Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

е.

Филтрация

през

водоподпорното

съоръжение,

основанието

му и

чашата

на

водохранилището

Филтрацията

през водоподпорното съоръжение

резултат

от

естест-

вената

порьозност

на

материала,

от

който

изградено

то. Ето

защо

загубата

на

вода

по

тази

причина

неизбежно, неотстранимо явление,

доколкото

не

могат

да се

намерят конструктивни

технологични въз-

можности

за

нейното намаляване.

За

разлика

от

филтрацията

пропус-

ките

на

вода,

предизвикани

от

строителни дефекти

—

пукнатини,

не-

плътни

работни

разширителни фуги, недоуплътнен материал

пр.,

са

отстраними.

общите загуби

на

вода през водоподпорното съоръжение

обаче

пропуските имат особено голяма

тежест.

Така

при

бетонната

язовирна стена

„Барберине"

Швейцария

коефициентът

на

филтрация

при

бетонни кубчета

размери

на

страните

20 ст,

изпитани

лабораторни

условия,

се

оказал

от 6,1 .

10—

до 7,6 .

10—

ст/8.

За

цялото

водоподпорно

съоръже-

ние

коефициентът

на

филтрация,

опг

еделен

по

измерените

водни количества,

достиг-

нал

от 5

.10—

до

10-—

ст/8,

т. е. от

1С

Г)

до

пъти по-голяма стойност.

Филтрацията

на

вода

през

земнонасипни

стени

от

еднороден мате-

риал

със и без

уплътнителен екран

върху

водопроницаема

водо-

плътна

основа може

да

бъде

определена

проектния

стадий

доста

точно

по

теоретично-експериментален път, като

се

използуват данните

за

средния

коефициент

на

филтрацията, определен

при

лабораторни усло-

вия.

действителност обаче основната предпоставка, залегнала

теоре-

тичните

изводи,

че

земният

насип

напълно еднороден,

на

практика

не

изпълнена, поради което определените

при

проектирането филтра-

ционни

загуби обикновено представляват приближени стойности, неза-

доволяващи

експлоатацията.

Действителният размер

на

филтрацията

зависи

освен

от

геометричните размери

на

съоръжението, които остават

практически

неизменни,

преди всичко

от

водния

стоеж

във

водохрани-

лището

и от

коефициента

на

филтрацията, който

се

изменя

течение

на

времето

резултат

от

естественото

доуплътняване

колматиране

на

насипа

или

вследствие

на

евентуална

суфозия.

Ето

защо

по

време

на

експлоатацията загубите

на

вода

се

определят чрез преки

измер-

вания,

въз

основа

на

които

се

изгражда

прогнозата

за

следващата

експлоатационна

година.

При

земнонасипни язовирни стени

филтриралата

през

насипа

вода

се

събира

поясен

канал

под

дренажната призма

при

петата

на

въздушния

откос

и се

измерва

сумарно

помощта

на

преливник

(фиг.

231)

или по

обемен

начин.

Аналогично

се по-

стъпва

и при

стени

уплътнителен

екран откъм водната страни.

Ако е

използунано

уплътнително

ядро

контролна галерия

основата

му,

филтриралата

вода

се

измерва

веднъж

в нея и

евентуално повторно

при

негата

на

въздушния откос. Събираните

контролната

галерия водни количества

се

установяват

по

обемен

начин,

като измерването

се

повтаря неколкократно

за

увеличаване

на

точността.

Норми

за

допустимия размер

на

филтрацията

при

земнонасипни

язовирни

стени

по

време

на

експлоатацията

им

мъчно могат

да се

дадат.

Най-напред може

да се

дефинира една горна граница

от

гледна

точка

на

сигурността

на

съоръжението, свързана

допустимия размер

на

суфозията.

Ето

защо контролирането

на

твърдия остатък

химичния

състав

на

филтриралите през съоръжението води

особено важно

за

281

неговия

стабилитет. Всяко видимо увеличаване

на

мътността

им е

явен

признак

за

аварийно положение,

което

налага

бързи

мерки

за

възста-

новяване

на

водоплътността.

Втората граница

за

размера

на

филтрацията през

.водоподпорнот

съоръжение може

да се

дефинира

от

икономична

гледна точка. Тази

Фиг.

231.

Измерване

на

филтрацията

през

язовирната

етена

„Езтак"

доенажна

призма

^-събирателна

канавка

;

Д-мерен

преливник

;

4-берма

;

5-преливник

за

висо-

ките

вадк

;

ТТодовземане

за

ВЕЦ

„Пещера"

;

7-основен

изнускател

;

«-шахта

дросел-клапа

граница

може

да се

установи

от

сравнението

на

необходимите разходи

за

увеличаване

на

водоплътността

със

загубите, реализирани

за

водо-

ползувателите

от

филтриралата

вода.

Мерките, които могат

да се

вземат

при

недопустим размер

на

фил-

трацията

са

твърде

разнообразни.

някои случаи могат

да се

получат

добри резултати

по

пътя

на

естественото колматиране, признак

за

което

постепенното намаляване

на

филтриралите водни количества.

Когато с течение на времето при

насипни

стени от еднороден материал

видимо

не се

получава подобрение, може

да се

наложи доуплътняване

откъм водната страна.

това отношение

са

възможни различни изпъл-

нения—от

полагане

на

битумна пропитка

до

изграждане

на

стоманен

екран

До

допълнително уплътняване

на

насипните съоръжения

от

едно-

роден материал обаче рядко

се

стига,

тъй

като

при

съвременните методи

на

уплътняване

на

земните маси, напредъка

земната механика

и не-

прекъснатия

контрол

за

качествата

на

положения

насип

изградените

282

съоръжения нормално задоволяват всички изисквания.

При

насипни

съоръжения

екран

откъм

водната страна

или с

централна диафрагма

водоплътността може

да се

наруши

при

разкъсване

на

уплътнител-

ните

елементи вследствие

на

недопустими деформации

на

насипа.

такива

случаи трябва

да се

действува

бързо,

за да се

предотврати

пробив

насипното

съоръжение.

Водохранилището

се

изпразва

до

място-

то

на

повредата

монолитността

на

екрана

се

възстановява, като

се

използуват

методите, описани

в т. 16 и 17, и се

държи

сметка

за

бъдещата деформируемост

на

съоръжението. Възстановителните работи

при

нарушена водоплътност

на

централни диафрагми

от

бетон, стома-

нобетон,

стомана

и пр. са

твърде

сложни

скъпи, поради което може

да

се

окаже по-икономично изграждането

на нов

екран

откъм

водната

страна.

При

каменонасипни

каменозидани

стени

уплътнителни екрани

размерът

на

филтрацията зависи

от

типа

на

екрана

и от

способността

му

да се

нагажда

към

деформацията

на

съоръжението,

без да

губи

своята водоплътност.

Тъй

като

при

този

тип

стени деформациите

до-

стигат често пъти

доста

големи размери, целесъобразно

екранът

да

се

прави

от два

пласта, като вторият

се

полага

едва

след

затихване

на

деформациите

(табл.

13).

При

експлоатацията

на

каменонасипни

каменозидани язовирни

стени

уплътнителен екран загубите

на

вода

вследствие

на

филтра-

ция

пропуски могат

да се

определят само

въз

основа

на

преки

из-

мервания.

Проникналата

вода

се

събира

от

вградената

подекранния

бетон

дренажна

система,

която

се

зауства

основната контролна галерия. Водните

количества

се

измерват

по

обемен начин както

долния край

на

всяка дренажна секция, така

сумарно

за

сте-

ната.

По

този начин

може

да се

следи

за

състоянието

на

екрана

във

всяка негова

част,

също

така

да се

съди

и за

количеството

на

водата, проникнала

стената

по

дру-

пътища.

Измерванията показват,

чефилтриралите

водни количества

при

изпраз-

ването

на

водохранилища

каменонасипни

каменозидани стени

са

по-

големи

от

тези

при

пълненето

им

(фиг. 232).

Това

явление може

да

се

обясни донякъде

постепенното изцеждане

на

водата

от

порите

на

екрана

празнините

на

каменния

насип

или

зидария

при

спадането

на

водното ниво. Освен това колкото

по-голям

делът

на

пропуските

общите загуби

на

вода

през стената, толкова повече корелативната

връзка

се

приближава

до

линейната (фиг. 232).

Допустимата

загуба

на

вода

вследствие

на

филтрации

пропус*

ки

при

каменонасипните

каменозиданите язовирни стени

се

опре-

деля най-често

от

икономични съображения,

тъй

като

нормално

ста-

билитетът

на

съоръжението

не се

влияе

голяма степен

от

протича-

щата през него

вода.

Мерките срещу прекомерна филтрация

пропуски

се

заключават преди всичко

отстраняване

на

причините

за

недопустимото деформиране

на

насипа

или

зидарията

възстановяване

на

монолитността

водоплътността

на

екрана. Като пример

за

такива

възстановителни работи

може

да

послужи описаният

в т. 23

случай

язовир

„В.

Коларов".

283

Таблица

Загуби

на

вода

вследствие

на

филтрация

през

каменонасипни

стени

от

суха

каменна

зидария

при

максимално

работно

водно

ниво

Н и

площ

на

екрана

е*

СХ

Язовирна

стена

В.

Коларов

[16]

Карагьол

[8]

Бахада

Бу-Ханифа

Лаго

дел

Габитз

Страна

България

Българея

Алжир

Италия

в т

46,5

17,5

45,0

54,0

45,0

Г в

т-'

5,3

2,2

7,8

24,8

7,5

Тип н

стената

Първи

екран:

подекранов

бетон,

три

пласта битумна изолация, покрита

50 ст

дебели бетонни блокчета

Вгори

екран:

двойна

стоманобетонна

ппоча

дебелина

7 и 16 ст с

меж-

динна

двупластова

июлация

и 3 ст

стоманоторкрет

Двупластова битумно-ютена

изолация

върху

подекранова

зидария

на

бего-

нен

разтвор,

предпазена

фугирана

каменна

зидария

Първи

екран

стоманобетонна плоча

върху

два

пласта

битумна изолация

Втори

екран

стоманобетон

на

плоча

върху

още два

пласта битумна изо-

лация

между

двете

плочи

— 5 ст

асфалтобетон

върху

бутобе-

тонна

подложка

Стоманен

екран

от 5

тт

дебели лис-

тове

размери

2ХП

върху

ка-

менна

зидария

на

разтвор

200

0,5

8,5

15,0

1,5

4,5

0,2

ас

*1Г*

•о

3260

8,2

33,4

167

16,7

15,7

2,3

Забележка

Резултат

от

голе-

мите деформации

на

стената

разкъсване

на

изолацията

екрана

Вторият екран

положен след

за-

тихването

на де-

формациите

на

стената

ВДШсе, Рг.

\Уа85егк.гаг^ап1а§еп.

5ргш§ег

Уег1а§,

ВегНп,

1938.

Ваи*есЬшК,

1934, стр. 711.

Ь'Епег^1а

Е1е1*пса,

1936, стр.

72.

Филтрацията

през бетонните язовирни стени зависи преди всичко

от

качествата

на

материала. Засега

не

съществува

бетон, който

да е

напълно

водоплътен.

От

практична гледна точка

за

водонепроницаемо

може

да се

смята съоръжението,

при

което количеството

на

изпарява-

Фиг.

232.

Филтрация

пропуски

при

язовирната

стена

„В.

Коларов"

през

1951

1955

год

/—пълнене

на

водохранилището

; 2 —

изпраз-

ване

на

водохранилището

;

измерванията

през

1955 год.

са

извършени

преди

полагането

на

втория екран

100

150

/.Г

за

1951

год.

~200

щата

се от

неговата повърхност вода

по-голямо

от

това, което

до-

стига

до нея по

пътя

на

филтрацията.

Както вече

бе

обърнато

внимание,

вграденият

язовирната стена

бетон

има

съществено по-голям среден коефициент

на

филтрация,

от-

колкото лабораторно установеният

по

пробни тела. Това

се

дължи

на

обстоятелството,

че в

стената

не

може

да се

получи напълно иден-

тична

структура

на

бетона както

лабораторията,

също

така

и на

микроскопичните

пукнатини,

които

се

получават

съоръжението вслед-

ствие

на

екзотермията

на

бетона въпреки съвременните предохранителни

мерки.

Като

се

прибавят

към

това

пропуските

на

вода

от

неплътни

ра-

ботни

разширителни фуги, напълно обясним

по-големият коефициент

на

филтрация, който

се

получава

при

бетонните язовирни стени,

даже

след продължителна експлоатация

допълнителни уплътнителни

ме-

роприятия

(табл. 14).

По

тази

причина

по

отношение

на

цялото

съоръ-

жение

коефициентът

на

филтрация може

да се

прилага само условно.

Особено важно свойство

на

бетона, което

се

проявява

при

наси-

щането

му с

вода,

неговата способност

към

самоуплътнение (фиг. 233).

резултат

от

това филтрацията през язовирната стена постепенно

намалява

при

задържане

на

-водното

ниво

във

водохранилището

на

една

съща

кота по-продължително време (фиг. 234).

По

същата

при-

чина

филтриралите водни количества

при

пълнене

на

водохранилището

са

по-големи

от

тези

при

изпразването

му

(фиг. 235). Всички тези

285

ьо

ОО

Загуби

на

вода вследствие

на

филтрация

пропуски през бетонни язовирни

стени

от

каменна зидария

на

разтвор

Таблица

Язовирна стена

Скиранта

Уалуан

Токхернади

Кигнино

Тогия

Ферзе

Шварценбах

Торина

Б.

Искър

[16]

Искър

[16]

Шре

Диксанс

Студена

[16]

Страна

Индия

Италия

ГФР

Испания

България

Швейцария

България

Тип на

стената

гравитачна

от

камен-

на

зида-

рия на

циментен

разтвор

бетонна

грави-

тачна

Ньоцли

1\13КС

23,1

20,3

56,4

60,0

42,0

29,0

60,0

38,0

43,0

79,0

110,5

83,0

53,0

В В 111

17,1

12,0

41,8

45,0

32,9

19,3

45,6

34,2

37,6

60,5

75,0

65,8

54,3

Ръ

т- .

51,50

25,50

10,40

3,60

6,25

17,28

3,00

12,20

6,30

8,90

25,00

8,40

Преди

уплътнителните

мероприятия

д в

ат

/ден

111ТГ

т-

600

270

110

1,0

225

0,64

0,93

2,00

3,40

1010

915

913

2640

5,0

6840

162

8,8

9,0

7,0

35,0

ст/з

0,86

Ю-

6,3

Ю"

0,78.10-

2,3

10~

4,4.10

6,8

Ю"

1,7.10-

1,0.

10-5

7,1

Ю"

6,3.

10-6

4,85.

10~

След уплътнителните

мероприятия

<?в

с!т

54,0

25,0

6,5

5,0

0,3

81,0

2,0

5,4

д в

с!т

/ден

90,6

84,6

54,0

120,0

4,1

57,6

38,0

ст/з

7,8.10-

5,8

Ю"

4,6.10-

1,0.

10~

3,8

Ю-

10-5

3,9.10

Ч/Епег^а

Е1е«пса,

1936, стр.

67.

Ь'Епег^а

Е1еПпса,

1936, стр. 812.

зТо!1<е,

Рг.—Ша§5егЬгаЙап1а§еп,

ВегНп,

1938.

Е1е«НсаД936,

стр.

67.

п,

ВеоЬасЬ1ип^еп

ипс!

ап

5сЬ\уе12еп5сЬеп

Та1зреггеп.

Вегп,

1946.

явления

още не са

достатъчно

изучени,

поради което засега

не

съще-

ствува

достатъчно точен

метод

за

изчисляване

на

филтрационните

за-

губи

при

бетонни язовирни стени

за

целите

на

експлоатацията.

Те

могат

да се

установят само

по

пътя

на

непосредственото измерване

к.

ст/з

\ I

****•<

-2

^х

^ч

ч-

•

1 2 З

на

Фиг.

233. Изменение

на

коефи-

циента

на

филтрация

за

бетона

течение

на

времето

7—

бетонна

смес

1:2:4

глиноземея

цимент

; 2 —

бетонна смес 1:2:4

със

силикатен

цимент

•

г/

Тп

VI.

ау/.

2.П-.

>-^с1

11.

VII.

6. VI.

Ш^

°2.У//.

^26.

VIII.

>гх.

*°7/Г.

дни.

60 80 100

Фиг. 234. Филтрация през язо-

вирната

стена

.Г)

Искър"

при-

задържане

на

водното

ниво

на

кота

878878.

#78

7/*

)

™

го

ас

№

г?

<;п

856

—

^,/-

/_..

~5^

—

-ч

'/7

К'

15-

Фиг.

2г6.

Измерване

па

водни-

те

количества,

филтрирали

през

Оетонни

язовирни

стени

контролнп

галерия;

дренажен

колекюр

;

нита

; 4

мерен

ьд

;

Г)

бетонен

масив

на

язовирната

стена

Фиг. 235.

Филтрация

през

язо-

вирната

стена

,,Г).

Искър"

за

19М)

год. като функция

от

вод-

ните нива

във

водохранилището

при

пълнене

прг»зне;:е

на

водните количества, събрани

от

изградената откъм водната страна

дренажна

система (фиг. 236),

също

така

сумарно

за

стената

долния

край

на

основната контролна галерия.

287

Когато филтрацията

пропуските

на

вода

при

бетонните язовирни

стени

прекрачи поносимата граница, трябва най-напред

да се

установи

причината

за

това.

Усилената филтрация

може

да се

дължи

на

микро-

пукнатини

бетона,

на

лоша

връзка

при

работните

фуги,

на

гнезда

каверни

бетона вследствие

на

недостатъчното

му

уплътняване,

на

химична

корозия

на

бетона

пр.,

пропуските

на

вода

- - на

лошо

уплътнени разширителни

фуги,

на

напукване

на

бетона

и т. н.

Види-

мите

пукнатини

язовирната стена

могат

да се

уплътнят,

пропуска-

щите

вода

разширителни

фуги

— да се

ремонтират, като

за

целта

се

използуват

методите,

описани

в т. 16.

По-трудно

се

възстановява

во-

доплътността

при

останалите случаи.

Най-сигурен

ефект

при тях се

постига чрез полагане

на

уплътнителни покрития

откъм

водната страна.

За

целта може

да се

използува стоманоторкретен пласт, нанесен

върху

добре

награпена

почистена

напорна водна струя повърхност

на

стената.

Добри,

но с

по-малка трайност

са

покритията

от

битумни

емулсии,

напоследък

тези

от

синтетични органични смоли (вж.

т.

16).

Така

например

при

язовир „Б.Искър"

намазването

на

водната повърхност

на бе-

тонната

стена

инертол

намали

размера

на

филтрацията

от

на 5,4

с!т-'/х,

заедно

това забави

твърде

интензивното

изнасяне

на

свободната

вар от

бетона

вследствие

на

агресивното действие

на

меките води

[6].

някои случаи могат

да се

постигнат известни резултати

при

намаляването

на

филтрацията през стената чрез инжектирането

на ци-

ментен

разтвор

нея.

Загубата

на

вода

под

язовирните стени

може

да

достигне

съще-

ствени размери

(табл.

15).

Съвременните

уплътнителни мероприятия поз-

воляват тези загуби

да

бъдат

намалени

до

размери, практически при-

емливи

безопасни

за

стабилитета

на

стената.

Филтрационните

явления

под

водоподпорните

съоръжения

са

изслед-

вани

само

за

някои

по-прости

случаи

при

предпоставката,

че

средата

еднородна,

коефициентът

на

филтрацията

постоянен

законът

на

Дарси

—

валиден. Дадени

са

решения

за

нескални

терени,

при

които

ос-

вен

загубата

на

вода

налице

опасност

за

стабилитета

на

съоръжението

вследствие

на

механична

суфозия

При

водоподпорни съоръжения

върху

скална основа

явленията

са още

по-малко

изследвани

Още

по-услож-

нена

става

обстановката

при

допълнителни

уплътнителни мероприятия

основанието,

които

се

извършват обикновено

при

съвременните водо-

подпорни съоръжения

чийто ефект мъчно може

да се

обхване дос-

татъчно точно

по

изчислителен път. Освен това, както показва

прак-

тиката

у нас и в

чужбина, уплътнителните завеси предизвикват изме-

нения

на

филтрацията, които

са

променливи

времето.

Причината

за

това

както допълнителната колматация

на

терена, така

химична-

Гиринский,

Н. К.

Расчет фильтрации

под

гидротехническими

сооружениями

на

неоднородпмх

грунтах.

М.,

Л.,

1949; Аравин,

В. И. С. К.

Нумеров.

Фильтрационнне

рас-

четн

гидротехнических

сооружений,

Москва, 1955.

Ломизе,

Г. М.

Фильтрация

трещиноватнх

породах.

Госзнергоиздат,

1951;

Дворяшин,

В. И.

Фильтрация

гравитационннх

плотин

на

скальннх

о^нованиях.

Госзнерго-

издат, 1938

288

Загуби

на

вода

вследствие

на

филтрация

под

основите

на

язовирни

стени

при

максимално

работно

водно

ниво

Таблица

оо

Язовир

Хол

Бер

Страна

•?

ь-

•

се

[*8^

САЩ

Тремп

Испания

Сьозе

ГФР

Мост

Чехословакия

Каховка

СССР

Алпе

Кавали

Италия

Лаго

Варнио

Лаго

Ванино

Лак

Ноар

Гриб

Бан дьо

Шампаней

Ро:хауптен

13 Г.

Димитров

Бу

Ханифа

Ал.

Стамбо-

лийски

16 Сер

Понсон

Франция

Алжир

Франция

ГФР

България

Алжир

България

Франция

122

Дължина

но

би-

лото

на

стената

Геоложки

строеж

на

основанието

а *

|=0

Карабонски

варовици

250 000

Пясъчници

2000

сз

Р.

«а

ъ-

ГГ

„

«-55.

ех

|^=*

•е-*

Забележка

Преди уплътня-

ването

194—60

Преди

след

220

Напукани гнайси

132—28

2200

Варовици

върху

глине-

795

103

528

сто-пясъчни

отложения

Морена

Мергели

пясъчници

алтернация

„

Пясъчници,

мергели

шисти

Напукани

гранити

гранитогнайси

570

Мергели

песъчливи

380

прослойки

Варовици

мергели

600

Алувиални отложения

върху

мергели

350

100

80—0,4

17,5

175-37

23,6

11,3

5,0

1,3

3,6-1,6

9,5

16,2

13,2-2,8

13,7

1,3

0,53

0,20

2,1

10-5

10-*

уплътняването

Преди

след

уплътняването

Загубите

локални,

крилата

Преди

след

уплътняването

След

уплътня-

ването

Преди

след

уплътняването

Определено

по

ЕХДА

След

уплътня-

ването

[24]

Жиню,

М. и

Бароие,

Р.

—

Геология

на

язовирите

и на

хидротехническите съоръжения, Техника, София,

1959.

Гришин,

М. —

Гидротехнические

сооружения,

ч. I, М.

1954.

ВаШеспшк

№47/1936.

^Геология

плотинн,

Госзнергоиздат,

М.,

Л.,

1959.

Аппа11

де!

Ьауой

РиЪЪНа

№6/1931.

«Ваиш^ешеиг

№47—48/1932.

№11/1958.

Хидрология

метеорология,

№1/1959.

№11/1961.

та

суфозия

—

явление, особено често

при

агресивни

води.

Всичко

това

налага филтрацията

под

водоподпорните съоръжения

да се

определя

по

време

на

експлоатацията чрез пряко измерване.

Филтрацията

под

водоподпорните съоръжения

се

измерва

помощта

на

специално

оставени

дренажни сондажи, които

се

пробиват

от

ижекционната

галерия,

най

добре

Блокове,

*-стари

сондажи-

от

строителството

®-ноби

сондажи

от

август

196!

год.

^-сондажи

от към

възд.

страна

ни

стснато

Фиг.

237.

Дренажни

сондажи

при

язовирната

стена

„Студена"

след завършването

на

уплътнителната завеса,

за да не се

запълнят

инжекционен разт-

вор. Освен това сондажи

се

пробиват

и на

известно разстояние

от

уплътнителната заве-

са по

посока

към

въздушния откос

на

стената,

също

така

и в

терена пред

нея

(фиг.237).

Тези дренажни сондажи срещат филтрационния поток

и ако са

достатъчно

гъсто

един

до

друг,

дават възможност

за

определяне

на

протичащото водно количество

При на-

порно движение водата започва

да

изтича през

сонлажа

и се

измерва

по

обемен

начин.

От

тези

данни

може

да се

съди

за

филтрационните

загуби

под

водоподпорното

съоръ-

жение.

При

безнапорно

течение

сондажите

се

установява определено водно

ниво

загубите могат

да се

измерват само чрез определяне

на

скоростта

на

филтрационния

по-

ток и

размера

на

напречното^

сечение,

което

преминава

това водно течение.

Напоследък

за

тези

измервания

се

използуват

голям успех

радиоактивни

изотопи

[7 ,

с.

186], като

за

целта

достатъчен само един

ред

сондажни

дупки

Гайгер-Мюле-

ров или

сцинтилационен

брояч

се

измерва

намалението

на

концешра

цията

на

радиоак-

тивното

вещество, вкарано

сондажната дупка, което

функция

от

скоростта

на

фил-

трационния

поток.

Големият напредък

областта

на

инжекционните работи през

по-

следните години позволява

да се

предотврати филтрацията

под

язо-

вирните

стени, фундирани

върху

терени

най-различен геоложки стро-

еж,

чрез

подходящ

подбор

на

разтвора

и на

технологията

Когато

уплътняването

не

може

да се

постигне чрез инжектиране, изгражда

се

водоплътна завеса

траншея,

създадена

чрез

сондиране

При

всички

01е

ШаБзегмггзсЬатг,

1958,

№11,

стр. 290; 1962

№7,

стр. 173; 1962,

№8,

стр. 222,

Аллас, З.З.,

А. Н.

Мещеряков.

Укрепление оснований

гидротехнических

сооруже-

ний.

Знергия,

М.,

Л.,

1966.

5сп\уе12еп5спе

ВаизеНип^

1961, №35, стр. 609; 1961, №24,

стр. 723; 1961, №43, стр. 739; 1965, №42, стр. 753.

Гидротехническое строительство, 1961,

№2,

стр.

14;

1963,

№3,

стр.

10.

290