Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

налягане

при

недостатъчна дебелина

на

стените тръбата може

да се

смачка.

Същото

явление може

да се

получи,

когато турбината

се

пус-

не

пълна мощост

при

задръстена

с лед или

други материали решет-

ка

началото

на

тръбопровода

неизправен

въздушен вентил. Това

показва

голямото значение

на

отдушника

за

сигурността

на

съоръже-

нието.

Освен

това

при

централи,

при

които

съществуват

условия

за

задръстване

на

решетките, трябва

да се

въведе

телесигнализация

за

появяването

на

това

явление

(вж т.

27). Вакуум може

да се

получи

и в

случаите,

когато

по

някакви

причини

напорната

линия

пресече

тръбо-

провода.

такива случаи водната струя

се

прекъсва

може

да

при-

чини

разрушаване

на

тръбата.

Вакуумът, който

може

да

издържи даден тръбопровод

диаметър

дебелина

на

стените

преди

да се

смачка, може

да се

определи

от

формулата

където

Е е

еластичният модул

на

стоманата

ММ/т'

—

коефициент

на

сигурност;

при

открити

напорни

тръбопрово-

ди

а при

заровени

Трябва

да се

изтъкне,

че

максималният

вакуум, който може

да се

създаде

тръбата,

не

може

да

надминава атмосферното

налягане,

равно

на

0,1

ММ

/т

По

тази причина, когато

по

форм. (50)

се

получи

1^Ш/т

това

означава,

че

тръбата

сигурна срещу вакуум.

При

правилно проектиран

изграден

напорен

тръбопровод

ос-

новните

мерки, които може

да

вземе

експлоатационният

персонал

срещу появата

на

вакуум,

са

поддържането

на

въздушните

вентили

изправност

редовното почистване

на

решетките

при

входа

на

тръ-

бопровода.

Интересен

случай

на

смачкване

на

стоманен

тръбопровод

вследствие

га

вакуум

наблюдаван

при ВЕЦ

„Асеница

1".

Тръбопроводът

има за

задача

да

отвежда водите

от

вод-

ната

камера, прелели

през

сифонен

преливник

или

изпускнни

през

основния

изпускател,

долния

канал

на

централата,

тъй

като

тя се

намира

чергите

на

града. Тръбопро-

водът

открит, прекъснат,

диаметър 1/20

т,

дебелина

на

стените

от 5 до 7 т т и е

ораз-

мерен

за

водно количество

от 12

'/8

(фиг. 179).

Съгласно

проекта

горния

участък

движението

на

водата

безнапорно

със

скорост

до 20

т/8, което

преминава

слабо-

напорно

долната част

при

максимална

скорост

на

водата

до 13

т/8.

безнапорния

участък

са

били

монтирани

отдушника,

по

един

за

рсеки

участък между главните

опорни

блокове. Поради

слабия

терен

тръбопроводът

фундиран

върху

пилоти

непрекъс-

ната

плоча.

За

пръв

път в

тръбата

се

появява вакуум

при

внезапно пълно

изключване

па

центра-

лата.

По

това време

се

поправяли

деформирани

ламарини

на

смукателя

при

сифонния

пре-

ливник,

който задействува

изведнаж

водно количество

от 12

/8.

Намиращите

се при

преливника

работници

избягали,

без да

успеят

да

приберат инструментите

си и

ламарините,

които

били завлечени пред решетките

при

входа

на

отливния

тръбопровод

запушили

около

15% от

отвора

му. За да се

намали

преливащото водно количество през неизправ-

ния

сифон,

бил

отворен

основният изпускател.

По

този

начин

камерата пред тръбопро-

вода

се

запълнила изцяло

поради частичното задръстване

на

решетката водата

преляла

през

първия главен опорен блок,

а от

първия отдушник

избликнала

водна струя

па

височина

около

ст.

резултат

при

първия

втория главен опорен блок

тръ-

бопровода

се

образували водни тапи, между които въздухът

е бил

увлечен

изнесен

от

аерираното бурно течение.

По

този

начин

този участък

се

създал

почти

пълен

вакуум,

221

ксйто

предизвиьал

със

силен

шум

смачкване

на

тръбата

на

дължина

около

18 т

ири

хлътване

на

стените

към

оста

й до 37 ст.

Образували

се

пукнатини

ламарината

до

тт,

като

на

места тръбата

излязла

от

второстепенните опорни блокове.

Смачканият

участък

е бил

изправен

чрез

крикове, поставени

тръбата, пукнатините

били

заварени. Едва след второ смачкване

на

тръбопровода

на

същото

място, станало

Фиг.

179. Огливен тръбопровод

към

водната камера

на ВЕЦ

„Асеница

Г'

1 —

водна

камера

; 2 —

сифонен преливник

за 12

; 3 —

фина

решетка

; 4 —

главен

опорен

блок

№

1 ; 5 —

главен

опорен

блок

№ 2 ; 6 —

второстепенни

опорни

блокове

; 7 —

непрекъсната

плоча

;

8 —

стоманобетонни пилоти

; 9 —

първоначално

съществуващи

отдушници

; 10 —

допълнително

мон-

тирани

отдушници

; 11 —

водна

тапа

; 12 —

вакуум

; 13 —

разширителна

муфа

по

аналогични

причини

след

дни,

би

сложени допълнителни отдушници, като

по-

вредените

на 18 т

тръби

били

сменени

нови. Независимо

от

разходите

за

поправките

вследствие

на

авариите били загубени около 10,8

ТЛ

електроенергия.

От

поставянето

на

допълнителните

отдушници през 1951 гол. досега

отливния тръбопровод вакуум

не

наблюдаван

[23].

При

напорни

тръбопроводи

на

водните електрически централи

по-

някога

се

наблюдават

интензивни вибрации,

резултат

от

пулсации

на

напора.

Ако

тези

вибрации съвпаднат

по

честота

фаза

със

собстве-

ните

колебания

на

тръбопровода, получават

се

резонансни явления, които

могат

да го

разрушат.

Твърде

интензивни резонансни явления

са

наблюдавани

при

един

от

четирите

открити

стоманени тръбопровода

на

ПАВЕЦ

„Фесгиниог"

(Англия)

дължина

198 т,

диаметър 2,30

т и пад 296 т. В

момента работела само една

малка

помощна помпа,

която

трябвало

да

напълни

за

пръв

път

горния изравнител, когато уплътнението

на

затворения

(лавен

шибър неочаквано поддало

под

влияние

на

напора. Резонансните

явления

предизвикали увеличение

на

напора

195%. Честотата

на

колебанията

не

могла

да

бъде

измерена,

но тя

явно била много голяма

и се

съпътствувала

много

силни

шумове, които

се

усилвали

отслабвали

период

от

около

секунди. Резонанс-

ните

явления спрели веднага,

щом

като

бил

отворен

байпасът

на

шибъра

г,

СН.

ТЬеогу

о?

Ке.яопапсе

Нуо!го-Ро\уег

Зуз^етз.

—

^а*ег

Ро\уег,

1963,

№1,

стр.

14,

№2,

стр.

73,

№3,

стр. 118.

222

По-подробно

било

изследвано

динамичното натоварване

на

напорния

тръбопровод

при

ВЬЦ

„Берсимис

II"

(Канада),

която използува

125 т

пад.

Напорният

тръбопровод

подземен

и на 123 т

след

водната кула

се

разделя

на 5

отделни

тръби

дължина

по

151

т и

диаметьр

5,20

т. На 11 юни

1961

год.

било

наблюдавано

удвоение

на

статич-

ния

воден напор

зад

шибъра

на

тръбопровод

№

което траяло

минути

изчезнало

веднага

при

отваряне

на

байпаса.

Същото

явление било

наблюдавано

и при

тръбелро-

вод

№3.

И в

двата случая

повишаването

на

напора било

предизвикано

от

поддаването

на

шибърното уплътнение.

За да се

изясни явлението, били

извършени

детайлни измер-

вания,

които

показали,

че

повишаването

на

напора

резул!ат

от

резонансни колебания,

които

могат

да се

предизвикат

и по

изкуствен

начин.

По

този

ничин

се

стигнало

до

извода,

че в

резонанс

идва

не

основното

колебание

на

напорната

вълна,

съпътствува-

щите

обертонове

Причините

за

появяването

на

напорните пулсации, предизвикващи

резонансните

явления,

са

твърде

разнообразни

и не са

изяснени

на-

пълно.

Много

често

причина

са

кавитационните явления

при

долните

затворни

органи

турбината

или

затруднения

при

изравняване

на на-

лягането

чрез

байпаса.

Така

при

частично отваряне

на

бързопадащ

савак

изтичащата

водна

струя

създава

понижено налягане

при

долния

му

ръб. Този вакуум може

да

достигне такива размери,

че да

предиз-

вика

кавитация.

За да се

избегне

това

явление, пред савака

се

поставя

отдушник

за

изравняване

на

налягането.

Подобна

картина

се

наблю-

дава

при

всички

видове

затворни органи. Когато

напречното

сечение

на

отдушника

или на

байпаса

не е

достатъчно,

върху

затварящия еле-

мент

започват

да

действуват пулсации

на

налягането,

които

известни

случаи

могат

да

достигнат

до ±

0,05

М/т

Както показват

изслед-

ванията

това явление може

да се

избегне,

ако

отношението

между

необходимото

количество

въздух

изтичащото водно количество

има

следните стойности:

при

плоски саваци

[З

1/С?^0,18;

при

плоски

саваци,

разположени

стеснение

на

тръбопровода,

рг^0,4;

при

Джон-

сонови

затворни органи

^5^1,4.

Резонансните явления

при

напорните

тръбопроводи

могат

да

бъдат

резултат

и от

подаване

на

уплътнения-

та

на

затворните

органи. Всички причини

за

появата

на

напорни пул-

сации

мъчно могат

да се

изброят,

тъй

като

те до

голяма степен

са

специфични

за

всеки конкретен случай.

Въз

основа

на

измерванията

при ВЕЦ

„Берсимис

II"

установено,

че

освен

основните колебания

при

напорните пулсации

се

наблюдават

подобно

на

звуковите вълни

съпътствуващите

ги

обертонове.

До-

като

резонансът

на

основната напорна вълна води

до

голямо повише-

ние

на

напора

само

долния край

на

напорния

тръбопровод,

резонан-

сът на

обертоновете

й се

проявява

по-горната

му

част.Тук

това

явление

много по-опасно,

тъй

като

тръбата

има

по-малка дебелина

на

стените

поради по-малкия статичен напор.

Използуването

на

резултатите

от

измерванията

при

различни

на-

порни

деривационни системи

при

оразмеряването

на

съоръженията

на

динамично

натоварване

още не е

възможно.

Засега

са

поставени само

г,

СИ.

Тпеогу

оГ

Кенопапсе

Нуйго-Рошег

Зузг-етн.

—

Ша1сг

Ь'о\уег,

1963,

№1,

стр.

14; №2,

стр.

73; №3,

стр. 118/

Ретт1ка1:,

К.

ЗсЬшп^ип^яапнГасгшп^

—

Зспшп^ип^зЬезейщип^

1т

ЗГаМшаззегЬаи.—

1964,

№8,

стр. 213.

223

основите

на

теорията

на

резонансните явления

приобертоновете

коя-

то

може

да се

приложи

на

практика само

при

някои

по-прости

идеализирани

случаи.

Особено важно

за

експлоатацията

е да се

установи

действител-

ната сигурност

за

динамичното натоварване

при

стоманените открити

тръбопроводи,

при

които могат

да се

наблюдават вибрации,

без да се

стига

до

резонансни явления.

На

този въпрос може

да се

отговори

достатъчна точност само чрез непосредствени измервания

върху

на-

порния

тръбопровод.

Ако със

ст

се

означат^тангенциалните

напре-

жения

тръбата

вследствие

на

вибрациите

и на

статичния

воден

напор,

със

пр

—

якостта

на

опън

границата

на

провлачане

на

стоманата,

със

а'^0,215

/а

пр

максималното допустимо

динамично

натоварване

може

да се

определи

от

зависимостта

Тангенциалните

напрежения

тръбата

вследствие

на

статичното

на

динамичното натоварване

се

измерват

помощта

на

тензомет-

рични

ивици, залепени

средата между

две

опорни точки

на

тръбо-

провода.

Когато няма възможност

да се

мерят напреженията

ст

ди-

намичната

устойчивост

на

тръбопровода може

да се

провери

прибли-

зително

по

зависимостта

(52)

където

ст

са

амплитудите

на

напорните пулсации

и на

статич-

ния

напор

тръбопровода.

Измерването

на

величините

ст

обикновено

съществено

по-

просто, отколкото

това

на

напреженията

и се

извършва

уреди

от

типа

на

натискомерите,

но с

много малка инерция,

монтирани

върху

тръбичка

винтов нарез

кран,

завар-ена

към

тръбопровода.

Предпазването

на

напорните тръбопроводи

от

вредни вибрации

по

време

на

експлоатацията

твърде

трудно

и е

свързано често пъти

продължителни изследвания. Първият

основен въпрос

установява-

нето

на

източника

на

напорните пулсации, което изисква голяма

опит-

ност

наблюдателност. След

това

по

опитен

път се

търси

мероприя-

тието,

което

води

до

отстраняването

на

пулсациите

предизвикваните

от тях

вибрации. Обикновено предотвратяването

на

подобни

явления

не

е по

силите

на

самия експлоатационен персонал,

тъй

като

необ-

ходима между

другото

сложна апаратура,

също

така

специална

теоретична подготовка.

Допълнително натоварване

по

време

на

експлоатацията

на

открити

стоманени

напорни

тръбопроводи

може

да се

предизвика вследствие

наподдаване

на

опорните

блокове

възпрепятствуване

на

г,

СЬ.

ТЬеогу

о!

Кезопапсе

НуйгоРсшег

5уз1;ет5.

—

\\/а1:ег

Ро\уег,

1963,

№1,

стр.

14;

№2,

стр.

73;

№3,

стр. 118.

Шрамков,

А. К.

Оценка

допустимой

вибрации

трубопроводов.

Гибротехничес-

кое

строительство, 1966,

№6,

стр.

224

температурните

деформации.

И в

единия,

и в

другия случай

се

получават допълнителни осови напрежения, които

при

неблагоприят-

но

съчетание

останалите

натоварвания

могат

да

доведат

до

разру-

шаването

на

тръбопровода

(фиг. 180).

По

таз

причина

тези влияния

трябва

да се

предотвратяват

при

експлоатацията.

Фиг.

180. Разрушен

напорен

тръбопровод

на ВЕЦ

„Андело

бух"

вследствие

подданане

на

главен

опорен блок

На

първо

място трябва

да се

контролират

деформациите

на

опор-

ните

блокове.

За

целта

се

оформят

постоянни

точки, разположени

на

неподдаваем

терен около тръбопровода,

от

които чрез нивелация

засичане

се

следи

за

положението

на

монтирани

върху

блоковете

репери.

Причините

за

поддаването

на

опорните блокове могат

да

бъдат

различни.

Най-често главен

дял за

това имат геоложките условия

съчетание

изменението

на

земномеханичните показатели поради

до-

пълнителен

приток

на

повърхностни

или

подземни води. Последните

могат

да

произхождат

от

недостатъчно водоплътна водна камера

или

изравнител

от

филтрация

края

на

деривацията,

от

обилни снегова-

лежи

или

интензивни

дъждове,

когато

не са

създадена

условия

за

бързото

им

оттичане

и т. н. По

тази

причина

важно условие

за

пред-

отвратяване

на

деформациите

на

блоковете

е да се

издирят

източници-

те на

водното подхранване

и да се

спре постъпването

на

води

от

тях. Освен

това

трябва

да се

изгради система

за

събирането

отвеж-

дането

им

—

събирателни канавки

за

повърхностните води

дренажна

система

—

за

подземните.

Успоредно

това

по

трасето

на

тръбопро-

вода

трябва

да се

оформи пиезометрична

уредба

за

наблюдаване

контролиране

на

нивото

на

подземните

води.

Поддаване

на

опорни блокове

при

напорни

тръбопроводи

наблюдавано

у нас

при

помпената

станция

.Росица

I".

Блоковете

са

фундирани

върху

дебел склонов

насип,

залегнал

върху

мергелна основа. Напорният

тръбопровод

стоманен открит

и е

оразмерен

за

4,475

/з.

Поради

наводняване

на

склона

от

повърхностни

води

и от

Експлоатация

на

водносиловите системи

225

пропуски

горната

камера

главния

напоителен

канал

склоновият

насип започва

да се

движи

надолу

по

подмокрената

мергелна основа. Това довежда

до

разрушаване

на на-

порния

тръбопровод

най-долния

му

участък

между

сградата

на

помпената станция

първия главен опорен блок

Стабилизирането

на

повърхностния пласг

се

оказва

трудна

задача.

Най-напред

се

уплътняват

горната камера

главния напоителен канал.

Фиг.

181. Напорен

тръбопровад

на ВЕЦ

„Теребля—Рика"

(СССР)

—

напорен

тунел

; 2 —

водна

кула

; 3 —

апаратна камера

; 4 —

главни

опопни

блокове

; 5 —

второ-

степенни опорни

блокове

; 6 —

напорен

тръбопровоа

; 7 —

бетонна

облицовка

на

склона

за

предпазва-

не

от

повърхностни

води

; 8 —

делувий

; 9 —

алувиален

пласт

; 10 —

пясъчни

шисти;

11 —

ниво

на

подземните води преди аварията

; 12 —

пукнатина

напорния

тунел

; 13 —

машинна сграда

; 14 —

река Рика

След това

бе

изградена дълбока

дренажна

система

по

трасето

на

тръбопровода.

За да

се

осигури работата

на

помпената станция

и на

напоителната система, разрушените

тръби

се

заменят временно

такива

от

армиран каучук. След

осушаването

стабили-

зирането

на

терена разрушената част

от

тръбопровода

бе

възстановена

окончателно

със

стоманени

тръби.

Още

по-чувствителни

по

отношение

на

деформациите

на

блоковете

са

тръбопро-

водите, положени

върху

льосов терен.

За

илюстрация

ще се

спомене

за

случая

пла-

в^шата

помнена

станция

„Станево"

на р.

Дунав.

Неподвижната

част

га

напорния

тръбопровод

дътжина

660

т и

диамерър 1,60

т е

положена

върху

опорни блокозе,

фусдирани

върху

льос. Поради пропуски

на

вода

от

компенсатора

льосовият

терен

се

подмокря

ггропада

около

спт,

което

предизвиква

разрушаването

на

тръбата.

Интересен случай,

при

който

своевременно

б;-ло

предотвратено

полдаването

на

опорните

блокове,

наблюдаван

при

г-ЕЦ

„Теребля-Рика*

СССР

Напорният тръ-

бопровод

(фиг.

181)

разположен

върху

склон,

покрит

2—5

дебел алувиален пласт.

Главните

опорни блокове обаче

са

фундирани

върху

скалната подложка, съставена

от

пясъчни

шисти. Нивото

на

подземните води

наблюдавано чрез разположени

по

тра-

сето

на

тръбопровода

пиезометрични

тръби

и в

продължение

на

няколко години след

пускането

на

централата

експлоатация

било средно

50 т под

земната

повърхност.

Ненадейно

обаче

шибърното помещение

на

машинната

сграда

и по

склона

избликнали

води

с общ

дебит

над 30

(1т

/5,

нивото

на

водата

пиезометрите

се

покачило

за

дни

с )5 т. В

резултат възникнала опасност

от

нарушаване устойчивостта

на

алувиал-

ния

пласт вследствие

на

подмокрянето

му.

Централата

би!а

веднага спряна

дери-

цията изпразнена. Анализът

на

избликналата

по

склона вода

по

отношение

на

темпе-

ратурата

мътността давал основание

да се

заключи,

че тя

произхожда

от

края

на

тунела.

действително

тук се

открива

при

ревизията напречна пукнатина

ширина

З—5

тт

на

около

2,9 т над

закотвянето

ла

металните

тръби

стоманобетонната

Василевский,

Г. А.

Опиг

зксплуатации

Теребля-Рикской

гидростанции.

Гидро-

техническое

строительство, 1966,

№6,

стр.

226

облицовка,

получила

се по

всяка вероятност

вследствие

на

поддаване

на

апаратната

ка-

мера

поради

подмокряне

на

терена

от

обилни валежи.

Пук

атината

била разширена

чрез

изчукване

до 30

сш

задълбана

до 20

ст.

След

това

тя е

била покрита

с 3

пласта битумни платна, запълнена

разширяващ

се

цимент

инжектирана.

След

7 дни

централата била отново пусната

експлоатация.

За

а.

Фиг.

182.

Смазване

на

седловинпа

опора

при

второстепенен опорен блок

на

напорен

тръбопровод

а —

разрез

;

б —

поглед

;

—

напорен

тръ-

бопров

;

2 —

второстепенен

опорен

блок

;

—

седло

от

стоманен

[-профил

;

4 —

гре-

сьорка

; 5 —

тръбичка

за

подаване

на

гра-

фитната

смазка

; 6 —

канали

седлото

за

разпределяне

на

смазката

; 7

каменна

об-

лицовка

върху

терена

да

се

предотврати евентуалното подмокряне

на

склона

от

повърхностни води, откосът

над

апаратната камера

бил

облицован

бетон, като

са

изградени

отводнителни

ка-

навки.

участъка

между

водната кула

апаратната камера

била изпълнена триредна

дренажна

завеса напречно

на

тунелната

ос,

както

дренажна галерия

за

пресичане

пътя

на

подземните води. След

завършване

на

тези мероприятия централата работи

вече

години

без

всякакви

дефекти

по

тръбопровода.

Допълнителните

температурни

напрежения

при

прекъснати стома-

нени

тръбопроводи зависят

от

размера

на

триенето

върху

второсте-

пенните

блокове.

За да се

намали

това влияние,

тръбата

се

полага

върху

седловинни

стоманени

опори

или

върху лагери, които трябва

периодически

да се

смазват.

При

седловинните опори

се

използува

графитна

смазка, която

се

нагнетява

чрез гресьорка

прорязаните

"седлото

канали

(фиг. 182).

ГЛАВА

/^~^\

ВОДНИ

КАМЕРИ,

ИЗРАВНИТЕЛИ, ВОДНИ КУЛИ

35.

ВОДНИ КАМЕРИ, ИЗРАВНИТЕЛИ

Водната камера

съоръжение, което

свързва

напорния

тръбопровод

безнапорната деривация

подхранва

вода

турбините

при

внезапно

пускане

на

централата

до

установяване

на

необходимата скорост

горния

канал. Основните елементи

на

водната камера

са

аванкаме-

ратаи

водоприемник.ът

(фиг. 183).

Аванкамерата

представлява

Фиг. 183. Водна камера

на

водна електрическа централа

безнапорна

деривация

—

канал

; 2 —

преходен участък

; 3 —

аванкамера

; 4 —

страничен

преливник

; 5 —

основен изпус-

кате^

със

савак

; 6 —

иромивни

отвори

за

изнасяне

на

отложили

се

наноси

; 7 —

отвори

на

ттромив-

ните

тръби

със

саваци

; 8 —

енергогасител

; 9 —

бързоток

; 10 —

напорен

тръбопровод

;

—

отдуш-

ник

; 12 —

фина решетка

; 13 —

ниши

за

запорни

греди

; 14 —

бързопадащ савак

; 15 —

челна

под-

порна

стена

разширен

задълбочен участък

края

на

безнапорната деривация,

снабден

преливник,

основен изпускател

бързоток

за

отвеждане

на

излишните

води,

за

опразване

на

камерата

за^прочистването

й от

евентуално отложени наноси. Водоприемникът

се

състои

от

фина

ре-

228

шетка,

ниши

за

запорни

греди,

бързопадащ

савак, отдушник

пре-

ход

към

напорния

тръбопровод.

От

досегашния опит

от

експлоатацията

на

водните камери могат

да

се

направят някои бележки

по

отношение

на

проектирането

им.

Практиката

показва,

че

по-добре

работят

водни камери

възможно

по-малък

обем, особено

когато

утайникът

не

функционира

добре.

Поради

увеличаването

на

напречното сечение скоростта

на

водата

аванкамерата

намалява рязко,

което

способствува

за

отлагането

на

наносите

и за

превръщането

на

камерата

утайник. Положението

се

усложнява

още

повече,

когато водната камера

е с

голяма ширина,

се

свързва

безнапорната

деривация

крива.

такива случаи

се на-

блюдават

вихрови

мъртви зони, наносите

се

отлагат неравномерно

почистването

им се

затруднява.

Ето

защо

желателно

е да се

избяг-

ват

кривите участъци

при

свързването

на

деривацията

водната

камера.

При

повечето

водоприемници

решетката

се

поставя пред

запор-

ните

греди

бързопадащия савак,

за да се

предпазят техните

ниши

от

запълване

плаващи материали. Когато водната камера работи

при

тежки

зимни

условия

когато количеството

на

плаващите материали

по-голямо, съветската практика

[3 и 4]

смята като по-удобно

за

експлоатацията

решетката

да се

разполага

след

запорните греди

бързопадащия савак.

Това

разположение облекчава почистването

на

плаващите

материали,

което

се

извършва

при

спуснат савак.

При

всички

случаи

отдушникът

на

тръбопровода

трябва

да

бъде

независим

от

водоприемника,

за да

може

да

действува

и при

евентуално

задръ-

стена

решетка.

Той

трябва

да

бъде

такива размери,

че да

позволява

влизането

него

за

евентуалното

му

почистване

или

ремонт.

При

експлоатацията

на

водните камери трябва

да се

обръща

вни-

мание

преди всичко

върху

поддържането

на

водоплътността

на

обли-

цовката.

Евентуалните пропуски

на

вода

през неизправни фуги

напукан

или

водопропусклив

бетон могат

да

подмофят

терена

и да

предизвикат

деформации, водещи

до

разрушаването

на

камерата

и на

напорния

тръбопровод.

Ето

защо

желателно

е под и

около водната

камера

да се

изгради дренажна система,

която

своевременно

да по-

казва

увеличаването

на

филтрацията. Освен това

при

всяко изпразване

на

деривацията трябва

да се

прави основно оглеждане

на

облицовката

на

аванкамерата.

Важно

изискване

за

безотказната работа

на

централата

редовно-

то

почистване

на

решетката

от

плаващи материали. Когато тяхното

количество

по-голямо,

може

да се

окаже целесъобразно

те да се

задържат

още

преди водната камера

допълнителна решетка.

В по-

вечето случаи

се

почиства машинно,

тъй

като скоростта

на

водата

пред

напорния

тръбопровод

нормално

е над 1,5

т/8.

Съществени затруднения

при

експлоатацията

на

водните камери

се

получават

при

неизправна

работа

на

утайниците. Отложените

резултат

на

това

наноси

се

придвижват

към

решетката

навлизат

тръбопровода

турбината, като предизвикват тяхното износване.

Едновременно

това

те

отнемат обем, необходим

за

подхранване

на

229

турбините

вода

при

внезапно пускане

на

централата.

По

тази при-

чина

отложените наноси

трябва

своевременно

да се

почистват.

Това

трудна задача,

тъй

като

през основния изпускател

обикновеното

промиване

на

камерата

се

отнасят само незначителна част

от

отложе-

нията.

Още

по-малък

ефектът,

когато

се

промива през

по-продължи-

телни периоди

от

време, когато наносите

са се

сбили.

Ето

защо

при

всяко изпразване

на

камерата отнасянето

на

наносите през основния

изпускател

трябва

да се

подпомогне чрез размиване

на

отложенията

напорна

водна

струя.

При

особено тежки случаи камерата може

да

се

почиства

и под

вода

помощта

на

шлампомпи

разрохкващо

при-

способление

към

смукателя.

При

по-често

повтарящи

се

наносни

затруднения периодичното

почистване

на

водната

камера

не е

радикално разрешение

на

тази

експлоатационна

проблема. Основното

случая

е да се

отстрани

не-

свойствената

за

водната камера

функция

—

да

бъде

едновременно

утайник.

За

целта трябва

да се

вземат всички възможни мерки

за

осигуряване

на

пълната

наносозадържаща

способност

на

утайника

към

водохващането.

Облекчителните

съоръжения

към

водните

камери

трябва

да

осигур-

яват отвеждането

на

водите

при

внезапно

спиране

на

централата.

такъв

случай автоматично задействува

преливникът,

който

се

оразмерява

за

застроеното водно количество

на

деривацията. Основни-

ят

изпускател

трябва

да се

оразмерява

поне

за 25% от

това водно

количество, както показва досегашният опит

от

експлоатацията. Бързо-

токът

трябва

да

отвежда безпрепятствено

всички

води

примесени-

те в тях

наноси

до

избрания водоприемник.

При

експлоатацията

на

Облекчителните съоръжения трябва

да се

следи

за

изправността

водоплътността

на

затворния орган

при ос-

новния

изпускател. Пропуските

на

вода

представляват загуба

на

енер-

гия и по

тази

причина

трябва

да се

предотвартяват.

Свободното мане-

вриране

на

затворния орган

важно

изискване

за

гарантиране сигур-

ността

на

централата

случай

на

повреда

във

водната камера.

Бързотокът

също

се

нуждае

от

непрекъснат контрол

грижи.

Поради големите скорости, които

се

развиват

него, често пъти

се на-

блюдава

силно аериране

на

течението,

резултат

на

което водната

дълбочина може

да

нарасне

—

70%

[4].

При

недостатъчна

височи-

на

страничните стени това може

да

доведе

до

заливане

изравяне

на

терена около

бързотока,

което

се

застрашава стабилитетът

му. В

същата

посока действуват

така наречените „блуждаещи

вълни",

кои-

то

могат

да се

образуват

при

малка грапавина

на

дъното

по-големи

ширини

дълбочини

на

водното течение. Вълните възникват първона-

чално

като малки колебания

на

водното ниво, постепенно

се

сливат

достигат

големи

височини.

Ако

вълните

са

коси,

те се

удрят

стените

на

бързотока,

изплискват част

от

водата

навън

предизвикват освен

това постепенно разрушаване

на

облицовката. Експлоатационният пер-

сонал

трябва

да

следи

за

развитието

на

тези вредни явления

и да

тър-

си

начини

за

тяхното отстраняване преди всичко чрез регулиране

на

водните количества

подходящо

дооформяне

на

бързотока.

230