Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)
Подождите немного. Документ загружается.
напред
те са
сравнително
меки,
но с
течение
на
в
Р™
е
п
Т
%Г
0
М
Гел
своята
плътност
и се
втвърдяват.
Основната
им
маса
(60-70
%)
пре;
тлява
железен
хидроокис.
Изследванията
в
СССР*
показват,
че
раз-
витието
на
биохимичната
корозия
е
функция
от
скоростта
на
водата
в
Фиг.
168.
Изменение
на
абсолютната
грапавина
вследствие
на
биохимична
корозия
в
зависимост
от
средногодиш-
ната
скорост
на
водата
г^
в
напорния
тръбопровод
ййтт
^
\
К
\
2
^-
•х^
3
4
»--—
~—
=^
Л
V.
(
/
Й1
^
о
)
^
тръбопровода.
С
намаляването
на
нейната средна годишна стойност
щ
се
увеличава средната
височина
на
корозконните
образувания
Д
й
(фиг.
168), като
между
тези
величини
е
установена
следната
корела-
тивна
зависимост, валидна
за
ъ
(}
от 1 до 6
т/з:
0,0057
г
;Г
М
(47)
Дълбочината
на
разяждане
на
стоманата
от
железобактериите
Д§
може
да
се
определи
от
формулата
Д
о
0,25
Д а
[т].
(48)
От
споменатите изследвания
се
стига
до
извода,
че с
оглед
на
пред-
пазването
от
биологична корозия
е
желателно скоростта
на
водата
в
напорните
тръбопроводи
да е над 4,5
т/з,
в
който случай почти
не се
наблюдава
развитие
на
железобактерии. Обратно
—при
всички стома-
нени
елементи,
при
които водата
е
дълго
време
в
покой, биологичната
корозия
взема много големи размери само
за
една-две години.
Рлектрохимичната
корозия
на
металите, намиращи
се в
допир
с
електролита
„вода",
също
способствува
за
намаляване водо-
прозодимостта
на
тръбопроводите
при
запазване размера
на
хидравлич-
ните
загуби
При
валцуването
на
стоманените изделия
по
повърхността
им
се
образуват
различни
по
размер оксидационни пластове, които
действуват
във
влажна
или
водна
среда
като локални
анодни
или ка-
тодни
области, притежаващи определена потенциална разлика (фиг.
1
•
В
резултат
между
тях
започва
да
протича ток, който изнася
по
елек-
тролитен
път
метал
от
анодно
натоварените области
и
кородира метал-
1
Фогель.
Ю. О
железобактериальной корозии
в
напорнмх
трубопроводах
ГВС.
-
Известия
ТНИСГЗИ,
1964,
т. 15,
стр.
278.
211
ната
повърхност.
Електрохимичната корозия
се
развива особено интен-
зивно
при
по-силно
минерализираните води поради
по
голямата
им
елек-
тропроводимост
и при
по-висока температура
на
околната среда.
Защитата
на
металните конструкции
от
корозия
е
трудна, особено
Фиг.
169.
Схема
на
е;:ектрохимичната
корозия
при
металите
/
—
стоманен савак
; 2 —
водно ниво
; 3 —
вода-електролит
; 4 —
катодна
област
;
5—
анодна област
;
6 —
електролитно кородирана област
при
замърсени
с
промишлени
отпадъци води. Затруднението
се
увели-
чава
и от
обстоятелството,
че
трите вида корозия рядко
се
срещат
самостоятелно.
Изпитано
средство срещу химичната корозия
са
различните анти-
корозионни
покрития, разгледани
в т. 16.
Специално
при
напорни
тръби
съществен въпрос
е
начинът
за
основно почистване
на
металните
по-
върхности, много важно условие
за
получаване
на
трайна
корозионна
защита.
Докато
от
външната страна
на
тръбопровода
за
целта
могат
да се
използуват
с
успех песъкоструйни апарати, тяхното приложение
за
почистване
на
вътрешните повърхности среща затруднения главно
поради силното запрашаване
на
въздуха
и
трудните условия
на
работа
при
стръмния
наклон
на
напорните тръбопроводи. Като
се
прибави
към
това,
че в
тръбата
се
влиза през малък
люк и че
вътрешната
й по-
върхност
е
хлъзгава
поради биохимичната корозия
и
пропуските
на
вода
от
затворните органи, вързаният
с
въже
работник трудно може
да
издържи продължително време
в
запрашената среда, застрашаваща
го
освен това
и със
силикоза. Ръчното чистене
на
вътрешните повърх-
ности
на
тръбопровода
с
помощта
на
телени четки
също
не е за
пре-
поръчване.
То е
трудоемко,
не
дава
достатъчно чисти повърхности
и
е
причина
за
продължително спиране
на
централата, което означава
съществена
загуба
на
електроенергия. Така
при
ръчното почистване
на
тръбопровода
за ВЕЦ
„Инерткирхен"
(Швейцария)
с
площ
24
000
т
2
са
били необходими
5
месеца,
а за
тръбопровода-на
ВЕЦ
„Хандек
II"
(Швейцария)
с
площ
6000
т
2
— 4
месеца
1
.
По
тази
причина
към
почи-
1
ОегШ,
Н.УОП
Агх—КоЬггешщип^з-МазсЬиепеп
!йг
сНе
ОшсКзсеЬасМе
<1ег
КгаГг.-
ОЬегЬазП.—5сЬше17еп5сЬе
Ваиге^ип^,
1953,
№ 34.
212
стването
на
напорните
тръбопроводи
по
време
на
експлоатацията
се
пристъпва
рядко,
което
не е в
интерес
на
съоръжението
и на
произ-
водството
на
електроенергия.
Ето
защо
напоследък
различни
заводи
правят
опит
за
конструиране
на
приспособления
за
почистване
на на-
Фиг.
170. Приспособ-
ление
за
почистване
на
тръбопроводи
с
диаме-
тър 50
С111
порни
тръби
от
продукти
на
корозията
и от
различни инкрустации
и
отложения.
Един
прост
уред
от
този
тип е
показан
на
фиг.
170.
1
Състои
се от
няколко ставно свързани четки
от
пружиниращи
стома-
нени
пластинки.
Тези
четки
се
прокарват
през
тръбата
с
помощта
на
стоманено
въже
и
хаспелно
устройство.
Стоманените пластинки
се
трият
по
стените
на
тръбопровода
и
изстъргват всички
полепнали
по
тях
материали. Приспособлението
е
приложимо
за
тръбопроводи
с
диа-
метри
до
около
50
ст.
За да се
постигне
добро
почистване, четките
се
прокарват
от
10—15
пъти
през
тръбата.
По
този
начин
е
почистен
основно
за 7 дни
напорният
тръбопровод
за ВЕЦ
„Стнибен"
^Австрия)
с
1500
т
2
вътрешна
площ
и
светъл
диаметър
40 ст.
За
тръби
с
по-големи
диаметри
в
Швейцария
е
конструирана спе-
циална
машина,
състояща
се от
ротиращи
кръгли стоманени
четки.
2
Те
са
разположени заедно
с
електродвигателя
върху
кръгло
шаси, при-
движващо
се в
тръбата
върху
ролки
под
влияние
на
собственото
си
тегло.
За да се
снеме равномерно корозионният пласт, шасито
е
снаб-
дено
със
специално центриращо
устройство.
Така оформеният
агрегат
се
спуска
отгоре
надолу
по
тръбата
с
помощта
на
стоманено
въже
и
хаспел. Производителността
на
чистачната машина
се
движи
от
30 до
70
т
2
на
час,
което
означава,
че
напорен
тръбопровод
от
размера
на
този
при
споменатата
ВЕЦ
„Инерткирхен"
вместо
за 5
месеца може
да се
Ш1(1
Епег§1ешг18спаП,
1960,
№
8/10.
ОегШ,
Н.
УОП
Агх —
Копггет^ип^з
—
МазсЬтеп
!йг
сПе
ОгисКзсЬасМе
о!ег
КгатЧ-
ОЬегЬазН.
—
5сгше12еп8спе
ВаихеЦип^,
1953,
№ 34.
213
почисти
само
за
1
/
2
месец,
т. е.
машината
се
изкупува
със
стойността
само
на
част
от
спечелената
електроенергия.
Металната повърхност
се
почиства
толкова
добре,
че
може
веднага
да
бъде
поцинкована
чрез
пръскане
на
горещ,
течен
цинк.
Фиг. 171. Схема
на
„катодната
зашита"
при
стоманени
съоръжения
/
—
токоизправител
; 2 —
връзка
с
мрежата
за
променлгв
ток ; 3 —
графитеч
анод
; 4
—-
предпазващ
от
елекррохимична
корозия
ток
;
5 —
предпазено
от
корозия метално
съоръ-
жение
Борбата
с
биохимичната корозия засега
все още се
води
с
анти-
корозионни
покрития. Опитът обаче показва,
че
обикновените
средства,
прилагани
при
химичната
корозия,
не
дават достатъчно
трайна
защита.
Изследвания
в
СССР
1
установяват,
че
най-добри резултати дава
по-
критие
от
оловен
миниум,
положено
на три
пласта
с
дебелина
на
всеки
един
от тях не
повече
от
0,12
тт,
като стоманената повърхност
не
трябва
да
притежава абсолютна грапавина,
по
голяма
от
0,04
тт.
Най-
добра
защита
според
тези опити обаче представлява осигуряването
на
средногодишната скорост
на
водата
в
тръбопровода
над 4,5
т/з.
При
наличие
на
антикорозионно покритие електрохимичната корозия
не
може
да се
прояви,
тъй
каго
положеният пласт нормално
е лош
проводник
и
възпрепятствува електролизага.
В
момента обаче,
когато
това покритие
се
наруши, електрохимичната корозия започва
да
дейст-
вува
и в
съчетание
с
останалите видове корозия ускорява
разрушаването
на
метала.
В
такива случаи, както
и при
покрития, които
не са
изола-
тори,
се
налага
да се
използува
т.
нар.
катодна
защита.
Тя се
заключава
в
натоварването
на
металните конструкции
с
постоянен ток,
който неутрализира локалните анодни области
и
предотвратява
из-
насянето
на
метал
от тях
(фиг.
171).
Хидравличните
загуби
при
тръбопроводите могат
да се
увеличат
и
вследствие
на
инкрустации
по
вътрешните
им
стени. Това
са
отложения предимно
от
калциеви
и
магнезиеви карбонати
и
сулфати,
1
Фогел,
Ю. К. О
железобактериальной
корозии
в
напорнмх
труболроводах
ГЗС.
Известия
ТНИСГЗИ,
1964,
т. 15,
стр. 278.
214
които
се
получават
при
преминаването
на
твърди
води
през
тръбата
В
резултат
напречното сечение
се
намалява,
а
абсолютната
грапавина
и
скоростта
на
водата
се
увеличават,
което
в
крайна сметка
води
до
нарастване
на
хидравличните
загуби.
По
тази причина
се
налага
тръбо-
Фиг.
172.
Уплътнение
на
фуга
с
уплътнителна синтетична маса
/
—
стоманобетон
(бетон)
на
тръбата
;
2 —
оформяне
на
лег
юто
на
фугата
чрез
бързосвързкаш
пясьчно-циментен
разтвор
;
3
уплътнителна
синтетич-
на
маса
;
4
медна пластинка
; 5
торкрет
проводите
да се
почистват
от
инкрустациите, когато
те
достигнат
недо-
пустим размер.
За
целта могат
да се
използуват подходящи
химикали,
поставени
във
водага,
които разтварят само отложените соли,
но не
действуват върху стоманата.
Тръбопроводите
могат
да се
почистват
от
инкрустации
и с
помощта
на
описаните по-горе
машини.
Когато наслоя-
ването
на
калциеви
и
магнезиеви соли
е с
малка дебелина,
то е
полезно,
тъй
като
има
антикорозионно действие.
По
тази
причина
понякога
то
може
да се
предизвика изкуствено чрез прибавяне
във
водата
на
под-
ходящо
количество калциев карбонат.
Върху
хидравличните
загуби
имат отражение
и
напоените
отложе-
ния.
Докато
при
напорни
тръбопроводи
с
голям наклон
това
явление
не
може
да се
прояви,
то се
наблюдава понякога
при
дюкерите.
При
върхови
централи
тук се
създават
услория
за
отлагане
на
наноси, които
се
свличат
в
най-ниската
част
на
дюкера
и
постепенно намаляват
во-
допровеждащото
сечение.
В
такива случаи
се
налага промиване, като
се
отваря
основният изпускател
и се
увеличава скоростта
на
водата.
Важна задача
при
експлоатацията
на
напорните
тръбопроводи
и
дюкерите
е
осигуряването
на
водоплътността
им.
При
стомано-
бетонните
тръби
това
изискване
се
задоволява по-трудно, отколкото
при
стоманените.
Загуби
на
вода
могат
да се
получат
при тях
преди
всичко поради неплътни работни
и
особено
разширителни
фуги.
По
време
на
експлоатацията
те
могат
да се
уплътнят
от
вътрешната страна
на
тръбата
чрез
набивка
от
различни
материали: олово, битумни смеси,
насмолена
юта и пр.
Много
добри
резултати
могат
да се
получат чрез
синтетичните
уплътнителни маси (вж.
т.
16), които
се
нанасят
също
от
вътрешната страна
на
тръбата,
след
като
фугата
се
разшири чрез
изч^к-
ване (фиг 172).
Зл
да се
избегне
при
високи напори изтласкването
на
уплътнителната маса
от
фугата,
препоръчава
се в нея да се
вложи
215
медна пластинка. Уплътнението
се
предпазва
от
изтриване чрез пласт
от
торкрет.
По-рядко пропуските
на
вода
могат
да се
дължат
на
недостатъчно
плътен бетон.
При
малки размери
на
порите
в
бетона може
да се
Фиг. 173.
Уплътнение
на
пукна-
тин 1 с
уплътнителна синтетична
маса
/
—
торкрет
; 2 —
медна пластинка
;
3
—
уплътнителна
синтетична
маса;
4 —
израЕшителна
замазка;
5 —
офор-
мено легло
на
уплътнението
чрез
бър-
зосвързващ
цименто-пясъчен
разтвор
;
6 —
подложка
от
едропясъчен цимен-
тен
разтвор
; 7 —
чиста
бетонна
по-
върхност,
получена
чрез
изчукване
;
(У
—
пукнатина
в
бетона
или
стомано-
бетона
очаква
запушването
им по
пътя
на
колматацията. Когато пропуските
на
вода
са
по-големи,
мо!
ат да
помогнат
само
антикорозионните
по-
крития
въру
бетона,
описани
в т. 16,
кожух
от
армиран
торкрет
или
пръскан бетон.
Напукването
на
стоманобетонните
тръби
също
може
да
бъде
причина
за
пропуски
на
вода.
Появата
на
пукнатини може
да
бъде
резултат
от
неравномерно
улягане
на
основата
или от
температурни напрежения.
Водоплътността
на
такива тръбопроводи може
да се
възстанови,
след
като
се
изчака затихването
на
деформациите, чрез допълнително
уплът-
няване
по
описания
при
фугите
начин.
Целесъобразно
е при
това
да се
осигури известно движение
на
пукнатините, което може
да се
постигне
чрез използуването
на
синтетичните уплътнителни маси (фиг. 173).
Напукване
на
стоманобетонни
тръби
е
наблюдавано
при
дюкерите
по
деривацията
на
язовир „Студена", които
преминават
през
разновидни
песъчливи
глини.
Тръбата, дебела
12
ст,
с
лилатаиионни
фуги през
35—40
т, е
положена
върху
10 см
подложен
бетон.
Идна
година след построяването
в
дюкерите
се
появили
напречьи
пукнатини
с
размер
1—2
тт,
които
на
места
са
пресичали
цялата тръба.
Причина
за
това
се
смятат преди
всичко
температурните напрежения, получени вследствие
на
полагането
на
бетонната
смес
от
неотлежал цимент
при
20—25°С.
Пукнатините
били
у,мътнели
отвън чрез олов-
на
набивка
и
допълнително отлети
върху
тях
стоманобетонни
пръстени.
При
стоманените
напорни
тръбопроводи пропуски
на
вода
могат
да се
получат преди всичко
при
компенсаторите
(фиг. 174). Вследствие
на
движението
на
тръбата
при
температурните промени уплътнител-
ната
набивка
постепенно
се
износва
и
започва
да
пропуска
вода.
По
тази
причина
се
налага периодичното
й
притягане чрез допълнителния
пръстен
и
разпределените
по
него болтове.
Грижи трябва
да се
полагат
и за
осигуряването
на
проектната
статическа
работа, респективно
на
нормативния коефициент
на
сигур-
ност
срещу разрушаване.
В
това отношение стоманобетонните
тръбя
216
изискват
много по-малко
внимание,
отколкото стоманените. Основен
показател
за
наличната сигурност
при
напорните
тръби
е
действител-
ното
им
напрегнато състояние, представлявано
от
главните напрежения.
Поради
симетрията
на
натоварването
и на
конструкцията едното
от
Ф.1Г.
174.
Компенсатор
при
сто-
манени
тръбопроводи
Фиг.
175.
Разположение
на
тен-
зометричните
ивици
при
измер-
ване
на
напреженията
в
напорни
тръбопровода
1
—
тръба
; 2 — ос на т
ъбопровода
;
ижзомегрични
иницн
;
4 — ле-
пенка
за
предпазване
на
проводниците
от
скъсване
; 5 —
прошдници
;
(>
топдоизодиращ
пласт;
7 —
вла!
оне-
проницаем
пласт
главните
напрежения съвпада
с
посоката
на
оста
на
тръбопровода,
а
другото
е
перпендикулярно
на
него. Тези напрежения могат
да се из-
мерят
с
помощта
на
тензометрични ивици,
описани
в т. 9 5,
които
се
залепват
върху външната повърхност
на
тръбата, перпендикулярно една
на
друга
(фиг. 175).
Мерното място
се
защищава
от
действието
на
температурата
и
влагата чрез
изолационни
пластове
и се
покрива
отгоре
с
бакелитов лак.
От
измерените
чрез
тензометричните
ивици
ли-
217
нейни
деформации
могат
да се
определят
главните напрежения
от
зависимостите
Е
където
Е е
еластичният
модул
на
материала,
от
който
е
изграден
тръбопроводът;
^
- -
коефициент
на
Поасон
за
материала;
е^
и
е
г
—
относителните деформации
по
посока
на
тръбната
ос и
напречно
на
нея, равни
на
разликата
от
измерените
стой-
ности
при
пълен
и
празен тръбопровод.
При
напорни тръбопроводи
към
водни електрически централи
или
помпени станции трябва
да се
следи
за
размера
на
хидравличния
удар,
проявяващ
се при
бързо
спиране
и
пускане
на
хидравличните
ма-
шини.
Както
е
известно, това явление зависи преди всичко
от
времето
за
затваряне
и
отваряне
на
турбините
и
помпите,
от
скорост-
та на
водата
и от
постоянните
и
непроменящи
се
параметри
на са-
мия
напорен
тръбопровод.
Въпреки
че
хидравличният
удар
и
предиз-
виканите
от
него допълнителни
напрежения
в
стените
на
тръбата
се
изследват
подробно
при
проектирането
по
изчислителен път,
пря
експлоа-
тацията
на
високонапорните
тръбопроводи често пъти поради слож-
ността
на
явлението
се
получават
значителни
отклонения
ог
изчисле-
ните
стойности.
П
>
тази причина
се
налага точното измерване
на
хи-
дравличния
удар
при
различни
случаи
на
изменение натоварването
на
хидравличните машини,
което
е ст
значение
не
само
за
установяване
действителната сигурност
срещу
разрушаването
на
тръбопровода,
но
и за
определяне
сигурността
на
регулацията
на
турбината
и за
на-
стройване
регулатора
на
оборотите.
За
разлика
от
проектирането,
при
което
се
изследват само
екстрем"
ните положения
при
регулацията
на
турбините,
при
измерването
в
натура
се
проследява
хидравличният
удар
при
всички възможни меж-
динни
положения. Тази задача
се
решава
с
помощта
на
тензометрични
ивици, залепени
в
най-
долния
край
на
тръбопровода,
където
се
очак-
ват и
най-големите напрежения
от
хидравличния
удар.
С
помощта
на
магнито-електрически
осцилограф измененията
на
деформациите, пре-
върнати
във
воден
напор,
се
записват
под
формата
на
осцилограма.
Освен
това
по
този
начин
се
регистрират
и
основните величини, харак-
теризиращи
работата
на
регулатора
на
оборотите:
оборотите
на
тур-
бината,
ходът
на
сервомотора
към
регулатора
и
положението
на ор-
гана,
регулиращ
достъпа
на
вода
към
турбината (фиг.
176).
Само
при
едновременното измерване
на
тези
величини
може
да се
изучи детайл-
но
работата
на
системата
„тръбопровод
—турбина"
при
всички възмож-
ни
преходни работни режими, както
и да се
настрои
регулаторът
на
оборотите
на
оптимален режим.
От
подобни измервания
в
натура
се
218
установява,
1
че при
внезапно изключване
на
централа
с
активни
тур-
бини
максималният хидравличен
удар
се
получава
не
|
ч
при
пълно,
а при
частично разтоварване. Така
при
напорен
тръбопровод
с
диаметър
2,9 т и
статичен
воден
напор
540 т,
захранващ
две
Пелтон-
Фиг.
176.
Оснилограма
при
изключване
на
товара
на
Пелтон-турбини
а
— на
25°/
0
;
б — на
75°/
0
от
инсталираната
мощност;
/
ход на
сервомоторп
на
регу-
латора
на
оборотите
; 2 — на-
пор
в
тръбопровода
пред
тур-
бинния
затворен
орган
;
3 —
обороти
на
турбоагрегата
;4
—
ход
на
иглата
на
Пелтон-тур-
бината
|о
посока
на
горното
водно
ншю
;
5 —
ход
на
игла-
та
по
посока
на
долното
йодно
ниво
турбини
с по две
дюзи,
прекият хидравличен удар
е
получил
макси-
малния
си
размер
при
изключване само
на 25% от
инсталираната
мощност.
В
този
случай напорът
в
тръбопровода
е
нараснал
с 41 т
(7,5%),
докато
при
изключване
на 75% от
товара
той се е
увеличил само
с
32га(6,0%—фиг.
176).
Когато вследствие
на
повишен хидравличен
удар
напреженията
в
тръбопровода надхвърлят якостта
на
опън, може
да се
получи спукване
на
тръбата
най-често
по
някой
о
г
надлъжните
шевове
на
заварката
(фиг. 177).
В
такъв
случай изтичащата
напорна
водна струя разруша-
ва
всичко
по
пътя
си, ако не
задействува своевременно
автоматичната
защита
в
началото
на
тръбопровода.
Такъв случай
е
наблюдаван през 1934 год.
при
ВЕЦ„Лак
поло"
(Франция),
къде-
то
напорният
тръбопровод
се е
спукал вследствие
на
хидравличен
удар.
Нора
ш
по-
1
Работнов,
Б. А и Б. М.
Радзиховский. Монтаж
и
испнта-ше
вмсоконяпорньлх
трубопро-
водов
гидоозлектростанций.
Госзнергоиздат,
1959.
219
вреда
в
автоматичната защита водната
струя
засегнала машинната сграда, разрушила
част
от нея и
причинила
смъртта
на 9
души.
По
тази причина
при
проектирането
на
водните електрически
централи
е \
еобходимо
да се
търси по-защитено положение
на
машинните
сгради, като
се
разполагат по-далеч
от
посоката
на
водната
струя
при
евенту-
ално
спукване
на
тръбопровода.
Фиг.
177. Спукване
на
стоманения
на-
порен
тръбопровод
г
а ВЕЦ
„Канакер"
Фиг
178.
Напорен
тръбопровод
на
ВЕЦ
„Алеко*
/
—
слабонапорен
тунел
с
п^
3,20
т ; 2 --
двукамерна
гюдна
кула
с
прел
вник
; 3 —
апа-
ратна
ьамера
; 4 —
двуреден
напорен
тръбо-
провод
с
диаметър
на
всяка
тръба
2,20
т ;
5 —
подземен брониран
напорен
тръбопро-
вод
—
една
тръба
с
0"
2,90—2,60
т ; 6 — ма-
шинна
сграда
на ВЕЦ
„Алеко"
; 7 —
място
на
спукването
на
тръбопровода
Това основно положение
бе
наново
потвърдено
у нас
пои
спукването
на
стоманения
напорен
тръбопровод
Н1
ВЕЦ.,Алено".
Машинната зала
при
тази централа
е
разположена
така,
че е
защитена
от
пряката
водна струя
от
едно възвишение,
под
което тръбопрово-
дът
преминава
като подземен
(ф*г.
178).
Друг
случай
на
спукване
на
напорен
тръбо-
провод
у нас
им^ме
при ВЕЦ
„Пасарел".
Го е
станало през 1956 год. преди пускане-
то на
централата
в
редовна експлоатация.
И в
двата
случая
благодарение
на
своевре-
менното
задействуване
на
автоматичната
защита
са се
получили
само
изравянин
по
трасето
на
тръбопровода. Спукването
е
станало
и при
двата
случая
при
заварката,
ксето
говори
за
необходимостта
от
проверка
на
всички
шевове
чрез
гама
или
ултра-
звукова
дефектоскопия.
Разрушаване
на
тръбопровода
може
да
предизвика
и
появата
на
вакуум.
Той
може
да се
получи
по
различни причини.
Вакуум
може
да се
предизвика
от
неизправни въздушни вентили
при
изпразване
на
тръбопро-
вода
или
при
изпускане
на
по-голямо водно количество
от
определе-
ното
с
формула(46).
В
тези случаи поради
теглото
на
изтичащата
вода
и
недостатъчния
достъп
на
въздух,
който
да я
замести,
в
тръбата
се
създава
понижено налягане.
Под
действието
на
външното атмосферно
220