Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

нето

на

яза,

или

чрез разширяване

входното

напречно сечение

при за-

пазване

на

стария напор.

последния случай

най-удобно

да се

включи

допълнителен

отвор

във

входното

съоръжение, който

да за-

хранва

отделна камера

на

утайника.

Фиг.

88.

Надзиждане

на

масивен

яз

чрез усилване

от

въздушната страна

—

стар

бетон

от

съществуващия

яз ; 2 —

разкъртен

стар

бетон

;

3 —

пакети

от

метални

анкери

;

•4

— нов

бетон

;

5 —

стар

енергогасител

; 6 — нов

енергогасител

; 7 —

старо

максимално работно водно

ниво

; 8 —

ново максимално работно

водн.)

ниво

Утаечните

камери

се

преустрояват

най-лесно

за

по-голямо

водно

количество,

като

се

изгради

до

съществуващото съоръжение

до-

пълнителна

камера.

Към нея

трябва

да се

предвиди отделен основен

изпускател, осигуряващ почистването

й от

отложените наноси.

Най-трудно

се

увеличава проводимостта

на

съществуващите

водо-

провеждащи

съоръжения.

При

това

безнапорните съоръжения

се

преустрояват много по-тежко

от

напорните, проводимостта

на

които

може леко

да се

повиши

при

наличието

на

достатъчен напор чрез

увеличаване

скоростта

на

водата

за

сметка

на

допълнителни загуби

на

пад.

Една

от

възможностите

за

подобно преустройство

при

напорни

безнапорни

водопровеждащи

съоръжения

е да се

намали грапавината

на

стените

им.

Този

начин

може

да се

приложи само

ако по

икономи-

чески

съображения първоначално

била приета по-голяма грапавина.

Такива случаи

се

срещат

например

при

необлицовани тунели

здрави

скали,

при

облицовки

от

каменна зидария, незагладен пръскан бетон

или

торкрет

и пр.

Полагането

на

изравнителен пласт

от

добре

загладен

материал,

като

гланцирана

циментна

замазка, инертол, пластмасови

по-

крития

пр.,

увеличава съществено проводимостта

на

съоръжението.

Подобен случай

се

среща

у нас при

старата водна електрическа цен-

трала „Панчарево". Безнапорният тунел

на

тази централа, оставен първо-

начално

необлицован,

увеличил проводимостта

си от 5,0 на

8,70

т. е.

1,74 пъти,

след

полагането

на

изравнителна облицовка

гладка

циментна

замазка.

Водопровеждащите съоръжения могат

да се

преустроят

за

по-го-

лямо водно количество

чрез увеличаване

на

напречното

им

сечение.

Най-леко

това

се

постига,

когато

те са

необлицовани

надземни.

На-

личието

на

облицовка налага едностранно

несиметрично

разширяване,

121

за да

може

да се

използува част

от

нея. Проводимостта

на

облицовани

канали

се

увеличава най-лесно

чрез

надзиждането

им.

Най-трудно

се

разширява сечението

на

облицовани тунели, преминаващи

слаби

скални

масиви.

такива случаи

трябва

да се

работи

по

кампади, редуващи

се с

неразкъртените стари участъци,

при

което

облицовката

не

може

да се

използува

и се

заменя изцяло

нова.

При

това затруднения

създават

също

пробивните

взривните работи, чрез които трябва

да

се

отстранят тънки

скални

пластове, поради което

се

предпочита

да

се

изгради ново съоръжение, вместо

да се

разширява старото.

Когато описаните възможности

за

увеличаване

на

проводимостта

не

/{ават

техничо-икономически

издържано решение,

преминава

се

към

изграждането

на

ново

водопровеждащо

съоръжение, успоредно

на

старото. Този

начин

на

преустрояване

се

предпочита понякога даже

при

по-големи стойности

сравнение

другите варианти поради

до-

пълнителните

резерви, които

той

дава

за

експлоатацията. Удвояването

на

водопровеждащото

съоръжение

се

прилага най-често

при

тунелите

особено

при

откритите

напорни

тръбопроводи. Като пример

за

това

може

да

послужи описаното

в т. 22

преустройство

на ВЕЦ

„Карлово".

Изравнителните

възможности

на

дневните изравнители

мо-

гат да се

увеличат чрез създаване

на

допълнителен обем. Това може

да се

постигне чрез

надзиждане

на

водогюдпорното

съоръжение, осо-

бено

когато

то е

насипно,

и то без да се

налага

спирането

на

цен-

тралата.

Едновременно

това

се

получава увеличаване

на

пада

мощността

й. Ако не е

възможно

да се

повиши

котата

на

водното

ниво,

изравнителят

може

да се

разшири

ситуация чрез изграждане

на до-

пълнителен

обем

до

съществуващия.

При

този вариант централата

трябва

да се

спре

при

отстраняването

на

междинната стена

между

старата

новоизградената част.

Преустройствата

на

машинната

сграда

за

водните електрически

централи

са

свързани преди всичко

подменяването

на

морално изха-

бени

агрегати

машинно-електрични устройства,

което

налага често

пъти съществени

изменения

на

съществуващите строителни конструк-

ции.

За да не се

губи голямо количество електроенергия, необходи-

мите

работи

се

извършват

на

части,

по

турбогрупи.

За

целта преустроя-

ваният

участък

от

сградата

се

заделя

чрез временни стени,

за да се

предпазят

работещите агрегати

от

запрашаване

и от

неблагоприятните

влияния

на

строителството,

водопровеждащата част

на

турбината

се

отделя

от

горния

долния канал чрез запорните греди.

След

отвод-

няването

на

смукателната

тръба

старата машинно-електрическа част

се

демонтира.

При

това положение може

да

започне

преустрояването

на

строителните конструкции. Ненужните

им

части

се

отстраняват

чрез разкъртване

или

чрез разработения

последните години огневи

способ

Новите строителни конструкции

се

оформяват

на

основата

на

01е

{ЬеггшвсНе

Ое$1:ет5-ипс1

Ве1оп

ВоЬгигш—

ЗсЬше^епзсЪе

ВаигеИипд,

1948

№ 8, с. ПО

^пзеп,

Н.

01е

Ап^епйип^

(1ег

5аиег$1:оШап2е

(Кг

Ваи^1г15сЬаЙ.—ВаитазсЬте

ипс!

Ваи1есЬти,

1959,

№2,

стр.

33.

122

старите

чрез

бетониране

на

липсващите части,

като

се

използуват

съвременни

технологии

строителни

средства—анкери,

пръскан бетон,

циментни

инжекции, пластмаси

и пр.

След

завършването

на

строител-

ството

се

монтират новите машини

електрически

устройства.

Като илюстрация

за

подобно преустройство може

да

послужи даденият

в т. 22

пример

с ВЕЦ

„Швабенхайм".

Демонтажът

на

всяка

турбогрупа,

свързана

чрез

зъбна

предавка

генератора, заедно

целия

допъл!

елен

машинно-електрически

инвентар,

ставало

за

дни.

При

преустройството

е бил

използуван

старият

насочвателен

апарат,

който

биао

вградено работното колело

на

новата Каплан-турбина.

Тя е

свързана непосредствено

генератора,

който

заел

мястото

на

старото

зъбно

преда-

ване. Съществуващият фундамент

на

генератора

е бил

изрязан

по

огневия способ,

натрошен

отстранен. По-големи затруднения

предизвикало

преустройството

на

сму-

кателната

тръба,

която

трябвало

да се

разшири встрани

и да се

намали

във

висо-

чина.

Ширината

била увеличена чрез

ра^къртване

пневматични

перфоратори,

по-малката

височина

получена

чрез

бетониряне

кофраж

бетонпомпа, като

арми-

ровката

била закачена

на

стоманени анкери. След свалянето

на

кофража

е бил

положен

2—б

ст

дебел

пласт

от

пръскан

бетон

добавки

до 20

тт

върху

стоманена

мрежа,

като

повърхността

му е

била

заглаждана.

Най-трудни

са

преустройствата

при

язовирните стечи.

Те се

нала-

гат

най-често

при

некачествено проектиране

изпълнение

или при

измерение режима

на

работа

на

водносиловата система.

последния

случай

необходимо

да се

увеличи изравнителната възможност

на

водохранилището,

което

се

постига чрез надвишаване

на

язовирната

стена

по

време

на

експлоатацията.

Примери

за

такива

преустройства

има

много

скетовната

практика.

Широко извест-

но е

двукратното

надзиждане

на

старата

Асуанска

язовирна стена през

1912 гол.

5 т, а

през

1930

год.—с

още 9 т. По

този

начин

завиреният

обем

на

водохранили-

щето

бил

увеличен първоначално

от

1Л0

на

2,5.10

след

това—на

4,59.10

пг

{

У нас е

възможно надвишаването

на

язовирната стена

„Бели

Искър",

при

която

не

може

да се

осъщестьи

пълно

гозишно

изравнение

на

наличния

отток

от

водосбор-

н.та

област.

Сравнително

просто

се

надвишават насипните язовирни стени.

При

наличие

на

уплътнителен екран

откъм

водната

страна височината

на

водоподпорното съоръжение

се

увеличава чрез насипване откъм

въздуш-

ната.

За

целта

старият

откос

се

разравя

стъпалообразно

за

постигане

на

по-добра

връзка

между

съществуващия

новия насип. Когато

сте-

ната

е с

централно

уплътнително

ядро,

може

да се

насипва

дву-

странно.

Необходимостта

от

възстановяването

на

защитния пласт срещу

вълнение

откъм

водната

страна

обаче

прави

и в

този случай едно-

странното

насипване

по

въздушния откос по-целесъобразно.

Надзиждането

на

масивните бетонни язовирни стени изисква обшир-

ни

предварителни проучвания

проектни работи

сложно

строител-

ство.

Увеличаването

на

височината

на

стената

свързано

недопу-

стимо нарастване

на

напреженията.

По

тази

причина

се

налага

да се

намерят

подходящи

начини

за

тяхното

безвредно

поемане,

като

едно-

временно

това

преустройството

се

извърши

по

възможност

без

изпраз-

ване

на

водохранилището

Илиев,

С.

Някои начини

за

надзиждане

на

бетонни гравитационни язовирни

стени. Годишник

на

ПИЕС

„Енергопроект*,

1962, стр. 265.

123

Една

от

възможностите

за

решаване

на

поставената задача

е да

се

усили

при

надвишаването язовирната стена

откъм

водната

или

откъм

въздушната

страна,

като

се

осигури

съвместната статическа

работа

на

старата

новата част.

При

усилване

на

напречния профил

Фиг.

89.

Увеличаване

височината

на

язовирна

стена чрез

усилване

откъм

водната страна

при

пълно водохрани-

лище

—

стар

бетон,

натрапен

по

повърхността

;

— нов

бетон

;

3 —

фуга

между

стария

новия

бетон, инжектирана

след

приключване

на

обемните деформации

на

усилването

при

празно

водохранилище

; 4 —

назъбени

верти-

кални

ребра

;

5—

ниши

;

6 —

запорни греди

;

7 —

контролна галерия

на

язовирната стена откъм водната страна (фиг.

89)

поставените изисква-

ния

налагат връзката

между

старата

новата част

да се

осъществи

ненатоварено положение,

и то

след като

са

затихнали обемните

де-

формации

на

новия бетон.

За

целта между двете части

се

оставя фуга,

която

се

запълва

при

празно

или

частично изпразнено водохранилище

циментен разтвор

или

епоксидна смола

под

налягане,

след

като при-

ключи

обемното деформиране

на

усилването. Всички останали строител-

ни

операции могат

да се

извършат

при

пълен язовир,

без да се

спи-

ра

работата

на

водната електрическа централа. Най-напред чрез подвод-

но

бетониране

се

изграждат вертикални назъбени ребра

ниши

за

запорни

греди. Пространството

между

тях и

старата стена

се

отвод-

нява

чрез

помпи.

Съществуващият воден откос

се

награпява,

след

което

се

бетонира

на

сухо

усилването между назъбените ребра, като

се

използува пълзящ кофраж

за

оформяне

на

фугата

между старата

новата част.

Усилв-нето

на

язовирната стена откъм водната страна въпреки

по-трудното

изпълнение

има

предимството,

че

предава

по-добре

нато-

варването

от

водния натиск върху терена

върху

старата

част.

Още

по-големи затруднения възникват

при

осигуряването

на

съвместното статическо действие, когато язовирната стена

се

усилва

откъм въздушната страна (фиг. 90). Вследствие

на

водния натиск

върху

надзиданата част съществува опасност

от

отлепване

на

новия

от

стария бетон, връзката

между

които

се

осигурява само

от

сце-

124

плението

на

бетона.

Както показват изследванията обаче, тази сила

не

достатъчна,

за да

поеме натоварването

от

водния натиск,

в ре-

зултат

на

което

може

да се

получи отлепване

между

старата

надзи-

даната част

на

стената.

Това

води

до

навлизане

на^напорна

вода,

Фиг.

90.

Увеличаване

рисочината

на

язовирна

стена чрез усилване откъм

въздушната страна

—

стаг,г

част

; 2 — нов

бетон

;

3 —

изсече-

на

част

от

старата

стена

;

4 —

набивка

от

оловна

вата

; 5 —

стоманоторкретен

екран

;

—

фу1а

; 7 —

метални анкери

;

8 —

кон-

тролна

галерия

която изцяло нарушава съвместното статическо действие

на

двете

части.

Ето

защо

трябва

да се

усили

връзката

между стария

и*

новия

бетон чрез стъпалообразно нагряване

на

въздушния откос

вгражда-

не

на

метални анкери. Освен това

се

предвижда

специално офор-

мено

уплътнение

контролна галерия

при

хоризонталната фуга меж-

ду

надзиждането

стената.

До

нарушаване

на

съвместното стати-

ческо

действие водят

различните

по

размер деформации

на

старата

новата част,

ако

усилването

се

извърши

при

пълно водохранилище.

такъв случай

при

понижаване

на

водното

ниво

зад

стената

тя ще

се

деформира

по

посока

на

язовирното езеро.

Тъй

като сцеплението

между стария

новия бетон

не е

достатъчно

да се

противопоста-

ви на

получените

по

този

начин

усилия,

ще

се

получи отлепване

във

фугата между двете части.

По

тази

причина

усилването трябва

да

се

бетонира

при

празно водохранилище. Това изискване може

да

отпадне,

ако

между старата

новата част

се

остави фуга, която

се

запълва

при

частично

или

напълно

изпразнено

водохранилище съглас-

но

диспечерския график,

след

като

са

затихнали

обемните дефор-

мации

на

новия

бетон. Такова изпълнение

приложено

при

надвиша-

ването

на

язовирната стена

„Мулардах"

(фиг. 91).

За

усилването

използувана касетна плоча

/ с

дебелина

2,7 т,

бетонирана

на

хори-

зонтални слоеве

поддържана

от

ребра

3 на

разстояние 0,90

т от

стария

въздушен

откос.

Получената

по

този

начин

фуга

между

две-

те

части

на

стената

била запълнена

месеца

след

изграждането

на

усилването

бетон

при

частично изпразнено водохранилище,

след

като

старата бетонна повърхност

била награпена

основно почи-

стена.

Допълнителните опънни напрежения, които

се

получават

при

уве-

личаване

на

височината

на

язовирната стена

определят преди всич-

125

ко

ней

ната носимоспособност, могат

да

бъдат

поети

без

усилване

на

напречното сечение

помощта

на

предварително напрегнати

анкери.

За

пръв

път

този

метод

е бил

приложен през

1934

год.

при

заздра-

вяването

на

язовирната стена

„Шарфа"

Алжир (фиг. 92),

една

година

по-късно

и при

надвишаването

на

язовирната стена

„Фергуг"

(фиг. 93).

Разрез

А Л

Вароди/п

пясъчни*

Фиг.

91.

Надвишаване

на

язовирната

стена

„Мулердах"

—

усилваща плоча

;

2 —

запълващ бетон

;

—

ребро

; 4 —

изолират

омаслен книжен

лист

; 5 —

суха

фуга

; 6 —

натрапена

и по-

чистена

повърхност

Фиг.

92.

Заздравяване

на

язовирната

стена

„Шерфа"

(Алжир)

чрез напрег-

нат

анкераж

—

каменна зидария

на

разтвор

; 2 —

бетон;

—

анкер

от 630

галванизирани стоманени

телове

диаметър

тт

; 4 —

закотвяне

на

анкера

пясъчника

; 5 —

горно

закотвяне

на

анкера

Анкерите

се

монтират

сондажни дупки, пробити

от

короната

през зоната

на

максималните опънни напрежения

стената

до

здра-

вата скала

основата. Чрез натягането

на

закотвените

скалата

ан-

кери

се

предизвиква такова натисково усилие

бетона,

което

при

суперпонирането

натоварването

при

пълен язовир

да

дава

допусти-

ми

опънни напрежения. Освен изместването

на

резултантата

към

вод-

ната

страна анкерирането

създава

по-добра

връзка

между

стария

новия

бетон. Размерът

на

натягането

на

анкерите

се

ограничава обаче

от

якостта

на

натиск

за

бетона

и от

размера

на

опънните напрежения,

които могат

да се

появят

при

празен язовир

във

въздушния

ръб на

стената.

Увеличаването

на

височината

на

язовирните стени

без

усилване

на

напречното сечение

или

използуването

на

напрегнат анкераж

въз-

можно

случаите,

когато

може

да се

съсредоточи

по-голям обем

бе-

тон

откъм водната страна,

без да се

превиши

това

размерът

на

допустимите опънни напрежения

откъм

въздушната

страна

при

празно

водохранилище.

По

този

начин

собственото тегло

на

надвишаването

126

създава

огъващ

момент, равен

но с

обратна

по:ока

на

тозя

от

допъл-

нителния

воден натиск. Посочените изисквания обаче

могат

да се из-

пълнят само

при

малки

по

височина

язовирни

стени

надвишавания,

поради

което

използуването

на

този

метод

се

ограничава само

при

такива случаи. Пример

за

преустройство

по

описания принцип

над-

вишаването

на

язовирната стена

„Канпофрио"

(фиг. 94).

1.50

0.45

Фиг.

93.

Надв! шаване

на

язо-

вирната

стена

„Фергуг"

(Фран-

ция)

чрез напрегнат анкераж

1 —

стар

бетон

; 2 — нов

бетон

; 3 —

анкери

от

стоманени

кабели

през

5,0т,

натегнати

1250

до

2850

кК

; 4 —

долно

закотвяне

на

анкерите

; 5 —

горно

за-

котвяне

на

анкерите

; 6 —

уплътнение

ет

медна ламарина

: 7 —

контролна

галерия

Фиг.

94.

Надвишаване

на

язо-

вирната

стена

„Канпофрио"

—

съществуваща

язовирна

стена

;

—

стар

бетон

; 3 —

нова

част

Преустройства

на

язовирни стени

се

налагат

и в

случаите,

ко-

гато

поради некачествено проектиране

изпълнение

или

поради

хи-

мична

корозия

на

бетона

се

намали коефициентът

на

сигурност

на

съоръжението.

такива случаи

могат

да се

приложат най-различни

способи

за

заздравяването

на

стената.

Една

от

възможностите

е да

се

изгради насипно

тяло

откъм

въздушната

страна, което поема

съ-

ществената

част

от

статическите функции,

съществуващата

стена

служи предимно

като

уплътнение. Подобно преустройство

изпълнено

при

американската язовирна стена

„Мулхоланд"

(фиг. 95).

Често пъти

добри

резултати

могат

да се

постигнат чрез инжекти-

ране

тялото

на

язовирната стена.

По

този

начин

се

възстановява

мо-

нолитността

едновременно

това

водоплътността

й.

Като пример

за

заздравяване чрез инжектиране

може

да се

посочи случаят

язовирната

стена

„В.

Коларов".

Тя

изградена

от

подръчно

наредени

риолитови

блокове

тегло

до 1,5

М&,

има

46,5

максимална

височина

и 191 т

дължина

по

короната. Откосите

й са

наклонени

:0,7,

изключение

на

въздушната

пета, която

е с

наклон

1 : 1

(фиг. 96). Уплътнител-

ният

екран откъм водната страна

се

състои

от 2,0 т

дебел подекранов бетон

2, три

плас-

та

битумно-ютена

изолация

върху

изравнителна циментна замазка

3 и

предпазен пласт

127

дебелина

50 ст от

бетонни блокчета

25/50/93,5

ст,

иззидан

на

циментен

разтвор.

След

3-годишна

експлоатация деформациите

нм

стената нарастват

до

толкова,

че

пре-

дизвикват

напукване

на

екряна

и на

бетона

хоризонталната контролна галерия.

резултат филтрацията

на

вода

през

стената постепенно

се

увеличава

достигна

до

191

о!т

/5,

което

наложи

върху

стария екран

да се

изгради

нов,

съставен

о:

7ст

сто-

Фиг.

95.

Заздравяване

на

язовирната стена

„Мулхо-

ланд"

(САЩ),

1 —

земен насип

със

среден*

въздушен

откос

1:3;

2 — съ-

ществуваща

бетонна язовирна

стена, стъпалообразно

натра-

пена преди насипването

Разрез

А-А

Фиг.

96.

Преустрояваме

на

язовирната стена

„В.

Коларов"

—

подръчно

нареден

камък

; 2 —

подекранов бетон

; 3 — три

пласта

битумно-ютеня

изолация

върху

изравнителна

циментна замазка

;

4 —

предпазен пласт

от

бетонни блокчета

25X50X93,5

ст ; 5 — се-

дем

ст

стоманоторкрет

; 6 — два

пласта битумна изолация

циментна замазка

;

7 —

стоманобетон-

на

плоча,

дебела

16 ст ; 8 —

рабицоторкрет

3 ст

маноторкрет

«5,""два

пласта битумна изолация

циментна замазка

0,5 ст

16 ст

дебела

стоманобетонна плоча

7 и 3 ст

рабицоторкретен

пласт

(фиг. 96).

Това намали

фил-

трациите

до 1

о!т

/5,

но

деформирането

на

язовирната стена продължи

достигна

1961

год.

до

76,5

ст в

хоризонтална

и 68 ст във

вертикална посока.

Съществуваше

опасност

от

повторно напукване

на

екрана. Извършените изследвания

за

установяване

причините

на_>големите

деформации

показаха,

че те се

дъчжат

на

неподходящите

ка-

128

чества

на

използувания камък, който

до

оляма

степен

е бил

изветрял

при

самото

му

полагане.

Освен

това процесът

на

изветряване

продължавал интензивно

и в

самата

стена вследствие

на

обилната

филтрация.

От

многото възможности

за

заздравяването

на

съоръжението

бе

избрано инжектирането

цименто-пясъчен

разтвор. Извършените през

1960/1961

год, пробни инжекции

в 11

отвесни

и 2

наклонени сондажа погълнаха

общо

2491

2193

Фиг.

97.

Уплътняване

на

язовирната

С1ена

„Тоджия"

(Италия)

—

съществуваща

язовирна

стена

от

каменна

зида-

рия

на

циментен

разтвор

; 2 —

бетонна подложка

;

—

кристалинни

шисти

; 4 —

екран

от

каменни бло-

кове

на

циментен

разтвор

; 5 —

дупки

шахматно

разположение

за

инжект/ране

циментен

разтвор

максимален

напор

до 2,5

ММ/т

Фиг.

98.

Уплътняване

на

язовирна

стена

допълнителен

екран

от

неръждаема

стомана

предпазен стоманобетонен пласт (Франция)

—

съществуваща

язовирна стена

;

2 —

анкери

диаметър

тт

;

3 —

екран

от

неръждаеми

стома-

нени

листа

дебелина

6 тт

;

4 —

стоманобетонен предпазен пласт

с 250

к^

цимент

н I

бетои

;

5 —

торкрет

инертолова

обмазка

; 6 —

входна

отводнителна

галерия

; 7 —

напукан гранит

;

8 —

плътен гранит

;

9 —

дренажи

сондажи

; 10 —

надлъжна

контролна галерия

;

—

инжекционна завеса

Експлоатация

на

водносиловите

системи

129

323,5

М^

цимент

970,5

М^

пясък. Извадените контролни сондажни ядки

от

инжекти-

рания участък показаха,

че

цименто-пясъчният

разтвор

давч

риолитовите блокове

до-

бре

споена зидария.

Заздравяването

на

язовирната стена

бе

извършено

успех

периода

1961/1963

год.

доведе

до

окончателно затихване

на

деформациите.

резултат

сухата

каменна

зидария

се

превърна

зидария

нз

цименгем

разтюр,

т. е.

след преустройство-

то се

получи

друг

тип

язовирна стена.

4^-0.00

Фиг.

99.

Уплътняване

на

язовирната стена

„Рингедалсванд"

(Швеция)

1 —

съшес

вувагца

язовирна

стена

от

каменна

зи-

ия

на

цимешен

разтвоо;

стоманобетонен

екран

;

3 —

подпорни

колонки

; 4 —

строителен

кран

за

бетонира

не

на

допълнителния

екран

Сложни

преустройства

се

налагат

и при

нарушаване

на

водоплът-

ността

на

язовирните стени

вследствие

на

химична

корозия

на

бетона.

такива случаи най-често

се

изпълнява

допълнителен

уплътнителен

екран

откъм

водната страна.

Известно

преустройството

на

италианската

язовирна стена

„Тоджия",

където

до-

пълнителният

екран

изграден

ст

каменна

зидария

на

разтвор

последващо инжекти-

ране

на

бетона

зад

него (фиг

97).

Във

Франция

прилагано

упльтнение

от

неръждаема

стомана,

вградено

предпазен бетон

(фиг.

98),

а при

язовирната

стена

„Рингедалсванд*

Швеция—допълнителен

стоманобетонен

екран,

подпрян

на

колонки

върху

водния

от-

кос

(фиг.

99).

У нас

подобни корозионни

явления

вследствие

на

меки

води

се

наблюдават

при

язовирната стена „Бели

Искър"

Измазването

инертол

иа

водния откос

доведе

само

до

временно намаляване интензитета

на

корозичта.

За

окончателното спиране

на

този процес

ще

трябва

да се

преивидят

специални

мероприятия

евентуалния проект

за

бъдещото

увеличаване

на

височината

на

язовирната стена.

Прилагането

на

пръскан бетон

от

специални

корозионноустойчи-

ви

цименти,

на

покрития

от

епоксидни

други

синтетични смоли,

ар-

мирани

кордова

тъкан

или

стъклени влакна, позволяват

да се

реши

много

по-просто

по-надеждно проблемата

за

уплътняването

на

язо-

вирните стени

по

време

на

експлоатацията.

Велев,

Д.,

Д.

Стойчев,

Л.

Георгиев

и Ив.

Кюркчиев. Деформации

язовирната

стена Бели

Искър.

София,

1955.

130