Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

нало

на 20

/з.

резултат

скоростта

на

водата

необлицования

тунелен

участък

се

увеличава

от

1,65

на

2,50 т/5,

поради

което

от

него

започват

да се

къртят

камъни.

Движейки

се по

деривацията,

те

увеличават

хидравличните

загуби,

повреждат турбините

предизвикват намаление

на

използуваемата

мощност

на

централата

от

14000

на

800

1<№.

Това наложи

до

преустрояването

включването

й в

каскадата

„

Доспат—

Кричим"

ВЕЦ

„Въча"

да

работи

намалена

мощност,

съответствуваща

на

застроено

волно

количество

/з.

Тъй

като

последните години необлицованите тунели получават

все

по-голямо разпространение,

за да се

предпазят напорните

тръбо-

проводи

турбините,

са

разработени специални

„камери

за

задържане

на

обрушените

материали

Те

представляват призматично

задълбаване

под

дъното

на

тунела

дълбочина

0,7

/7,

ширина около

1,0

В и

дължина

//,

където

В и Н

са

ширината

височината

на

нормал-

ното

тунелно сечение.

надлъжна посока камерата

се

разделя чрез

вертикални

стени

на

отделения,

като

*/4

отвора

на

това

задълба-

ване

се

оставя отворено, втората

четвърт

покрита

груба

решетка,

останалата част

от

камерата

покрита

тънка стоманобетонна

пло-

ча.

Попадналите

камерата обрушени материали

се

задържат

в нея и

не

могат вече

да се

изнесат навън

от

течението.

Когато

обр>шени

материали

или

влачени

наноси

трябва

да

преми-

нават

през облицовани тунелни участъци, облицовката

им е

подложена

на

интензивно

изтриване. Неговият размер

при

бетонни облицовки

след

време

може

да се

определи приблизително

от

зависимостта

)

____

[

където

а е

коефициентът

за

относителната

твърдост

на

наносите

;

нормално

се

приема

а 1,

—

коефициентът

на

триене

за

наноси

върху

бетон,

—

относителната скорост

на

движение

на

дънните

наноси

т/8,

—

максималният диаметър

на

влачените

наноси

в т,

Ун>У'Гг>

обемното

тегло

на

наносите,

водата

бетона

Ь^/пг',

/?б!

—

якостта

на

натиск

на

бетона

и на

минералните добавки

ММ/т

максималният диаметър

на

зърното

на

минералните

добав-

ки

за

бетона

в т.

Облицовката

ще се

изтрие

на

дълбочина

ако

наносите

дей-

ствително

се

влачат

по

дъното.

Това

изискване

ще е

изпълнено,

ако

Ре1гот8К.у,

А. М.

Соп1гас1:ог'5

у!е\у

оп

ипНпес!

итпе1я.

Л.

Ро\усг

В1у.

Ргос.

атег,

5ос.

Сш1

Еп§Г8.

1964,

№3,

стр.

91.

Горенбейн,

В. Я.

Расчет

износа

облицовок

гидротехнических туннелей

от

исти-

рания

их

донньши

наносами.

Известия

ТНИСГЗИ,

т. 12,

1960, стр. 178.

201

нява

условието

0,06

-л

310,42/11

0,03)

където

-^тгт-

102

\<§

/т

плътността

на

водата.

Осигуряването

на

водоплътността

има

по-малко значение

за

без-

напорните

тунели,

на е

важно изискване

за

напорните,

особено

при

малко

скално покритие

водопропускливи скални масиви.

Въпреки

че

облицовката

се

оразмерява

срещу

напукване,

рядко

могат

да се

срещ-

нат

напорни тунели

без

наличието

на

микропукнатини.

Те не са

види-

ми

при

ревизия,

тъй

като

се

проявяват само

при

натоварването

работния

воден

напор. Освен това надлъжните

напречните работни

фуги,

които

са

неизбежни

при

обичайното

изпълнение,

въпреки

запъл-

нителното инжектиране

са

слабото място

облицовката, нарушаващо

нейната

монолитност.

Ето

защо

нормално

всички

напорни

тунели

са

повече

или

по-малко водопропускливи,

като

загубата

на

вода

се

опре-

деля

преди всичко

от

водоплътността

на

заобикалящия

ги

скален

масив.

Характерен

това отношение

случаят

главната

напорна

деривапия

на ВЕЦ

„Батак".

Тунелът

диаметър

2,20

т,

дължина

Ч 772 т н

максимален

воден

напор

от

кръгло

1,0

ММ/т

минава предимно през

кристалинни

шисти

риолитг.

При

първото

изпразване

на

тунела

за

ревизия

се

установяла,

че на

много

еста

облжювката

е на-

пукана,

като

през

пукнатините

обилно

тече

вода,

която

течение

на

времето посте-

пенно намалява

най-накрая

почти

изчезва.

Тоьа

показва,

че по

време

на

експлоата-

цията

напорната вода преминава през

пукнатините

на

облицовката

скалния

масив

и го

насища

вода. След това загубите

на

вода

от

тунела

са без

практическо значение,

тъй

като поради геоложкия

строеж

достатъчно!

скално покритие

водите

не

могат

да

напуснат

скалния

масив

сколо

деривацията.

Обратен

резултат

се

получи

при

напукването

на

облицовката

па

подземния напо-

рен

тръбопровод

за

ьЕЦ

„Студен кладенец".

Той е

двуреден

разстояние между

осите

от

кръгло

25 т, със

светъл диаметър

3,80

т и

максимален

работен напор

око.

0,75

ММ

Преминава

през натрошен базалтоиден

андезит,

пукнатините

на

който

са

допълнително

запълнени

кварц

калцит. Облицовката

бетонна

със

стомгноторкре-

тен

пласт

и е

оразмерена

при

коефициент

на

еластичен

от ор

—

1000

к#/ст

приет

по

аналогия

опитно установената

началото

на

деривационния

тунел стойност.

Скалното

покритие

над

тръбопровода

сравнително

матко

и не

надминава

40 т. При

пробната

експлоатация

на

хидроьъзела

на

150

—

200

т от

трасето

на

подземния

тръбо-

провод

се

появява вода

на

земната повърхност, която

се

локализира след втория

ден

гейзер

дебит

—

о!пт

/5.

Централата

бива спряна, деривацията източена

основ-

но

огледана.

При

ревизията

на

подземния напорен

тръбопровод

се

установяват

две

надлъжни пукнатини

ширина

птт,

които

при

повторно пълнене

измерване

са се

отворили

под

влияние

на

напора

до 4

тт.

Причина

за

тяхното появяване

се

счита

неправилно

прецененият

коефициент

на

еластичния

пор.

За

разлика

от

напорния

тунел

на ВЕЦ

„Ьатак"

тук

водите

от

подземния напорен

тръбопровод

намират

път до

повърхността благодарение

1 а

неблагоприятния геоложки

строеж

преди всичко

на

малкото

скално покритие. Това наложи

тръбопроводът

да

бъде

уплътнен допълнително

чрез

стоманена

броня

дебелина

тгп.

Загубата

на

вода

от

напорните

тунели

се

измерва

йт

за

1000

измокрена

площ

при

напор

0,1

МН/т-.

Нейният

допустим

раз-

мер е в

зависимост

от

стойността

на

предизвиканата

заг}ба

на

елек-

троенергия

може

да се

установи

от

съпоставката

й с

необходимите

202

разходи

?а

предотвратяването

й. За

условията

СССР изследванията

на

тази основа

са

показали

че

допустимите загуби

на

вода

се

дви-

жат

между

0,45

0,65

<Зт

за

1000

намокрена площ

при

напор

0,1

ММ/т

При

превишаването

на

този размер започват

да се

рен-

Заъуди

след

Нота

"мероприятия^

МР6Н

1970

Притон

тунела

от

подземни

боди

Фиг.

162.

Загуби

на

вода

от

напорния

тунел

на

ПАВЕЦ

„Люнерзее"

при

различни

подпи

нива

във

водохранилището

тират

допълнителните уплътнителни мероприятия. Най-често

те се из-

вършват

по

време

на

експлоатацията

обикновено

се

заключават

монтиране

на

допълнителна стоманена броня.

При

по-добри

инже-

нерногеоложки условия задоволителен резултат

дава

допълнителното

заздравително инжектиране

на

скалния

масив около тунела, както

полагането

на

уплътнителни метални

или

пластмасови фолии

върху

облицовката

след

запълването

на

пукнатините

паста

от

синтетични

смоли.

Обширни

уплътнителни

мероприятия

са се

наложили

при

напорния

тунел

за

ПАВЕЦ

„Люнерзее"

(ГФР)

който след първата година

на

експлоатация

показал

при

максимално

работно водно ниво

във

водохранилището загуби

на

вода

общо

размер

на

650

о!т

*/$

(фиг.

162).

Размерът

на

пропуските

мястото

на

тяхното появяване

са

били

установени

помощта

на

водопроводни

тръби

със

степенувана дължина. Посредством

тях

тунела

била вкарвана

изтегляна

оцветена вода.

По

изменението

на

концен-

трацията

на

багрилното

вещество

в нея е

било

съдено

за

скоростта

на

водното

тсче-

Совешание-семинар

по

обмену

опьггом

научннх

исследоканий,

проектирования>

строительства

зксплуатации

гидротехнических туннелей

подземьшх

гзс.—Гидротех-

ническое

строительст

ю,

1967,

№3,

стр.

56.

Уе1§1,

XV.

АЬрге55уег8испе

ап

ешет

гш*

МеШНоНеп

&есНсп1е1еп

1еп.

5сгше12еп5спе

ВаигеИип^,

1963, №28,

стр.

499.

Аттапп,

А.

ВеШеЬзег^апгип^еп

с1ег

^ег^5§гирре

„ОЪеге

Л1—Ьйпегзее,

1961,

N^8,9

стр. 195.

203

ние

отделните напречни

сечения—и

оттам

за

загубите

на

вода.

По

този начин

било

установено,

че

тунелната

облицовка

силно напукана

един участък

от

раковинен

варовик. Наложило

се

допълнително

инжектиране

на

пропускливите

зони,

като освен

това

тунелът

е бил

паьцерсван

на

дължина

от

180

т. В

резултат

от

тези

уплътнител-

ни

мероприятия пропуските

на

вода

намалели

до 40

о!т

/5.

Появата

на

пукнатини

облицовките

на

напорните тунели

резул-

тат

преди всичко

на

малката деформативна способност

на

бетона.

Ко-

гато ширината

им е под

определени размери,

те

могат

течение

на

времето

да се

колматират

от

плаващите наноси

и от

изнесената

от

бетона свободна

вар

—

възможност, доказана

от

обширни многогодишни

изследвания

СССР.

Облицовката

при

напорни

тунели може

да се

напука

вследствие

на

опънните напрежения, предизвикани

от

разликата

температурата

на

студената

вода

по-топлия

скален масив особено

при

първото

пълнене

на

деривацията.

Ако те се

суперпонират

опънните напреже-

ния

от

вътрешния воден напор, допустимата граница може

да се

пре-

виши

облицовката

да се на

!ука.

По

тази

причина

при

експлоатация-

та

трябва

да се

избягва такова наслагане

на

двете

влияния. Това

мо-

же да се

постигне, като

при

пълненето

на

тунела водата

се

пуска

да

тече

незначителен

напор, докато

се

изравнят температурите меж-

д/

отделните

среди. Едва

след

това

се

преминава

към

нормалния

ра-

ботен напор. Необходимото време

за

поддържане

на

слабонапорното

течение

тунела

се

определя

от

термичните

показатели

на

скалния

масив

бетона, както

и от

наличната

температурна разлика.

За

целта

трябва

да се

излезе

от

съществуващите

методи

за

изследване

на

тем-

пературните

напрежения

облицовките

и от

условието температурите

на

водата

и на

скалата

контактната фуга

бетона

да се

изравнят.

Това време трябва

да се

изчислява

за

всеки

напорен

тунел

и да се

предписва

инструкцията

за

експлоатацията

на

водно-силовата

система

за

съблюдаване

от

персонала.

Освен

напукване

на

облицовките

при

хидротехническите

тунели

могат

да се

получат

по-тежки повреди, резултат

от

действието

на

агресивни

води, суфозия

на

планинския

масив

или

увеличаване

на

пла-

нинския

натиск.

такива случаи

се

налагат сложни възстановителни

работи,

при

които деформираната

или

отчасти разрушената облицовка

се

заменя

изцяло

нова, изградена

от

материали

и с

размери съобраз-

но

наличната

обстановка. Деформациите

на

възстановения тунелен

участък

трябва

периодично

да се

следят, като

за

целта

се

използува

полигонометричният

геодезичен метод.

Тунелната

безнапорна

деривация

на ВЕЦ

„Опониц"

(Австрия) преминава

през

гип-

сови

участъци

и е в

експлоатация

от

1925 год.

Още в

първата

година

се

появили

на-

пуквяния

облицовката, които били отдадени

на

подземните сулфатни води. Възстанови-

Вербецкий,

Г. П.

Исследование

трещинообразования

бетонньгх

обделках

вьг-

соконапорнмх

туннелей.

Гидротехническое строительство, 1962, №10.

Вепбецкий,

Г. П.

Метод

проектирования

бетонньгх обделок

напорчьгх

туннелей

при

долущении

ограниченного

раскрьггия

трешин.

Гидрот.

стр-во,

1968,

№1,

стр.

32.

Чилингаришнали,

Г И.

Исслеаование

термоупругого

равновесия

круглого

цилиндра

графоаналитическим

методом.

Извеешя

ТНИСГЗИ,

1955,

№9.

201

телните

работи, цитирани

подробно

по-старата техническа литература

[24],

се

заклю-

чавали

сложни

скъпи изолации

от

външната

страда

на

облицовката. Въпреки тези

мерки

обаче

през

периода

1926—1958

год.

напукването непрекъснато

се

увеличавало,

докато

се

появила

вола

на

земната

повърхност.

Това наложило

основно

изследване

на

тунелния

участък

гипсовата зона, което установило,

че

напукването

деформирането

на

облицовката

се

дължи преди всичко

на

окарстяване

на

скалния масив около

нея.

В ре-

зултат

около тунела

се

образували цели пещери

обеми

до 80

максимални

размери

до

6,3 т,

облицовката останала

без

опора

и се

напукала. Наложили

се

сложни

възста-

новителни

работи, като била изградена нова облицовка

от

с\

лфатоустойчив

цимент,

скалният

масив

бил

отводнен

уплътнен.

34.

НАПОРНИ

ТРЪБОПРОВОДИ

ДЮКЕРИ

Напорните

тръбопроводи

дкжерите

представляват

тръби

от

стома-

на,

стоманобетон,

дърво

или

комбинации

от

тези материали,

които

водата тече

под

напор.

По

своята конструкция

те се

делят

на

моно-

литни

сглобяеми,

без или с

предварително напрягане

на

тръбата.

Освен

това

се

различават открити

подземни тръбопроводи

(фиг. 163,

164),

а в

зависимост

от

наличието

на

разширителни фуги

в тях —

пре-

къснати

(фиг.

164 и

165)

непрекъснати

(фиг. 166).

Подземните

на-

порни

тръбопроводи могат

да

бъдат

изградени

по

тунелен способ

(фиг.

163)

или да се

полагат

траншея,

след

което

се

записват (фиг.

165

166).

Откритите,

а в

някои случаи

засипаните тръбопроводи

от

стомана

се

полагат

на

опорни блокове

(фиг. 165, 166),

които

се

делят

на

главни

второстепенни. Напорната

тръба

закотвена неподвижно

главните опорни блокове

и се

опира

на

второстепенните

върху

плъз-

гащи

или

ролкови лагери. Засипаните стоманобетонни тръбопроводи

се

полагат

върху

непрекъснато бетонно легло

(фиг. 165),

а при

остри

вертикални

чупки

се

закотвят

главни опорни блокове.

Експлоатацията

на

напорните

тръбопроводи

и на

дюкерите

започ-

ва

тяхното изпробване.

То се

извършва

налягане

от

1,10

до

1,25

/Прозорец

Прозорец,

Гл.Ьход

Ший

камера

Фиг.

163.

Подземен

напорен

тръбопровод

на ВЕЦ

„Пещера"

, А.

\Уаззег51о11еп

1т

СирзееЬ^е.

—

5Ьгг

}п

К-

2еН5СпгШ,

1962,

№10,

стр. 338.

205

пъти максималния

работен

напор

трябва

да се

поддържа

не

по-мал-

ко

от 30

минути

[13,

гл.

XIII,

чл.

248, 249].

Тръбопроводът

трябва

да е

напълнен

вода

часа преди изпитването

за

стоманени

тръби

и 24

часа

за

стоманобетонни

азбестоциментни

тръби

[13,

гл.

XVIII,

чл.

216].

203,5$

Фиг.

164. Открит,

прекъснат,

стоманен напорен

тръбопровод

на ВЕЦ

„Кокаляне"

—

главен опорен блок

; 2 —

второстепенен опорен блок

; 3 —

стоманена

тръба

от

2,40

до

2,20

;

разширителна фуга

(компенсатор)

; 5 —

работен

затворен орган

; 6 —

ремонтен

затворен

орган

7 —

въздушен вентил

; 8 —

апаратна камера

; 9—

долен затворен орган

; 10 —

водна кула

входна

шахта

изходна шахта

Осно

ден

изпускател

Ревизионна

шахт

Разрез

А-

Фиг.

165. Стоманобетонен дюкер

/ —

запорни греди

или

савак

; 2 —

фина

решетка

; 3 —

шибър

на

основния изпускател

; 4 —

входен

отвор

уплътнен стоманен

капак

Необходимото

налягане

тръбопровода

се

създава

чрез

бутална

пом-

па,

размерът

му се

отчита

от

прецизен

манометър.

Важна

операция

при

експлоатацията

на

напорните

тръбопроводи

дюкерите

тяхното

пълнене

празнене.

По

принцип

то се

извърш-

206

ва

бавно чрез маневриране

със

затворните органи.

Тръбата

се

пълни

винаги

от

най-ниската

към

най-високата

точка,

като

чрез горния

затворен

орган

се

пуска тънка водна струя.

При

напорните тръбопро-

води

на

централите (фиг. 164)

той се

намира

апаратната камера,

Разрез

А-А

Бходна

шахта

Изходна

шахта

Изпускателна

шахта

Фиг.

166.

Стоманен,

непрекъснат,

засипан

дюкер

на р,

Чукура

по

събирателната

деривация

,Бистрина"

от

Баташкия

водносилов

път

—

входна

шахта

;

2 —

изходна шахта

;

3 —

основен изпускател

;

4 —

главен

опорен

блок

;

5 —

второстепенни

опорни

блокове

при

дюкерите

(фиг. 165)

— при

входната камера

или на

друго подхо-

дящо място

деривацията.

Водата

се

изкачва постепенно

по

тръбата

нагоре

изтласква

въздуха

през специален въздушен клапан

или от-

душник,

разположен

най-високата точка

на

тръбопровода.

При из-

дути нагоре чупки,

където

има

опасност

да се

образуват въздушни

възглавници,

трябва

също

да се

предвижда отдушник.

Едва

след като

тръбопроводът

се

запълни изцяло

вода,

той

се

поставя

под

пълния

работен

напор.

Напорните

тръбопроводи

дюкерите

се

изпразват

от

най-ниската

им

точка

при

спрян

достъп

на

вода

горния

им

край.

При

турбинни-

те

тръбопроводи

водата

се

изпуска през частично повдигнат долен

затворен

орган, като

въздухът,

който трябва

да я

замести,

за да не се

образува вакуум

тръбата,

постъпва

от

горния

край през въздушен

вентил.

Максималното

водно

количество,

което

може

да се

изпуска

от

долния

затворен орган, може

да се

определи

от

зависимостта

1п(11ап

Рошег

а.

Шуег

УаПеу

Оеуе1ортеп1,

1962,

т. 12,

№11,

стр.

27—29.

207

235

000

„,

Фмакс^

-[т

/з],

(46)

където

напречното сечение

на

отвора

за

въздух

в т,

с1

—

диаметърът

на

тръбопровода

в т,

- -

дебелината

на

стените

му в т.

Дюкерите

се

изпразват чрез основен изпускател, разположен

най-ниската

им

точка

(фиг.

165 и

166)

при

спрян

достъп

на

вода

при

входната,

а при

дълги

деривации

и при

изходната шахта.

Въздухът

постъпва

тръбата

през шахтите.

Осигуряването

на

водопроводимостта

при

минимални хидравлични

загуби

важно

изискване

и при

напорните

тръби.

За

тази

цел е

необ-

ходимо

да се

следи

за

изменението

на

коефициента

на

гра-

павината,

като

се

вземат мерки

за

запазване

на

проектната

му

стойност.

При

стоманобетонните

тръби

размерът

на

хидравличните

загуби

се

определя

от

същите фактори, които влияят

и при

напорните

тунели

и са

разгледани

при

тях.

Тъй

като

при

стоманобетонните

тръ-

бопроводи вътрешната намокрена площ обикновено

се

покрива

глад-

ка

циментена замазка

или

торкретен

пласт, коефициентът

на

грапави-

ната

рязко

се

влошава

при

разкъртване

на

тези покрития. Падналите

парчета

от

замазката

се

влачат

по

дъното,

увеличават

още

повече

хид-

равличните

загуби, изтриват стените

на

тръбата

могат

да

предиз-

викат

повреди

турбината,

ако

попаднат

нея.

Ето

защо

при

всяка

ревизия

се

налага основно почистване

на

тръбопровода

от

изкъртени-

те

парчета,

нарушеният пласт трябва веднага

да се

възстанови

по

цялата площ,

където

чрез

очукване

се

установява отлепването

на

замазката.

Тъй

като

последно време замърсяването

на

повърхностните

во-

ди с

промишлени отпадъци

все

повече нараства, защитата

на

бетона

от

химическа корозия, увеличаваща грапавината

на

облицовките, придо-

бива съществено

значение.

Антикорозионните средства

при

бетона

са

разгледани

в т. 16. Те се

нанасят

върху

основно почистената бетонна

повърхност чрез мазане

четка, пръскане

или

шпакловане.

От

голямо

значение

за

качеството

на

покритието

дебелината

на

положения

пласт,

която

не

трябва

да

бъде

под 200

[лт,

липсата

на

пори

него

сцеплението

му с

бетона. Едновременно

корозионната защита чрез

тези покрития

се

увеличава съществено

водоплътността

на

тръбо-

провода.

При

стоманените

тръби

размерът

на

хидравличните загуби

се

влияе

от

други явления. Най-голям

дял в

това отношение

има

коро-

зията,

която бива химична, биохимична

електрохимична.

Под

нейно

влияние

стоманената повърхност

се

разяжда

дълбочина, което може

да

доведе

до

разрушаване

на

тръбопровода.

Наир1тапп,

—

5сЬи*2иЬеггй$е

ай?

5?аЬ1

ипс!

ВеЬп

1т

ХУаззегЪаи.

1966,

№3,

стр.

67.

208

Така

при

ремонтните

затворни

органи

на

основните

изпускатели

при ВЕЦ

„Ленин"

на

р.

Волга само

след

2-годишн:1

експлоатация

са

били

ишерепи

корозионни

кратери

дълбочина

тт

диаметър

до 15

тт

по-малко

показателни

С1

резултатите

от

почистването

на

стоманения

напорен тръбопровод

на ВЕЦ

„Стнибен"

(Авсфия)

От

1500

измокрена

площ

са

били получени

или

ьръгло

М&

продукти

на ко-

розията, което представлява едно намаление

на

дебелината

на

тръбата

от

средно

?,7

тт.

Корозията

на

стоманата предизвиква

увеличение

на

коефициента

на

грапавината,

което

зависимост

от

условията

се

движи средно

за

година

от

0,04

докъм

(табл.

10).

Химичната

корозия

на

стоманата

пред-1

всичко

резултат

от

окисляването.

По

този

начин

се

получава познатата

ръжда,

която

може

да се

наблюдава както

от

външната, така

и от

вътрешната стра-

на

тръбата.

От

продължителни наблюдения

върху

засипани

тръбо-

проводи

се

установява,

че от

външната

им

повърхност

се

губят

вслед-

ствие

на

химична корозия средно

по 1 тт за

всеки

години.

Фиг.

167. Вътрешна

повърхност

па

стоманен

напорен

тръбо-

провод,

поразена

от

желенобактерии

Биохимичната

корозия

се

предизвиква

от

организми, полеп-

нали

по

стените

на

тръбите

откъм

водната страна.

Тя

причинява

често

пъти

по-големи поражения

от

химичната

корозия. Най-голямо разпро-

странение имат така наречените

„железобактерии".

резултат

от от-

деляните

при

жизнените процеси химични

вещества

стоманата

коро-

дира,

като

по

повърхността

й се

образуват

подутини (фиг. 167). Най-

Саркисов,

М. О

корозии

обрасгании

подводгшх

металлоконструкций

ГЗС.

Гидротехническое

строительство,

1960,

№9,

стр.

30.

\Уа55ег

ипс!

Епег^ешгЬспатг,

1960,

№8—10,

стр.

XI.

Експлоатация

на

водносиловите

системи

209

1 ао л и ц а ш

Изменение

на

ксефициента

на

грапавината

при

стоманени

напорни

тръбопроводи

Тръбопровод

при

ВЕЦ

Мални

ио

Джиаиз

Пиаве-Апсей

Фадато

Канева

Пиаве-Ансей

Кавалия

Храм

Стнибен

Страна

Италия

Швейца-

рия

СССР

Австрия

Конструкция

надлъжно

двуредно,

напречно

едноред-

но

ничоване

надлъжно

три

ре

напречно

двуред

нитоване

заварен

Година

на

строеж

1905

1908

Диаметър

в т

1,5

2,0

1927

1,66

1927

1921

1947

1930

2,60

2,80

2,3-

1,9

1,02

Дължина

на

звената

в т

2,0

2,5

2,0

1,6

Измерване

на

коефи-

циента

на

грапавината

година

«/

1931

1960

1931

1960

1931

1960

1931

196(Г

1,6

1960

2,о

1У60

2,0

0,40

2,0

1Р37

1947

1959

1953

0,115

0,121

0,147

0,185

0,200

0,314

0,410

0,461

0,355

0,386

0.430

0,301

—

___7^_.

—

0,0116

0,0117

0,0129

0,0130

0,0148

0,0162

0,0168

0,0157

0,0161

0,0165

0,0147

0,0130

0,0100

0,0125

оТоТбб"

Изменение

на

„п"

за

години

—

1,0

5,0

Н,4

3,8

2,5

—

нама-

ление

—

11,2

—

30,0

20,0

—

30,0

за

год.

!!^

Ум

0,04

0,19

0,44

0,15

0,10

—

1,67

ео

-~5

—

11,2

30,0

Забележка

Източник

Епег-

^1а

еМспса,

1962,

Мь

стр.

726

След

почистване

на

тръбопровода

След

почистване,

из-

точник

5спше12.

Ваиг^.

1965,

№ 8

стр.

Известия

ТНИСГЗИ,

1964,

т. 15, стр

.2871

След

почистване,

из-

точник

\Уая$ег

ипо!|

1960,

№

8/10