Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

А1."}

ре

БА.8

5А7

БА.6

Бл.55А^

5А.З

бл 2

6л

Бл26

Бл.2Ь

БА.22 Бл.20

5*.13

Бл.16

Бл.К

БА.12

бл.Ю

Ред

<>1

**/

Бл.271

Бл.25\

5л.231бл.21

\Бл.19\

Бл№г-±бл.15\

Бл.13\

Бл.11

Бл.3/оед"ц»

\<ь

Фкг.

276. Геодезична

измервателна

система

на

язовир

„Студен

кладенец"

(съгласно

проекта)

/ //,

///,

IV —

постоянни

точки

за

тригонометричното измерване

; V, VI, VII —

точки

на

тртпнгулачвата

опорна мрежа

;

А—С

О,—0->

—

контролни точки

;

А1.

—

постоянни точки

за

измерване

по

метода

на

трасираната

равнина

; М — ред от

вигирни

точки

по

стената

за

измерване

по

трасираната оавнина

;

—О^

—

нивелачен

полигон

;

—1У^

—

подходни нивелачни репери

;

N — ред от

Точки

по

короната

на

стената

за

прецизна

нивелация

;

Я—.2

—

точки

за

контролиране

деформациите

на

скалния масив пред стената

;

6 и в — ред от

визирни

точки

за

тригонометричното измерване

на

деформациите

на

стената

СО

Сл

Особено важно

е при

оформянето

на

геодезичната

опорна

мрежа

постоянните

точки

да се

разполагат

върху

неподдаваем

терен извън зоната

на

силовите въздейст-

вия

на

завирената

вода,

като

се

свързват

достатъчно отдалечени контролни

точки.

Положението

на

постоянните

тсчки

трябва

да се

контролира

началния

период

на

екс-

плоатацията

при

всяко

измерване,

тъй

като

са

известни редица случаи

на

съществени

Фиг. 277. Измервателна уредба

на

дъговата язовирна стена

„Лимерн"

(Швейцария)

—

прав

отвее

; 2 —

обратен

отвее

; 3 —

клинометър

; 4 —

точка

за

прищипване

на

отнеса

; 5 —

не

на

отвеса

; 6 —

тежест

на

отвеса

; П —

галерия

от

скалния масив

и в

язовирната

стена

полигонометрично

измерване

на

деформациите

точка

на

окачване

изменения

изходната геодезична мрежа. Така

при

швейцарския

язовир

„Монтсалвенс'

постоянните

точки

са се

изместили

от

първоначалното

си

положение

до 3,7

тт

при

максимални

деформации

на

стената

5,8 тт

[26],

а при

завършената през 1962

г.

дъгова

язовирна стена

„Зуферс"

(Швейцария)

отместванията

са

достигнали

до 6,5 тт при

деформиране

на

съоръжението

до 17 тт

(фиг. 278) [25].

Особено

внимание трябва

да се

сбърне

на

първото измерване преди пълненето

на

водохранилището, което

изходно.

Към

него

се

отнасят

всички

следващи измерва-

ния,

поради

което

то

трябва

да се

отличава

възможно

по-висока

точност.

За да се

постигне необходимото качество

на

измервателните работи,

желателно

използуваните,

геодезични

инструменти

да не се

сменят,

к-кто

и да не се

изменя опорната мрежа.

Ако

това

се

наложи,

трябва

да се

установи чрез прецизно измерване връзката между

старата

новата геодезична мрежа,

за да

могат

дн

се

използуват първите данни

за

деформациите

и за да

г:е

се

прекъсва редицата

от

наблюдения.

Полигонометричното определяне

на

деформациите

на

стената

и на

скалния масив

изисква

още

по-висока

точност

на

измерване, отколкото

при

останалите геодезични

ме-

тоди,

тъй

като полигоновата верига

разположена

галерии

грешките

се

натруп-

ват

увеличаването

на

нейната дължина.

Ето

защо

при

всички

случаи

се

търси въз-

можност

за

междинен контрол чрез създаване

на

връзка

повърхността (фиг. 279).

За да се

повиши точността

на

линейните измервания

и за да се

облекчи работата,

по-

лигоновите страни

се

пргвят

приблизително

равна дължина, като

се

използува една

съща

инвярна

лента

или тел и

специално

поддържане

на

едно

също

опъване

по

време

на

меренето.

Измерването

на

външните

деформации

се

дублира

от о т в е с и-

не

то,

най-надежният

засега

метод

за

непрекъснат контрол

на

язовирните стени

и на

скалния масив,

върху

който

те са

фундирани

(т.

96).

Правите

обратните

отвеси

се

разполагат

във

вер-

352

СО

№

на

измерването

Г~

Дата

сл

СТ>

СЯ

С0|

Дълбочина

на

водата

язовира

в т

№

на

измерването

Дата

СС

<*>|

Дълбочина

на

водата

язовира

в т

№ на

измерването

Дата

Дълбочина

на

водата

язовира

в т

СО

2§

ПЗ

5«

>—'

аз

$а

н я

<ъ

О\

оз

о д

р5

о К

"я

о а к

1^§^

8й;д

оо

ох

&з

х_

ОХ

к-л

ХЗ

оо

Кс

да се

очертава огъвателната

линия

на

стената (фиг. 280).

Тъй

като

чрез отвесирането

се

получават само относителните стойности

на

де-

формциите

(т. 9

#),

налага

се

точките

на

окачване

на

отвесите

да се

свързват

геодезичната опорна мрежа.

За

целта окачването

на

най-

Фиг. 279. Връзка

на

полигоновата

верига

кон-

тролните галерии

повърхността

—

полигонова точка

; 2 —

прозоречна галерия

; 3

—-

по-

мощна контролна полигонова точка

върху

конзола

по по-

върхността

на

язовирната стена

Фиг. 280.

Огъвателна

линия

на

дъговата язовирна стена „Вал

ди

Лей"

(Швейцария),

измерена

с б

отвеса

—

прав

'отвее

;

2 —

обратен

отвее;

3 —

водно

ниво

във

водохранилището;

4 —

температура

на

въздуха

горния

отвее

се

извежда

на

короната

на

стената,

а на

междинните

се

свързва

полигоновата верига

контролната галерия.

При

високите,

язовирни

стени

все

повече

се

утвърждава практиката

най-долната

точка

на

отвеса

да се

предвижда дистанционно отчитане

телекоор-

динатор

(т. 9

б\

някои случаи

непрекъснат запис (фиг. 23),

а при

междинните

точки

да се

използуват преносими оптични уредби (фиг. 22),

като

се

изгражда асансьор

за

по-бързо

леко придвижване.

354

Х.

7у$&

**у

..-

^УЙ

Разрез

на

кота2056$

2020,02

яюзю

I*.

2003.85

Фиг. 281. Измервателна уредба

блок

20 на

гравитачната язовирна стена

разширени фуги

„Албияя"

(Швейцария)

измерените

с нея

хоризонтални деформации

—

огъвателна линия

на

блок

20,

измерена

чрез

отвеса

5 и

тройния струнен

екстензометър

6 ; 2 —

наклон

на

огъва'

телната

линия,

измерен

клинометрите

7 ; 8 -

измерително поле

от

телетермометри,

тензометри

натискомери

сл

СД

Деформациите

на

скалния масив освен

прав

обратен

отвее

се

следят

и със

струнни

екстензометри

телерокметри

(фиг.

25 и

26).

Тези уреди позволяват

да се

обхванат по-точно деформациите

произ-

волна посока

дълбочина

под

основата

на

язовирната стена

и в

ска-

товете.

За

пръв

път

струнен екстензометър

такава

цел е

използу-

ван

при

гравитачната бетонна язовирна стена

„Албиня"

(Швейцария)

—

фиг. 281. Чрез струнни екстензометри

непрекъснат запис

се

про-

следява

слягането

на

отделни пластове

от

скалния масив

под

язо-

вирните

стени (фиг.

26 б), а

също

така

изменението

на

дължината

между

две

полигонови точки (фиг. 282).

Външните деформации

на

язовирната стена

и на

скалния масив

се

измерват

за

допълнителна контрола чрез деформетри

наклоно-

мери.

Д е

форметрите

се

вграждат

по

стените

на

контролните

га-

лерии

и по

повърхността

на

стената. Чрез

тях се

проследява

движе-

нието

на

фугите между отделните

блокове

локалните деформации

на

стената

и на

скалния

масив

определена посока (фиг. 282), като

последния случай

уместно

да се

отчита дистанционно

или да се

въведе

непрекъснат запис. Наклономерите

се

монтират близо

до

мерните точки

на

отвесите (фиг. 277),

за да

могат

да се

съпоставят

получените

по

двата

метода

огъвателни

линии

на

язовирната стена.

Деформациите

на

скалния масив

се

контролират

чрез дистанционни

наклономери,

евентуално

удължена

база

(фиг. 28), монтирани

в га-

лериите

и в

свързващите

ги

вертикални шахти. Особено

ценни

са де-

форметрите

удължена база, монтирани перпендикулярно

на

основна-

та

фуга

между

стената

скалния

масив

чрез които

се

следи

за

дви-

женията

тази

фуга

(фиг. 283).

Ог

интерес

сравнението

на

получаваните резултати

по

отделните методи

за ус-

тановяване

на

деформациите. Данните

от

геодезичните измервания

отвесирането

по-

казват

сравнително добро съвпадение. Отклоненията

са в

границите

на

точността

на

геодезичния

метод

нормално

не

превишават

2 тт

(фиг. /84), Трябва обаче

да се

изтъкне,

че

отвесирането далеч превъзхожда

по

точност геодезичните измервания.

Не-

значителни

са

отклоненията

между огъвателните

линии

на

язовирната стена, устано-

вени

чрез

отвее

наклономер

(фиг. 281).

Данните

от

измерването

на

деформациите

могат

да се

представят

графично

по

раз-

личен

начин.

Практикува

се

изобразяването

им

като

семейство

ходови

криви

за

различ-

ни

височини

на

стената, съпоставени

изменението

на

температурата

на

въздуха

и на

водното ниво

във

водохранилището (фиг. 285). Този

начин

на

представяне

на

резул-

татите

позволява

да се

проследява особено прегледно връзката между основните фак-

тори, обуславящи деформациите

на

съоръжението

и на

скалния

масив, както

цик-

личността

на

явлението.

данните

от

измерването могат

да се

изчертаят

огъвателни-

те

линии

както

на

отделните блокове

на

стената, разглеждани като конзоли (фиг. 280),

така

и на

оста

на

язовирната стена

ситуация (фиг. 286). Едновременно

това

се да-

ва

положението

на

водното ниво, времето

на

измерването

температурата

на

въздуха,

както

разрезът,

за

който

се

отнася

опъвателната

линия.

Ако

получените

по

този

на-

чин

криви

за

хоризонталните

вертикалните сечения

се

съчетаят,

ще се

получи

ак-

о!ег

Ре15ип!ег1а§е

о!ег

Зтаитаиег

5сЬ\уе12еп5сЬе

ВашсеИиоД

1965,

№42,

с.

770.

Еделман,

С. Я.

Опита

от

използуването

на

контролно-измерителните уреди

на

язовирната

стена

на

Братската ВЕЦ. Симпозиум

по

язовирното строителство, Варна 1969

356

20т

Фиг.

282.

Измерване

деформациите

на

скалния

масив

ската

на

дъговата

язовирна

стена

„Зуферс"

чрез

екстензомегьр

В и

дистанционни

деформетри

а —

измервателна

уредба

;

б —

измерени деформации

;

1 —

контролна галерия

скалния

масив

;

2 —

вход

галерията

;

3 —

язовирна стена

; 4 и 5 —

точки

на

закотвяне

на

струн-

ния

екстензометър

;

6 —

часовников микрометър

357

Фиг.

283. Деформетри

удължена база

контактната

фуга между язовирната сте-

на

скалния

масив

—

язовирна стена

; 2 —

скален масив

; 3 —

инжекционна галерия

; 4 —

деформетри

удъл-

жена

база

; 5 —

стоманен

прът,

закотвен

скалния масив

пясъчноциментен

разтвор

7 ;

6 —

струнно-индукционен деформетър

]

Деформация

Фиг.

284. Хоризонтални дефор-

мации

на

блок

1 на

дъговата

язовирна

стена

„Самбуко"

(Швей-

цария)

/ —

огъвателна

линия

при

кота

водно

ниво 1459 измерена

чрез

отвее

и по

геодезичен

път 2 ; 3 —

огъвателна

ли-

ния

при

кота водно ниво 1330,

измере-

на

чрез

отвее

; 4 —

резултати

от

гео-

дезичкото

измерване

при

кота 1380

Фиг.

285а

а —

разрез през

блок

22 ;

358

Фиг. 285. Хоаови

криви-

на

хоризонталните

деформации

за

блок

22 на

язовирната стена

„Албиня*

ходови

криви

на

деформациите, водното ниво

температурата

на

въздуха

;

1-7 -

мерни точки

при

отвесите

на

коти

от

2153,0

до

2047,2

СД

42226

'860

1830

1800

1770

то-

1710

ят

Х0р,

всфоркации

перпендикулярно

на

ос/па

на

сте

Фиг.

288.

Графично представяне

на

хоризонталните деформации, перпен

дикулярно

на

оста

на

стената като

функция

от

водното ниво

Фиг.

286.

Огъвателна

линия

на

язовир

ната

стена

.Гранд

Диксанс"

(Швейца

рия)

за

отделни хоризонтални

сечения

при

най-високи

води, установена

с по

мощта

на 7

отвеса

Фиг.

287.

Аксинометрично

изобразяване

на

деформациите

360