
склонове
се
изравят
и
материа-
лите
могат
да
попаднат
в
канала,
където
предизвикват съществени
местни
загуби.
Водопроводимостта
на
каналите
и
мостканалите
може
да се на-
мали
и в
резултат
на
отлагане
на
незадържани
при
водохващането
и
утайника
наноси. Нормално
се
наблюдава
едко
сортиране
на
наносните
материали
по
дължината
на
канала, като
в
началото
му се
отлагат
по-
едрите,
а към
края—най-дребните
наноси.
В
резултат
се
намалява
во-
допровеждащото
сечение,
а
оттам
и
размерът
на
водното количество.
Явлението
е
свързано
с
транспортиращата възможност
на
водното
те-
чение
в
канала.
В
момента, когато скоростта
на
водата спадне
под
определена
гранична
стойност, наносите
под
определен диаметър,
не-
задържани
от
утайника, почват
да се
отлагат,
тъй
като
не
могат
да
се
транспортират
от
течението.
Ето
защо
още при
проектирането
ка-
налът
трябва
да се
оразмерй
и за
„незатлачваща"
скорост.
По
време
на
експлоатацията тази скорост трябва
да се
коригира
в
зависимост
от
работата
на
утайника
и с
оглед
на
зърнометричния състав
на по-
падащите
в
деривацията наноси.
За
целта трябва периодично
да се
вземат
проби,
на
основата
на
които
се
определя
минималната
скорост
на
водата
в
канала
от
зависимостта
1
1
ТУН
проектирования
гидротехнических
сооружений.
Деривашюннъю
канали
гидростанций
(МСЗС
108—59-,
Госзнергоиздат,
1960.
191
където^
е
скоростта
на
утаяването
в
тт/8
на
частиците
със
среден
диаметър
на
напоената
смес
с1
ср
в тт,
п
—
коефициентът
на
грапавината
на
каналните стени,
р —
процент
на
плаващите наноси
с
размер
над
0,25
тт (по
тегло),
^г
—
поправка, която
се
въвежда
във
формулата,
когато
части-
ците
с
диаметър
над
0,25
тт в
напоената
смес превиша-
ват
0,01%
по
тегло,
/?-—
хидравличният радиус
на
канала
в т.
,
Мерките
за
възстановяване
на
проектната проводимост
на
каналите
се
определят
от
причините
за
нейното намаляване. Най-трудно
се от-
страняват последиците
от
стареенето
на
бетонните
и
стоманобетон-
ните
облицовки. Когато пораженията заемат големи площи, може
да
се
пристъпи
към
полагане
на
торкретен
или
стоманоторкретен
пласт,
който
се
заглажда допълнително
до
стъкловиден блясък.
За да се
създаде
по-добра
връзка
между
стария
бетон
и
новия пласт, облицов-
ката
се
почиства най-напред
с
пясъкоструен апарат,
а
след
това
се
измива
с
напорна водна струя.
Едва
тогава може
да се
полага торкрет-
ният
пласт
върху
добре
измокрения
бетон.
За да се
избегне отлепва-
нето
и
напукването
на
новата замазка, желателно
е тя да се
полага
върху
стоманена мрежа, закачена през
определени
интервали чрез
къ-
си
анкери
към
облицовката. Дебелината
на
торкрета
се
движи между
1,5
и 2,5
ст.
При
местни
явления
на
стареене, които
се
проявяват
най-интензив-
но
около линията
на
променливите водни нива особено
при
меки води
и
сурови климатични условия, облицовката може
да се
възстановява
успешно
с
помощта
на
разтвори
от
синтетични
смоли
(епоксидни смо-
ли,
51птаз1
и
др.). Повредите
се
отстраняват
бързо
и
трайно.
Бетонните
облицовки могат
да се
предпазят
от
стареене
и
водо-
пропускливост
чрез периодично измазване
с
асфалтови емулсии
от ти-
па
на
инертола. Положените
покрития
от
този
вид
обаче трябва
ла
се
подновяват през
2—5
години
в
зависимост
от
скоростта
и
чистотата
на
водата
от
наноси. Голямо влияние
върху
трайността
на
предпазния
пласт
оказва състоянието
на
бетонната повърхност преди полагането
му.
Тя
трябва
да
бъде
съвсем
суха
и
добре
почистена,
за да
може
асфалтовата емулсия
да
проникне
дълбоко
в
порите
на
бетона.
Борбата
с
водораслите
и
блатната растителност
по
каналите
е
трудна.
Най-често
те се
изтръгват
или
изразяват. Когато
в
канала
са
налице
благоприятни условия
за
развитието
на
растителността
—
тем-
пература
на
водата
над
18°С
и
скорост
под 0,5 т/8
—механичното
почистване
е
свързано
с
голям
разход
на
труд
и
време.
В
такива слу-
чаи
по-добри резултати
се
получават чрез използуването
на
хебрици-
ди
—
химични
вещества, които, разтворени
във
водата,
унищожават
оп-
ределен
вид
растителност.
4
Свличането
на
камъни
и
земни материали
в
канала
се
предотвра-
тява чрез биологично укрепване
на
склоновете
и
откосите
на
канала
192
над
облицовката
му.
Използува
се
затревяване, терасиране
и
залесява-
не
с
нискостеблени
и
бързорастящи дървесни
видове.
Проектната водопроводимост
на
запълнени
с
наноси канали
се
възстановява трудно.
За да се
избегне отлагането
на
твърдия отток,
с
който
е
най-богата
речната
вода
по
време
на
пълноводията, деривация-
та
трябва
да
работи
по
това време
с
възможно най-големи водни
ко-
личества.
Ако
централата
не
работи
с
пълна мощност, излишната
вода
се
изпуска преди напорния тръбопровод
във
водопряемника.
По
този
начин
благодарение
на
голямата скорост
не
само
не се
допуска
от-
лагане
на
наноси
в
канала,
но се
отнася
и
част
от
наличните
наносни
отложения
в
него.
Ако
въпреки тези мерки каналът
се
запълни
до
недопустим раз-
мер,
той
трябва
да се
почисти.
Поради сбиването
на
напоените
отло-
жения
от
теглото
на
водата
най-целесъобразна
се е
оказала следната
организация
на
работата.
Каналът
се
изпразва
и се
разделя
на
участъ-
ци
чрез
добре
уплътнени дървени прегради. Всеки участък
се
почист-
ва
отгоре
надолу
с
напорна водна струя, като събраната
в
долния
му
участък
мътна
вода
се
изпомпва
с
шлампомпа
извън канала. Утайки-
те
могат
да се
отстранят
и
ръчно, като
се
изгребват
с
лопати
и
изнасят
от
канала
с
транспортна лента.
Важно задължение
на
експлоатационния
персонал
е да
осигу-
ряваводоплътността
на
канала
и да
предотвратява загуби-
те на
вода
от
него, които
са
резултат
на
пропуски, филтрация
и из-
парение.
За
определен участък
от
деривацията размерът
на
тези
за-
губи
може
да се
установи като разлика
от
измерените
водни коли-
чества
в
началото
и
края
му.
Практически това обаче среща редица
затруднения,
особено когато стойността
на
загубите
е в
границата
на
точността
на
измерването.
От
интерес
за
експлоатацията
са и
състав-
ките
на
измерената
загуба, които
в
повечето случаи много
трудно
се
установяват. Пропуските
и
филтрациите могат
да
се
отделят,
ако се
измерва
в
късна есен
или
ранна пролет, когато
изпарението
е
незна-
чително,
или ако се
определи размерът
му
чрез плаващи изпарители
в
канала.
Последното
се
налага
при
деривации
с
голяма свободна водна
площ,
преминаващи през райони
със сух и
горещ
климат.
Общо
взето, върху размера
на
изпарението
от
каналите трудно
може
да се
влияе. Срещу пропуските
и
филтрациите обаче може
и
трябва
да се
провежда системна борба.
При
качествено изпълнени
ка-
нални
облицовки тези загуби могат
да се
сведат
до
минимум. Единст-
вените
места, които
с
течение
на
времето могат
да се
окажат водо-
пропускливи,
са
работните
и
разширителните фуги. Най-често
причина
за
това
са
деформации
на
терена
по
време
на
експлоатацията, предиз-
викани
от
изменения
на
земномеханичните
му
показатели вследствие
на
повърхностен
или
подземен
приток
на
вода
в
района
на
канала.
В
резултат'фугите
се
отварят, появяват
се
пропуски
на
вода,
които
още
повече влошават обстановката.
При
скатови канали този процес
се
превръща
във
верижен
и в
крайна сметка води
до
скъсването
на
водопровеждащото
съоръжение. Подобни случаи
са
наблюдавани
у
нас
на
редица места.
13
Експлоатация
на
водносиловите
системи
193
Характерна
в
това отношение
е
аварията
по
горния канал
на ВЕЦ
„Асеница
Г,
описана
в т. 22.
Подобен случай
е
наблюдаван
и при
главния канал
от
язовир
„Ал.
Стамболийски",който
е
трапецообраен
с
бетонна облицовка,
има
наклон
0,4%
и е
ораз-
мерен
за 20 т
3
/з.
При
кт
12
+0
°
той
преминава
в
склон, съставен
от
песъчливи глини
с
ръбест
чакъл
и
едри каменни блокове, лежащи
върху
мергели. Поради недостатъчна
зо-
Фиг.
157.
Повреда
и
възстановяване
на
деризационния
канал
на ВЕЦ
„Камен
рид"
я|—'повреда
;
б —
възстановяване
; 1 —
подпорна
стена
на
канала
от
каменна зидария
на
разтвор
;
^,|—г+теренна
линия
; 3 —
пропаднала
част
от
терена
и
бетонната облицовка
; 4 —
временно
възстано-
Р*Ч|1арр|вяване
с
дървена'коруба
; 5 —
възстановен
постоянен
стоманобетонен
канал
;
6
—
насип
доплътност^на^облицовката^теренът
е^бил
подмокрен,
което^предизвиква^деформации
на
песъчливите
глини.
В
резултат фугите
в
облицовката
се
отварят
и по
ската
се
появя-
ва
силна
филтрация. Само
три дни
след това склонът
под
канала
се
свлича
на
дължина
от
около
40 т,
като
се
образува
кухина
с
размери
6
Х
Ю т.
Въпреки напоителния
сезон водата
в
канала
е
била веднага спряна. Отворените фуги
и
образувалите
се
пук-
натини
в
облицовката
на
дължина около
190 т
били временно покрити
с
асфалтирана
юта, притисната
към
бетона чрез стоманени греди
и
анкери. След
4 дни
каналът отно-
во бил
пуснат
в
експлоатация.
Съоръжението
е
възстановено окончателно след завър-
шването
на
напоителния сезон, като кухината
под
канала
е
била запълнена
с
каменен
блокаж
с
обратен филтър,
а
бетонната
облицовка
е
била заменена
със
стоманобетонно
рамковидно
корито
с
надлъжен дренаж.
В
случая своевременното забелязване
на по-
вредата
е
предотвратило скъсването
на
канала.
Когато
експлоатационният
персонал
не е
достатъчно бдителен
и
оперативен, може
да се
стигне
до
по-тежки аварии. Подобна голяма повреда
е
наблюдавана
при ВЕЦ
„Камен
рид"
при
която каналът минава през
песъчливо-глинести
шисти. През зимата
на
1950
г.
участъкът
между
кт1+
500
и
1+
8
оо
замръзва. Въпреки опитите
на
експлоатацион-
ния
персонал
да
натроши повърхностния
лед,
до
желания резултат
не
могло
да се
стиг-
не
поради много ниската температура.
По
тази причина водата
за
централата
е
трябва-
ло да
протича
в
този напълно затворен профил
под
частичен напор.
Към
това
се
приба-
вил
и
натискът
от
леда.
В
резултат
от
това непредвидено натоварване надлъжните фуги
на
облицовката
се
отварят, водата намокря шистите
и
външната
подорна
стена
на
кана-
ла
се
хлъзга надолу
по
ската.
Разрушен
е бил
участък
с 34 т
дължина, като водната
струя
изравя слабите седиментни скали
на
3—4
т
дълбочина
(фиг. 157).
Участъкът
бил
194
възстановен временно чрез
дървена
коруба.
Повреденият канал
бил
заменен окончател-
но
със
стоманобетонно правоъгълно корито, изместено
на
12—15
т към
ската
в
дълбок
изкоп
[ 3].
За да се
предпазят каналите
от
подобни аварии,
при
всяка реви-
зия
трябва
да се
отделя необходимото
внимание
за
състоянието
на ра-
ботните
и
разширителните фуги
и на
монолитността
на
облицовката.
Уплътняването
на
фугите
с
дървена
летва
трябва
да се
избягва,
тъй
като
тя
бързо
изгнива особено
в
зоната
на
променящите
се
водни
ни-
ва
и
открива пътя
на
водата
към
терена. Такива фуги трябва ведна-
га
да се
ремонтират, като летвата
се
извади,
а
мястото
й се
запълни
с
асфалтов мастик
или
синтетични уплътнителни състави (вж.
т.
16).
Освен
това трябва
при
всички случаи
да се
възстановява
във
възмож-
но
най-къс срок монолитността
на
напуканите бетонни облицовки.
Когато филтрацията
на
вода
е
резултат
на
некачествено бетони-
ране
(наличие
на
каверни,
на
гнезда
от
чакъл
и
пясък
и
пр.)
или
по-
явяването
на
микропукнатини, водоплътността
на
канала
се
възстано-
вява
по-трудно.
При
малки
размери
на
тези дефекти
с
течение
на
вре-
мето може
да
настъпи подобряване
за
сметка
на
колматацията
с фи-
ни
тлакове
или с
изнесена
от
самия бетон свободна вар.
В
резултат
на
това
явление
водоплътността
на
облицовките нормално нараства
с
времето.
При по
големи размери
на
пукнатините
и
каверните
те не мо-
гат
вече
да се
запълнят чрез колматация.
В
такъв
случай може
да се
пристъпи
към
площно
уплътняване
на
водната повърхност
на
обли-
цовката
с
торкрет, стоманоторкрет
или
синтетични
смоли,
след
като
се
докаже техническата
необходимост
и
икономическата
изгода
от то-
ва
мероприятие.
Както
показват изследванията
върху
филтрацията
на
деривацион-
ни
съоръжения, голямо влияние
върху
загубите
на
вода
оказва
и
тем-
пературата
на
околната
среда
и
преди всичко
на
водата.
1
При
ниски
температури
пукнатините
и
фугите
се
отварят вследствие
на
свиване-
то на
бетона,
в
резултат
на
което филтрацията нараства. Обратното
.
явление
се
наблюдава
при
повишаване
на
температурата.
Характерна
повреда
при
каналните облицовки
е
нарушаването
на
монолитността
им.
Причините
за
това
могат
да
бъдат
най-различни.
Най-често
напукването
на
облицовките
се
предизвиква
от
деформации
на
терена, които могат
да
имат
твърде
разнообразен произход. Нор-
мално
те се
дължат
на
изменение
на
земномеханичните показатели,
породено
от
допълнителен воден приток
в
района
на
канала. Предиз-
виканите
в
резултат
на
това
пукнатини
обикновено имат
надлъжна
посока. Атмосферните влияния
и
колебанията
на
водата
засилват тези
разрушения,
които
се
проявяват предимно
в
зоната
на
променящите
се
водни строежи (фиг. 158).
Преди
да се
пристъпи
към
възстановяване
на
монолитността
на
облицовката, трябва
да се
отстранят причините
за
деформирането
1)
ГольденСерг,
Г. М.
Фильтрация
водь!
из
деривационного
канала
гидроелектро-
стаьции.
—
Гидротехническое
строительство, 1945,
№3.
195
на
терена. Когато
то се
предизвиква
от
приток
на
външни води,
те
трябва
да се
отведат
чрез повърхностни събирателни канавки
или
чрез
подземен дренаж. Дренажните тръби трябва
да
имат диаметър
над
15
ст
и
наклон
1—2%,
като
се
разполагат успоредно
на
канала.
Съ-
Фиг. 158.
Напукване
на
канална
облицовка
в зо-
ната
на
променливите вод-
ни
нива
браните
от тях
води
се
отвеждат
от
напречни
колектори
на
разстояние
един
от
друг
/
—
^
^
*ч—1\
г
т
]
~
-
""
1
където
У^и/дса
наклоните
на
дренажните
тръби
по
посока, респек.
тивно
срещу
течението
в
канала,
^
к
е
наклонът
на
канала,
/1
и
4—дълбочината
на
дренажната
тръба
под
терена
в на-
чалото
и в
края
на
отвеждането
й в т.
В
някои случаи
се
налага
под
облицовката
да се
положи непре-
къснат дренажен пласт, съставен
от
пясък
и
чакъл
с
постепенно уве-
личаващ
се
диаметър
на
зърната. Това
е
необходимо
и в
случаите,
ко-
гато
напукването
на
облицовката
е
резултат
на
набъбването
на
под-
мокрени
и
замръзнали тежки
глини
под
нея. Дебелината
на
изолира-
щия
облицовката дренажен пласт
в
такива случаи
се
приема
от
10
до
20 ст при
ниско ниво
на
подпочвените води
и от 20 до 30 ст при
високо,
а при
тежки песъчливи глини
с
водоносни прослойки
и
час-
тичен
воден
напор
от 30 до 40 ст.
Пукнатини
в
облицовките могат
да се
появят
и
вследствие
на
възпрепятствувани обемни деформации
на
бетона, предизвикани
от
температурни
промени
и
съсъхване. Това може
да се
предотврати,
ако
разширителните
фуги
се
поставят
на
разстояние
,_2(Жсг
0г
,
'
^Пь^гМ»
(43)
196
където
Л
е
дебелината
на
облицовката
в
ст,
<з
о
—
допустимото напрежение
на
опън
за
бетона
в
^
—
теглото
на
облицовката
и
водния пласт
над нея в
ММ/т
2
,
у
—
коефициент
на
триене между облицовката
и
основата
й,
^
—
коефициент
за
отразяване
на
неравномерността
при
триенето,
който
се
движи
в
граници
от 0,5 до
1,0.
Фиг.
159. Външен воден
натиск
върху
(канални
облицовки
1
—
максимално водно ниво
в
канала
; 2 —
понижено^водно
ниво
;
3 —
ниво
на
подпочве-
ните
води
Фиг.
160. Облицовка, раз-
рушена
ог
външен воден
натиск
при
бързо
изпраз-
ване
на
канала
Ако
по
време
на
експлоатацията изпълненото разстояние между
фугите
се
окаже
недостатъчно,
безразборното напукване
на
облицов-
ката
напречно
на
оста
на
канала може
да се
предотврати,
ако с по-
мощта
на
ръчен циркуляр
с
твърдоплавен режещ диск
се
прорежат-
в
бетона допълнителни разширителни фуги, които
се
уплътняват
с би-
тумна
или
подходяща синтетична уплътнителна маса.
Съществено значение
за
монолитността
на
облицовката
и за
фил-
трационните
загуби
има
нивото
на
подпочвените води.
При
високо
подпочвено
ниво около канала
бързото
му
изпразване
е
особено опас-
но.
В
такъв
случай започва
да се
проявява водният натиск
на
под-
почвените
води (фиг. 159), който може
да
разруши напълно облицов-
ката
(фиг. 160).
За да се
намали тази опасност, каналите трябва
да се
изпразват
бавно, като разликата между водните
нива
от
двете страни
197
на
облицовката
не
трябва
да
бъде
по-голяма
от
ДА^2,5
Л,
където
й
е де-
белината
на
облицовката. Освен това
се
препоръчва най-горният
метър
воден пласт
да се
понижава
със
скорост
под 0,5
т/Ь,
а
следващите
Зт
—под
0,25—0,30
т/Ь. Когато
съществуват
условия
за
пораждане
на
а.
Фиг.
161.
Сблекчителна
клапа
срешу
външен
воден
натиск
при
канални
об
ицовки
а —
разрез
през канала
; б —
детайл
„А" ;
/
—
тръба
от
неръждаем материал
; 2 —
кла-
па
с
контратежест
и
уплътнение
от
неръж-
даем материал
; 3
—-
канална
облицовка
; 4 —
дренажен пласт, респективно обратен
филтър
външен
воден
натиск,
трябва
да се
установява нивото
на
подпочве-
ните
води, преди
да
започне изпразването
на
канала.
За
целта
е не-
обходимо
да се
изгради
уредба
от
най-малко
3
пиезометъра
във
все-
ки
напречен
профил
за
всеки участък
с
различна инженерна
и
хид-
рогеоложка обстановка.
Тъй
като
в
много
случаи
бавното изпразване
на
каналите
за
реви-
зия
означава
допълнителна загуба
на
електроенергия, целесъобразно
е да се
предизвика
бързо
понижаване
на
подпочвеното водно
ниво
зад
облицовката чрез вградени
в нея
клапи
(фиг. 161).
Те се
разполагат
шахматно
през
50—100
т от
двете
страни
на
канала, имат диаметър
15—20
ст
и
пропускат подпочвените води, когато тяхното ниво
е по-
високо
от
това
в
канала.
Практиката показва обаче,
че
клапите
не
действуват
добре,
когато
има
условия
за
натрупване
на
утаени
наноси
и
на
растителност около тях, които
не
позволяват отварянето
и
плът-
ното
им
затваряне.
Освен разгледаните по-горе експлоатационни дейности
при
мост-
каналите
се
налагат
и
някои
специфични работи.
На
първо място
при
тях
изискванията
към
водоплътността
на
коритото
са
по-строги, откол-
кото
при
каналните
облицовки. Когато
при
изпълнението
не е
осигу-
рена
необходимата водонепроницаемост,
тя
трябва
да се
постигне
по
198
време
на
експлоатацията чрез описаните
при
каналите допълнителни
уплътнителни
покрития
върху
изградената облицовка.
Водоплътността
на
разширителните фуги
и
особено
на
тези
при
свързването
на
мостканала
с
деривацията трябва
да
бъде
постоянна
грижа
на
експлатационния персонал.
При
пропуски
на
вода
от
крайни-
те
фуги
съществува
опасност
от
подмокряне
на
устоите, поддаване
на
терена
и
разрушаване
на
съоръжението.
По
тази
причина
често пъти
се
прокарва дренаж
в
ската непосредствено
под
разширителната фуга,
който
да
отвежда евентуални
пропуски
на
вода.
При
ревизия
и
възстановяване
на
водоплътността
на
разширител-
ните
фуги
се
налага мостканалът
да се
изпразни.
За да не се
изтака
водата
от
цялата деривация, което означава загуба
на
време,
вода
и
електроенергия,
в
началото
и
края
на
мостканала трябва
да се
пред-
видят
ниши
за
запорни греди. Ограденият
по
този
начин
участък
се
изпразва чрез преносима помпа.
За да се
облекчи ревизията
и
оглеждането
на
цялата деривация,
желателно
е да се
изгради служебно мостче
върху
мостканалите.
Тъй
като неравномерните деформации
на
мостканалната конструк-
ции
са
нежелателни,
необходимо
е над
всяка опора
да се
постави
леснодостъпен
репер
за
геодезичното
им
контролиране
от
подходящо
оформена
опорна мрежа.
33
ТУНЕЛИ
При
водносилозите системи
се
използуват
напорни
и
безнапорни,
облицовани
и
необлицовани
тунгли.
Като
подземни
тези
водопровеж-
дащи съоръжения
са
изложени
на
много по-малко външни неблаго-
приятни
въздействия, поради което
и
тяхната експлоатация
е
значително
по-проста
и
изисква по-малко персонал
и
средства.
Водопроводимостта
на
облицованите тунели
се
променя по-бавно
с
течение
на
времето, отколкото това става
при
каналите. Както
по-
казват
данни
от
непосредствени измервания
при
италиански
тунели
1
,
коефициентът
на
грапавината
след
26-годишна експлоатация
се е
увеличил
до 8%
(табл.
9). В
редица случаи обаче
при
облицовани
тунели
се
наблюдава
и
по-същесгвено
увеличаване
на
коефициента
на
грапавината
с
течение
на
времето.
Причина
за
това
освен химичната
корозия
е
отлагането
на
тънък пласт
от
органични
и
неорганични
вещества
с
повече
или
по-малко грапава повърхност. Срещат
се
отло-
жени
материали
с
иерлообразна
структура, както
и
такива
с
ясно
изразена
навълнена
повърхност.
От
измерването
по
специално разра-
ботен стереофотограметричен
метод
2
се
установява,
че
параметрите
на
1
Тошш,
М.
КШеУ!
ви
сопбоМе,
^а!ст!ее
сапаП
с!е^П
1тр1апН
Мгое1еип(М
с!<Л
Ошрро
Айпайса.
Епег^1а
е!еипса,
1962,
№ 9,
стр. 726.
2
ОбМег,
М.
РЬо1о§гаттег1л$сЪе
ЕгГаззип^
с!ег
51гиЧ1иг
УОП
БсМаттаШ^егип^еп
т
ВгисК5{о11еп.
\Уа55ег^1Л5сЬаН,
1954,
№ 6,
стр. 173.
199
Таблица
9
Увеличение
на
коефициента
на
грапавината
с
течение
на
времето
при
напорни
тунели
с
гладка
циментна
замазка
Тунел
при ВЕЦ
•Ливенца
Партидор
Кастелето
Пелос
Светъл
диаметър
в
т
3,80
3,05
2,46
3,60
Измерване
в
1931
год.
7
по
Базен
—0,100
—0,020
0,^08
0,091
п
0,0102
0,0107
0,0105
0,0124
Измерване
в
1960 год.
Т
по
Базен
—0,056
—0,003
0,072
0,177
п
0,0108
0,0110
0,0105
0,0134
Увеличение
на
п в
*/о
за
26
год.
6,0
3,0
0,0
8,0
навълняването,
разположено напречно
на
посоката
на
течението,
са
различни
и
специфични
за
всеки тунел. Височината
на
вълната
се
движи
от 0,5 до 4,0 тт, а
разстоянието
от
връх
до
връх—
средно
от
2,7 до
16,0
тт. В
резултат
от
такива вълнообразни отложения хидрав-
личните
загуби
в 80
Ьт
дългата
напорна
водоснабдителна деривация
от
язовир
„Екер"
(ГФР)
са се
увеличили
с 40% от
първоначалната
им
стойност.
Водопроводимостта
при
необлицовани тунели
също
се
изменя
с
течение
на
времето.
Под
влияние
на
водата
някои скали променят
повече
или
по-малко
своите физико-механични качества.
В
резултат
при
по-големи скорости
на
течението
от
стените
на
тунела започват
да се
откъртват
скални парчета, които
се
отлагат
в
деривацията, увелича-
ват
хидравличните
загуби,
намаляват
напречното сечение
и
водопровр-
димостта
му. В
такива случаи
се
налага тунелът
да се
изпразни,
да
се
почисти основно
от
обрушените материали,
а
скалната повърхност
да се
консервира
с
пласт
от
пръскан бетон
или
торкрет.
Тази обработ-
ка,
особено
ако се
извърши
при
самото строителство,
дава
много доб-
ри
резултати.
Участъците
от
слабонапорния
тунел
на ВЕЦ
„Въча",
облицовани
преди
повече
от
35
години
с
торкрет,
са се
оказали
при
последната
ревизия
добре запазени, докато
бетонната
облицовка
е
имала
повреди
и на
места
е
била
даже
изияло
изнесена.
I
о-
добно
състояние
е
налице
и при
напорния
тунел
на ВЕЦ
„Бели
Искър",
който пре-
минава
в
злрав
гранит.
Доста дългият торкретиран
участък
въпреки
напора
от
0,7
ММ/т
2
след
10-годишна
екстсатания
е
бит
в
много
добро
състояние.
Обрушването
по
време
на
експлоатацията
на
необлицованите туне-
ли не
само намалява
водопроводимостта,
но
представлява опасност
за
работата
на
напорните
тръбопроводи
и
водните турбини. Минавайки
през напорния
тръбопровод,
скалните парчета могат
да
предизвикат
изтриването
и
спукването
му и да
причинят
тежки повреди
на
турби-
ните,
ако
попаднат
в
тях.
Подобно
явление
е
наблюдавано
при ВЕЦ
„Въча",
при
която
670 т от
оразме-
рения
за 15
гп
3
/5
слабонапорен
тунел
са
оставени
без
облицовка.
При
разширяването
на
централата
(1947—1952
год,)
са
били
монтирани
нови
два
агрегата
с по
3500
к\У,
обемът
на
дневния
изравнител
е бил
увеличен,
а
застроеното водно
количество
нарас-
200