Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

та

координатна система

се

разделя

на три

зони, като работната диа-

грама

за

съвместната работа

на два

агрегата

се

разтяга

два

пъти

по

абсцисата,

а за три

агрегата

— три

пъти.

Когато централата

има две

групи

(фиг.

215), първата

от тях ще

работи

при

товар

зоната

о—а

на

работната диаграма

коефициент

на

полезно действие, определян

от

кривата

о—с

—Ь^—а^

Когато мощ-

ността

нарасне,

започват

да

работят

двете

групи заедно, като кое-

фициентът

на

полезното действие

се

изменя

по

кривата

—

а^

Разпределението

на

товара между

двата

агрегата обаче

може

да

стане

по

различни

начини.

От

възможните съчетания трябва

да

бъде

избрано

това,

при

което

се

постига максимален коефициент

на

полезното дей-

ствие

общо

за

централата.

Когато деривацията оказва променливо влияние

върху

подбора

на

оптималното

съчетание

на

агрегатите,

при

съставянето

на

работната

диаграма

на

централата трябва

да се

излезе

от

тази

на

турбинния

блок.

При

значителни колебания

на

пада меродавна

за

работата

на

цент

ралата

експлоатационната

диаграма.

Тя се

построява

също

от

експлоатационната

диаграма

на

единия агрегат

или

турбинния блок,

като

се

спазват същите

принципи,

както

при

работната диаграма

на

2250

2750

173020002МО

3000

3500

ЬООО

4500

5000

5500

6000

6750

7500

8250

900

кЦ

-Аиния

огранича-

ваща

мощността

'Линии,

ограничаващи

икономичното

използуване

на

един.дбаитри

агрегата—|—|—[

15 20 25

От

Фиг. 216. Експлоатационна

диаглама

на

централа

с три

групи

централата.

Така

при три

равни групи

се

постъпва

по

следния

начин

(фиг.

216). Най-напред абсцисната

ос на

новата координатна система

се

разделя

на три

равни части

—по

една

за

всяка група.

първата

част

се

нанасят

изолиниите

на

единия

агрегат

или

турбинен

блок.

261

следващите

две

части

се

изчертават същите

изолинии,

но с

удвоени

абсциси,

а по

цялата дължина

на

оста

—с

утроени абсциси. Пресеч-

ните

точки

на

изолиниите

еднакъв коефициент

на

полезно действие

определят

граничните

линии

за

използуването

на

отделните агрегати.

Включване

на

третия

агрегат

^г

г-

втория

Мане

на

агрегат

н,

'/-

централата

Фиг.

217.

Разходна

характери-

стика

на

централа

променлив

пад

Аналогично

на

отделния

агрегат

и за

цялата централа може

да се

установи

изменението

на

водното количество

зависимост

от

това-

ра

N и

наличния

пад Н.

Така

се

получава

разходната

характе-

ристика

на

централата (фиг. 217), която спомага

по

време

на

експлоатацията

за

по-пълното

използуване

на

наличната

вода.

39.

СТРОИТЕЛНИ

КОНСТРУКЦИИ

НА

МАШИННАТА

СГРАДА

Строителните конструкции

на

машинните

сгради поставят различни-

изисквания

по

отношение

на

експлоатацията. Нормално, високо»

сред-

но

напорните централи изискват малко грижи,като

се

изключат обичайните

ремонти, присъщи

на

всички високи сгради. Съществено

по-трудно

се

експлоатират

машинните

сгради

на

нисконапорните централи, особено

когато

са

разположени

руслото

на

реката.

такъв

случай

те

нор-

мално

поемат едновременно

функцията

на

водоподпорно съоръжение,

поради

което

при тях се

налагат допълнителни грижи

за

водоплът-

ностга,

стабилитета

на

сградата

основанието

й.

Поради

големите

си

размери машинните сгради

на

нисконапорните

руслови централи

се

разделят

на

секции.

такъв случай

водоплът-

ността

на

водоподпорния фронт

се

осигурява

от

бетона

уплътне-

нието

на

разширителните

фуги.

За

отвеждането

на

евентуадни

пропуски

на

вода

ог

тези места

се

предвиждат дренажни

тръби.

Важно

задъл-

жение

на

експлоатационния персонал

редовното следене

на

количе-

262

ството

на

дренажните

води.

При

всяко увеличаване

на

дебита

им

трябва

да се

търси

мястото

на

пропуските,

да се

изясняват причините

за

нарушаването

на

водоплътността

и да се

вземат

срочни мерки

за

нейното

възстановяване.

Фиг.

218.

Кавитационни

явления

при

смукателна

тръба

на

турби

ла

Филтрацията

под и в

обход

на

машинната сграда трябва

да се

сведе

до

възможния

минимум.

За

целта

при

проектирането

строи-

телството

се

предвижда

зъб с

дълбока

шпунтова

или

инжекционна

завеса,

а в

някои случаи

понур.

За да се

намали

водният подем,

често пъти

под

фундаментната плоча

на

машинната сграда

се

изпъл-

нява

площен дренаж

тръбен колектор, който зауства

долното

водно ниво.

Пак със

същата

цел се

изгражда

система

от

вертикални

дренажни

сондажи

достатъчна

дьлбочина

под

фундаментната плоча.

За да се

следи филтр

циьта

обход

на

сградата,

на

пътя

на

под-

земния

поток

се

предвижда пиезометрична

уредба.

Важно задължение

на

експлоатационния персонал

е да

контролира

работата

на

всички

тези

уредби.

Редовно трябва

да се

измерва количеството

на

водите

от

площния

дренаж,

от

дренажните

сондажи

и от

пиезометричните

тръби,

както

водният

подем

при

последните. Получените

резултати

трябва

да се

сравняват

проектните

и да се

следи

за

размера

на

наличната

сигурност.

Усилената филтрация

пзд

машинната сграда

от

руслов

тип е

особено опасна,

когато

може

да

предизвика суфозия

под

нея.

За

поя-

вата

на

това

явление

може

да се

съди

по

твърдия

минерален

остатък

на

водните проби, вземани

от

площния дренаж, дренажните сондажи

пиезометричните

тръби.

Увеличаването

на

сухия

остатък

във

водата

означава

нарушаване

на

нормалния режим

на

работа.

такива случаи

след

по-продължително

следене

на

всички фактори, обуславящи уве-

личаването

на

сухия

остатък,

след

изясняване

на

причините

за

това

може

да се

премине

към

подходящи противофилтрационни меро-

приятия.

Ако при

входното съоръжение, затворните органи

или

смукател-

ните

тръби

на

турбините

се

появяват

обтасти

на

понижено налягане,

в тях се

създават

условия

за

проявяване

на

кавитационни явления

(фиг. 218). Разрушенията

на

тези места

могат

да

достигнат много

го-

леми

размери

и ла

налагат чести

сложни ремонти, особено

когато

облицовките

са от

бетон

или

стоманобетон.

такива случаи наруше-

ната

монолитност

се

възстановява най-добре чрез пръскан бетон

върху

стоманена

режа

допълнително заглаждане

на

повърхността. Трайни

резултати

при

възстановителните работи могат

да се

постигнат само

263

ако

въз

основа

на

задълбочени хидравлични моделни изследвания

се

полобри

формата

на

съоръжението

така,

че да се

избегне зоната

на

пониженото налягане.

Когато машинната сграда

фундирана

върху

нееднородна

основа,

може

да се

стигне

до

неравномерно

слягане

на

отделните

секции

до

отваряне

на

разширителните

фуги.

оглед

на

това

трябва редовно

да се

следят

деформациите,

като

се

използуват предимно геодезичните

методи, описани

в т. 9.

Едновременно трябва

да се

измерват

движе-

нията

на

фугите

между

отделните секции.

За да

може

да се

получи

ясна

картина

за

деформациите, несбходимо

марките

при

фугите

да

се

конструират така,

че да

позволяват измерването

на

относителните

движения

на

фугите

в три

взаимно

перпендикулярни

посоки.

Контролирането

на

деформациите

има

особено голямо значение

за

нисконапорните

централи

от

руслов

тип,

при

които неравномерното

слягане

свързано

отваряне

на

фугите

може

да

доведе

до

нару-

шаване

водоплътността

на

водоподпорния фронт

на

сградата.

Неравно-

мерните

деформации

не са

желателни

и при

средно-

високонапор-

ните централи.

При тях

обаче последиците обикновено

не са

толкова

тежки.

По

тази

щичина

деформациите

на

машинните

сгради

при

този

тип

централи започват

да се

контролират

най-често

едва

тогава,

когато

се

забележи съществено отваряне

на

фугите

или

напукване

на

някои

строителни

елементи

когато поставените

върху

тези места гипсови

марки

не

показват тенденция

към

затихване

на

движенията.

Съществен въпрос

за

стабилитета

на

машинните

сгради

тяхната

динамична

устойчивост.

Източник

на

динамично натоварване

при

строи-

телните

конструкции може

да се

окажат преди всичко турбината

и ге-

нераторът.

Вибрации могат

да

предизвикат обаче

кавитационните

явления

затворните

органи, смукателните

тръби,

основните изпуска-

тели, регулаторите

на

налягането

и пр. Ако

честотата

на

предизвика-

ните

по

този

начин

колебания съвпадне

честотата

на

собствените

колебания

на

строителните конструкции,

може

да се

стигне

до

резо-

нансни

явления

и до

разрушаване

на

машинната сграда.

По

тази

при-

чина

при

появата

на

каквито

и да са

вибрации

се

налага

да се

изслед-

ва

опитно

докаже

динамичната

устойчивост.

За

целта

се

използуват

дистанционни

самопишещи вибрографи, които позволяват едновременно

да се

записват колебанията

на

източника

на

динамичното натоварване

^на

строителната конструкция.

От

съпоставянето

на

получените

по

едно

също

време виброграми може

да се

съди

за

възможността

за

появяването

на

резонансни явления. Изследването трябва

да се

извър-

ши при

всички възможни работни режими

на

източника

на

динамич-

ното

натоварване,

за да

може

да се

установи възможното най-небла-

гоприятно

състояние.

ичение

на

редица

голини

машинната

сггада

на

една

високонапорна

водна

електрическа

централа

СССР

съоръжена

с три

турбини

Пелтон

на

вертикална

ос с

Гутидзе,

П.

Исследование

причин

вибрации

машинного

здания

ГЗС.

Гидротех-

ническое

стро

тельство, 1961,

№5,

стр.

264

-ЕВЖШ

нивя

вшмвз

%б

В1ВННИШВМ

вн

1ВИЮ9ЬИ1\Иу

-ЗИНЗЬННЕенГГЗсШ

0190ЯЗ

Н9И913

Е1Л1К1ЮЛ

01Г

1ВЯВН1ГЧЛ1еи

ИЖСТ/НОЗ

91ИНЖВН901Г

9ь

'вЯ'.вхои

ваох

'оаин

ошгоа

оюничяг

яви

огг

1О

звдзгон

аз

длижвяноз

оюаиц

ВЕд91ЮН

ИЖВйНОЗ

ЗИШЖеНдйВ

КЗЙП

ИТГОЯ

ЗХИТПВСМигИф

оннойтгейигифовихойа

сивя

вс!Анои

ви

1зонншн9ф9

вхвнкви

лва

"(61

Г,

миф)

еьони

ВДОивдЯЯГнАф

вн

дчл:

кингпнгя

%65

вн

вшАшп

вдч,е

%ГС

ка1Гзю

оьявя

'вянаюаТпч.:ю

НМЗЕ1/01!

ой

в(1оннн

вн

019Н90ВЛ

оь

'вакяонвюА

зз

хкх

хд

'Ис1191МОе9И11

ИНВс1и1НОИ]

ВО

ВНО1П1

В.1.ВН

1Н9МВ1/нАф

В1ВНс1

АнОП

110Н

»М9ТГОи

КИНИО8

ВН

019НВЯ

-(19ИЕИ

в^

'ш

^у

—

&§

вниьодц-ч!/

вжвтгноо

инжвн9(]1Г

итгемикЬя

о^

ил.идо(1и

во

втгв(1.13

ШЛ7ННИШВК1

Ь'Н

ВНО1Г.'

В11ШНЧ.1Г

В1ГОЯ

В1ВНс1оПВН

9НОЛ.ЗИ1П1

01ИНЗОНО1/ОЯ

ВН

9НИЯс1ь'ЯО,1,ее(1

П^

•ОЯ1ЛИО(]|ПА

()НС191МО1ГОИ

ОН91ГВ(1ЛКИ

0191/Ч.Я

Ч)ЯИН

ОН1ТОН

О10Н1ГО1Г

ШШ

ООЙ

с!'1.10М

-витт

идчс!1.

итгжзяю

жвн9с1т/

ВИНО1Н91Г

иггон

В1гв(1ис1игиф

В1внвс1дч.[)

д|

—

о!

впи11мн1

и ш

^/'О

Ени1'9д}1Г

В1ПОО

ижвнос1|Г

ияол.зпгпис!!

ижшьчг

гос!ь

вявьтмвн

в!Г

-ВС|ЛЗ

1МВ11НИП1ВМ

Ххс1ч.Я

1М9Т/ОП

1ВИНТГОд

'ВИ

91ГНЛ

1?Н1ЮС11Н()Н

НН91ГИЯ1Г9с111

О1ИОМ

'ВН01П1

В1ВН1Н9НВТШХф

вн

дчл:

сос1ь

дчл:

Н9нол.9д

лнАпш

(1Аноп

кзс!ь

виь!пс!я1о179с1п

ол

ВТТВ(1ЛЗ

1?1ВППИП1ВМ

Т/ОП

П1НИТ]Вс111ГИф

'9ИШОНОН91Г/Ч1]

—

^0*0

ВЩИИВйИГИф

вн

Ш9ИПИФЗОМ

д^

О1Г

ННИ1/Од91/

1ВЯНЖ91Ис1п

'(61^

1И

Ф)

ВлО1П1

СН1Н91А1НТТН

Аф

Т/ОП

1,'НИЬО

1ГЧЛ/

0^-

Л.Ь'ЛК1ЛМ;

О1ИОЯ

'ИМИ011'ЗОС1П

ИН9НИ1/Л-ОН91ГЧ.ЯЬ'Ь

ИНЬ

ЬЗВП

ИНЗОН017ОЯ

ОМ1ЮНВН

13В1ГИ

Н9НИ1/Л

1Г0991Т

III

ОГ)^

—

051

^ХС1'1.Я

ВНВЙШГНАф

Н{

'ННИЖ1Л11/'

9()9

ВПИЬОЗИЯ

()^

В1МИ

'ВЛ1ГОд

'(1

ВН

ОЮЮАс!

КН9Ж01Ю1

ЬЧ'(1

ЬМ/С11ЛЗ

1?1ВННИШВ\Л[

'[^1]

НИН9Ц'

'И

'Я

1,'П

0191А1И

ВН

)13Я

1МВМЗЖ1МЯ

1М1

В1ВИТ1В1В01П13ЯО

ВНЬМ1ВКВМОП

9ИН9ПЮН1.О

ВЯ01

иньАвн

ииА'с!л

инвйи^ифи^вемомооиа

В90Х

инс1оивно>1оин

сиявх

'июдвс!

вн

91ис1о.юс1

нн

И1звь

-91ГЯВ

01Ш9ЛЛЛ/9Ж9П

ИНО

III

9ИП91/ВГЯЧ.З

зхиннигпвгм

вн

охзнвжс1ч,1Г1Гои

вн

здтнгдхвяддКви вн

•1Д1И

О19Н91С1Ч,Н

ВН

В13О

9НП9ПЮНЛО

ОП

1ГЧ

ЛЧ.

9л.ипкс1изие1гвд9н

вн

»нев133И€ВС1

?9Сь

'>ь9нс(1лзл()

сжид

пин

'ИЛ.ВЛ9с1лВ

91Й>ЬИЗЯ

ВЮдВс!

1?НН9Шс1яОП1/9

И(1н

В1ВИНВд01ЮМ

ВН

1Ж1/Ч1Г

9Л

ИИ11В(1оИЯ

Ь'П

Г<1;1:Я1

ИЗЦ^

ОЛ.ОПЬИ1/ОИс1п11

9Ь

'ОП1Ч.Л

-01091ГЧМВЬ

НЗЗОПОТГОН

д '.

1:НИЬ'.1

СЯО.1.нЛ[ПП—

1ЧШГ011

Н31Г()Я

НПСЬПК

ХЗС1П1

НОИН1ГЛ

КИП^ОН

1?Н

ЗНСН(191\ГИ

БЕ

>)Т7({)-

С1МГОС1Ч

ОНОК1.МЧ.Л

И1

КИИ1ГОЯ

«Н

'и

'Я*

11ЯЯ

в1В>13Ж1год

вн

втгвс1лз

вхвннигпвм

К9с1п

^г^г—^^^^

—

-•

__--

—-'

миф

сшид

ОП9НЗВГИ

'ииимА^л-Зном

91ин!;91иос1лз

Ахс1я1Я

ХЕЯКГГЗС!!!

9хиипвс1дия

ртгвс!лз

влвн

-НШПЕМ

ВН

13ВЬ

КЛ.В1ГВНИ10О

91И(1О1Вс19Н9ЛОд(1Л1

ВН

91И1Н91МВ'П'нАф

А1ТЖ91А1

ИлАф

ИГЛЕНИ!/

-о^;и

сн

взиии-

иг/^с1оп

-91И1нл9с1лн

ьм!

и!31?ь

иТтш(1ию(1

91ин939яонявс1А9н

оюньи1мвни1Г

вн

яппьохеи

9ь

'и1гияонв1зА

ифнс1лос1дия

влвинвя(191А1еи

ч1

-о»монаи(19п

9Т/с1ч,я1

випвс1дия

пн9П1инои

оньиггоис!9п

вявавоп

'кхАншм

Ъ'1ос1одо

анализ

на

филтриралата

под

машинната

сграда

вода

показва

изменения

по

отношение

на

първоначалния

си

състав

На

места

под

фундаментната плоча

установен

сух

остатък

до

29000

т§/о!т

като

се

наблюдава

вьглекисела агресивност

на

водата

по

отношение

нл

беюна.

Деформациите

на

машинната сграда

и на

целия хидровъзел

се

измерват

по

три-

гонометричния

способ.

Хоризонталните

отмествания

на

отделните

секции

на

сградата

са

различни

и се

движат

от 10 до 25

тт

по

посока

на

долното

водно

ниво. Неравно-

мерни

са и

вертикалните деформации, които

са в

размер

от 129 до 231 тт.

Това

води

до

движение

на

разширителните

фуги

^ежду

отделните

секции,

именно;

на-

пречно

на

фугата

—

до 20 тт и

надлъжно

—

до

тт

Възприетото уплътнение

на

фугите

обаче

осигурява тяхната

водоплътност

при

тези

движения.

Общо

за

целия

на-

порен фронт

на

сградата

са

измерени пропуски

на

вода

размер

на 0,5

/5,

което

се

смята

за

задоволително

При

централата

са

правени задълбочени

изследвания

динамичната

устойчи-

вост

на

строителните конструкции.

помощта

н;?

електродинамични

вибрографи

са за-

писани

колебанията

определени точки

на

сградата

три

взаимно перпендикулярни

посоки.

Едновременно

това

са

измервани

колебанията

при

кожуха

на

турбината

горната кръстовка

на

генератора.

Установчв-1

се, че

колебанията

на

турбогенераторния

блок

са под

допустими!

е 180

[лпт,

предизвиканите

от тях

ам>ли!уди

на

строителните

конструкции

не

надвишават

2 >

цт.

По-големи

колебания

се

получават

при

работата

на

основните

изпускатели,

прокарани

долната част

на

машинната

сграда.

На

кота

над

долното водно ниво

строителните конструкции

се

получават

този

случай коле-

бания

до

150—200

|лт,

а в

средата

на

покривната

ферма

—

235

;лп

при

чесю»а

6,8

Нг.

Тези колебания

обаче

са под

предаисаните

от

съветските

рми,които

допускат

ампли-

туда

на

фермата

размер

1/40000

от

отвора

й.

ГЛАВА

ВОДОХРАНИЛИЩА

Както

известно

нуждата

от

вода

за

водоползувателите

за

производство

на

електроенергия

не

съвпада

по

време

количество

наличния

отток

реките. Отстраняването

на

това основно противо-

речие

във

водното стопанство

главната задача

на

водохранилищата.

Ненужната

за

момента

вода

се

задържа

изкуствено създадения обем

ни

водохранилището,

за да се

изпусне

тогава, когато

необходима.

Този

процес

известен като регулиране

на

оттока

и в

зависи-

мост

от

периода,

който

се

реализира, може

да

бъде

денонощно, седмич-

но,

сезонно, годишно

многогодишно. Колкото по-дълъг

перио-

дът на

регулиране, толкова

по-голям

при

едни

същи условия става

необходимият

обем

на

водохранилището

Изкуствените

водохранилища

се

създават

обикновено

чрез преграж-

дане

на

речните

долини

на

подходящи места

помощта

на

водопод-

порни

съоръжения.

За

пълното

изпразване

на

завирената

вода

се

предвижда основен

изпускател,

а за

отвеждането

на

високите

води

при

пълно

водохранилище

—

преливник. Основни характерис-

тики

на

водохранилището

са

кривата

на

водната

площ

—/(А)

^ключовата

крива

на

завирените обеми

ср(/г),

които

дават връзката между нивото

на

завиряване

Н и

водната площ

Р,

респективно

завирения обем

(фиг. 220).

оглед

на

предназначение-

то си

общият завирен обем

се

разпределя

на

мъртъв,

полезен

предпазен

обем.

Мъртвият обем

се

ограничава отгоре

от

най-нис-

кото

работно

ниво

(ННРН).

Нормално

той не

може

да се

използува

от

водопотребителите. Освен това

той се

запазва

за

евентуално

задър-

жане

на

носените

от

водата

наноси

(фиг. 221).

Полезният

обем

пред-

назначен

за

регулирането

на

оттока

и се

ограничава отгоре

от

най-ви-

сокото работно ниво (НВРН).

При

многогодишни водохранилища

той

се

дели условно

на

обем

за

годишно

многогодишно

ре-

гулиране,

като първият

се

ограничава

отгоре

от

обикновеното

работно ниво

(ОРН).

Предпазният

обем

предназначен

да

трансформира пълноводията

при

пълно водохранилище чрез ретензирането

им и се

ограничава

от-

горе

от

меродавното

максимално ниво

(ММН).

Необходимите стопански оправдани обеми

на

водохранилищата

се

определят

при

проектирането

на

основата

на

дългогодишни хидролож-

ки

наблюдения

на

речния

отток

и на

водопотреблението,

като

се из-

267

ползува теорията

за

регулирането

на

оттока

[22].

Тъй

като засега

бъдещият

ход на

оттока

и на

водопотреблението

трудно може

да се

предвиди

по

месеци

за

целия експлоатационен период

на

водохрани-

лището, определеният

по

този

начин

завирен обем

се

използува

раз-

Фиг.

220.

Топографски

криви

н^

водохранилището

а—ситуация

водните площи

на

водохранилището

Р при

различни водни нива

; б

-надлъжен

разрез

през

водохранилището

: я —

крива

на

водните площи

Г~/(/1)

ключова

крина

на

занирените

обеми

-ф

(/,)—

//-'«/Л

лична

степен през отделните години.

По

тази

причина

основната зада-

ча

на

експлоатационния

персонал

се

заключава

това

да

използува

изградения

обем

на

водохранилището

по

такъв

начин,

че

дз

задоволява

максимална

степен нуждите

на

всички

водоползува!ели,

без да до-

пуска

неоползотворено

изтичане

на

вода

от

язовира. Тази задача

се

решава,

като

се

излиза преди всичко

от

водния баланс

на

водо-

хранилището,

който

най-общ

вид се

представя

от

следното

ба-

лансово

уравнение:

(69)

Милославов,

Сл.

Използуване

на

водната енергия. София, 1970.

168

гласи,

че

наличният

завирен обем

V за

определен интервал

от

вре-

ме

^\—^ъ

се

равнява

на

разликата

ог

притока

във

водохранилището

2/7

водопотреблението

25 за

същия интервал

от

време.

Основен

изпускател

Фиг. 221.

Характерни

обеми

водни

нива

на

водохранилището

пад

до

центъра

на

тежестта

на

полезния

обем

«Ь\

определен

от

пресечната точка

на

тангентите

към

ключовата

крива

на

завирените

обеми

помощта

на

балансовото уравнение, представено

по-детайлен

вид, може

да се

получи ясна представа

за

работните възможности

за

вида

на

извършваното

от

водохранилището регулиране

на

оттока.

По

тази причина

от

него може

да се

излезе,

за да се

определи най-

правилният

най-икономичен

начин

за

експлоатация

и да се

съставят

прогнози

за

бъдещата

работа

на

язовира. Освен това

от

него може

да се

изчисли който

и да е

член, когато

са

известни всички останали

при

положение,

че

всички съставки

на

водния баланс

са

определени

приблизително

еднаква точност. Практически

това

изискване

много

трудно осъществимо,

тъй

като често пъти някои

от

членовете

на

пъл-

ното балансово уравнение

не

могат

да се

установят

даже

прибли-

зително.

Регулиращият обем

на

водохранилището нормално намалява

с те-

чение

на

времето

за

сметка

на

напоените

материали, които реката

но-

си

със

себе

си и

които

се

отлагат

него.

От

друга

страна, част

от

навлезлите

язовира наноси могат

да го

напуснат през основните

из-

пускатели, напорната деривация

на

централата

преливника.

По

този

269

начин

изменението

на

обема

на

водохранилището може

да се

изрази

чрез

износния

му

баланс,

който може

да се

представи чрез

ба-

лансовото уравнение

където

1/"

са

наносните отложения, отток

приток

във во-

дохранилището

за

определен интервал

от

време

*!-**

Температурата

на

водата

във

водохранилището представлява

ин-

терес

за

редица водоползуватели. Така напояването

не

може

да

пол-

зува

през пролетта води

температура

под

10°С,

тъй

като

те

забавят

съществено

вегетацията

на

културите. Водоснабдяването

от

своя

страна

изисква водата

за

битови нужди

да има

приблизително постоян-

на

температура,

оглед

на

това трябва

да се

познава термичният

ре-

жим

на

водохранилището. Температурата

на

водата

се

формира

под

влияние

на

многобройни фактори

и е

резултат

от

топлинния

ба-

ланс

на

водохранилището,

който

се

характеризира

термич-

но^

балансово уравнение.

По

този

начин

основна дейност

при

експлоатацията

на

водохрани-

лищата

е да се

установи техният воден,

наносен

термичен баланс.

ВОДЕН

БАЛАНС

НА

ВОДОХРАНИЛИЩЕТО

Развитото

уравнение

за

водния баланс

има

следния най-общ вид:

/.,

•

[

;;

2/7-2Я

[Я

бр

-I-

+Л

]

където

бр

са

ру

еловият

безру

еловият

приток

във

водохра-

нилището,

- -

притокът

от

валежи

върху

водната площ

на во-

дохранилището,

- -

притокът

от

водносилови, събирателни, напоител-

ни

други подобни деривации,

—

притокът

от

подземни води

във

водохранилището,

В -

водопотреблението

за

различни водоползуватели,

- -

загубите

на

вода

от

преливане през преливника

или

изпускане през основния

изпускател

при

пълно-

водие

липса

на

обем

във

водохранилището,

—

загубите

от

изпарение

от

водната, респективно

заледената повърхност

на

водохранилището.

—

загубите

от

филтрация през водоподпорното

съ-

оръжение

основанието

му,

270