
Деформациите
на
скалния масив освен
с
прав
и
обратен
отвее
се
следят
и със
струнни
екстензометри
и
телерокметри
(фиг.
25 и
26).
Тези уреди позволяват
да се
обхванат по-точно деформациите
в
произ-
волна посока
и
дълбочина
под
основата
на
язовирната стена
и в
ска-
товете.
За
пръв
път
струнен екстензометър
с
такава
цел е
използу-
ван
при
гравитачната бетонна язовирна стена
„Албиня"
(Швейцария)
1
—
фиг. 281. Чрез струнни екстензометри
с
непрекъснат запис
се
про-
следява
и
слягането
на
отделни пластове
от
скалния масив
под
язо-
вирните
стени (фиг.
26 б), а
също
така
и
изменението
на
дължината
между
две
полигонови точки (фиг. 282).
Външните деформации
на
язовирната стена
и на
скалния масив
се
измерват
за
допълнителна контрола чрез деформетри
и
наклоно-
мери.
Д е
форметрите
се
вграждат
по
стените
на
контролните
га-
лерии
и по
повърхността
на
стената. Чрез
тях се
проследява
движе-
нието
на
фугите между отделните
блокове
и
локалните деформации
на
стената
и на
скалния
масив
в
определена посока (фиг. 282), като
в
последния случай
е
уместно
да се
отчита дистанционно
или да се
въведе
непрекъснат запис. Наклономерите
се
монтират близо
до
мерните точки
на
отвесите (фиг. 277),
за да
могат
да се
съпоставят
получените
по
двата
метода
огъвателни
линии
на
язовирната стена.
Деформациите
на
скалния масив
се
контролират
и
чрез дистанционни
наклономери,
евентуално
с
удължена
база
(фиг. 28), монтирани
в га-
лериите
и в
свързващите
ги
вертикални шахти. Особено
ценни
са де-
форметрите
с
удължена база, монтирани перпендикулярно
на
основна-
та
фуга
между
стената
и
скалния
масив
2
,
чрез които
се
следи
за
дви-
женията
в
тази
фуга
(фиг. 283).
Ог
интерес
е
сравнението
на
получаваните резултати
по
отделните методи
за ус-
тановяване
на
деформациите. Данните
от
геодезичните измервания
и
отвесирането
по-
казват
сравнително добро съвпадение. Отклоненията
са в
границите
на
точността
на
геодезичния
метод
и
нормално
не
превишават
+
2 тт
(фиг. /84), Трябва обаче
да се
изтъкне,
че
отвесирането далеч превъзхожда
по
точност геодезичните измервания.
Не-
значителни
са
отклоненията
и
между огъвателните
линии
на
язовирната стена, устано-
вени
чрез
отвее
и
наклономер
(фиг. 281).
Данните
от
измерването
на
деформациите
могат
да се
представят
графично
по
раз-
личен
начин.
Практикува
се
изобразяването
им
като
семейство
ходови
криви
за
различ-
ни
височини
на
стената, съпоставени
с
изменението
на
температурата
на
въздуха
и на
водното ниво
във
водохранилището (фиг. 285). Този
начин
на
представяне
на
резул-
татите
позволява
да се
проследява особено прегледно връзката между основните фак-
тори, обуславящи деформациите
на
съоръжението
и на
скалния
масив, както
и
цик-
личността
на
явлението.
С
данните
от
измерването могат
да се
изчертаят
и
огъвателни-
те
линии
както
на
отделните блокове
на
стената, разглеждани като конзоли (фиг. 280),
така
и на
оста
на
язовирната стена
в
ситуация (фиг. 286). Едновременно
с
това
се да-
ва
положението
на
водното ниво, времето
на
измерването
и
температурата
на
въздуха,
както
и
разрезът,
за
който
се
отнася
опъвателната
линия.
Ако
получените
по
този
на-
чин
криви
за
хоризонталните
и
вертикалните сечения
се
съчетаят,
ще се
получи
ак-
т
о!ег
Ре15ип!ег1а§е
о!ег
Зтаитаиег
5сЬ\уе12еп5сЬе
ВашсеИиоД
1965,
№42,
с.
770.
2
.
Еделман,
С. Я.
Опита
от
използуването
на
контролно-измерителните уреди
на
язовирната
стена
на
Братската ВЕЦ. Симпозиум
по
язовирното строителство, Варна 1969
356