Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

условието

2(у,-

—

)

п\т.

По

този

метод

уравнението

на

изравнител-

ната крива

се

получава веднага,

без

налучкване.

Тъй

като^

прогнозите

хидротехниката

се

изграждат

върху

изве-

дените

по

горния

начин

корелативни зависимости,

от

които

при

пред-

варително

определена

стойност

на

независимата променлива

се

уста-

новява

вероятната стойност

на

зависимата променлива,

достоверността

на

прогнозата

нейният

срок

на

валидност зависят преди всичко

от

физическата обоснованост

точност

на

тези зависимости. Като кри-

терий

за

точността, постигната

апроксимиращата функция, могат

да

служат

отклоненията

на

изчислените

от

измерените стойности.

оглед

на

това

за

достоверността

на

прогнозите

може

да се

съди

по

вероят-

ността

за

появяването

на

тези

отклонения,

като

се

приеме

една

тях-

на

стойност

за

допустима. Така,

ако в

един

ред от

наблюдения

от

100

члена

при 85 от тях не се

превишава

размерът

на

допустимото

отклонение

от

апроксимиращата функция, вероятността

за

сбъдване

на

изградената

върху

такава корелативна зависимост прогноза, изра-

зена

проценти, съгласно теорията

на

вероятностите

ще

бъде

Р--ТТ-

100г=

-Ш-

100 =

850/0.

Разгледаният критерий

необходим,

но

недостатъчен

за

пълното

охарактеризиране

на

прогнозата,

тъй

като

не

дава

представа

за по-

явяване

на

различни

по

размер

отклонения

стойности

на

предсказа-

ната величина. Така понякога

при

малка точност

на

прогнозата раз-

пределението

на

вероятностите

при

отклоненията

от

апроксимираща-

та

функция

близко

до

това

на

отклоненията

от

средното

аритме-

тично.

такъв

случай прилагането

на

прогнозата губи своя смисъл,

тъй

като

това

означава,

че

предсказваната величина

не

претърпява

никакво

изменение

и при

всички случаи може

да се

охарактеризира

достатъчно точно чрез една константна

стойлост,

равна

на

средното

аритметично

от

измерванията.

По

тази

причина

при

определяне

досто-

верността

на

прогнозите трябва

да се

проследят освен отклоненията

ог

апроксимиращата

функция

тези

от

средното аритметично, като

за

двата

случая

се

изследва изменението

на

вероятността

за

появява-

нето

на

различни

п>

размер отклонения.

За

целта

се

определя зависи-

мостта между размера

на

отклонението

вероятността

за

неговото

сбъдване,

която

връзка,

представена

графична форма,

се

означава

като криза

на

обезпечеността. Една прогноза

се

смята

за

достоверна,

когато

вероятността

за

непревишаване

на

прието допустимо отклоне-

ние

от

апроксимиращата функция

не

превишава

80—90%

когато

налице

голяма разлика

между

вероятностите

за

непревишаване

на

допустимото отклонение

при

апроксимиращата функция

средното

аритметично.

Изчислената

по

този

начин

вероятност

за

сбъдване

на

прогнозата

условна величина,

тъй

като

отнесена

към

някакво отклонение,

прието

за

допустимо.

Засега

допустимото

отклонение

се

отнася

към

амплитудата,

която

се

изменят стойностите

на

предсказваната вели-

чина.

Така

СССР

то се

приема равно

на 20 % от

амплитудата, опре-

101

делена

практически

като

разлика

между

най-голямото

най-малко-

то

значение

на

величината

разполагаемия

ред от

наблюдения.

При-

ложението

на

описаната

методика

се

показва

следващия

Числен

пример (8).

Да се

установят

достоверността

валидността

на

прогнозата

за

движението

на

фуг

14/15

при

язовирната стена

„Г.

Димитров*

Амплитудата,

която

се

изменя изследва-

ната величина,

е А

19,0—0,0=19,0

тт. В

такъв случай допустимото отклонение

според

съветските корми

ще

бъде

Аб

доп

=0,2

19,0=3,80

тт.

Достоверността

на

про-

гнозата

се

проверява

за

данни, които

не са

били използувани

при

извода

на

апрокси-

миращата функция.

такъв

случай

се

получвват

резултатите,

систематизирани

табл.

където

Аб^^^б

—

)1А].

100 и

Аб

[(б—

);Л].

100 са

означени съответните

процентни

отклонения

от

апроксимиращата

функция

и от

средното аритметично,

отне-

сени

към

амплитудата

с б и

—

измерените

изчислените стойности

за

движе-

нието

на

фугата,

а с

—

средното

аритметично

от

измерените стойности.

Табл

ица 4

лг°

Средно

тт

1,20

2,20

4,00

6,20

8,50

10,80

13,20

46,10

6,586

&р

тт

1,199

1,383

2,120

3,583

6,218

9,577

12,717

—

0,001

0,817

1,880

2,617

2,282-

1,223

0,483

б-б

-5,386

—4,386

—2,586

—0,386

1,914

4,214

6,614

—0,002

—

Аб

^100

Р~~~

л '

0,0053

4,2900

9,8900

13,7600

12,0200

6,4400

2,5400

б—

Аб

-- ° 100

о~

А '

•/.

—28,30

—23,10

—13,60

—

2,03

10,05

22,18

34,82

Таблица

Аб,

0—

2,00

0—

4,00

0—

6,00

8,00

0—

'2,00

0-13,76

Отклонения

размери,

показани

интервала

брой

на

случаи-

те

вероятност

за

сбъдване

в % от

общия

брой случаи

14,3

28,6

42,9

57,1

71,4

100,0

«о

0—10,00

0—20,00

0—25,00

0—30,00

0—34,82

Отклонения

размери,

показани

интервала

брой

на

случаи-

те

вероятност

за

сбъдване

в % от

общия брой случаи

14,3

42,9

71,4

85,7

100,0

102

Резултатите

от

табл.

нанесени

координатна

система,

дават

кривите

на

обез-

печеността

за

отклоненията

от

апроксимиращата

функция

Аб

и от

средното

аритметич-

но

Д8

(фиг. 79).

От тях се

в'Ждч,

че

прогнозата

обезпечена

100%

при

максимално

отклонение

от

апроксимиращата

функция

2,617

тт,

равно

на

13,76%

от

амилиту-

лб

ъ,

но

Ф1Г.

79.

Криви

1-а

обезпечеността

за

откло-

ненията

от

апроксимиращата

функции

н от

средното

аритметично

на

прогнозата

Г/0

40 Л?

№

ЮО

дата,

при

която

стойност

отклонението

от

средното

аритметично

едва

23%.

По

тази

причина

предвиждането

за

движението

на

фуга

14/15

може

да се

смята

достоверно

гра-

ниците

+2,617

птпт

за

срок

от 3

месеца,

тъй

като

вероятността

за

необъдване

на от-

клонението,

което

по-малко

от

допустимото,

100%

разликата

Д6

—Дб

при

мак-

сималното

отклонение

от

13,76%

77%.

20.

МЕТОДИ

ЗА

СЪСТАВЯНЕ

НА

ПРОГНОЗИ

При

експлоатацията

на

водносиловите системи представляват интерес

преди

всичко

метеороложките, хидроложките

енергийните

прогнози.

Наред

с тях

приложение намират

прогнозлте

за

натоварването"

статическата

работа

на

съоръженията.

Докато

първите

две са

вече

доста

разработени

и се

прилагат

доста

отдавна, останалите

са още в

своя зачатък.

Поради сложността

на

явленията,

за

които

се

налага

съставянето

на

прогнози, методите

за

съставянето

им са

твърде

разнообразни.

Те

могат

да се

систематизират

по

най-общи белези

следните групи:

а.

Синоптични

методи.

Прилагат

се

предимно

при

много

сложи явления,

които

зависят

от

много

сравнително недостатъчно

изследвани

фактори.

Същността

на

метода

се

състои

едновременно-

то

наблюдаване

измерване

на

всички по-важни фактори, обуславящи

прогнозираното

явление,

и в

проследяването

на

техните

изменения

по

време

място.

За

целта

се

използуват карти

или

планове,

върху

кои-

то се

нанасят

за

точно определен момент данните

от

измерванията,

като

се

използуват условни знаци.

По

този

начин,

като

се

сравняват

измененията

едновременно

на

всички фактори,

нанесени

върху така

по-

лучените

синоптични

карти

или

планове

за

последователни

измервания

по

време,

се

съди

за

общия

ход на

явлението

и се

съставя

прогноза

за

него.

Като пример

за

приложение

за

синоптичните

методи

може

да се

даде

прогнозата

за

времето,

за

времето

на

замръзване

размръзване

на

реките, водохранилищата

моретата,

за

размера

на

пролетните

пълноводия

от

големи

водосборни области,

за

хода

на

ерозията

от об-

ширни

райони

и пр.

103

б.

Методи,

изградени

върху

цикличността

наявле-

ни

ята.

Голяма

част

от

явленията,

които

се

наблюдават

при

експлоа-

тацията

на

хидротехническите съоръжения

водносиловите системи,

представляват

периодични функции, най-често

на

времето.

Цикличност-

та на

явлението изпъква най-ясно

при

графично

нанасяне

на

резултатите

от

измерванията.

Полу-

чената

крива

повечето случаи

има

твърде

слож-

на

форма,

но

след

определен интервал

от

време

ьаречен

период,

величината,

характеризираща'

явлението,

получава една

съща

или

приблизи-

телно една

съща

стойност.

Както

известно, всяка периодична зависи-

мост

може

да се

представи като сбор

от

опреде-

лен

брой елементарни периодични функции

раз-

лични

периоди

амплитуди (фиг. 80). Обратната

задача

- -

разлагането

на

една сложна периодична

функция

на

съставляващите

елементарни колеба-

ния

не

може

да

бъде

решена

по

елементарен

начин.

Фиг.

80.

Разлагането

на

периодична функция

на

съставящи

синуссидални

колебания

Това

възможно само

при

хармонични

функции,

при

които периодите

на

съставляващите колебания

се

подчиняват

на

условието

2Т

ЗГ

—4Г

= ...

=п

7^_1,

като

за

целта

се

приложи така нареченият

хар-

моничен

анализ.

негова помощ всяка сложна хармонична функ-

ция

може

да се

представи

като

сбор

от

елементарни синусоидални

ко-

лебания

и да се

даде

аналитичен

вид.

На

основата

на

получената

по

този

начин

зависимост,

която

прогнозираната величина

се

изра-

зява

като

функция

от

една независима

променлива,'

най-често

времето,

може

чрез екстраполация

да се

предскаже нейния ход.

Произволни

по

своя

строеж

периодични функции могат

да се

раз-

лагат

помощта

на

периодограмния анализ, чрез който

се

установява

както

броят,

така

периодите

амплитудите

на

съставля-

ващите колебания. Приложението

на

този

метод

свързано

много

голяма

изчислителна

работа,

която

налага

използуването

на

електронно-

изчислителна

техника.

Характерна особеност

на

методите,

изградени

върху

цикличността

на

явленията,

необходимостта

от

много

продължителни

измервания,

които често

пъти

се

продължават,

със

столетия.

Това

прави

повече-

то

случаи тези

методи

или

неприложими,

или пък

намалява

достовер-

ността, когато

редовете

наблюдения

са

по-къси.

Като

пример

за

приложението

на

цикличността

при

съставянето

на

прогнози

може

да се

даде

дългосрочната прогноза

за

годишния отток

на р.

Рейн

при гр.

Базел,

съставена

въз

основа

на

136-годишни

измервания.

помощта

на

периодограмния ана-

Оезг-егЬаиз,

М.

Мепг)апп^е

регюсИзсЬе

КЬетз

Ье1

Вазе1,

Бегп,

1946.

с!ег

Аи!1и,3теп#еп

с!е5

104

лиз

хидроложкият

ред се

разлчга

на 13

синусоидални

вълни

период

7, 9, 12, 30

120

години

уравнения

от

типа

язш

(Ь1

+ с),

където

а, Ь и с са

коефициенти

определени

значения.

Наслагането

на

тези периодични съставки дава една сумарна

функ-

ция,

от

която

чрез

екстраполация

се

предсказва

бъдещият годишен отток

на р.

Рейн.

Несъвпадението между предсказания

фактически измерения отток

за

първата прогно-

зирана

година

възлязло

на

5,7%,

а за

втората

—

само

1,04%

Опит

за

прилагане

на

цикличността

направен

и у нас за

предсказване годишния

отток

на р.

Марица

при

Белово.

Въз

основа

на

55-юдишни

наблюдения

се

прогнозира

оттокът

за 3

години напред

при

максимално

отклонение

на

изчислените

от

измерените

стойности

от 22 %.

в.

М'етоди,

изградени

върху

корелативни

зависимо"

и.

Същността

на

тези

методи

се

заключава

прилагането

на

раз"

лични

прийоми

за

установяване

на

най-тясната

връзка

между

фактори"

те,

обуславящи

дадено

явление

представянето

й в

аналитичен

вид-

По

този

начин

се

получават

емпирични

зависимости, които имат поня-

кога

даже

характер

на

общовалидни закономерности.

зависимост

от

физичната

основа, която

залегнала

при

извеждането

на

тези

зависи-

мости,

прогнозата

повече

или

по-малко

достоверна.

Прогнозите, изградени

на

корелативни

зависимости,

могат

да се

подразделят

оглед

на

характера

на

независимите променливи

на

прости

верижни.

При

първите независимата променлива може

да

бъде

определена чрез измерване, докато

при

вторите

тя се

получа-

ва

като резултат

от

друга

прогноза.

Към

първия

тип

спада например

прогнозата

за

изменението

на

коефициента

на

филтрацията

при

бетон-

ни

язовирни стени

времето,

за

размера

на

снегозапасите

края

на

зимата

зависимост

от

географските координати

надморската висо-

чина

и пр.

Верижна

например прогнозата

за

дефицита

на

влажността

като функция

от

температурата

на

въздуха,

която трябва

от

своя

страна

също

да се

предскаже.

Трябва

да се

изтъкне,

че,

строго погледнато, прогнозите, изградени

върху

цикличността

на

явленията, трябва

да се

разглеждат като под-

разделение

на

разглежданата група,

тъй

като

установените посредст-

вом

хармоничния

или

периодограмния анализ периодични функции

по

своята

същност

са

също

корелативни зависимости.

21.

ПРИЛОЖЕНИЕ

НА

ПРОГНОЗИТЕ

ПРИ

ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

ь:

юлнса^сву.тЕ

Планирането

на

работата

на

водносиловите системи налага широкото

използуване

на

прогнози. Производството

на

електрическа

енергия

за-

виси

на

първо

място

от

наличния

воден

отток

независимо

от

това,

дали

той е

регулиран

или не в

изкуствени водохранилища.

Ето

защо

прогнозирането

на

оттока

има

съществено

значение

за

експлоатацията

на

водносиловите системи

при

оптимален режим.

Прогнозата

на

водния

отток

се

изгражда преди всичко

върху

из-

мерванията

от

предшествуващите години.

От

значение

за

експлоата-

цията

са

преди всичко дългосрочните прогнози, които

са

валидни поне

Хидрология

метеорология, 1960,

№ 3.

«г

105

за

няколко месеца напред. Изключение

прави

само прогнозата

за ка-

тастрофални

води,

които

са

важни

за

стабилитета

на

защитните

съ-

оръжения

и на

язовирните стени.

Предсказването

на

общия годишен

отток

неговото вътрешного-

дишно разпределение среща засега съществени затруднения.

По

тази

2ОО

Фиг.

8!.

Корелативна

зянисимост

меж-

ду

подния

за»ас

снега

до,

падналите

валежи

през

време

па

снеготопенето

/2дгИ

получения

пр(

летен

опок

гпш

причина

днес

се

прилага

предимно

прогнозата

за

пролетните

пълново-

дия, които

представляват

по

обем

до

80% от

годишния

отток, особе-

но

при

планински

водосборни области.

За

целта

се

използува

корела-

тивната

връзка

между

водния запас

ги

наличната

снежна покривка

към

края

на

зимата, падналите валежи

/1;у

по

време

на

снеготопенето

получения пролетен отток

която

по-голямата

си

част

линейна

(фиг. 81). Тази връзка може

да се

установи чрез дългогодишни измер-

вания

на

споменатите

величини,

като най-големи затруднения

се

срещат

при

определянето

на

водния запас

снежната покривка.

При

положе-

ние,

че тя е

еднакво

дебела

плътна

по

цялата водосборна

област,

за-

пасът

на

вода

в нея

може

да се

определи

от

зависимостта

(25)

р/г/

1000

юР

[т

10°],

къзето

р е

плътността

на

снега,

/г

- -

дебелината

на

снежната покривка

в т,

Р - -

водосборната

област

1ш

ТУ

1000

рА

водният запас

снега

в тт.

Този

идеален случай никога

не се

среща

на

практика,

тъй

като

се

изменят както плътността, така

дебелината

на

снежната покривка.

Ето

защо

водният запас

снега

т®

може

да се

определи,

ако

тези

ве-

личини

се

измерят

голям

брой

точки

получените

от тях

средноарит-

метични

стойности

се

заместят

завие. (25).

Дебелината

на

снежната покривка

се

определя

или с

неподвижна

снегомерна

рейка,

или с

преносими

набивни

сонди,

плътността

- - с

походен тегловен

снегомер

(фиг. 82).

Той

представлява метален

цилиндър

1 със

заострен

ръб 2 в

единия

си

край

и с

обем

3000

ст

106

него

се

взема проба

от

снега, теглото

на

която

се

установява

лостова везна

При

равнинни

области водният запас

снежната покривка

се

опре-

деля

обикновено

чрез маршрутна снегомерна снимка,

при

||т11т1т||||

Фмг.

82.

Походен

снсгомер

СГ--

1И

07~

която дебелината

плътността

се

измерват

във

върховете

на

равно-

странна

полигонова мрежа. Маршрутните

полигони

се

прокарват

по

характерни

места

на

терена, които

могат

да се

смятат

за

представи-

телни

при

образуването

на

средноаритметичните стойности

()

Прилагането

на

този

метод

свързано

гочям

разход

на

труд,

тъй

като броят

на

мерните точки

твърде

голям.

При

по-големи

силно

пресечени

области

се

използува

триа

н-

гулачната снегомерна

снимка,

при

която параметрите

на

снежната

покривка

се

определят

подбрани представителни

участъци.

Мерните

точки

се

разполагат през

10 т

върху

страните

на

приблизи-

телно

равностранен триъгълник

периметър

1<т.

Дебелината

на

снега

се

измерва

100

пъти,

плътността—

само

пъти, като

от 10

точки

се

вземат

по 2

проби.

От

получените

по

този

начин

данни

се

изчисляват средноаритметичните стойности

()

Определените

на

тази основа водни запаси

снега

-к/,-

за

всеки

триъгълник

се

нанасят

върху

карта

на

водосборната

област

между получените

точки

се

прокарват

изолинии

през

10—20

тт,

от

които

се

получава общият

воден запас

по

известните

хидрологията

методи.

Успоредно

ежегодното установяване

на

водния запас

снега

се

измерват падналите валежи

по

време

на

снеготопенето

А^

получе-

ният

през пролетта воден

отток

д. От

тези данни, определени

за

въз-

можно по-голям брой години,

се

установява

корелативната

зависимост

от

типа, даден

на

фиг.

81, въз

основа

на

която може

да се

предвижда

обемът

на

пролетното пълноводие.

107

Много по-голямо значение

за

планирането

на

работата

на

водно-

силовите системи, особено

при

наличието

на

водохранилища, имат дъл-

госрочните прогнози

на

оттока.

Засега

се

смята

за

възможно

да се

предсказват хидроложки явления

достатъчна

за

практиката

достовер-

ност най-много

за 5

години напред. Научната основа

на

дългосрочните

прогнози

във

водното

дело

бе

поставена

доказателството,

че в

много-

годишен"разрез

при

метеороложките

хидроложките

явления

налице

определена закономерна

цикличност,

която

е във

връзка

интензитета

на

слънчевите

петна.

Наличието

на

цикличност

при

дадено

явление

не

всякога

е оче

видно. Обикновено неговите изменения

са

сбор

от

известен брой еле"

ментарни

периодични функции

апериодични

случайни съставки.

Кол-

кото по-голямо

участието

на

първата

група, толкова по-ясно изпъква

цикличността

на

явлението.

Дългосрочните

прогнози

се

изграждат

върху

методи,

които позволяват

да се

открият

изразят

математич-

на

форма всички периодични съставки. Тяхното сумиране

дава

една

периодична

функция, която съвпада толкова по-добре

действителния

ход на

явлението, колкото по-незначително

участието

на

апериодич-

ните

случайните съставки. Като критерий

за

степента

на

постигна-

тата апроксимация

се

използува средната

случайна

амплитуда

(26)

където

сг

1/-

—^~

- е

средното квадратично отклонение

на

реда

от

члена

1ч

—

средното

им

аритметично.

За да

може

да се

приеме

наличие

на

периодичност

при

дадено

явление,

препоръчва

се не

по-малко

от

2,5-кратно

превишение

на

сред-

ната

случайна амплитуда.

Само

този критерий обаче

не

може

да

даде

представа

за

степента

на

постигнатата апроксимация

по

отношение

на

хидроложката редица.

За

целта може

да се

използува коефициентът

на

корелацията

където

с е

амплитудата

на

установената апроксимираща функция,

- -

средното аритметично

от п

членове

на

редицата.

Аналитичният

вид на

периодичната апроксимираща функция

се

определя

помощта

на

хармоничния

периодограмния

анализ

(т.

20).

Получената корелативна зависимост позволява

да се

прогнозират дъл-

госрочно редица метеороложки

хидроложки явления, включително

годишният

воден отток (вж.

т.

20).

При

това обаче остава открит

въпросът

за

предвиждането

на

вътрешногодишното

му

разпределение.

Планомерната експлоатация

на

водносиловите системи,

особено

изравнение

на

оттока,

налага прогнозирането

и на

нуждите

от

елек-

троенергия

за

електроснабдявания райоч.

Тъй

като водохранилищата

все

по-често

се

използуват комплексно

от

няколко

съползувателя,

централите

ог

водносиловите системи трябва често пъти

да

работят

108

по

принуден график.

Ето

защо

успоредно

прогнозата

за

консумация-

та на

енергия трябва

да се

предвиждат

нуждите

от

вода

за

оста-

налите

водоползуватели (напояване, водоснабдяване

пр.).

Докато

при

водния

отток

прогнозите

са в

сравнително по-напреднала

фаза,

предвиждането

на

водопотреблението

за

целите

на

експлоатацията

още в

своя зародиш.

Като основа

за

прогнозата

на

оттока

при

всички водоползуватели

могат

да се

използуват статистическите материали

от

предишните екс-

плоатационни

години, съобразени

плановете

за

развитието

на

народ-

ното стопанство.

Най-трудно

е да се

предскаже нуждата

от

вода

за

напояване,

тъй

като

тя се

обуславя

много фактори. Режимът

на

напояването

зависи

от

качествата

на

почвата, вида

на

културите,

на-

чина

на

напояваме,

коефициента

на

полезното

действие

на

системата

преди всичко

от

климатичните условия. По-съществените

от

изброе-

ните

фактори

са

отразени

уравнението

за

напоителната норма, което

при

известни условия може

да се

използува

за

прогнозирането

[8].

За

предсказването

на

водоснабдителните нужди

са от

значение

средните денонощни, декадни

или

даже

месечни водни количества,

тъй

като дневните колебания

на

потреблението

се

изравняват

от ре-

зервоарите

на

водоснабдителната система. Тези

данни,

отнесени

към

средната норма

за

годината

нанесени

координатна система като

функция

на

времето, дават криви

характерни форми

за

всяка

водо-

снабдителна

система.

многогодишен разрез

те

показват повече

или

по-малко

забележима

цикличност,

която

съчетание

хармоничния

или

периодограмния анализ може

да се

използува

за

предсказване

хо-

да на

водопотреблението.

Прогнозата

за

електропотреблението

се

изгражда върху реализи-

раните

минали

години

товарови

диаграми. Статистическата обработка

на

тези данни

дава

вероятната ходова крива

на

товара

за

предстоя-

щата експлоатационна година, като

при

това

се

взема

под

внимание

ръстът

на

електропотреблението съгласно народностопанския план.

За

водносиловите системи

изравнение

на

оттока прогнозата

за

електроупотреблението

има

значение само

съчетание

прогнозите

за

речния

отток

и за

водопотреблението

на

останалите водоползува-

тели,

тъй

като съвременните водни централи работят съвместно

и с

парните

една свързана електрификационна система.

По

тази

причина

водносиловите системи трябва

да се

експлоатират

така,

че да се из-

ползува

съчетание

нуждите

на

останалите водоползуватели цели-

ят

наличен

годишен воден отток, което означава

да се

измести въз-

можно най-голяма парна мощност

максимална икономия

на

въглища.

Както

се

вижда,

даже

при

наличие

на

достатъчно достоверни про-

гнози

предсказването

планирането

на

работата

на

водносиловите систе-

ми

представлява

извънредно

сложна задача, свързана

изследване

на

голям брой възможни решения

и с

установяване

на

оптималното

от

тях.

От

изложеното

дотук

се

вижда колко плодотворни могат

да

бъдат

резултатите

от

приложението

на

прогнозите

хидротехничес-

ката експлоатация.

това

обаче всички възможности далеч

още не

са

изчерпани. Прогнозите могат

да

намерят приложение

и в

редица

109

други области освен разгледаните,

където

те още

малко

се

използу-

ват

било поради трудоемкостта

им,

било поради това,

че се

намират

още в

началния

стадий

на

своето

развитие.

Голямо значение

за

експлоатацията имат прогнозите

за

загубите

на

вода

от

водохранилищата, както

и за

техния наносен режим.

Из-

вестно

е, че

загубите

на

вода вследстие

на

изпарението

филтрация-

та

намаляват използуваемата част

от

наличния

воден отток

и са от

съществено

значение

за

всички водоползуватели. Както показват

из-

следванията

[8] за

тези загуби, могат

да се

съставят

достатъчно

на-

деждни прогнози, които способствуват

за

по-точното

планиране

на

работата

на

водохранилищата.

Наносният

режим

има

съществено

значение

за

живота

на

водо-

хранилищата

поради опасността

от

запълването

им с

наноси.

оглед

на

това предвиждането

на

хода

на

този

процес

има

важна роля

при

тяхната експлоатация. Обширните изследвания

на

много автори

тази

област позволяват

да се

състави прогноза

и за

наносния

режим

на

водохранилищата

[8].

Твърде

голямо

практическо

значение

имат

прогнозите

за

термич-

ния

режим

на

водохранилищата

хидротехническите съоръжения.

Чрез

тях

може

да се

определи температурата

нейното разпределе-

ние

по

време

място както

на

водата

във

водохранилищата, така

на

бетона

язовирните стени,

на

облицовките

при

хидротехническите

тунели

и на

заобикалящия

ги

скален масив,

също

така

и в

редица

елементи

на

други хидротехнически съоръжения.

За

прогнозата

на

термичния режим

при

водохранилищата

са

раз-

работени

много

методи

Повечето

от тях се

отличават обаче

голя-

ма

сложност

трудоемкост.

Освен това изходните материали, необ-

ходими

за

съставянето

на

прогнозата, засега

са

рядко налице

или

се

събират

твърде

трудно.

По

тази

причина

практическото приложе-

ние

на

тези методи

е още

ограничено.

Добри

резултати

са

получени

при

предсказване

на

температурата

бетонните

язовирни

стени

-*.

По

този

начин

се

създават

предпостав-

ките

за

правилно

организиране

на

строителните

работи

оглед

на

Георгиев,

Л.

Прогноз

заятеняя

водохр~ши

1и

;

Международна хидроложка

кон-

ференция,

Братислава,

1962.

Еп^ея,

Уег1апс1ип^5ег5спетип^еп

1п

ТаЬреггепЬескеп

ипс!

сПе

Мг^ип^

о!ег

Сгипс1аЬ1а55е.

МаззегшйзсЬатХ

1962,

№ 11 и 12, стр 301 и

343.

Кулеш,

Н. П. О

процессе

заиления

занесения

водохранилищ

—

Гидротехничес-

кое

строительство,

1964,

№ 8,

[стр. 49].

Шнеер,

И. А.

Расчет заиления водохранилищ.

—

Гидротехническое строительство,

1965,

№ 1,

стр.

28.

Виноградова,

Н. Н. О

точности прогноза

заиления

водохранилищ.—Гидротехниче-

ское строительство

1966,

№

стр.

38.

11роскуряков,

Б. В. и Д. Н.

Бибиков. Метод прогноза

температур

води

в ес-

тествен

ннх

водоемах.—

Изв.

Всее.

научн.

иссл. ин-та

гидротехники,

т. 16,

1935.

Пехович,

А. И.

Тепловой расчет глубоких водохранилищ

предледоставннй

период

—

Гидротехническое строительство,

1959,

№ 11,

стр.

52.

Н1Г5спге1с1,

К.

01е

ТетрегаШгуегГеЦип^

1т

Ве*оп,

Вег1т,

1948;

Ь'Епег^1а

Е1е«пса,

1960,

№

4, стр

310;

Л.

Ро\уег

О!У.

Ргос.

Атег.

5оз.

Ст1

Еп^гз,

1960,

№

стр,

11.

Ргосе<Ип§5

А5СЕ,

1959,

№

РО-4, стр.

1 ;

5сп\уе12еп5спе

ВаигеНип^:

1953,

№9.

мо