Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)
Подождите немного. Документ загружается.
ШХ&
-20
тт
Тангенциални
жоризситални
деформации
Фиг. 289. Графична връзка
между
хо-
ризонталните
радиални
и
тангенниални
деформации
на
короната
на
дъгова
язовирна
стена
Разстояния
О
10 20
30
т
6
тгг
Фиг. 290.
Деформации
на
язовирната
степа
„Зуферс"
при
пълно водохрани-
лище
за
хоризонтални
сечения
на
кота
1390
и
1380
синометричен
образ
за
деформираното
състояние
на
язовирната
стена (фиг. 287).
Ре-
зултатите
от
измерването
с
отвеел
за
определена
точка
от
съоръжението
могат
да се
представят
гра;
ично
като
функция
от
волното пиво (фиг.
288'.
Когато
хоризонталните
деформации
се
отчитат
в две
взаимно
перпендикулярни
посоки, дава
се и
графичната
връзка
между
тях
(фиг. 289).
При
дъговите
язовирни стени деформациите
на
опреде-
лени
точки
често
пъти
се
представят
и
като
вектори, като
едновременно
се
отбелязват
времето
на
измерването, положението
на во
шото
ниво
и
температурата
на
въздуха
(фиг.
290).
Резултатите, получени
от
измерването
на
външните деформации
при
язовирните стени, позволяват
да се
направят някои общовалидни
изводи. Главните фактори, влияещи върху размера
на
деформациите
при
бетонни водоподпорни съоръжения,
са
натоварването
от
водния
натиск,
температурните
изменения
и
деформируемостта
на
скалния
ма-
сив.
След първото пълнене
на
водохранилището деформациите
се
уве-
личават
по
абсолютен размер
за
сметка
на
пластичността
и
пълзенето
на
бетона
и на
скалния
масив, докато
се
}станови
стабилно
рфнове-
361
сие.
След
това
се
наблюдава
циклично
повтарящо
се
еластично
де-
формиране,
съответствуващо
на
нивото
във
водохранилището
и на
температурата
на
въздуха
(фиг.
291).
Колкото по-тънкостенна
е
язо-
вирната стена
и
по-недеформируема скалната основа, толкова хоризон-
Тенператира
на
въздуха
°С
Фиг. 291. Хоризонтални
деформации
ня
коро!
ата
на
гравитачната язовирна стена
„Ре-
терихсбоден"
(Швейцария)
1 —
крива
на
максималните
хоризонтални
деформации
талиите
деформации преобладават пред вертикалните.
При
съоръже-
ния,
чиято въздушна страна
е
изложена
на
загряващото действие
на
слънчевата радиация, температурните деформации превишават често
пъти
по
абсолютен размер тези
от
водния натиск (фиг.
271 и
272).
Хоризонталните деформации
на
бетонните язовирни стени нормал-
но
достигат
максимални
стойности
между
0,005
и
0,090%
от
височина-
та им.
По-голямата част
от тях се
получава
за
сметка
на
деформируе-
мостта
на
бетона. Вертикалните деформации
са
предимно резултат
от
слягането
на
скалната основа, поради което техният размер варира
в
твърде
широки граници.
От
досегашните измервания
се
доказва
по
безспорен
начин,
че
язовирната стена
и
скалният масив работят съвместно
при
поемането
на
натоварването. Често пъти голяма част
от
общите деформации
се
дължат
на
поддаването
на
скалния масив.
Така
при
гравитачната язовирна стена
„Гарихте"
около
50% от
общите
дефор-
мации
произхождат
от
наклоняването
на
скалната основа
към
въздушната страна
и
около
15% на
хоризонталното
й
преместване [26].
При
дъговата
язовирна стена
„Мал-
валия"
от
измерената
40 тт
максимална
хоризонтална деформация
на
короната
11,8
тт
или
кръгло
30% се
падат
на
подданането
на
скалния
масив [25]. Плътният гранит,
върху
който
е
фундирана
110 т
високата гравитачна язовирна стена
.Албиня",
показва
деформации
на 50 т под
основата
на
съоръжението [25].
След
приключването
на
пластичното поддаване
и
пълзенето
де-
формациите
на
скалния
масив
се
развиват
почти изключително
под
влиянието
на
водния
му
режим.
При
пълнене
на
водохранилището
се
362
наблюдава
повдигане
на
скалната основа вследствие
на
набъбване
при
водонасищането
и
слягане
при
изпразването
му
(фиг. 285).
Тази
ци-
кличност
на
вертикалните
деформации
на
скалния масив
се
проследява
много
ясно
при
измерване
със
струнни екстензометри (фиг.
292).
Опи-
1
4
!
Мк1
^
IV
-^И^ИчЛЧ~г^
^
м
1_
и^Г^Н^ЛМ-.
,,-:
I
г>^1
!Чи1
>^
ч
I
!
I
5*'*--т*Г-2
^
П/ЯЗИЧГТ
~Г
V'-
Чггп
,:;>^Ш-,"
Фиг.
292.
-1—1—III!—I
1
I
,
НЧ—1111—I
>
1-|—I--,
•
!•
-I—Н—М-
I
I
I '
/VIII
11Х
IX
1X1
1X11
1168111
1111
11У
IV
/V/
/V//
1VIII
ИХ
IX
1968
Деформации
на
скалния
масив
под
гравитачна
язовирна
стена,
измерени
с
троен струнен
екстснзометър
саното равновесно състояние, което
се
установява често пъти едва
след
10—15
год.,
може
да
бъде
нарушено
при
изкуствени
или
есте-
ствени
промени
в
хидрогеоложката обстановка. Така
при
построения
през
1932 год.
язовир
„Спиталам"
(Швейцария) скалният масив
е
тряб-
вало
да
търси
ново равновесно състояние,
след
като
през
1950 год.
под
него
е
била изградена язовирната стена
„Ретерихсбоден."
Скалният
масив
се
деформира
не
само непосредствено
под
водо-
подпорното съоръжение.
Това
се
потвърждава
от
наблюдаваното
при
много
язовири
движение
на
постоянните точки
от
геодезичната
опорна
мрежа
(фиг. 278),
както
и от
специални измервания.
По
този начин
се
установява,
че
постоянните точки
се
придвижват
към
водохранили-
щето
при
изпразването
му и в
обратна
посока—при
пълненето
му.
Измерванията
при
първото пълнене
на
язовира
„Бен
Метир"
(Тунис)
с
височина
на
стената
60 т са
пока-
зали,
че
склоновете
на
долината, състоящи
се от
пясъчници,
са
поддали около
3
ст
на
363
дължина
450 т. При
язовирни стени
скалният
масив
в
крилата поддава най-много
на
височина
от
1
/
6
до
!/
3
от
височината
на
стената, така
че
долните части
на
дъгата
из-
питват
най-много последствията
от
тези деформации.
Катастрофите
с
язовирните стени през последните десетилетия
по-
казват,
че
основната причина
за
голяма част
от тях е
недостатъчното
-.5
-4-2
О
2
4
на
фугата,тпт
Фиг.
293. Движение
на
фугите
при
язовирната
стена
„Б.
Искър"
в
зависи-
мост
от
въздушната температура
познаване
на
явленията, развиващи
се в
скалния масив
до и
след
уста-
новяване
на
стабилното равновесие, както
и на
недостатъчния контрол
върху
измененията
в
него.
Ето
защо
към
всеки язовир съгласно съвре-
менните
схващания трябва
да се
развие подходяща система
от
контрол-
ни
галерии
в
планинските скатове
и в
основната
фуга
на
стената,
чрез която
да се
осигури както непрекъснат контрол
върху
скалния
масив, така
и
възможност
за
допълнителното
му
уплътняване
и
заздра-
вяване.
Движението
на
фугите между отделните блокове позволява
да се
съди
за
температурно-влажностния режим
на
язовирната стена. Нор-
мално
при
пълнене
на
водохранилището
фугите
се
затварят вследствие
набъбването
на
бетона. Най-голямо
въздействие
върху
тяхната работа
обаче оказват температурните
изменения
преди всичко
на
въздуха
(фиг. 293). Деформирането
на
скалния
масив
също
се
отразява
върху
движението
на
фугите.
В
резултат
от
суперпонирането
на
тези
въздей-
ствия
в
редица случаи
се
наблюдава завъртване
на
блоковете
на
стената
около вертикалната
и
хоризонталната
им ос,
явление, констатирано
на-
пример
при
язовирната стена
„Шре"
[26].
При
преобладаващо влияние
на
температурните
изменения
от
движението
на
фугите може
да се
определи коефициентът
на
температурното разширение
на
бетона
в
.364
натура,
важен показател
за
установяване
на
термичните напрежения
в
язовирните
стени.
Вътрешните
деформации
при
бетонните язовирни стени
нямат
самостоятелно значение
за
сигурността
на
съоръжението.
Те
се
измерват предимно
във
връзка
с
определянето
на
напреженията
в
стената
и по
тази причина
ще
бъдат
разгледани
в
следващата точка.
г.
Напрежения
Сигурността
на
язовирната стена може
да
бъде
доказана най-убедител-
но
чрез сравняването
на
наличното максимално
напрежение
в
бетона
с
неговата якост
на
разрушение.
Ето
защо
от
особен интерес
е
измер-
ването
на
напреженията
в
най-натоварените точки
на
стената. Както
бе
изтъкнато
в т. 10,
непосредственото измерване
на
напреженията
в
бетона
страда
от
редица
недостатъци,
поради
което
то
рядко
се
при-
лага
при
бетонните язовирни стени.
По
тази
причина
се
прибягва
до
косвено
установяване
на
напреженията
от
измерените вътрешни
деформации.
Ако
се
приеме
двумерно
напрегнато
състояние
и се
използува
обобщеният
закон
на
Хук
при
вземане
под
внимание
ефекта
на
Поасон
и
изменение
го на
еластичния
мо-
дул
на
бетона
Е с
времето,
напреженията
в
двете
взаимно
перпендикулярни
посоки
за
дадено равнинно сечение
ще
оъдат
•)
)
(1-2
Н.)
1—М-)
!
№
х
1_
II)
(1—2
ц)
/
2
(1-
(91)
където
г ,
з.,
и
з,
15
°
са
деформациите
в
двете
взаимнз
перпендикулярни посоки
и 45°
л
у
спрямо
тях, като
г^
+
з
=-
Е
1Г)
0
4-г
1;5Г)
0
,
|л
е
числото
на
Поасон
за
бетона.
Главните напрежения
в
разглежданата точка
и
тяхна!а
посока
се
получават
от
зависимостите
1,2
—
(92
Тъй
като
с
течение
на
времето
еластичният
модул
на
бетона
се
изменя,
а
също
така
и
коефициентът
на
релаксацията
&,
характеризиращ
пълзенето,
напреженията
се
365
определят
за
отделни
иигревали
от
време,
като стойността
им в
даден
момент
^,
без
влиянието
на
пълзенето,
ще се
получи
от
израза
(93)
а
като
се
вземе
псд
внимание
пълзенето
о
=
(94)
където
Де^
=з
/
~е^_
1
е
разликата между наблюдаваните деформации
за два
съседни
периода
от
време
I
и
^—1.
За
определянето
на
напреженията
от
измерените деформации
е
нужно
да са
известни еластичният модул, числото
на
Поасон
и
кое-
фициентът
на
релаксацията
на
бетона. Освен
това
при
измерването
на
деформациите
трябва
да се
отделят тези техни съставки, които
не.
предизвикват
напрежения,
а
именно
свободните обемни деформации
Както
бе
пояснено
в т. 9
5,
те
могат
да се
измерят
с
помощта
на
нулев
тензометър,
който
по
подходящ
начин
е
изолиран
от
въздействието
на
външното натоварване (фиг.
41).
Изменението
на
еластичния
модул
и на
числото
на
Поасон
с
времето
се
определят
по
методите, описани
в т. б.
Най-големи затруднения предизвиква опреде-
лянето
на
кривата
на
релаксацията, чийто ординати представляват
коефициента
на
релаксацията
А/.
За
целта
се
налага
да се
изследва
пълзенето
върху
пробни
тела
от
бетона
на
стената
при
аналогични
*Р
ом
в,8\
Й7
К
/?#|1
0^ПГ
«/Д*
1
#4м
03
--
0.2-
01 --
а
\\
Щ
Т;
Т-Ч
-
~1^
ч
_
^
--и
Чч*
.^^
*^__
7+==
,?
2
^~
,1
I
т
гоо
зоо
Ш
дий
Фиг. 294. Криви
на
релаксация-
та
на
бетона
за
язовирната сте-
на
„Кърджали"
/, 2 и 3 —
криви
за
натоварване
на
бетона
30, 120 и 365 дни
след
брони-
рането
условия
на
стареене, подложени
на
продължително натоварване. Така
за
бетона
на
язовир „Кърджали"
по
литературни данни
са
получени
кривите
на
релаксация, дадени
на
фиг. 294,
при
различна
възраст
на
бетона
в
момента
на
натоварването
т
1
.
1
Шиваров,
Т.
Тензометрични
измервания
на
язовирната стана „Кърджали".
Симпо-
заум
по
язовирното
строителство, Варна 1969,
366
С
оглед
на
гореизложеното измервателната
апаратура
за
установяване
на
напре"
женията
се
състои
от
измервателни полета, комплектувани
от
тензометри,
свързани
в
розетки
или
звезди, нулев
тензометър,
телетермометър
и
евентуално
телехюметър
за
измерване
на
влажността
й
натискомер
за
съпоставяне
на
получените
по
двата
измервател-
ни
метода
резултати.
Към
всяко измервателно поле трябва
да се
оставят
за
съхранение
в
сте-
ната
достатъчем
брой
пробни
тела
от
същия бетон
за
устаювиване
на
еластичния модул,
чис-
лоюнаПоасон
и
коефициента
на
релаксация!а
за
момента
на
измерването,
В
измервателните
полета
трябва
да се
предвидят
и
дублирани
тензомефп
за
контролиране
на
отчетите
и
подобряване
на
точността.
Целесъобразно
е
уредите
да са
по-далеч
от
галерии, шахти
и
други
поаобни
нарушения
на
монолитността
на
стената,
за да не
отразяват
концен-
трацията
на
напреженията около
тях и
завишават нереално
резулташте.
До
концентра-
ция
па
напреженията
се
сгига
и в
случаите,
когато
близо
или в
самото
измервателно
поле
има
пукнатина
в
бетона.
Ето
защо
резките
ишенения
в
показанията
на
тензомет-
риге
са
указание
за
евентуално
напукваие
на
стената
Спизо
до
тяч.
Измервателните
полета
се
разполагат
в
местата,
където
по
изчисление
се
очакват максималните
напре-
жения
преди всичко
в
дейната част
па
стената
от
водната
и
въздушната страна
(фиг. 63).
Измерването
на
напреженията,
особено
в
първите
години
на
експлоа-
тацията, показва значителното влияние
на
начин?,
по
който
се
отвежда
топлината
от
екзотермията
на
бетона.
Колкото
по-големи
са
темпе-
ратурните разлики
между
отделните
точки
във
вътрешността
на
сте-
ната,
толкова
по-резкн
увеличения
на
напреженията
се
наблюдават.
В
този
период
размерът
на
температурните напрежения
преобладава
пред този
от
външен
товар.
Наличието
на
работни фуги
в
стената
не
позволяват, както показват измерванията,
тя да
бъде
разглеждана като
монолит.
По
тази
причина
за
установяване
на
разпределението
на на-
преженията
по
хоризонталните сечения трябва
да са
налице
не по-
малко
от три
точки. Общовалидни заключения
за
напреженията
при
бетонните язовирни стени
трудно
могат
да се
дадат,
тъй
като всеки
обект
има
своите специфични
особености.
Ето
защо
като пример
ще
бъдат
дадени
резултатите
от
измерването
на
напреженията
при
гравитачната
язовирна стена
с
разширени фуги
на
Бухтарминската
ВЕЦ, висока
кръгло
65
ш
1
.
Увеличаването
на
температурата
вследствие,
на
екзотермична
е
предизвикало
па-
раснкни:
и па
напреженията
в
центъра
на
блоковете.
Норади
ниския
размер
на
елас-
тичния
модул
на
бетона
в
ранната
му
възраст
сог-че
тези
напрежения
не са
надвишили
Н)—14
к^/ст-.
Последващото
изстиване
па
бетона
предизвиква
появяването
и
постепен-
ното
увеличаване
на
опъпните
напрежения.
Техният
размер
н
ценгьра
па
прискалпите
блокове
е
засмеел
главно
от
температурната
разлика,
от
дължина!а
на
блока
п от
сте-
пента
на
неговото
запъваме
в
скалната
основа.
Максималните
стойности
на
хоризонтал-
ните
г-пьшш
напрежения,
по:*
да се
взема
поа
внимание
пълзенето
па
бетона
достига
2(4-
32
к^/пи-.
Въпреки това
се
счита,
че не са се
получили
пукнатини
и
гетонм
по
тока
ьй
като
пълзенето
е
намалило
размера
им до
20—22
1с^/аи-,
стойност,
по-
малка
от
опьннати
якост
на
бетона.
Освен това
тензометриче
не са
показали
\
изменения
на
деформациите,
съпровождащи
образуването
па
пукнатини.
Вертикалните
опь
ни
положения
са
сравнително
малки
и не
надвишават
8 -10
к^/сш'',
даже
б:
лма
под
ь/шлк
ние
пьлзснсто
/фиг. 295).
1
Чалми,
Н. И.
Натури
не
наблюдения
за
плотиной
Бухтарминской
ГВС
в
строитель-
нмй
и
експлуатлционнмй
периоди.
Гидрот.
сто-во,
1969,
№ 2 с. 1.
367
Фиг.
295. Напрежения
в
преливния
блок
на
Бухтарминската
язовирна стена (СССР)
а
—
температура
на
бетона
; б —
вертикални
напрежения
; в —
хоризонтални напрежения
1—5 —
точки,
в
които
е
измервано
; 6 —
нодно
ниво
във
водохранилището
д.
Филтрация
Филтрацията
през
и под
бетонните язовирни стени
бе
разгледана
в
т. 40 е във
връзка
с
водния баланс
на
водохранилищата.
По
тази
причина
тук ще
бъдат
засегнати само някои допълнителни въпроси,
отнасящи
се до
работата
на
водопсдпорното съоръжение като инженер-
на
конструкция.
Нормално филтрацията през
и под
бетонните язовирни стени, когато
е в
обичайните размери
(табл.
14
и
15),
не се
отразява
съществено
върху
стабилитета
им.
Това
се
дължи
на
обстоятелството,
че
бетонните
водо-
подпорни
съоръжения нормално
се
фундират
на
скален терен,
при
кой-
то
съществуват
възможности
за
доуплътняване чрез инжектиране
по
368
време
на
експлоатацията,
а
също
и на
качествата
на
бетона като строи-
телен
материал. Само
при
условия
за
проявяване
на
химична корозия
и
на
суфозия филтрацията започва
да
става опасна
за
бетонните стени
и
скалната
им
основа.
Ето
защо
за
появата
на
тези явления трябва
да се
следи
чрез периодична проверка
на
химичния
състав
и на
твърдия
ос-
татък
на
филтриралата
вода.
Всяко тяхно повишаване говори
за
акти-
визиране
на
химичните
и
суфозионните процеси
и
налага
да се
вземат
съответните мерки.
Филтрацията
през
и под
бетонните язовирни стени
се
отразява
вър-
ху
деформациите
им.
Наличието
на
вода
предизвиква набъбване
на
бетона
и на
скалата,
което
често пъти води
до
съществени движения
в
тях.
В
съчетание
с
температурните
изменения
влажностният режим предиз-
виква
и
съществ*ени
влияния
върху
напрегнатото
стстояние
на
стената
и
на
скалната
й
основа.
По
тази
причина
на
наблюдението
и
измерва-
нето
на
филтрацията
при
бетонните язовирни стени трябва
да се от-
дава необходимото
внимание.
е.
Оформяне
на
контролно-измервателната
уредба
при
бетонни
язовирни
стени
Като
обобщение
на
изложеното
в гл. III и в т. 45 Д
а—д
може
да
се
каже,
че за
контролиране
на
сигурността
на
гравитачните
и
дъго-
во-гравитачните
бетонни язовирни стени трябва
да
се
наблюдават
и
измер-
ват
натоварването
от
воден
натиск, воден подем
и
сеизмични
сили,темпе-
ратурите
на
бетона,
водата,
въздуха
и
скалата, външните деформации
на
стената
и на
скалния
масив,
напреженията
и
филтрацията.
При
тън-
костенните
и
разчленените язовирни стени измерването
на
водния
по-
дем,
а в
някои
случаи
и на
температурата
на
скалата
и на
бетона
губ-
ят
своя смисъл поради незначителното
им
влияние.
С
оглед
на
това
контролно-измервлтелната
уредба
при
бетонните
язовирни
стени
се
комплектува
от
геодезична опорна
мрежа,
прави
и
обратни отвеси, струнни
екстен-
зометри,
телерокметри,
наклономери
и
деформетри
за
контролиране
на
външните
де-
формации
и от
измервателни полета
с
тензометри, нулев
тензометър,
телетермометър
и
евентуално
натискомер
и
влагомер
— за
измерване
на
напреженията.
Към
измерва-
телните
полета
се
предвиждат
възможности
за
следене
на
якостните качества, еластич-
ния
модул, числото
на
Поасон
и
коефициента
на
релаксацията
на
бетона
с
времето.
Освен това
се
предвижда система
от
дренажи
и
пиезометри
в
стената
и в
терена
око-
ло
нея,
както
и
съответните водомерни устройства
за
следене
на
филтрацията през,
под и в
обход
на
язовирната стена
и на
водния
подем.
Към
всеки язовир трябва
да се
изградят
два
независими
еди I от
друг
водочета,
от
които единият самопишещ,
за
уста-
новяване
на
водните нива, завирения обем
и
водния
натиск,
а при
съоръжения
в
земе-
тръсни райони
и
сеизмографни
станции—в
стената
и в
скалния масив.
При
оформяването
на
контролно-измервателната
уредба
и
подбора
на
уредите трябва
да се
държи
сметка преди всичко
за
надеждността
на
измерванията
и за
възможността
за
своевременно предупреждаване
при
отклонения
от
нормалния експлоатационен режим.
Ето
защо тряб-
ва да се
подбират
уреди
със
сигурно действие
в
продължение поне
на
20—25
години, които леко
се
експлоатират,
поддържат
и
ремотират
24
Експлоатация
на
водносиловите
системи
369
и
подменят
в
случай
на
повреда. Централизирането
на
приемателната
апаратура
и
въвеждането
на
непрекъснат
запис
за
основните уреди,
чрез които
се
следи
за
стабилността
на
стената
и на
скалния масив,
в
този момент трябва
да се
смята
като
наложително.
Важна
проблема
в
последно време
започва
да
става
допълнителното
изграждане
на
контролно-измервателна
уредба
при
язовирни
стени,
при
които
тя
липсва,
явява
се
като
недостатъчна
или пък е
излязла
от
строя. Днес
се
разполага
с
достатъчен
асортимент
от
уреди
за
следене стабилитета
на
водоподпорните съоръжения,
които
могат
да се
монтират
допълнително
в
тях. Отвеси
и
наклономери
могят
да се
инсталират
в
оставените
контролни
шахти
в
стената.
При
определени условия
е
въз-
можно
изграждането
на
галерии
и
шахти
в
скалния
масив,
в
които могат
да се
мон-
тират
отвеси, екстензометри,
телерокметри,
дистанционни
деформетри
и
наклономери
и
да
се
прокарат
полигонови
вериги
за
геодезично измерване.
Не
представлява
трудност
изграждането
на
допълните
ша
геодезична
опорна
мрежа,
на
дренажна
и
пиезометрична
уредба
за
следене
на
водния подем
и
филтрацията. Когато
се
налага, могат
да се
вгра-
дят
допълнителни телетермометри
в
сондажни
дупки,
пробити
от
контролните галерии
в
стената
и
пи
в
скалния
масив.
Единствено
допълнителното
монтиране
на
уреди
за из-
мерване
на
напреженията
в
стената
засега
практически
е без
особен смисъл. Вгражда-
нето
на
тензометри
в
издълбани
от
контрошите
галерии
дупки
в
стената,
които
след
това
се
запълват
с
бетон,
не
може
да се
приеме
за
правилно,
тъй
като уредите
се на-
мират
в
зона
на
концентрирани
напрежения
и в
среда, която
се
отличава
от
бетон-
ния
монолит
на
съоръжението. Освен това трудно може
да се
гарантира
плътният
контакт
между бетонния
п
ъ
неж
и
вградения
уред.
Сроковете
и
точността
на
измерванията
са в
зависимост
от
експлоа-
тационните
условия
на
язовира
и от
използуваната апаратура.
При
съвременното състояние
на
измервателната техника
се
препоръчват
сроковете [25]
и
допустимите грешки
на
измерването, дадени
в
табл.
22.
Б.
Насипни
язовирни
стени
Общо
взето,
към
наблюденията
и
измерванията
при
насипните
язовирни
стени
засега
се
предявяват
по-малки
изисквания, отколкото
при
бетон-
ните
предимно
по
отношение
на
измервателната програма. Причина
за
това
са
преди всичко сходните качества
на
използувания строи-
телен материал
и на
околния терен,
върху
който
е
фундирано
съоръ-
жението. Освен това поради големите
напречни
профили натоварването
в
отделните
им
сечения
е
незначително,
което води
до
по-малки изме-
нения
в
първоначално съществуващата природна обстановка.
а.
Земномеханични
показатели
на
насипния
материал
и
натоварване
върху
стената
За
разлика
от
бетонните язовирни стени, които поемат натоварването
предимно
за
сметка
на
якостта
на
бетона
и
еластичното противодей-
ствие
на
скалния масив,
насипните
съоръжения
се
противопоставят
на
действуващите сили чрез собственото
си
тегло
и
предизвиканото
от
него триене
и
сцепление между частиците
на
насипния
материал.
Ето
370