Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

мото

антикорозионно

покритие:

безирени

бои,

катранени

или

битумни

емулсии, епоксидни смоли, поливинилхлорид, неопренов каучук

и пр.

послелно

време приложение започнаха

да

намират

различни

син-

тетични антикорозионни

средства,

пускани

от

различни

заводи

под па-

тентовани наименования. Всяко

едно

от тях

обаче

има

строго

опреде-

лена

област

на

приложение,

където

дава

най-добри

резултати.

При но-

вите синтетични покрития минизирането

може

да

отпадне.

Най-подходящото антикорозионно

средство

за

дадено

метално

съоръжение

може

да се

установи само

по

опитен

път.

Така

напри-

мер

изследването

при

стоманените хидротехнически

съоръжения

на

австрийската водна електрическа централа

„Ибс-Персенбойг"

на р. Ду-

нав,

продължило

години,

показало,

че

класическите антикоро-

зионни

покрития

- -

безирените

бои,

катранените

битумните емулсии

върху

минизирани

повърхности

са

достатъчно устойчиви

на

неблаго-

приятните

работни условия

при

хидротехническите съоръжения,

не

предявяват специални изисквания

по

отношение

на

технологията

на по-

лагането

и са с

ниска стойност. Новите синтетични покрития

се

отли-

чават

по-голяма устойчивост

на

механичните

химичните

въздей-

ствия,

но са

по-капризни

по

отношение

на

полагането

и са

съществе-

но

по-скъп^.

Специално

за

условията

по р.

Дунав

най-изгодно

се

ока-

зало

покритието

от

цинкова безирена

боя,

положена

в два

пластта

като

основа

обща

дебелина

80—90

[Ш1

и 3

пласта каменовъглен

катран

обща

дебелина

150

|лт.

При

подложените

на

по-интензивно

износване части

на

съоръженията

било прието покритие

от

няколко

пласта

епоксидна смола

върху

предварително поцинкованата

повърхност.

Антикорозионните

покрития

се

полагат най-често ръчно

четка.

Съществени предимства

има

обаче машинното полагане чрез пръска-

не.

Чрез

него

се

повишава съществено производителността

на

труда

се

получава по-равномерна дебелина

по-плътна структура

на

анти-

корозионния

пласт. Минималната дебелина

на

покритието

при

хидро-

техническите

съоръжения

не

трябва

да е под 200

[лт.

Препоръчва

се

при

всички случаи тази дебелина

да се

проверява, както

плътността

на

покритието,

което могат

да се

получат

микропори.

За

целта

са

конструирани

специални апарати.

Корозионната защита

на

стоманените хидротехнически

съоръже-

ния

може

да се

осигури

чрез полагане

на

метални покрития. Освен

фабричното поцинковане напоследък

разработена технология

и ме-

ханизация

за

полагане

на

покрития

от

лекотопими корозионноустойчи-

ви

метали

метални сплави чрез пръскане

горещо

състояние. Освен

това

са

известни

методи

за

електрохимично метализиране

на

стома-

нена

повърхности

при

хидротехническите съоръжения.

КоеЬ1е,

Ш.

Уег^1е1сЬе

гшзсЬеп

КопзегуаНует

ипс!

пеигеННсЬет

Когго

зюпз

—Ваштщешеиг,

1967,

№9,

стр. 330.

17.

ОСНОВЕН РЕМОНТ

Основният ремонт

има за

задача

да

възстанови

или

подмени изцяло

износените, повредените

или

разрушените елементи, респективно цели

хидротехнически съоръжения

във

водносиловите системи.

Към

него

спада

дейността, свързана

изменението

подобрението

на

съще-

ствуващите конструкции, както

ремонтните работи, изискващи

по-

сложна организация

по-голяма

механизация.

Нуждата

от

основен ремонт

се

установява

при

ежегодните прег-

леди

на

водно

:иловата

система. Необходимите строителни работи

средствата

за

тяхното извършване

се

включват

плана

за

ремонтите

за

следващата година.

За

основния ремонт

се

изготвя технически

работен проект

подробна проектосметна документация. Ремонтните

работи

се

финансират

от

набраните

средства

за

амортизация

осно-

вен

ремонт, които

се

отделят

ежегодно. Строителството

се

извършва

от

службата

„Поддържане"

към

централната експлоатационна органи-

зация

със

съдействието

иа

съответния персонал

към

районите.

При то-

ва

може

да се

ремонтира

без или със

спиране работата

на

водните

електрически

централи, респективно понижаване

на

водното ниво

във

водохранилищата.

Първият

начин

е за

предпочитане,

но

изисква

допъл-

нителни

разходи поради усложнените условия

за

извършване

на ре-

монтните

работи.

След

завършването

на

основния ремонт съоръжението

се

приема

от

специална комисия,

след

като

било подложено

на

изпитване

при

пълен товар поне

часа.

За

целта

се

изготвя приемателен протокол,

към

който трябва

да се

приложи техническата

документация

за ре-

монта. Тези материали

се

съхраняват

при

общата

техническа докумен-

тация

на

съоръжението.

Основен въпрос

при

ремонтирането

на

хидротехническите

съоръ-

жения

провеждането

на

високите

води.

Ако то не

бъде

осигурено,

съществува

опасност

от

допълнителни разрушения.

Размерът

на

очак-

ваните

високи води през периода

на

ремонта

се

определя

въз

основа

на

прогнози,

без да се

приемат

допълнителни

запаси."

Обикновено

ос-

новният

ремонт

се

предприема

интервала между високите

води.

такъз

случай водните количества могат

да се

пропускат през облек-

чителните

съоръжения (основни изпускатели, преливници

пр.), които

не

се

ремонтират.

За

целта ремонтът

се

извършва

такъв

ред,

че по-

не

едно

от тях да

може

да се

използува

за

отвеждане

на

водите.

Ако

това

не е

възможно

облекчителното

съоръжение

се

прегражда вре-

менно

на

две

части така,

че

едната

му

половина

да

може

да

про-

вежда

водните количества,

докато

другата

се

ремонтира.

някои слу-

чаи

се

налага пълното изключване

на

облекчителните съоръжения

насочването

на

водите

към

временни дървени коруби, стоманени тръ-

бопроводи, допълнителни канали

пр.

За да не се

прекъсва работата

на

водната електрическа централа

да не се

понижава водното ниво

във

водохранилищата, подлежащи-

те на

ремонтиране участъци

се

ограждат

водоплътно чрез специални

преградни конструкции. Такива

са

например

запорните

греди

от

дърво

или

стомана, които

се

предвиждат

още в

проекта

към

всички

по-често повреждащи

се

части

на

съоръженията.

По

този

начин

се

изо-

лират

за

работа

на

сухо,

без да се

спира централата, всички ремон-

тиращи

се

подвижни язове

(фиг.

70),

отделят

се

части

от

водопро-

Ниша

за

запарки

Фиг.

70.

Запорни

греди

при

подвижен

яз

Фиг.

71.

Запорни греди

при

нисконагюрна

водна

електрическа

централа

Запорни греди

[)_-—

—^

<!!0

1й

ЩЯХ.

ШГ""-

-к

*:'

-т-

веждащите

съоръжения (канали, тунели, напорни

тръбопроводи

пр.)>

без да се

изпразват изцяло

от

водата, огражда

се за

ремонт турбина-

та и

смукателната

тръба

при

водните електрически централи

(фиг.

71)

и т. н.

Когато трябва

да се

заделят по-големи части

от

съоръженията,

намиращи

се под

вода,

за

ремонтирането

им на

сухо

се

използуват

временни

преградни съоръжения

от

дърво,

които

се

прикрепват

към

стените,

или

дъното

чрез анкери (фиг. 72).

Ако

това

невъзможно,

те

се

заменят

плаващи преградни конструкции, които

се

транспортират

по

вода

и се

потопяват

при

подлежащия

на

ремонтиране

участък

чрез

запълване

вода

на

предвидени

за

целта камери (фиг.

73 и

74).

Там

те се

свързват

със

съоръжението

чрез анкери, фугите

се

уплътняват

чрез подходяща набивка,

водата

се

изпомпва

от

ограденото простран-

ство

ремонтът

може

да се

извърши

на

сухо

без

затруднение.

случаите,

когато

не е

възможно

или

неикономично

да се

ограж-

да и

осушава,

може

да се

ремонтира

и под

вода,

като

за

целта

се

използуват най-често водолази. Съвременната техника позволява

да се

извършват подводно редица строителни работи,

като

изкопи

насипи,

40.0

Фиг.

72.

Временна дървена преграда

за

извършване ремонт

на

сухо

—

анкери

; 2 —

дървени

греди

; 3 —

дъски

7,5 ст иа зъб и

длъб

; 4 —

напречни

и на-

длъжни връзки

•

1--

—

Р*Тн^

'^•'

Ц^_1

г-

с^

Г^х

Фиг.

73.

Плаващо ограждащо

съоръ-

жение

за

ремонтиране

на

вертикални

площи

при

язове

язовирни стени

а —

ситуация

;

б —

разрез

1-1

; 7, 2 —

стра-

нични

дънни въздушни камери, запълвани

при

потопяването

на

съоръжението

вода

;

4 —

метални

сте ш ; 5 —

дъсчена стена

с де-

белина

10 ст ; 6 —

ремонтирвана площ

; 7 —

корона

на

съоръжението

; 8 —

анкери

за

закрепване

на

ограждащото

съоръжение

бетониране,

взривяване,

сондиране, инжектиране, рязане

заваряване

на

метали

и т. н.

Като

се

съчетаят тези възможности

напредъка

във

водолазното

дело,

може

да се

постигне съществено опростяване, поев-

тиняване

ускоряване

на

основните ремонти

при

хидротехническите

съоръжения.

Най-голямо

приложение

от

изброените строителни работи намират

изкопите,

насипите

бетонирането

под

вода.

Изкопите

се

извършват

багери

от

брега

или

монтирани

върху

понтони.

По-голяма

произво-

дителн

ост

се

постига

драгите

особено

със

земснаряди^

От

вод-

ната повърхност могат

да се

насилват

само по-едри материали

ка

мък, бетонни тела

пр.,

като

за

целта

се

използуват автомобили

или

•\

IV'-

,..

1 1 1

—

—\—}/.\—>—

__1

—^

-2

м.

/Л 3

—

{

Фиг.

74.

Плаващо

ограждащо съоръжение

за

ремонтиране

на

наклонени

площи

при

язове

язовирни

стени

шлепове—

самосвали.'

Насипи

от

по-дребнозърнести материали

—

бала-

стра, пясък

и пр. - -

могат

да се

изпълнят само чрез

измиване

под

т>л

ту

Основно изискване

при

годводното

бетониране

е да се

предо-

тврати

измиването

отнасянето

на

цимента

от

бетонната смес

при по-

лагането

й във

водата.

Най-просто

това

се

постига,

когато

бетонът

подава

на

големи порции.

При

по-малък

обем

на

работата

това

може

да се

осъществи

чрез брезентови

или

пластмасови торби, които

се

развързват

изсипват

под

вода

при

мястото

на

бетонирането

(фиг.75).

При

по-големи количества

на

подводния бетон

се

използува телескоп-

на

тръба,

чрез която сместа

се

подава

така,

че в

допир

водата

, О.

Ре18Ьа88егигщеп

ип1ег

\Уа5зег

—

ВаитасЬше

и.

ВаШесЬшК,

1959,

№3,

^шгттепЛ

ЮррепНаОег,

ет

пеиез

СегИ

(«г

Йеп

Ша

зег-

а55ег\У1г5са,

1959, №14,

стр

376.

Шкудин,

Б. М.

Новне

саморазгружающиеся

баржи

для

отсьшки

<рупк

под

воду.

Гидротехническое

строительство,

1964,

№9,

стр.

12.

тава;само

най-горният

най-напред излетият

пласт

Останалото коли-

чество

бетон

се|полага

под

прикритието

на

този първоначално излят

пласт, поради

^което

се

получава бетон

много

добри

показа-

тели

(фиг. 76).

Фиг.

75.

Брезентова',

торба

за

полагане

;

на

бетон

'под

вода

—

торба

;

2—

въже

за

спускане

на

торбата;

З —

край

на

въжето,

който

се

изтегля

при

развързваме

гърлото

на

торбата

; 4 —

място

за

гърлото

на

торбата

; 5 —

край

на

въжето,

прикрепен

към

дъното

на

торбата

;;

-Щ'

Фиг.

76.

Подводно бетониране чрез

тръба

1 —

стоманена

тръба

за

подаване

на

бетона

;

2 —

положен

бетон

под

водата

Гавритов,

А.,

И.

Петров

и К.

Златарев.

Фундиране

на

помпени станции

със

спускащи

се

кладенци

и^подводно

бетониране. Годишник

на

„Вод

ро

ек1

1964, стр.

141

ГЛАВА

ПРОГНОЗИ

ПРИ

ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

НА

ВОДНОСИЛОВИТЕ

СИСТЕМИ

(8)

При

проектирането, строежа

експлоатацията

на

хидро-

техническите

системи

се

борави

голям брой величини, които

не мо-

гат да се

определят точно

по

известните

досега

изчислителни методи.

Причината

за

това

е, че

явленията

хидротехниката

се

обуславят

от

фактори,

изменението

на

които често пъти

или е

недостатъчно изуче-

*но,

или пък

трудно може

да се

проследи

помощта

на

съвременния

математичен

апарат.

При

всички

подобни случаи хидротехническата

наука

практика

си

помагат

моделни изследвания,

наблюдения

измервания

върху изградените съоръжения

и с

прогнози.

18.

ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ

КЛАСИФИКАЦИЯ

НА

ПРОГНОЗИТЕ

Думата

прогноза

има

гръцки произход

и в

буквалния смисъл

означава

предварително знание.

съвременния живот

под

това поня-

тие се

разбира научно обосновано предвиждане

на

хода

на

събитията

явленията само

за

определен обекг, изградено

върху

продължител-

ни

системни

наблюдения

измервания

съдържащо

математично

дефинирана

вероятност

за

неговото

сбъдване.

Отличителна

черта

на

прогнозите

условността.

За

разлика

от

предвиждането, изградено

върху

общовалидни закономерности, прогно-

зите

се

отнасят само

за

конкретен обект

и са

валидни само

опре-

делен срок.

зависимост

от

него

те се

делят

на

краткосрочни

дългосрочни.

Сбъдването

на

прогнозите,

даже

и в

предвидения

за

валидността

им

срок,

също

не е

напълно осигурено. Количествена

оценка

за

сбъдването

им се

получава

по

методите

на

математичната

вероятност. Причината

за

всички тези условности

се

крие

голямата

сложност

недостатъчната

изученост

на

предсказваните явления.

Прогнозите

могат

да

бъдат

разглеждани

като

преход

към

пълно-

то

опознаване

на

явленията. Първият етап

този преход

изяснява-

нето

на

факторите, които обуславят явлението,

установяване

на те-

жестта

им при

формирането

му. На

тази

основа,

като

се

приложат

методите

на

синоптиката,

се

изгражда най-несъвършената

прогноза,

която засяга преди всичко качествените показатели,

има

краткосрочна

валидност

сравнително малка вероятност

за

сбъдване.

Със

задълбо-

Експлоатация

на

водносиловите

системи

чаването

на

познанието

от

събраните

опитни

данни

се

извеждат

емпи-

рични

корелативни

зависимости,

които представляват

преход

към

точната функционална

закономерност.

Прогнозите, изградени

на

такива

зависимости,

се

отличават

добра

достоверност

обикновено

са

валилни

за

по-дълъг срок.

По

тази

причина

извеждането

на

доста-

тъчно точни

емпирични

зависимости

една

от

основните задачи

на

прогнозирането.

Значението

на

прогнозите

за

водното стопанство

специално

за

експлоатацията

на

вгдносиловите

системи непрекъснато нараства. При-

чината

за

това

плановото начало,

върху

което

се

изгражда социали-

стическата

икономика.

действително немислимо

каквото

и да е

реално

планиране

при

който

и да е

клон

на

народното стопанство,

без да се

използуват прогнози. Само

тяхна помощ могат

да се

пред-

видят онези

фактори,

които определят

основните

показатели

на

плана:

производството

разпределението

на

електроенергията, размера

на

посевните

площи

области

изкуствено

напояване

количеството

на

очакваната

от тях

селскостопанска продукция, водоснабдяването

на

населените

места

промишлените предприятия, работата

на

водния

транспорт

и т. н

Особено голямо

значението

на

прогнозите

за

пред-

пазване

от

бедствия,

причинявани

от

водната

стихия.

Неизброими

ма-

териални

човешки жертви могат

да

бъдат

предотвратени,

ако

свое-

временно

бъде

предвидено формирането

на

катастрофални

водк.

Важна роля

за

своевременното

достоверно предвиждане ходя

на

явленията

при

водносиловите системи

има

правилната организация

на

службите

за

събиране

обработка

на

наблюденията

измерванията.

Особено голямо

внимание

трябва

да се

обърне

на

гъстотата, разпре-

делението

устройството

на

измервателните станции, първоизточни-

ците

на

данни

за

изграждането

на

прогнозите. Точността

редовност-

та на

наблюденията, прилаганата методика

за

тяхното извършване,

правилният

подбор

на

кадрите

сигурността

на

съобщителната

връз-

ка с

централната служба

по

съставянето

на

прогнозите

са

основни

предпоставки

за

добрата

работа.

За да не се

претоварват ненужно

съобщителните връзки,

уместно

събраните данни

да се

предават

по

определен код.

19.

МАТЕМАТИЧНА

ОСНОВА

НА

ПРОГНОЗИТЕ

Математичните

помощни средства, прилагани

при

обработването

на

опитно

получените данни

и на

изградените

върху

тях

прогнози, имат

за

задача

да

установят чрез

подходяшо

подреждане

чрез характер-

ни

статистични параметри

до

каква степен

съществува

връзка

между

величините,

ксито определят дадено явление. Освен

това

чрез

тях се

установява

аналитичният

вид на

функцията, която най-много

се

добли-

жава

до

действителната закономерност между тези

величини,

и се да-

ва

количествена оценка

за

достоверността

на

изградените

на

тези

дан-

ни

прогнози. Всички

тези

задачи

се

решават

помощта

на

математич

ната

статистика

теорията

на

вероятностите.

Първата

задача,

след

като

се

съберат,

подредят

обработят дан-

ните

от

наблюденията

измерванията,

е да се

установи взаимната

връзка

между

величините, които формират дадено явление. Най-ясно

из-

пъква тази

връзка,

когато

изменението

на

разглежданите величини

се

Фиг.

77.

Ходови

криви

на

температу-

рата

на

въздуха

Т°С,

абсолютната

влажност^

втЪаг,

дефицитът

на

влаж-

ността

тЬаг

и на

относителната

влажност

обуславящи изпаре-

нието

от

водохранилището

на

язовир

„Г.

Димитров"

№22.

62 Ю 15

7 /2

74 б

72 5 Ю Ю

4 9 б

3 д 6

66 2 7

6 2

0 б 0

г\

-V

...

._.

V-

IV*/

. .

»ч

',-'

/:'/х\

•

V*/-

Й>

„<\

; ч • '

/\л\

///

п-

У VI

У//

Ш /Х Х

\^'

Х/

№

//7

°с

ул

: •

'•*

-1--

-1*

]

|"~С

-.•

а.

.._..

-о

._..

о-

п...

•

•- •

;

•

—

Фиг.

78.

Възможни

ьръзки

между

две

величини

а —

липса

на

връзка

; б —

корелативна

връзка

;

—

функционална

връзка

проследи графично

една

обща

графика (фиг.

77)—най-често

като функ-

ция

от

времето.

такъв

случай

•

аналогичният

вид на

ходовите

криви

ясно

показва наличието

на

връзка.

Степента

на

връзката

между величините

също

изпъква

при

гра-

фичното

им

нанасяне,

при

което

интересуващата

ни

величина

се

из-

бира

за

зависима променлива.

При

това

могат

да се

срещнат

три

слу-

чая

(фиг. 78): точките, получени

от

графичното изобразяване

на

дан-

ните

от

измерването,

са

съвсем

разпръснати, групират

се в

ясно очер-

тана ивица

или

лежат

върху

определена линия.

първия случай лип-

сва

каквато

и да е

връзка

между

величините,

във

втория

налице

корелативна

зивисимост,

а в

третия

—

функционална

връзка.

Корела-

тивната

връзка

най-често срещаната

при

обработката

на

опитно

по-

лучените

данни.

За

разлика

от

функционалната зависимост,

при

която

на

всяко значение

на

независимата променлива

съответствува

точно

определено значение

на

функцията,

при

корелативните зависимости

на

едно значение

на

независимата променлива могат

да

съответствуват

много различни стойности

на

функцията. Причина

за

това

могат

да

бъдат

неточностите

при

измерването

или

пропускането

на

някои фак-

тори,

от

които зависи функцията.

Като числен показател

за

степента

на

връзката

между

две или

повече

величини,

когато

тя е

приблизително линейна,

се

използува

коефициентът

на

корелацията

т=

*(*,-*.)

(у-у.)__.

^*(

)*.*

<?-*•)*

когато

тя е

нелинейна

- -

индексът

на

корелацията

-2у~у

(22)

или

вероятната

грешка

Е=

±0,674,

^Т

Тбй

Е^^[о/

(23)

където

Х;,

У;

и Л са

измерените стойности

на

величините,

—

средните аритметични стойности

на

величините,

по-

лучени

от

измерените стойности,

—

апроксимираните стойности

за

величината, опреде-

лени

от

прекараната изравнителна

линия.

Колкото коефициентът, респективно индексът,

на

корелацията

по-голям

колкото по-малка

вероятната грешка,

толкова

по-тясна

връзката между величините.

Най-доброто изравняване

на

точките

се

получава

тогава,

когато

сумата

от

квадратите

на

отклоненията

на

точките

от

изравнителната

линия

минимална.

Това

положение може

да се

постигне

или

чрез после-

дователно опитване

на

око,

или по

метода

на

най-малките квадрати.

При

първия

начин

нанесените

координатната система точки

се

изравня-

ват на око с

крива, уравнението

на

която

в общ вид се

определя,

ка-

то

начертаната изравнителна крива

се

сравнява

познатите

от

мате-

матиката

графични образи

на

функциите. Неизвестните коефициенти

приетото

общо

уравнение

се

установяват

по

отчетени

от

изравнител-

ната крива двойки стойности,

след

което

се

определя коефициентът

на

корелацията

стойността

на

1^(у

—у

)

Окончателното уравнение

на

изравнителната крива

се

получава чрез неколкократно опитване

та-

ка,

че

2(у/—у

)

тт

коефициентът

на

корелацията

—

максимален.

Този

начин

на

работа

известен като

„подбор

на

криви".

При

метода

н а н а й-м

те

квадрати

се

приема предва-

рително,

че

уравнението

на

изравнителната линия

многочлен

от

/тг-та

степен

като неизвестните коефициенти

. . .,

се

получават

от

100