Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

случаи

съвременната строителна техника разполага

достатъчно

сред-

ства

за

предотвратяване

на

загубите

на

вода

вследствие

на

филтрация

под

язовирната стена.

Опитът

от

експлоатацията

на

язовирите показва

обаче,

че

изграде-

ните

чрез инжектиране противофилтрационни завеси

губят

течение

на

времето своята

водоплътност.

Това

явление

се

дължи

преди всичко

на

химичната корозия

на

циментния

камък

и на

суфозията

на

инжекти-

рания

материал.

Ето

защо

необходимо през известни интервали

от

време

да се

контролира състоянието

на

завесата

чрез пробни водона-

гнетявания,

опитни циментации

измервания

съществуващите

дре-

нажни

сондажи. Съгласно съществуващите

норми

завесата може

да

се

смята

за

водоплътна,

ако

относителното водопоглъщане

на

контрол-

ни

сондажни дупки

не

надвишава

0,000033—

гп

(0,002

1/гшп/т).

про-

тивен

случай

се

налага възстановяване

на

водоплътността

чрез инжек-

тиране,

което

желателно

да се

извършва

при

празно водохранилище,

респективно

при

ниски водни стоежи

него,

за да не се

създадат

при

сондирането условия

за

увеличаване

на

филтрацията

суфозията

под

стената.

Опитът

у нас

показва

че при

подходящи геоложки

хидрогеоложки условия

по-слабо нарушена водоплътност

на

завесата

възстановителното инжектиране може

да се

извърши,

без да се

изпра-

зва

водохранилището.

По

този

начин

могат

да се

намалят

до

минимум

загубите

от

непроизведена електроенергия

неподадена

вода

на по-

требителите.

Подобни

възстановителни

работи

у нас са

извършени

при

завесите

на

язовирните

С1ени„В.

Коларов",

„Студена"

„Ал

Стамболийски*

след съответно

10-,

8-и

7-годишна

експлоатация.

И при

трите

язовира водата

химично

агресивна.

При

първия

тя е ме-

ка

(карбонатна

твърдост

до

0,35

немски

градуса',

при

втория

има

кисела

реакция

(рН=-6),

а мри

третия притежава

въглекисела

агресия (съдържание

на

агресивен

СО

до

К^т.

10—

/с1т

Изследването

на

противофилтрационните

завеси показва,

че те не

работят

задоволително,

имат

на

места пукнатини

допускат суфозия

под

язовиринта

стена

Така

при

язовирната стена

„В.Коларов"

водонагнетяването

контролни

сондажи,

пробити

контролната галерия, дава

водопоглъщане

над

0,000033

(1т

'/8/т

(0,002

(1т

/тт/т)

за 71% от

общата

им

дължина, като

на

места

то

достига

до

0,00133

с!т'*/8/т

(0,08

о1т

/тт/т).

оглед

на

това

се

предприема

възстановяване

на

завесите.

За

целта

при

язовир

„В.

Коларов"

са

пробити

производствени

сондажа

диаметър

тт

дължина

40 т,

които

са

инжектирани

отгоре

надолу

през интервали

от 5т с

разтвор

от

цимент

М 400 с

добавка

на

трае.

За

линеен метър сондажна дупка

са

изразходвани

2 до

2048

к#

цимент.

резул;ат

относителното водопоглъщане

пробитите

броя

контролни

сондажи

се

движи

от

0,00033

до

0,0000116

<1ш

*/8/т

(0,02—0,0007

4т

/т2п/т),

сумарната филтрация през новопробитите

дренажни

сондажи

намалява

до

0,0182

с1т'

{

Загубите

на

вода

от

чашата

на

водохранилището зависят преди

всичко

от

геоложкия

строеж

на

цялата

област

около

язовира.

За да

бъде

едно

водохранилище практически водоплътно,

не е

абсолютно

необходимо наличието

на

водонепропусклив повърхностен пласт.

До-

Доцева,

М.,

Цв.

Цанев

и Бр.

Натов.

Възстановяване

на

противофилтрационните

ии-

ментационни

завеси

при

експлоатационни

условия

на

язовирите.—Хидротехника

мелио-

рации,

1965,

№ 2,

стр.47—50.

Шиваров,

Т—Изследване

филтрацията

от

дренажната система

на

язовирната

стенн

„Студена",—Хидрогехника

мелиорации,

1964,

№ 6,

стр, 189.

291

статъчно

е на

известна дълбочина

под

него

да се

намира непрекъснат

водоупорен пласт

достатъчна дебелина.

Ако

обаче

него

са

нали-

це

отделни водопропускливи зони, които

са във

връзка

със

съседни

водосборни области, загубите

от

филтрация

във

водохранилището

мо-

гат да

до.стигнат съществени размери. Особено

опасни

това

отно-

шение

са

областите

варовиков строеж,

където

са

наблюдавани огром-

ни

загуби

на

вода

въпреки предприетите скъпи уплътнителни меро-

приятия

(табл. 16).

При

експлоатация

на

язовира

загубите

на

вода

от

чашата

на во-

дохранилището могат

да се

установят

за

определен период

от

време

са-

мо с

помощта

на

уравнението

за

водния баланс, когато

са

познати

всички

останали негови съставки.

Предотвратяването

на

загубите

на

вода

от

чашата

на

водохрани-

лището

по

време

на

експлоатацията

много скъпо

трудоемко

ме-

роприятие,

което

повечето случаи, особено

при

окарстени области,

Таблица

Загуби

на

вода

вследствие филтрация

от

водохранилището

о,

Камараса

Бени

-Вадел

Лукано

Хене

Лингезе

Кара-Михал

Разград

Нови

пазар

Габърнииа

Изворник

Млада

гвардия

Храм*

Пердикас

СЗ

сз

сх

Испания

Алжир

Италия

ГФР

България

„

СССР

Гърция

\О

со

^"*

СХ

"•*

157,0

.73

6,5

11,0

2,6

1,5

0,3

1,0

0,6

0,01

0,4

289,0

10,0

До-

11000

1000

1600

гс

сх

—

11^

«„•

314,0

85,0

13,0

1160

27,0

230

6,5

125

115

2100

5050

6,6

1,0

8,3

2,0

1,9

2,0

325,0

65,0

2О

и^

1,10

0,37

0,39

1,35

1,12

0,68

0,85

0,44

0.75

0,08

0,75

0,21

2,47

Геоложка

обстановка

Варовици

Варовици между

мер-

гели

Варовици

глинесто-

алувиално

покритие

Варовици

Окарстени

варовици

Мощни пластове льос

върху

окарстени

ва-

ровици

Андезито-базалтна

ла-

ва с

алувиално покри-

тие

Варовици

глинесто-

алувиално

покритие

Тб1ке,

Рг„

^а55егкга!1:ап1а§еп,

Зрпп^ег

Уег1а^,

ВегНп,

1938.

Жиню,

М. и Р.

Барбие. Геология

на

язовирите

хидротехническите

съоръже-

ния,

Техника, София,

1959.

Хидротехника

мелиорации,

№8/1960, стр. 246.

Гидротехническое

строительство,

№10/1964,

стр.

43.

РеЬтесЪашк

ипд

1п^ешеиг§ео1о§1е,

1965,

Уо1.

111/1.

Малки язовири

за

напояване, строени

от

ТКЗС

без

необходимите

инженерногео_

ложки

проучвания.

292

не

дава

задоволителни

резултати.

Карстовите

каверни

ходове

обик-

новено

се

уплътняват чрез тампониране

бетон,

бутобетон,

асфалто-

бетон.

Често

пъти

това

се

оказва

недостатъчно.

такива случаи

се

полага непрекъснат

пласт

торкрет,

пръскан

бетон

или

пластмасово

Язовирна

стена

2030

Фиг.

238.

КарСТОВИ

образувания

чашата

па

водохранилището

„Муро-Луюшо"

(Италия)

покритие.

някои случаи задоволителен

резултат

може

да се

полу-

чи

чрез насипване

на

глинен

пласт, предпазен

от

измиване

чрез

покри-

ване

баластра.

Характерен

пример

за

водопрспускливо

водохранилище

италианският язовир

„Муро-Лукапо",

изграден

във

варовиков

район.

Скалата

участъка

на 50 т ви-

соката

дъгова

стена

и във

водохранилището

вертикално

напластена

покрита

от-

горе

глинесто-алувиалеп

пласт.

Още при

първото

чълнене

се

получили

1,0

'/$

загуби

на

вода.

Огледът

показал,

че

около стената

се

появили карстови каверни.

По-големите били

запушени

бутобетон,

по-малки

е с

глина. Въпреки това

при

следващите

пълнения

язовира

загубите

на

вода

постепенно

се

увеличили

до

1,6т

При

обследването

на

водохранитището

билч

открити

многобройни

карстови

обра-

зувания,

през

които

бил

изнесен

повърхностният

глинесто-алувиалеп пласт

(фиг. 238).

Те

били

основно

почистени

тампонирани

бутобетон,

резултат

на

което

загубите

на

вода

намалели

на

0,93т

;

*/5.

Това

наложело

основно

упльтняване

па

язовира.

Най-напред

бил

отстранен

алувиалният

иласг

откритият

варовик

бил

почистен

н;)порна

йодна

струя.

Пукнатините,

ходовете

кзверниге

бити

запълнени

беюн,

върху

кой

ю бил

положен

ст

торкрет.

11о

точи

начин

едва

след

10-годишна

експлоатапия

водохранили-

щето

обем

от 6

пт

могло

да

бьде

уплътнено

до

поносими

за;

уби

на

вода

на

смет-

ка

на

разходи, равняващи

се

приблизително

на

половината

от

стойността

па

самата

язо-

вирна

степа.

То'11се,

Рг.

ШаззегКгаШгПа^еп—Та1йреггеп,

51аис1атте

ипо!

Зтлптанегп,

ВегНп,

1938,

стр.

88.

293

Интересни

примери

за

водопропускливи

водохранилища

са

язовирите

„Пердикас"

Гърция

„Храм"

СССР

При

първия

се

наблюдава рядкото явление подземна еро-

зия,

резултат

на

което повърхностният глинесто-песъчлив пласт

дебелина

до 45 т

изтича

заедно

филтриращата вода

разположения

под

него

окарстен

варовик.

По то-

зи

начин

от

водохранилището

се

губят средно 5,05

/5.

При

язовир

„Храм",

разположен

древна гранитна депресия, запълнена

мощни

пластове андезито-базалтна

л ва и

алувиални

отлежения,

загубите

на

вода

от

водохра-

нилището

възлизат средно

на

2,1

/я

при

среден

многегод

шен

приток

него

от

10,3

/5.

И при

двата язовира

уплътнителните

мероприятия

досега

още не са

окон-

чателно

уточнени.

ж.

Диспечерски

графици

за

работата

на

водохранилището

Водният баланс

има

важно значение

за

непосредствената

работа

на во-

дохранилището. Представен

таблична

(табл.

17) или

графична форма

(фиг. 239),

той

представлява

на

първо място годишен отчет

за

изпол-

зуването

на

наличния

воден отток

същевременно основа

за

опреде-

ляне

себестойността

на

подадената

на

водоползувателите вода, която

се

дава

със

зависимостта

[лв/т

(73)

където

Р са

годишните разходи

на

язовира,

И7

подадената

на

потребителя

вода.

случаите, когато

към

водохранилището

са

прик-

репени

няколко водоползувателя, общите годишни разходи

за

язовира

Р се

разпределят пропорционално

на

реализирания

от тях

стопански

ефект

за

годината,

именно

—

•

—

р_^_

. р — р

—

/-7л\

/с

—г"

г,,

—/•*

— г

*р~~

където

• •

Рр

полагаемата

се

част

от

годишните

разходи

за

силодобиване,

напоява-

не,

водоснабдяване

• « •

риболов,

Е,

//,

...

Я*

и С —

годишният стопански ефект

от

енергодобив,

напояване,

водоснаб-

дяване, риболов

общият

годи-

шен

стопански ефект

от

всички

водоползуватели.

Годишните разходи

на

язовира

другите

общи съоръжения

мо-

гат да се

събират

от

водоползувателите

чрез такса

за

ползуваната

вода,

която

се

определя

от

зависимостта

Т=Р

1Ч7

[лв/т*],

(75)

Каеззапз,

N..

А.

Ра1сопшег,

Е.

СюМзг-еш.

\Уа$$епгег1и$1е

!т

$1аигашп

УОП

РепНК-

(Опеспеп1апо!)—Шге

Игзаспеп

ппс!

М0#НсЬКеНеп

Шгег

ВеЬеЪип^.

РеЬтесЬашК:

и.

шеиг§ео1о^1е,

Уо1.

111/1,

1965.

Халатян,

О. И

Опьгг,

изучения

фильтрационншх

потерь

из

водохранилища, рас-

положенного

горной местности.

—

Гидротехн.

строительство,

1964, №10, стр.

43.

294

където

частта

от

годишните

разходи,

падаща

се на

съответния

водоползувател,

М7_

годишно използуваният воден обем

от

същия

зувател.

Фиг.

239.

Воден

баланс

на

язовир

„В.

Коларов"

за

1960

г.

1Г

-приток

;

1Г

ОТ

—отток

;

I/—завирсн

обем

.10

*>л

ни

40-_

?п

20-

10-.

2Ь

-\1

,...

—

/,.•

•

IV V

<Хл

111

{

—

]

„"

1960

Освен

за

стопанската експлоатация

на

язовира водният баланс

да-

ва

изходните данни

и за

съставяне

на

диспечерски

график

за раб

та на

водохранилището.

Той

представлява

ходова

крива

на

стоежи

язовира,

определена

така,

че

наличният

завирен

^м

да

се

използува

най-ефективно

за

регулиране

на

речния

отток,

кат

воляват

максимален размер

нуждите

на

всички

не

се

допуска преливане

на

вода,

неоползотворена

във

ПЯ

НГ*ТКО

Диспечерският

график

се

определя

най-често

по

„календарния

ме

тод"

чрез

последователно

сумиране

на

месечните,

респект

дневните

разлики

между

обема

на

притока

водопотреблението

обик-

новено

обратен

ред на

естествения

ход на

явлението,

т. е. с

295

Воден баланс

на

язоаир

„В.

Коларов"

за

1960 год.

Наличен

обем

във

водохранилището

за 31

.ХИ.

1959 год.

—21

498

Таблица

я"

<и

се

Я"

<и

о;

К •

•^

ГО

VII

VIII

XII

31924

26788

27840

34500

35402

36748

24924

14120

9413

6770

6345

21768

Год.

сума

я"б

е;

^Е

—

10426

—

5136

1052

6660

+ 902

1346

11824

—

10804

—

4707

—

2643

— 425

15423

+ 270

Приток

то 5

СХ^

а>

\Х

н^з

о Х я х

«Н

оЗ

Ч Н

НЮ

о^

11379

7466

9572

19621

22151

23030

10843

6472

СХз

0 К

О)

Нгл

1796

1025

1111

1088

1113

1285

1963

725

3829

314

2966

| 135

4880

374

15129

1652

137338

12581

ех

сх^

С-

(—1

2883

1950

1937

2572

2114

2193

2608

624

911

640

588

2913

ех

16058

10441

12620

23281

25378

26508

15414

7821

5054

3741

5842

|о

^я

^сх

Водопотребление

е;

16058

5565

26499

15513

39119

62400

87778

114286

11503

16550

24240

24858

129700

26836

137521

142575

146316

152158

19694

171852

18252

9556

6262

6173

4214

оЗ

ех

е;

<и

<ц

ех

сп

204

271

371

339

172

21933

171852

169522

377

1683

<и

§^

§8,

Ос

5632

15577

11568

16621

24476

25162

27238

18625

9761

6384

6267

4271

171582

<Ь5

<ц

Е^

ех

>>Е

и§

5632

21209

32777

49398

73874

99036

126274

144899

154660

161044

167311

171582

към

началото

на

работния цикъл.

Това

позволява

да се

определи

на-

чалният

воден

обем

във

водохранилището,

необходим

за

задоволяване

на

нуждите

на

водоползувателите

при

изградения

обем

на

язовира

при

пълното

му

изпразване

края

на

работния цикъл непосредствено

преди

появяването

на

следващото

пълноводие.

За

този приток

водо-

потребление,

осигуряващо

гарантирана

работа

на

водоползувателите,

се

установява

помощта

на

уравнението

за

водния баланс

ключо-

вата крива

на

завирените обеми

ходовата

крива

на

завирения

обем,

респективно

на

водните

стоежи.

Както

се

вижда,

диспечерският график представлява една предва-

рително

предписана

ходова

крива

на

водните стоежи,

която

гарантира

най-пълното

използуване

на

речния

отток

за

предстоящата

експлоата-

ционна

година.

При

стопанисването

на

водохранилището наличното

водно ниво

него

не

трябва

да

бъде

по-ниско

от

предписаното

дис-

печерския

график.

Ако то се

окаже по-високо,

язовира

има

излишък

на

вода.

такъв

случай

тя се

изпуска през централата

към

водопол-

зувателите, като

по

този

начин

се

отменя термична мощност

и се

пес-

ти

гориво.

За

съставянето

на

диспечерския график трябва

да са

познати пред-

варително

всички

съставки

на

водния баланс,

т. е. да е

налице

достовер-

на

прогноза

за тях още в

началото

на

експлоатационната година.

То-

ва

изискване засега

не

може

да се

изпълни.

11о

тази

причина

за

ре-

шаването

на

поставената

задача

се

привлича математичната статисти-

ка.

Използувайки реализираните водни баланси

за

миналите експлоа-

тационни

години,

се

определят съответните ходови криви

на

завирения

обем

и на

водните

стоежи.

По

този

начин

се

получават

диспечер-

ски

графици. Обвивната

им

крива отгоре

отдолу

определя допус-

ти.лите

водни стоежи

във

водохранилището

оглед

на

пълното

из-

ползуване

на

наличния

речен

отток

(фиг. 240). Колкото броят

на ми-

Фиг. 240. Диспечерски графици

за го-

дишно

изравнение

на

оттока

1—горна

обпивна

крива

за

сухи

години

;

2—долна

обвивна

крива

за

влажни

години

налите експлоатационни години

по-голям,

толкова

по-малка

става

ве-

роятността

да

бъдат

прекрачени

съществено

граничните диспечерски

графици.

297

Най-неблагоприятни

за

експлоатацията

на

водохранилището

са су-

хите

влажните години.

При

първите

съществува

опасност

от не-

достиг

на

вода

за

осигуряване

на

гарантираната

работа

на

водопол-

зувателите,

докато

при

вторите

има

възможност

за

непълно използу-

ване

на

наличния

речен отток

допускане

на

загуби

вследствие

на

преливане.

Ето

защо

от

редицата

на

водните баланси

се

подбират

са-

мо

сухите

влажните години, които имат

близък

годишен воден

обем,

но

различно вътрешногодишно разпределение.

На

съставените

за

сухите години ходови

криви

на

водните стоежи

се

изчертава гор-

ната обвивна крива, която представлява техният граничен диспечерски

график.

По

този

начин

се

избягва опасността водохранилището

да

остане

без

достатъчно

вода

за

задоволяване

на

минималните

нужди

на

водоползувателите през сухите години.

При

влажните години гра-

ничният

диспечерски график представлява долната обвивка

на

ходо-

вите криви

на

водните стоежи. Така

се

избягва опасността

от

загуби

на

вода

вследствие

на

преливане.

При

водохранилища

за

годишно регулиране

на

оттока диспечерски

те

графици

се

съставят

за

един работен цикъл,

т. е. за

интервала

между

две

последователни

изпразвания

до

определена кота. Нормално

за

начало

на

изследването

случая

се

приема

моментът,

който язо-

вирът

изпразнен

до

най-ниското работно ниво (ННРН).

При

многогодишно регулиране

на

оттока диспечерският график

се

съставя

аналогично

на

този

при

годишно регулиране, като

се

взема

под

внимание

продължителността

на

работния цикъл, който обхваща

по-дълъг

период

от

време.

Ето

защо трябва

да се

изследват възможни-

те

съчетания

на

сухи

влажни години

за

интервала между

две

последо-

вателни

изпразвания

на

язовира

до

ННРН. Това обаче

мъчно осъ-

ществимо главно поради липсата

на

достатъчно

дълги

хидроложки

редици.

По

тази

причина

при

речен

отток

със

сравнително постоянно

вътрешногодишно разпределение могат

да се

изследват само

две ха-

рактерни години

от

цикъла. Това

допустимо,

тъй

като

при

много-

годишното регулиране излишъците

на

вода

по

отношение

на

диспе-

черския

график

се

появяват много по-рядко

и в

много по-малък раз-

мер, отколкото

при

годишното регулиране.

За

първа меродавна година

се

избира тази, през течението

на

коя-

то

водоползувателите, включително

централата, могат

да

работят

обезпечена

среднодневна мощност, като използуват само обема

за

средно годишно регулиране,

т. е.

годината, през която

язовира нито

се

натрупва, нито

се

изразходва многогодишен

обем.

При

тези

данни

се

изчислява диспечерският график

по

описаните по-горе

начини,

като

се

излиза

от

котата

на

преливника (фиг. 241).

За

втора

меродавна година

при

диспечерския график

се

избира

такава,

през течение

на

която

са

изпълнени поставените по-горе усло-

вия,

не;

изтакането

на

водохранилището

достигнало

до

ННРН.

По

тази

причина

притокът

трнбва

да има

по-голям размер, отколкото през

първата година,

тъй

като поради по-ниските нива

язовира

трябва

да

се

изтакат по-големи водни количества,

за да се

осигури гарантирана-

та

среднодневна мощност

на

централата.

Ето

защо

подборът

на

втора-

298

та

меродавна

година

може

да

стане

само

чрез

налучкване.

За

така

определения приток

и с

водопотреблението

за

гарантираната

работа

на

водоползувателите

се

изчертава

втори диспечерски график,

ко!

заангажира

по-голям завирен

обем,

респективно по-високо

водно

Фиг.

241.

диспечерски

графини

при

многогодишно

изравнение

на

оттока

1 и 2

горен

долен диспечерски

график

за

пълно

задоволяване

нуждите

на

нодоползуна-

телите

при

мероданна

дина

У/2

във

водохранилището

(фиг.

241), отколкото през първата година,

тъй

като

получен

за

по-голям

по

размер приток.

При

експлоатацията

на

водохранилища

многогодишно регулиране

наличното

водно ниво

се

съпоставя

двата

диспечерски графика.

Ако

даден момент

то се

намира

между

двете

криви,

централата може

да

работи

обезпечената среднодневна

мощност,

след

като

се

задово-

лят

нуждите

на

останалите

водоползуватели.

Ако

наличното

водно

ниво

е над

горния, респективно

под

долния диспечерски график, сред-

нодневната

мощност

на

централата

се

увеличава, респективно намалява

по

отношение

на

обезпечената. Когато притокът

се

отличава

непосто-

янно

вътрешногодишно разпределение, изследването

се

разширява вър-

ху

всички

години, които имат приблизително

еднакъв

воден обем

меродавните.

такъв

случай

се

определят

граничните диспечерски

графици,

обвиващи горните криви

отдолу,

долните—отгоре.

Установеният

по

отношение

на

диспечерските графици излишък

на

вода

може

да

се

изтака

по

различен

начин.

При

малки

водохранилища

силно променлив приток

без

ясно определени

по

време периоди

на

пълноводие

целесъобразно

той да се

обработи веднага,

тъй

като

поради

малкия завирен обем задържането

му

може

да

доведе

до

без-

полезно преливане. Обратно,

при

големи

водохранилища

многогодиш-

но

регулиране

по-изгодно излишъците

да се

задържат

и да се из-

такат наведнъж преди

появата

на

пълноводието.

По

този

начин

те се

оползотворяват

по-добре

за

силодобиването

поради поддържането

на

по-високо

ниво

язовира.

Най-често

се

работи

по

междинен режим,

като водният излишък

се

задържа

толкова по-продължително

време^

299

колкото завиреният

обем

на

водохранилището

по-голям

притокът

по-равномерен.

При

съставянето

на

диспечерските графици

могат

да се

използуват

функциите

за

разпределение

на

вероятностите

на

речния

отгок

като

някои случаи

се

прилагай изкуствено удължаване

на

хидролож-

ките редици

по

метода

на

Монте

Карло

Този

подход

към

задачата

по-строг,

тъй

като

при

него

от

наличния

хидроложки

ред

може

да се

извлече по-пълна информация,

отколкото

при

календарния

метод.

Оптимизиране

регулирането

на

оттока

Съставеният

на

основата

на

реализираните водни баланси диспечер-

ски

график представлява

едно

от

многото възможни решения

за

регу-

лирането

на

оттока

или от

математична

гледка точка една

от

възмож-

ните

функции

за

управление

на

водохранилището.

Между

тях

обаче

ще е

налице една оптимална

функция

за

управле-

ние, един

оптимален^

диспечерски график,

при

който

се

реализира

максимален

народностопански

ефект.

Този оптимален

режим

за

работа-

та на

водохранилището

може

да се

установи чрез сравняване

на

голям

брой варианти.

При

това може

да се

излезе

от

различни

критерии

Като най-общ трябва

да се

приеме

максималният

икономически

ефект

от

работата

на

водохранилището.

При

чисто енергийни системи

това

означава избирането

на

този диспечерски график,

при

който

се

реали-

зира

максимално производство

на

електрическа енергия.

При

комплекс-

но

използуване

на

водохранилищата по-удобен

се

оказва критерият

за

минимума

на

вероятните експлоатационни

разходи

2Р.

най-общия случай

те са

съставени

от

разходите

за

топливо

2Т

ТЕЦ,

от за-

губите

вследствие

на

възможните дефицити

енергоснабдяването

поради малово-

дия при ВЕЦ и ог

загуби

вследствие

намаляване

на

водоползуването

при

другите

отрасли

т. е.

2Я=2Г+23

—>

мин. (76)

При

оптимизиряне

работата

на

водохранилищата

се

излиза

ог

гарантираното

потре-

бление

на

всички

отрасли, прието

за

дадено. Когато

налице плажна година,

епер-

госистемата може

да се

реализира

икономия

на

топливо,

резултат

на

съвместната

ра-

бо!а

на

ЬЕЦ

и ТЕЦ при

покриване

на

товаровия график.

Повишаването

на

вогоползу-

ването

над

гарантираното

обикновено

не

води

до

допълнителен

народностопански

ефект

при

останалите

отрасли.

случай обаче,

че

такъв

се

получи,

той се

взема

под

внима-

ние

рав. (76) чрез

съответавуващите

им

експлоатационни разходи

2Р

Намаляването

на

водоползуването

под

гарантираното води

до

загуби

за

всички

отрасли, включително

при

ВЕЦ.

случая

на

пълново

ши

години, когато всички

водоползуватели

могат

да

бъдат

задоволени,

загубите

от тях

отпадат

критерият

за

оптималния режим

на

водохрани-

лището добива вида

Зр^зГ

—»

мин. (77)

Картвелишвили,

Н. А. О

математическом

описании

методе расчетов

регули-

рования

речного стека.

—

Известия

АН

СССР,

ОТН,

№ 1,

1956.

Сванидзе,

Г. Г.

Основи

расчета регулирования речного стока

методом

Монте-

Карло,

Тбилиси, 1964.

300