Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

това

се е

наложило

при

язовирната стена

„Гюлердан"

(Франция)

строена

през 1930 год.

висока

54 т

(фиг. 259).

По-големи затруднения предизвиква

уплътняването

на

работните

фуги,

пукнатини

гнезда

бетонния масив. Тези дефекти

на

строи-

телството

могат

редки случаи отчасти

да се

отстранят чрез инжек-

Фиг.

259. Реконструкция

на

разширителните

фуги

при

язовирната стена

Гюлердан"

(Франция)

а—преди

реконструкцията

;

б—след

реконструкцията

/—стоманобетонна

призма

2 —

циментно-пясъчно

легло

;

5—битумно

покритие

;

4—инертолна

замаз-

ка

;

5—контролна

галерия

;

6 —

медна ламарина

;

7—допълнителни

уплътнителни

ламарини

; 8—

анкери

от

бетонна

стомана

9—инжекционни

тръби

за до-

уплътняване

на

фугата

между

стария

новия

бетон

тиране

на

бетонния масив

на

стената.

По-добри

резултати

се

постигат

чрез

полагане

на

уплътнителни покрития

по

водния откос.

За

целта

се

използуват битумни емулсии, синтетични смоли

или

виброактивиран

торкрет

евентуално

пластифициращо-уплътнителни

добавки'.

Недостатъчно добрата връзка

работните фуги

била главната

причина

за

пропуски

»а

вода

при

дъговата

язовирна сгена

„Ментрог"

(Англия),

като

при

това

започнало изнасяне

на

свободната

вар от

бетона

Строителството

извършено

периода

1920—1928

год.

През

1938—1941

год.

са

правени безуспешни опити

за

уплът-

няване

на

стената чрез инжектирането

й с

циментов

разтвор.

Полагането

на

торкретно

СаЬапо118,

Р. и др.

Сотрог1;етеп1:

е!

о!е1;ейогаиоп

йез

Ьагга^ез.

Етгейеп

е*

Кера-

гатлоп

(1ез

Вагга^ев.

Тема

34,

доклад

от!Х

Межд.

конгресно

големите язовири, 1967.

Беленький,

С. и ар.

Применение

активирова.шого

торкрета

колоидально-цемен-

тного раствора.

Гидротехническое

строительство, 1969,

№2. с. 21.

Неие

Ап^епйип^зто^НспкеНеп

УОП

Вег.оп

с!игсп

„Сотрас!;а".

Ваи1ес11шк,

1959,

,№5,

с. 3.

СгозШ^аНе,

С.

В.,

Нип1ег,

Л.

К.,

ТЬе

йетегюгаИоп

о!

сопсге!е

датв

1ог1у

уеагз

ехрепепсе

МогШ

Ма1ез,

Тема

34.

доклад

13,

Межд. конгрес

но

големите язовири. 1967.

331

покритие

върху

водния откос

също

не

дало задоволителни резултати.

Едва

през

1958 год. филтрацията била почти напълно

преустановена

помощта

на

пласт

битумно-

стъклопластична

смес

със

стоманена армировка, положен

върху

водния

въздушния

откос

на

стената.

При

наличието

на

агресивни

води

усилената филтрация през бетон-

ните язовирни стени

води

до

прогресивна химична корозия.

резултат

се

извличат

или

разрушават основни съставки

на

бетона, увеличава

се

още

повече неговата водопропускливост

и се

понижават съществено

якостните

му

показатели. Това явление

крайно опасно

за

стабилитета

на

язовирните стени, поради което трябва

да

бъде

прекъснато свое-

временно

чрез ефективни уплътнителни мероприятия [6].

При

сипни

те

язовирни

стени усилена филтрация

се по-

лучава преди всичко,

когато

се

наруши

водоплътността

на

екрана

по

водния

откос

или на

централното

ядро.

Подобни явления

се

срещат

по-рядко

при

уплътнителните ядра,

тъй

като

те са

сравнително

добре

защитени. Когато обаче

ядрото

прекомерно неподатливо

и не

може

да

следва

деформациите

на

насипа,

съществува

опасност

от

неговото

напукване

и в

резултат—нарушаване

на

водоплътността.

Подобно

явление

наблюдавано

при

каменопасшшата

язопирпа

стена

„Луед

Кебир"

Тунис,

висска

35 т, при

която

стоманобетонното

ядро, оформено като система

от

кухи пресечени

конуси,

било срязано

при

основната

фуга

отместено

на 13

ст

към

въздушната

страна

резултат

на

хоризонталното

деформиране

на

стената

до 80 ст

при

короната

По-често

се

нарушава

водоплътността

на

екрана

върху

водния

откос вследствие

на

прекомерни деформации

на

насипа,

вълнение, чести

бързи

понижения

на

водното ниво. Недопустимото деформиране

на

стената най-често

резултат

на

недостатъчното уплътнение

на

насипа,

на

вграждането

на

неподходящ материал,

на

частичното нарушаване

на

стабилитета

на

откосите. Това предизвиква разкъсване

на

уплътнител-

ните

пластове

на

екрана. Такива повреди

трудно

се

възстановяват,

то

едва

след

като деформациите

на

насипа

са

окончателно затихнали.

Най-сигурният

начин

полагането

на

втори уплътнителен пласт.

това

отношение

добри

резултати

са

постигнати

асфалтобетона, който,

положен

дебелина около

10 ст при

откоси

до

1:1,7,

дава сигурно

дълговечно покритие

Добри

показатели

има и

покритието

от

поливинилхлорид,

предпазено

от

механични

повреди чрез пласт

от

глина,

пясък

заскалявка.

Подобно уплътнение

по

време

на

експлоатацията

изпълнено

при

язовирната стена

„Мишн"

(Канада)

Нарушената

водоплътност

на

насипни

водоподпорни

съоръжения

може

да се

отстрани

чрез битумни уплътнителни

ядра,

изградени

допълнително

траншея, изкопана

от

короната

стената.

За

целта

се

използува силно пластична

асфалтобетонна

смес,

която

след

налива-

нето

на

пласт

от

30—50

ст се

потапят чрез вибриране

едри

каменни

ТШке,

Рг.,

^а$5ег1<гагг.ап1а§еп-Та15реггеп,

ВегНп,

1938, стр. 185.

Георгиев,

Л.,

Прилагане

на

асфалтобетона

при

уплътняване

на

каменонасипните

каменозидарийните

язовирни стени, Енергия

вода,

1951,

№

3—4.

ТЬгее

рпа§ез

о*

М155юп

йат.

ЕМК,

1961,

№ 26, с. 33.

ЗсЬбшап,

Е.,

АзрЬаК

1т

МаззегЪаи.

Ваитсгешеиг,

1964,

№9

с.

370.

332

вложки.

По

този

начин

изпълнено

ядрото

на

австрийските

каменно-

насипни

стени

„Ротгюлдензее"

„Еберласте"

някои случаи водоплътността

на

каменнонасипните

язовирни

стени

може

да се

осигури чрез

колматиращото

действие

на

филтрира-

щите

през

тях

води,

ако те

съдържат

наносни

материали

размер

на

зърното,

не

по-малък

от

диаметъра

на

насипния

материал

такъв

случай

каменния насип

се

създава

обратен филтър, който

продължение

на

—

денонощия

напълно

колматира

уплътнява

стената.

При

наличието

на

по-силно вълнение

чести

бързи колебания

на

водното ниво

във

водохранилището може

да се

разруши защитният

пласт

върху

екрана. Подобни повреди трябва незабавно

да се

отстра-

няват,

тъй

като

съществува

опасност

от

разкъсване

на

уплътнител-

ните

пластове

екрана.

Теглото

на

каменните

или

бетонните блокове,

използувани

за

възстановяване

на

защитния пласт,

не

трябва

да

бъде

по-малко

от

където

Н е

максималната

височина

на

вълнението

в т.

Тбл»

Тв

—

обемното

тегло

на

материала

на

блока

водата

М§/т

ос

—

наклонът

на

водния откос, защитен

блоковете,

по

отно-

шение

на

хоризонталата,

(л

—

коефициент,

вземащ

под

внимание

формата

на

блока;

ц^

0,025—

за

каменни

блокове,

|л==0,017

— за

бетонни тела.

Особено опасни

за

насипните язовирни стени

са

ерозионните явле-

ния

около основните изпускатели

водовземните

съоръжения, вградени

насипа. Най-сигурното възстановяване

на

водоплътността

при

тези

места може

да се

постигне чрез асфалтобетонни пломби

покрития,

които

създават

много

добре

уплътнена връзка между

тръбата

и съ-

оръжението.

б.

Осигуряване

на

монолитността

Възстановяването

на

монолитността

при

язовирните стени

е от

значе-

ние

за

водоплътността

преди всичко

за

осигуряване

на

статическата

им

работа.

оглед

на

това,

когато

нарушаването

на

монолитността

не

застрашава нито водоплътността, нито статическата

работа,

нормглно

съоръжението

не се

ремонтира. Подобно състояние

налице

при на-

ЗсНбшап,

Е.,

АбрЬаИ

1т

^аззегЪаП.

Вашп^етеиг,

1964,

№ 9,

стр. 370.

Кгорат,5с11еи,

Н.

Оег

Вай

с!ег

2еттКгаЙ\уег1<е,

СМегг.

^аьзегшПвсЪагЧ

1969

№5/6,

с.

137.

Васильев,

А. Ф.

Кольматация

грунтов

основании

напорнмх

гидросооружений.

Гидротехническое строительство, 1960,

№ 2, с. 30.

Метелицьша,

Г. Г.

Определение веса

камня

бетонннх

блоков

защитной

одежде

сооружений,

подверженнмх

воздействию волн. Гидрот. стр-во, 1967,

№5.

333

пукване

на

бетонния масив

във

вътрешността

на

гравитачни стени,

понякога

и на

контрафсрсите

при

разчленени стени.

Така

при

язовир

„Тополница"

напукването

на

контрафорсите

такова,

че не за-

страшава нито

водоплътностга,

пито

статическата

работа

на

стената, поради което

там

не

^са

предприети цялостни възстановителни

работи.

Вертикалните

пукнатини

средата

на

контрафорсите

на

язовирната

стена

„Олеф"

обаче, получени вследствие

на

Фиг. 260.

Разрушена

бе-

тонна

повърхност вслед-

ствие

па

замръзване

при

язовирната

стена

„

Барбе-

рине"

(Швейцария)

екзотермията

съсъхването

на

бетона,

са

достигнали

такива размери,

че са

застраша-

вали

нейния

стабилитет.

По

тази

причина

контрафорсите, високи

до 59 т и

дебели

1,6

т,

са

били

включени

п 60

ст

дебели

стоманобетонни

плочи,

бетонирани

от

двете

им

страни

свързани

1ях

чрез

анкерн.

За да се

осигури добра

връзка

на

новата

със

старата

конструкция

при

възможно

минимални

напрежения,

водохранилището

било

частично

изпразнело

по

време

на

ремонта.

•Когато

монолитността трябва

да се

възстанови само

оглед

на

водоплътността,

уплътнението

не е

необходимо

да

притежава опреде-

лена

якост

на

опън

натиск.

Ако

трябва обаче

да се

осигури

ста-

тическата

работа,

замонолитването

трябва

да е в

състояние

да

предава

определени

по

размер

сили. Някои

от

най-често използуваните

начини

за

възстановяване

на

монолитността

при

бетонни

насипни

съоръже-

ния

са

описани

в т. 16.

При

бетонни язовирни

стени,

разположени

на

високо

над-

морско равнище,

и при

сурови климатични условия важен поблем

осигуряването

на

мразоустойчивостта

на

бетона.

резултат

на

ниските

температури

колебанията

на

водното ниво

се

получават често тежки

разрушения

по

бетонните повърхности, които налагат обширни

възста-

новителни

работи.

МеНте!,

А.

Уегз^агклш^зтабпаЬтеп

апо!ег

О1егЧа15регге,

Вашп^ешеиг,

1964,

№

с.

231.

334

Подобни

явления

са

наблюдавани

при

швейцарските язовирни стени

„Шре",

„Ремпен"

„Барберине"

Те са

изградени

периода

1923—1930

год.

от

течен бетон

голям

водоциментен фактор

ниска

мразоустойчивост.

След

годкни

при

язовирната

стена

,Шре"

бетонната повърхност

от

водната

въздушната страна

била разрушена

на

дълбочина

до 57

ст.

При

язовир

„Ремпен"

за 9

години

тези разрушения достигнали

дълбочина

до 30 ст, а при

стената

„Барберине"

— до

лО

ст^за*!5

години

»(фиг.

260).

Фиг.

261.

Поправка

на

разрушените

от

измръзва-

не

места

при

язовирната

стена

„Барберине"

(Швей-

цария)

Загубилият якостните

си

качества бетон

при

тези стени

е бил

изчукан

и е бил

заменен

каменна

зидария

на

разтвор

(фиг. 260, 261).

При

многодъговата

язовирна стена

„Суорва"

(Швепия),

разположена северно

от

полярния

кръг

на р.

Луле,

са се

получили

голям брой хоризонтални

пукнатини

дол-

ната

част

на

дъгите,

резултат

на

ниските температури,

периодичното

изпразване

на во-

дохранилището през зимата

слабото армиране

на

стената

ььн

вертикална

посока.

Тъй

като

филтрацията през пукнатините достигнала

съществени

размери, монолитността била

възстановена

помощта

на

епоксидна смола

неопрен

съотношение

при

дебе-

лина

на

покритието

околоЗтт|и

разход

на

материал

к^/т

Тъй

като

мразоустойчивостта

на

бетона

при

сурови

климатични

условия трудно

може

да се

осигури

за

продължително време,

Норвегия

при

тъккостенните

разчленени

язовирни

стени

се

изграждат изолационни стени откъм въздушната страна (фиг.

262)

Измерванията

са

показали,

че при

въздушна температура

от —

ЗОС° температурата

ограденото пространство

не

спада

под — 10° С.

оглед

на

прогресивното замърсяване

на

водите

индустриални

отпадъци

започва

да се

наблюдава

при

бетонните язовирни стени

химична

корозия.

Борбата

това

явление

по

време

на

експлоатацията

се

води

помощта

на

антикорозионни водоплътни покрития

върху

из-

ложените

на

агресивната

вода

бетонни повърхности

(вж.

т.

16).

ВеоЬасп1ип§еп

ипс!

Уегзиспе

ап

зсгше^етспе

ТаЬреггеп,

Вегп,

1946.

ЗаИз^гбт,

Р1аз1лс

соа11п^

изео!

!ог

5еа1т§

оШ

сопсге1е

о!ат.

Тема

34,

доклад

21 от IX

Межд. конгрес

по

големите

язовири,

1У67.

Не§^5{а<1

К. и

К.,

Мугаи.

Лпуез^агшпз

оп 132

Мопуе^ап

Сопсге1:е

датз.

РГОУЬ

$юпа!

гезшЧз.

Тема

34,

доклад

28 на IX

Межд. конгрес

по

големите язовири,

1967.

335

Голямо значение

за

стабилитета

на

язовирните стени имат физико-

механичните

качества

на

бетона

техните изменения

времето.

Ето

защо

необходимо чрез периодични

огледи

измервания

да се

контро-

лират

преди всичко якостните

еластичните показатели, както

водо-

плътността

на

бетона.

Фиг.

262.

Предпазване

на

бетона

от

измръзване

по

нреме

на

експлоатация-

та при

тънкостенни

я.чсвирни

стени

Норвегия

нодоподпорна

плоча

; 2 —

контрафорс

;

3—

изолационна стена

;

Засега

най-точно

изследването

върху

ядки,

извадени

чрез сондиране

от

бетонния

масив

на

стената,

като диаметърът

им

не

трябва

да

бъде

по-малък

от 2

пъти

макси-

малното

зърно

на

използуваните

добавки

Така

в САЩ

се

използуват ядки

диаметър

10—25

ст,

а в

отделни случаи

н до 120

ст,

Швеция, Норвегия,

Япония

други

страни—от

10 до

15сгп.

Пробитите сондажни дупки позволяват

също

така

да се

опре-

дели опитно

водоплътността

на

бетонния

масив като цяло чрез

измерване

загубите

па

кода

за

единица време

при

водонагпетивапе.

Качествата

на

бетона

по

време

на

експлоатацията

се

контролират

най-често

върху

пробни

тела,

взети

от

бетонната

смес преди

полагането

й в

стената

оставени

да от-

лежават

при

приблизително

същите

условия, както

бетонът

стената.

При

това

резулта-

тите

са

толкова

по-близки

действителните,

колкото

по-големи

1ь>

размер

са

пробните

тела

колкото

температурпонлажностният

режим

е по

сходен

наличния

съоръже-

нието.

Взетите

по

време

па

строежа пробни тела нормално

се

съхраняват

най-близ-

ката контролна галерия

на

язовирната

стеш

и се

подлагат

по

време

на

експлоатацията

на

изследване

по

обикновените

методи,

прилагани

при

изпитването

на

бетона.

Най-удобни

бързи

са

безразрушителните

методи

за

определяне

физико-механич-

ните

качества

на

бетонния масив. Голямо разпространение

получило

динамичното

из-

следване

чрез

ултразвук

или

ударни

вълни.

Тези методи могат

да

дадат само относи-

телни,

но не и

точни абсолютни стойности

за

якостта, еластичния модул

числото

на

Лоасон,

освен

ако не са

били

използувани

по

време

на

строителството успоредно

обичайното изпитване

на

бетона.

Монолитността

при

насипните язовирни

стени

по-рядко

се

нарушава. Най-често

това

явление

се

наблюдава

при

екраните

върху

водния откос,

понякога

и при

централното

ядро.

Тъй

като тези еле-

менти

не

притежават статически,

само

уплътнителни функци, техният

Стольников,

В. В.

Методм

определения

прочности

других

свойств

бетона

плотинах.

Гидрот.

стр-во,

1969,

№

2, с 45.

336

ремонт

се

свежда

до

възстановяване

на

водоплътността,

описан

пре-

дишната

точка.

Напукването

на

самия насип

при

язовирните стени

явление,

което

може

да се

появи

при

неравномерно слягане поради геоложки неедно-

родна основа,

също

така

вследствие

на

нарушаване

стабилитета

на

насипа

и при

недопустимо сеизмично натоварване. Когато пукнатините

насипа

са

успоредни

на

оста

на

язовирната стена,

те не

представля-

ват

непосредствена опасност

за

водоплътността,

понякога

и за

ста-

билитета

й.

Пукнатини, разположени

напречно

на

оста,

могат

да

при-

чинят

усилена филтрация, придружена

със

суфозия,

и да

доведат

до

пълното

разрушаване

на

съоръжението.

По

тази

причина

появилите

се

напречни

пукнатини

насипни язовирни стени трябва веднага

да се

уплътняват

по

методите,

описани

в т.

>6,

като

по

време

на

ремонта

водното ниво

във

водохранилището

се

понижава,

причините

за

напук-

ването

се

отстраняват.

Засега

все още

съществува

убеждението,

че при

насипните язо-

вирни

стени

не е

необходимо

да се

следи

за

изменението

на

физико-

механичните

качества на

насипания

материал с течение на времето. За

това

има

известно оправдание,

тъй

като

практиката

контролните

из-

мервания

при

някои язовирни

стени

показват,

че

основните показатели

на

насипаните маси обикновено

се

подобряват

по

време

на

експлоа-

тацията

резултат

на

естественото

самоуплътняване.

Така измерванията

при

насипната стена

,,Аркабутла"

(САЩ,

извършени

върху

ненарушени

проби,

взети

чрез

ЯДКОЕО

сондиране

насипа

години

след

изграждането

на

язовира,

показват,

че

песъчливата

глина

увеличила

за

този

период

плътността

си

общо

12,7

зависимост

от

дълбочината

под

билото

на

стената

съпротивлението

на

срязеане,

определяно

преди

всичко

от

ъгъла

на

вътрешното

триене

кохезията,

е на-

раснало

от 500 до

100°/

За

съжаление обаче напоследък

се

установява,

че

това

не

винаги

така.

някои случаи

се

наблюдава^прогресивно

влошаване

на

основ-

ните

показатели

на

насипания

материал

течение

на

времето, изразя-

ващо

се

особено

ярко

при

наличие

на

динамично

или

периодично

изменящо

се по

размер

посока статично натоварване

подмокряне

на

насипа

Това

явпение

било доказано

лабораторно

чрез

измерване

съпротивлението

при

многократно

срязване

на

ненарушена

проба

във

взаимно

противоположни

посоки

За

някои свързани земни материали

от

тези опити

се

установява

едно

непрекъснато

намаляване

на

съпротивлението

га

срязване

увеличаване

броя

на

срязванията

на

пробата.

По

тази причина

се

предлага

при

оразмеряването

на

земнонасипни

стени

да за-

лягат минималните стойности

за

ъгъла

на

вътрешното

триене

кохезията, получени

въз

основа

на

многократно

срязване.

Ма^аг,

К.

Уегапйегигщ

о!ег

Ре$Н$ЬеЙ$е12еп$сЬаНеп

ешез

ЛаЬг

аНеп

ЕгоМаттез,

Ваи(еспшк,

1967,

№

с.

128.

Р'еттт§,

Н.

Кеие

Егкеппг.ш5зе

1т

ТаЬреггепЬаи.

Ваитазспше

и.

Ваи(есЬп11с'

1968,

№2 с. 49.

Вогошска,

Н.

В1е

5{апо!51спегспе11:

етег

ВбзсЬип^

ТЬеопе

ипо!

Ргах15.

Вашп^ешеиг,

1965,

№1, с. 21.

Експлоатация

на

водносиловите

системи

337

Всичко

това

налага

да се

контролират периодично качествата

на

насипания

материал, както това

се

прави

при

бетонните стени.

За

целта

се

изваждат чрез ядково сондиране

на

насипа

ненарушени

проби,

които

се

подлагат

на

лабораторни изследвания, като получените резул-

тати

се

сравняват

проектните

и се

определя

наличната

сигурност

на

съоръжението.

45.

НАБЛЮДЕНИЯ

ИЗМЕРВАНИЯ

ПРИ

ЯЗОВИРНИТЕ

СТЕНИ

Наблюденията

измерванията

при

язовирните стени представляват

единствената възможност

за

контролиране

на

тяхната работа като

инженерно

съоръжение.

оглед

на

това тази дейност

една

от

най-разви-

тите

при

експлоатацията

на

язовирните стени

сравнение

остана-

лите хидротехнически съоръжения.

За да

могат резултатите

от

наблюденията

измерванията

да се

използуват

за

контролиране

на

сигурността

на

язовирните стени, трябва

да са

известни допустимите размери

на

измерваните

величини.

По

тази

причина

инструкцията

за

експлоатацията

на

язовира трябва

да

зале-

гнат тези

гранични

стойности, определени

процеса

на

проектирането

по

изчислителен

или

експериментален

път.

А.

Бетонни

стени

Бетонните

стени както

по

своя материал, така

и по

оформяването

си

се

различават съществено

от

околната

среда.

По

тази

причина

те се

проявяват повече

или

по-малко като чуждо тяло

природната обста-

новка

предизвикват съществени въздействия

върху

нея.

От

своя

страна

нейните

реакции

върху

съоръжението

са

по-активни, което

налага

да се

обърне по-голямо внимание

върху

проследяването

на

развиващите

се

явления чрез наблюдения

измервания.

а.

Натоварване

Както

известно, язовирните стени

се

оразмеряват

за

възможно най-

неблагоприятното

натоварване, като

се

спазва определен коефициент

на

сигурност, който

не

трябва

да се

понижава през целия експлоата-

ционен

период.

противен

случай

се

получава претоварване

на

съо-

ръжението

всички тежки последици

от

това.

По

тази

причина

се

на-

лага

да се

измерва непосредствено натоварването

върху

язовир-

ните

стени,

за да

може

да се

установи наличната

за

момента сигур-

ност.

Собственото

тегло

на

язовирната стена може

да

бъде

уста-

новено

най-точно

от

всички натоварвания, като

се

измери обемното

тегло

на

бетона

и се

вземе

под

внимание

обичайното разсейване

на

резултатите.

При

насищането

на

порите

на

бетона

вода

той

изпитва

338

облекчаващото

действие

на

водния подем.

Тъй

като съвременните

бетонни

стени

са

снабдени

дренажна система

откъм

водната страна

имат

специален

пласт

от

водоплътен бетон, това силово въздействие

нормално

отпада.

Фиг.

263. Измервателна уредба

за

воден обем

при

блок

15 на

язовирната

стена „Сту-

ден

кладенец"

/—водоприемнмк

;

2—инжекционна

галерия

;

3—водопроводни

тръби

отделно

за

всеки

водоприемник

Водният

натиск

втората

основна сила,

която

също

може

да се

установи точно

по

време

,на

експлоатацията.

За

целта

необхо-

димо

да се

мерят водните

нива

(т.

11)

специфичното

тегло

на

водата.

Водният

подем

сила, която

трудно

може

да се

определи

по

изчислителен

път с

достатъчна точност.

По

тази

причина

по

време

на

експлоатацията

тя

трябва

да се

измерва

помощта

на

описаните

т.

уредби.

При

бетонните стени тази сила

се

проявява

основната

фуга,

където

се

монтира водосъбирател

или

мерна клетка (фиг. 263).

Нормално

за

измерване

на

водния подем

се

използуват

дренажните

сондажи,

оставени

контролните галерии

за

следене

на

филтрацията

под

стената

(т. 40

е.).

такъв случай,

ако от

сондажа изтича вода,

водният

подем

се

отчита

преносимите манометри

едва

след

като

налягането

се

стабилизира.

зависимост

от

филтрационните качества

на

скалния

масив това състояние

се

постига

от

няколко часа

до

една

седмица

след

затварянето

на

дренажните сондажи. Когато

те са

безна-

порни,

измерва се водното ниво в тях с помощта на акустичен или

електросъпротивителен

водочет.

Измереният

воден подем

се

нанася

в % от

водния стоеж

във

водохранилището,

местоположението

на

мерните точки

части

от

ширината

на

основата

при

съответния напречен профил

на

стената.

Така

се

получават съпоставими графици (фиг. 264).

зависимост

от

конкретните

инженерно-геоложки условия, уплътнителните

дренаж-

ните

мероприятия тези криви

могат

да се

изменят

твърде

широки

граници

(фиг. 265).

Размерът

на

водния подем

се

определя

от

площта

339

между кривата

двете

оси.

Като критерий

за

ефективността

на

уплътнителните

дренажните устройства може

да се

приеме отно-

шението

ос=//Г

където

Г е

площта

при

триъгълно

разпределение

на

водния

подем.

0.1

0.3

0,Ь

05 06

0,7

0.8 0,9

1,0

Фиг.

264.

Измерен

воден

подем

при

максимално

водно

иво

при

бетонни язовирни стени

/—Бул

Рун

(САЩ),

плътна

базалтова

лава

; 2

—-

Амернкен

Фалс

(САЩ*,

сплбчест

базалт;

Гибсои

(САЩ,),

кристалинен

варовик

;

4—Шварцснбах

(ГФР),

гранит

;

Нойе

(ГФР),

гли-

нести шисти

на

дебели

пластове

;

Листер

(ГФР),

напукани

шисти;

Остер

(ГФР),

гл

несш

шисти

;

рие

(САЩ),

конгломерат;

Уплвуд

(Англия),

пясъчници;

/6>

разпределе-

ние на

водния подем

по

прана

Измерванията

при

язовирните стени показват тясната връзка

на

водния

подем

нивото

във

водохранилището, като

зависимост

от

филтрационните качества

на

скалния масив

се

получава по-малка

или

по-голяма

инертност

по

отношение

на

изменението

на

водните стоежи,

както

известно притъпяване

на

екстремите

(фиг.

266).

Евентуални

отклонения

от

тази връзка

признак

за

пробиване

на

инжекционната

завеса

или

запушване

на

дренажните сондажи.

такива случаи

се на-

лага

да се

възстанови завесата

отпушат дренажните сондажи чрез

просондирване.

Често

пъти

при

напукани

недостатъчно уплътнени скал-

ни

масиви

могат

да се

получат резки

изменения

разпределението

на

водния подем

по

основната фуга,

ако

водосъбирателят

или

мерната

клетка

са

попаднали

върху

неуплътнена пукнатина. Наблюдава

се

също

така

известно

влияние

на

температурата

на

скалния масив

върху

водния

подем,

тъй

като

тя

влияе

върху

размера

на

пукнатините

него

Сеизмичите

си

могат

да

предизвикат съществени допъл-

нителни

усилия

язовирните стени. Както показват наблюденията

при

катастрофални земетресения

Япония, водоподпорните съоръжения

са

толкова по-устойчиви

на

сеизмичното натоварване, колкото по-тънко-

стенни

са те.

Така

при

земетресението

от IX

степен през

1955 год.

бетонните

гравитачни стени

са

забелязани отделни

не

много големи

пукна-

тини,

докато

при

високите

дъгови

облекчени гравитачни стени

не са по-

лучени

никакви

повреди.

От

тази тенденция обаче

са

наблюдавани

Кузьмищев,

П. Ф. и П.

Михалевич,

Ревизия дренажной

галлереи

бетонной

плотинь!.

Гидротехническое

строительство,

1959,

№ 5, с. 7.