Георгиев Л.А. Експлоатация на Водносиловите системи (болг. яз.)

Подождите немного. Документ загружается.

доклад

на

специална комисия, съставена

от

длъжностни лица

от

местната

вишестоящата експлоатационна организация. Комисията

обхожда

поне веднаж

годината водносиловата система, оглежда

подробно всички съоръжения, запознава

се с

резултатите

от

експлоа-

тацията

им и от

извършените наблюдения

измервания.

Въз

основа

на

тези материали

тя

определя вида

обема

на

ремонтите

системата

за

годината

срока

за

тяхното извършване.

оглед

на

своето предназначение

и на

обема

на

извършваните

работи

прието ремонтите

да се

подразделят

на

профилактичен,

текущ

основен.

15.

ПРОФИЛАКТИЧЕН

РЕМОНТ

Профилактичният

ремонт

[17]

представлява комплекс

от

мероприятия,

чрез които

се

предпазват

съоръженията

от

довреждане

или се

отда-

лечава срокът

за

появяването

на

повреди.

Той се

извършва система-

тично

през време

на

всекидневните огледи

грижи

за

съоръженията

за

сметка

на

ежегодните експлоатационни разходи

на

водносиловата

система

от

персонала

при

съответния район.

Обикновено

профилактичният

ремонт

се

извършва

периода,

ко-

гато

достъпът

до

съоръженията

възможен,

Най-често

той ги

подго-

твя за

поемането

на

върховото

натоварване,

преминаването

на

висо^

ките

води,

ледохода, резките

смени

на

климатичните

условия

и пр.

Основните

дейности

при

профилактичния ремонт

на

отделните

съо-

ръжения

са

следните:

а)

дървени

съоръжения

—

периодично боядисване

мазане

консервиращи препарати

на

дървените части

района

на

променли-

вите водни нива

за

предпазване

от

гниене

вредни организми, перио-

дично

натягане

на

металните свързочни средства

пр.;

б)

насипни

съоръжения

—

почистване

на

бермите

отко-

сите

при

канали

съоръжения

дълбоки

изкопи,

за да се

избегне

свличането

на

земни материали

тях;

почистване

на

облекчителните

съоръжения

(основни

изпускатели, бързотоци

към

преливници

пр.)

от

попадналите

в тях

свлечени земни маси, наноси, пънове

пр.,

които

намаляват

тяхната

проводимост;

ликвидиране

на

къртичините, като

къртиците

се

унищожават,

дупките

се

запълват

пръст

и се

трам-

боват

добре;

подготовка

за

работа

при

зимни

условия;

предпазване

на

дренажните

устройства

от

замръзване,

също

така

и на

всички

части

от

насипа,

при

които може

да се

получи

набъбване

на

земните маси

от

замръзването;

в)

т о н н и

съоръжения

—

поддържане

водоплътността

на

всички

разширителни фуги

бетонни повърхности, като

те се

измазват

инертол

или

други

уплътнителни емулсии; почистване

на

гасителните

устройства

от

едри камъни, които

при

високи води могат

да

разрушат

облицовката

им;

насипване

на

камък

след

енергогасителите,

за да се

предпазят

от

подкопаване; подготовка

на

съоръженията

за

работа

при

зимни

условия:

почистване

на

хоризонталните

трудно отводняваните

Експлоатация

на

водносиловите

системи

бетонни

повърхнини

от

сняг

лед,

за да се

избегне замръзването

на

просмукалата

от

стопяването

им

вода

бетона;

предотвратяване

на

натиска

от

лед; почистване

от

сняг

и лед на

всички облекчителни

съоръжения

пр.;

г)

метални

съоръжения

—

частична корозионна защита

на

отделни места

от

съоръжението,

при

които защитният пласт

нару-

шен;

смазване

на

движещите

се

части

при

лагери, компенсатори, пов-

дигателни механизми

и пр. за

намаляване

на

силите

от

триене

като

защита срещу корозия, осигуряване

на

водоплътността

при

движещите

се

части

на

подвижните язове,

напорни

тръбопроводи

и пр.

чрез при-

тягане

на

уплътнителните устройства; грижи

за

съоръженията през

зимата:

почистване

от

сняг

лед, особено

на

фугите между движе-

щите

се

части,

за да се

осигури безпрепятствена

работа

на

подвиж-

ните

съоръжения (язове,

клапи,

затворни органи

на

основни изпуска-

тели

пр.);

предпазване

от

заледяване

на

решетките чрез поддържане

изправност

на

размразяващите

устройства;

предотвратяване замръз-

ването

на

напорните тръбопроводи

и пр.

Изброените дейности

са

само

по-важните,

които

се

извършват

при

профилактичния

ремонт.

От тях

може

да се

добие обща

представа

за

характера

обема

му.

16.

ТЕКУЩ

РЕМОНТ

По

вида

на

работите текущият ремонт

се

преплита

до

известна сте-

пен

профилактичния.

Неговият обем обаче

съществено по-голям

изисква

предварителна организация

на

работата. Обикновено текущият

ремо

нт се

извършва

без

преустановяване

на

работата

на

водните елек-

трич

ески централи

и без

понижаване

на

нивото

на

водохранилищата.

Обикновено

за

целта

се

използуват периолите

на

временното прекъс-

ване

на

работата

на

централите

или

когато

те са

натоварени непълно

За

текушия ремонт

\а

съоръженията

се

съставя акт,

който

се

уточняват

де-

фектите, установени

при

ежегодния преглед

на

водносиловата

система. Предвидените

ремонтни

работи

се

заплануват

по

тримесечия

годишния план

на

района

въз

основа

на

проект

сметна

документация,

необходимите

средства

се

получават

нормално

от

ежегодните отделяния

за

тази цел. След завършването

на

текушия ремонт

съоръжени-

ята се

приемат

протокол

от

началника

на

|>айона

или на

хидротехническия

цех.

Ра

зходите

за

текущ ремонт

при

водносиловите системи

се

коле-

баят

доста

широки граници. Средният

им

размер, получен

по

данни

от Дир

екция

„Язовири

каскади"

се

дава

табл.

като процент

от

стойно стта

на

съоръженията.

За

по-сбобщени преценки могат

да се

използ уват данните

табл.

З,

състакена

въз

основа

на

чуждестранния

опит.

Таблица

Таб

лица

Годишни

разходи

за

текущ

ремонт

на

съоръженията

към

подносило-

вите

системи

Годишни

разходи

за

текущ

ремон

на

водни

електрически

централи

Съоръжение

Бетонни,

каменонасипни

кяменозидани

язовирни

стени

Земнонасипни

язовирни

сте-

ни

кубатура

100—5000

. 103

10-100.

до

10000

Масивни

водохващания

язове

Водохващания

подвижни

язове

Облицовани

открити

канали

Облицовани

покрити

канали

Напорни

тръбопроводи

дюкери

Тунели

Дневни

изравнители

Водовземни

кули

Преливници

Основни

изпускатели

Мостканали

Бързотоци,

прагове

Амортизацио-

нен

срок

години

100

Текущ ремонт

от

стой-

ността

на

съо-

ръжението

0,40

0,30

1,00

2,00

0,50

0,60

0,75

0,62

0,67

0,50

0,60

2,00

0,50

0,70

0,50

0,80

*%.

«<

8«

°щ

^м

100

150

Годишни

разходи

лв/1с^

при

ВЕЦ

без

заобиколен

пад

3,40

2,64

2,00

1,65

1,40

1,21

1,00

0,85

0,73

ВЕЦ

със

заобиколен

пад

без

събира-

телни дери-

вации

3,74

2.89

2,15

1,75

1,50

1,30

1,10

0,94

0,80

със

съби-

рателни

де-

ривации

4,25

3,40

2,50

2,05

1,75

1,55

1,25

1,10

0,90

Размерът

на

текущия

ре-

монт

зависи преди всичко

от

типа

на

съоръженията

при

пред-

поставка,

че те са

проектирани,

изпълнени

експлоатирани

ка-

чествено. Въпреки

това

обаче

практиката показва,

че в

начал-

ния

крайния период

на

екс-

плоатацията

те се

нуждаят

от

по-голям

по-чест текущ

ре-

монт.

началния

период постепенно

се

проявяват

всички

скрити

де-

фекти

на

проекта

строителството, които трябва незабавно

да се

отстраняват.

Към тях се

прибавят

пропуските

експлоатацията,

резултат

от

постепенното

усвояване

на

водносиловата система.

Към

края

на

живота

на

съоръжението

се

налага

също

по-голям размер

на

текущия ремонт поради износването

му.

Основните видове дейности

при

текущия ремонт

на

отделните

видове съоръжения

са,

както

следва.

При

дървени

съоръжения

—

частична

подмяна

на

изгнили,

разядени

от

вредители

или

загубили

по

други

причини

своята якост

детайли

от

съоръжението, както

и на

кородиралите метални

свързоч-

ни

средства.

При

насипните

съоръжения,

когато

са

изпълнени

проек-

тирани

качествено, текущият ремонт

сравнително малък

по

обем.

Дефектите, резултат

от

недобро проектиране, които налагат често

пъти значителни ремонти,

се

дължат

на

неправилна оценка

на

физико-

механичните

качества

на

основата

и на

насипния

материал,

на

приема-

нето

на

по-стръмни откоси,

на

недостатъчна

по

размер дренажна сис-

тема

за

отвеждане

на

филтриралите

води

и пр.

Други

ремонтни работи

се

налагат

поради

некачествено изпълнение

на

проекта

—

недостатъчно

уплътняване

на

насипа, вграждането

на

замръзнал насипен материал,

въвеждане

експлоатация

на

недостатъчно слегнали

,се

насипи

и т. н.

Причина

за

текущ

ремонт може

да

бъде

неправилната експлоатация,

особено

при

неспазване

на

правилата

за

скоростта

на

понижение

или

покачване

на

водното ниво,

което

може

да

доведе

до

големи свлича-

ния

на

откосите.

При

бетонните

съоръжения

текущият ремонт

се

заключава

преди

всичко

отстраняването

на

разрушения, предизвикани

от

локал-

но

претоварване,

от

недостатъчна устойчивост

на

бетона

на

механич-

ните,

физико-химичните

биологичните въздействия

и от

недостатъч-

ната

му

водоплътност.

Най-често

ремонта

се

възстановява монолит-

ността

на

съоръженията

тяхната водоплътност. Обикновено

се уп-

лътняват

бетонните

плоскости, основата, разширителните

работните

фуги

или се

подменяват

части

от

съоръжението, загубили необходимите

физико-механични

качества.

При

металните

съоръжения

текущият ремонт възстановява

корозионната

устойчивост

на

материала.

За

целта

се

налага основно

почистване

на

металните плоскости

от

продуктите

на

корозията,

от

желязобактериите,

микроорганизмите

другите

биологични

вредители,

след

което

се

полагат

антикорозионни

покрития

от

безирена

боя,

синтетични

смоли,

цинк

и пр.

Освен това

се

подменят всички короди-

рали

износени по-дребни детайли, които

понижават

коефициента

на

полезното

действие

или

затрудняват работата

на

съоръжението,

а в

някои

случаи нарушават

неговата водоплътност.

Уместно

е да се

разгледат

по-подробно

някои

от

по-характерните

по-често извършваните ремонтни работи

при

съоръженията. Така

при

насипите

често пъти

се

налага

да се

отстраняват

пукнатини,

появили

се по

короната

или по

откосите. Монолитността

се

възстановява,

като

около пукнатината

и на

30—50

сгп

под нея се

изкопае траншея, която

се

запълва

със

същия насипен

материал

на

пластове

дебелина

до

15 ст при

щателно трамбоване. Когато

пукнатината

се

намира

под де-

пресионната

крива,

траншеята

се

правят

напречни

зъби

за

по-добра

връзка

на

стария

новия материал.

При

дефекти

по

уплътнителния екран

на

насипните

съоръжения

разрушеното място

се

почиства основно,

след

което

се

възстановява

монолитността,

като

се

осигурява работата

на

дренажната система

под

екрана.

При

аварийни

случаи

водоплътността

на

водния откос

се по-

стига чрез торби

пръст, положени

върху

пласт

от

слама, фашини

др. За

целта може

да се

използува

каменен

насип,

като

при

осо-

бено тежки случаи

се

набива

шпунтова стена, успоредна

на

оста

на

насипа.

Въздушният откос

се

предпазва

от

напреднала

суфозия

вслед-

ствие

на

филтрация чрез скален

затежаващ

насип,

който

поема

роля-

та на

обратен филтър.

Твърде

често

при

бетонни

стоманобетонни съоръжения текущият

ремонт трябва

д-*

отстрани недостатъчната водоплътност,

причинена

от

пропуски

технологията

на

бетонирането

—

наличие

на

каверни,

гнезда

от

добавъчни материали,

резултат

от

недобро уплътнение

на

бетона, проявяване

на

химическа корозия

и пр. В

такива случаи

се

уплътняват бетонните повърхности, като

за

целта

се

използуват

ас-

фалтови

емулсии, като познатия

у нас

„Инертол",

напоследък

и по-

крития

от

синтетични смоли

от

типа

на

епоксидните, които

се

нанасят

четка

или

чрез пръскане.

Много често текущият ремонт

има

задача

да

отстрани

пукнатини

разрушения

бетона

стоманобетона, получени

резултат

от

локални

претоварвания, съсъхване, температурни колебания

и пр.

След

като

се

отстрани

причината,

която

предизвикала напукването, при-

стъпва

се към

възстановяването

на

монолитността

на

съоръжението.

Един

от

начините

за

това

е да се

инжектира

разтвор

от

разширяващ

се

цимент.

За

целта пукнатината

се

запълва

по

повърхността

уплътняваща набивка

от

насмолени кълчища,

олово

др., като

два-

та й

края

се

оставят

отвори

за

подаване

на

инжекционния

разтвор

излизане

на

въздуха.

Пукнатината

се

промива

добре

вода,

след

кое-

то се

нагнетява циментовият

разтвор.

Този способ

подходящ

за

дълбоки

тесни

пукнатини,

като чрез него

се

възстановява както

монолитността,

така

водоплътността

на

съоръжението.

При

по-плитки

пукнатини

по-целесъобразно

бетонът около

тях

да се

изсече. Водоплътността

на

съоръжението може

да се

възстанови

като

дъното

на

разширението

се

уплътни

подходяща набивка

от

асфалтови

или

смолести

материали,

отгоре

се

положи пълнеж

от

торкрет

или от

разтвор

разширяващ

се

цимент.

Ако

причината

за

появяването

на

пукнатината

не

може

да се от-

страни

и тя

продължава

да

работи, уплътнението трябва

да

допуска

движение

и се

оформя аналогично

на

това

при

разширителните

фуги.

За

целта най-удобни

са

каучуковите ленти (фиг. 65), залепени

към

бетона

подходящо лепило

притиснати

към

него чрез профилно

желязо

анк:ери.

Уплътнението

се

предпазва

пласт

от

торкрет, сря-

зан при

пукнатината.

Много удобно

се

уплътняват „работещи" пукнатини

помощта

на

специални

пластични

уплътнителни маси,

произвеждана

от

различни

заводи

под

патентовани

наименования

Тези материали притежават

•много

добро

сцепление

бетона

имат голяма

деформативна

спо-

собност

при

температури

на

въздуха

от

—30°

до~\-60°

С.

Нанасят

се

разширената

чрез изсичане

пукнатина

(фиг.

66)

под

налягане

чрез

приспособление,

подобно

на

такаламит

за

гресиране. Уплътнителната

маса

се

предпазва чрез пласт

от

торкрет.

Голямо приложение

при

ремонирането

на

съоръженията може

да

намери

пръсканият бетон.

Неговото

използуване

се

основава

на

голя-

мото

му

сцепление

със

стария бетон

и на

възможността

да

запълва

сигурно

всички

места, което

не

може

да се

осъществи

при

обикно-

веното

бетоииране.

Основно изискване

за

прилагането

на

пръскания

бетон

повредената бетонна повърхност

да се

почисти

добре

с пя.

Такава

например

уплътнителната

маса

ЮА5,

производство

>да

51КА

Швейцария.

съчна струя

и да се

награпи,

ако е

гладка. След това

тя се

измива

намокря

обилно

вода.

Пръсканият

бетон,

положен

след

такава

под-

готовка

върху

стар бетон, показва много

добро

сцепление

него.

Фиг.

65.

Уплътняване

на

„рабо-

теща"

пукнатина

каучукова

лента

—

пукнатина

бетона

; 2 —

бетон

на

съоръжението

; 3 —

каучукова лен-

та

; 4 —

лепило

; 5 —

ъглова

стомана;

—

анкери

;

7 —

метална ламарина

§а

предпазване

на

каучуковата

лента

от

сцепление

положения

изсечения

улей

торкрет

Фиг.

66.

Уплътняване

на

„рабо-

теща"

пукнатина

пластична

маса

—

пукнатина

бетона

2 ; 3 —

уплътнителна

пластична

маса, нане-

сен!

улей,

изсечен

бетона

; 4 —

торкрет

световната практика

са

известни много случаи

на

успешно

прилагане

на

пръскания бетон

при

ремонтиране

на

хидротехнически

съоръжения.

Така

един стоманобетонен дюкер

от

тръби,

бстониоани

на

място,

се

оказва водо-

пропусклив

след пускането

му в

експлоатация.

Пропускането

пл

вода

се

дължало

на

некачествено изпълнени фуги, както

и на

каперни

разслояване

на

бетона вследствие

на

недостатъчно

или

неправилно

вибриране.

Положението

било

спасено чрез

полагане

па

3 ст

дебел пласт

от

пръскан бетон

върху

стоманена

мрежа

по

вътрешната повърхност

на

тръбите.

Вследствие

на

агресивността

на

речната вода

обилния

твърд

отток стълбовете

на

един мост-канал, изградени

от

каменна зидария

на

циментен

разтвор,

биват силно

повредени.

Връзката между

отделните

каменни

блокове

била

до

такава

степен

разхлабена,

че те

почват

да

изпадат. Стълбовете

били

възстановени чрез полагане

на

пръскан

бетон

върху

стоманена мрежа, като едновременно

това

всички

фуги между

каменните

блокове

били

запълнени качествено

бетон.

За

целта

е бил

използуван

цимент,

устойчив

на

агресивната

вода.

Монолитността

на

бетона

при

хидротехническите съоръжения

се

възстановява

успех

чрез

разделно

бетониране,

коетз

може

да се

прилага

и под

вода

(фиг. 67). Добавъчните материали

подходящ

зърнометричен

състав

се

насипват

кофрираната

подлежаща

на

възстановяване разрушена част,

след

като старият бетон

почистен

основно. Цименто-пясъчният

разтвор

прибавка

на

пластификатор

се

нагнетява

от

долния край

на

кофража

до

цялостното запълване

на

празнините

между зърната

на

добавъчните

материали.

За

целта

целесъобразно

да се

използува разширяващ

се

цимент

марка,

не по-

ниска

от

300,

количество

над 550

1<§/т

бетон.

Фи •. 67.

Разделно

бетониране

на

каверна

под

вода

—

стар бетон

; 2 —

каверна

бетона,

запълнена

под

вода

добавъчни материали

; 3 —

кофраж

;

4 —

анкери

за

прикрепяне

на

кофража

; 5 —

маркуч

за

подаване

на

пясъчно-циментен

разтвор

под

наля-

гане

; 6 —

отвор

за

излизане

на

водата

Особено големи възможности предоставят

при

ремонтните работи

синтетичните

органични

смоли.

Те се

използуват както самостоятелно,

така

и в

съчетание

подходящи добавъчни материали, най-често квар-

цов или

корундов пясък, азбестови

или

стъклени

влакна,

стоманени

стружки

и пр.

Обикновено тези

синтетични

материали

са

двукомпо-

нентни

—

получават

се от

изкуствената смола

разтворител.

зависи-

мост

от

съотношението

между

тези

две

съставки

се

получава мате-

риал

различни качества. Колкото по-гъста

сместа преди полагането,

толкова по-голяма якост притежава

тя

след

втвърдяването

си, но

тол-

кова по-малка

нейната

деформативна

способност.

Най-голямо разпространение

получила епоксидната

смола

патентованата

двукомпонентна

пластмаса

Зштаз!

Полученият

от

тях

бетон

за

ремонтни работи

има

следните качества: време

за

свър-

зване

зависимост

от

количеството

вида

на

разтворителя

— от

до 12

часа; възможност

за

поемане

на

натоварване

—

след

3—36

часа,

а на

уплътнителни

функции

—

след

7—14

дни;

якост

след

първия

ден

—

на

опън

до 106

1^/ст

на

натиск

до 750

Ь§/ст

на

огъване

до 200

1<§/ст

;

еластичен

модул

—от

10000

до

300000

Ь§/ст

;

може

да се

полага

върху

влажна основа,

върху

битум

и под

вода, като

притежава много голяма химическа

температурна устойчивост

(до

150°С);

не

проявява

пълзене,

напукване

явления

на

стареене, като

издържа

удължаване

до

100%,

без да се

напука;

има

много

добро

сцепление

със

стари бетонни повърхности

дори

при

много тънки

пластове,

като

запълва

пукнатини

много малки

размери;

притежава

много

голяма

устойчивост

срещу

износване.

Единственият

недостатък

на

бетоните

от

синтетични смоли

тяхната

все още

висока стойност.

За

областта

на

приложението

им

може

да се

съди

от

следващите

примери.

(

)

Стоманобетонните

спирални камери

на

турбините

при ВЕЦ

„Лех

VI"

(ГФР)

са

показали

недопустима водопропускливост

по

време

на

експлоатацията. Този дефект

е бил

отстранен

напълно

трайно

чрез

измазване

четка

на

вътрешната

повърхност

Зштаз!

без-

добавки.

Фиг.

68.

Разрушен

енергогасител

на

я?.овирна'та

степа

Коску

КеасЬ

(СА1Ц),

възстановен

помощта

на

епоксидна

смола

По

същия

начин

са

били

уптьтнени

фугите

сифона

към

напорния

тръбопровод

областта

на

проявяващия

се

вакуум.

Циментната

фугировка

на

каменната облицовка

па

пороя Оливонс

Швейцария

била

напълно изнесена

от

влачения

твърд

штс-к.

След основно

почистване

на

дълбочи-

на

ог 5 до 10

гпт

фугите

са

били запълнени

със

смес

от

'ш

шах!:

корундов

пясък

съотношение

:3.

Каменната

зидария

на

праговете

при

същия

порой

била възстанове-

на

чрез

фугиране

сьс

81ПШ851

корундов

пясък

съотношение

прибавка

па

азбе-

стово брашно.

Възстановителните

работи

са

извършени през

1960

г. До

днес

не е

наблюдавано

забележимо

износване

на

фу!ировката.

Площадката

за

складиране

на

запорните

греди

при

ВгЛД

„Лех VII" (ГФР)

се-

на-

пукала

поради

поддаваме

на

основите.

След

зазд

явяването

им

чрез

инжектиране,

моно-

литност

а па

конструкцията

била

възстановена

успешно

разтвор

от

8шша.ч1

пясък

размер

на

зърната

0 — 2

тт

съотношение

Бетонната

облицовка

на

годната камера

на ВЕЦ

„Франкенхофен"

(ГФР),

строена

през

1921

год

, е

била

дотолкова

напукана

разрушена,

че се

предлагало

нейното

подменявапе

нова. Решено

било

все

пак

да се

направи

опит

за

възст,

ногяване

на

облицовката

сьс

Зштаз!:.

Тъй

като

пълното

пресушав

не

на

водната камера

се

оказало

невъзможно,

то

пластмасовият

газтвор

трябвало

да се

полага

върху

ме

кър или

вла-

жен

бетон.

Най-

напред

всички

пукнатини

работни

фуги

Сили

разширени

основно

почистени,

след което

били

запълнени

със

5ттаз1

пясък

съотношение

1:8.

След

д«а

дни

върху

така обработените

м<.

ста е

била положена

замазка

за

еластично

уплътня-

ване

от

същата

пластмаса

добавка

ни

азбестови

вл;

кна

По-големи

разрушения

в бе-

тонната

облицовка

са

били

почисти

ни,

измазвани

със

5штаз1:

запълвани веднага

до

Кеу,

К. и

Л.

РозН.

5ттаз*,

ет

Киги^пагг

Шг

сПе

Ваиз1е11е.

—

Вашгщешеиг,

1962,

№1.2,

стр. 441.

Ог1Ь,

Р.

Уег\уепо!ип§

УОП

К1еЪет!Не1п

аиз

ЕрохуйЬагг

Ье1

с!ег

АизЬеззегипй

УОП

Зиитаиегп

1П

АтепКа.

—

Вашп^ешеиг,

1963,

№4,

стр

161.

първоначалното положение

бетон.

Повърхността

била уплътнявана чрез повторно

измазване

еластичен

разтвор

прибавка

на

азбестови

влакня. Описаните възстанови-

телни работи

са

дали

добър

резултат

и са

възлезли

на

около

2 % от

предвидената сума

за

ново изграждане

на

водната

камера.

Фиг.

69.

Разрушен

енергогаси-

тел

язовирната степа

Рпез!:

Кар1(1з

(САЩ),

възстановен

помощта

на

епоксидна смола

Бетонната облицовка

на

екергогасителя

при

преливника

на

язовирната стена

Коску

КеасЬ

(САЩ)

била

разкъртепа

на

места

чак до

стоманената

армировка (фиг. 68).

Из-

ровени били дупки

бетона

дълбочина

до

1,80

т.

Съоръжението

било ремонтирано

помощта

на

епоксидна

смола.

Най-напред

облицовката

била почистена

при

повре-

дените места

напорна пясъчна

струя

След

това

е бил

нанесен пласт

от

епоксидна

смола

дебелина

ог

няколко

сантиметра

преди

тя да е

свързала,

положен бетон.

По

този

начин

осигурена

добра

връзка между стария

новия бетон. Изразходвана

била 1500 литра епоксидна смола. Подобен ремонт

е бил

извършен

при

преливниците

енергогасителя

на

язовирната

стена

Рпез!

КарК&

(САЩ),

при

ксйто

преработена

4000

литра епоксидна смола (фиг.

69 .

Една

по-нова

област

текущия ремонт

на

бетонните

съоръжения

тяхната защита

от

корозия.

На

пръв

поглед

това

може

да се

сметне

за

напълно излишно,

особено

когато

бетонът

качествен.

редица

случаи обаче

при

наличието

на

агресивна

среда

полагането

на

анти-

корозионни

покрития представлява единствената най-проста

доста-

тъчно ефикасна мярка

за

предпазване

на

бетона,

особено

когато

той

е още

пресен.

резултат

от

гладките кофражни плоскости

вибри-

рането

по

повърхността

му се

образува

тънък

циментен пласт

нис-

ка

устойчивост

на

външни влияния.

Ето

защо,

преди

да се

положат

антикорозионните покрития,

този

по-слаб пласт трябва

да се

отстрани

помощта

на

песъкоструйни апарати.

По

този

начин

основата

за по-

критието

е с

еднаква

якост

позволява

да се

осъществи

трайно сце-

пление

между

двата

материала.

Антикорозионните

средства

при

бетона, намерили приложение

при

хидротехническите съоръжения,

са

изградени

на

основа!

а на

битума

на

синтетичните

органични

смоли, като хлоркаучук, циклокаучук,

винил,

фенолна смола, епоксидна смола, полиестерна смола, полиуретан

пр.

Всички

те се

предлагат

от

различни фирми като патентовани

препа-

рати, всеки

със

своя специфична

област

на

приложение.

]

Антикорозионните

средства

се

полагат

върху

почистената бетон-

на

повърхност

по

различни

начини—с

четка, чрез пръскане

или

шпах-

ловане.

За

начина

на

полагане голямо значение

има

дебелината

на

пла-

ста и

неговата водоплътност.

Получилите антикорозионно покритие бетонни съоръжения

могат

да

бъдат

изложени неограничено

дълго

време

на

влиянието

на

агре-

сивни

води

най-различен

химически

състав,

без да

бъдат

разрушени.

Атмосферните

влияния

също

не са от

значение,

тъй-като

поради мно-

го

доброто

сцепление

на

антикорозионните

средства

тяхната

водо-

плътност бетонната основа

предпазена

от

разрушителното действие

на

водата,

студа

разтворените

във

въздуха

агресивни вещества.

Както

бе

посочено, основната задача

на

текущия ремонт

при

ме-

талните

съоръжения

е да

осигури

тяхната

корозионна

устойчивост.

Та-

зи

дейност

има

често

пъти

много голям обем

заангажира много пер-

сонал главно поради замърсяването

на

повърхностните води

различ-

ни

химически

отпадъци

от

промишлеността.

оглед

на

това бяха със-

дадени

редица нови средства

за

корозионна защита,

устойчиви

на аг-

ресивни

води.

Основната предпоставка

за

доброто действие

на

антикорозионното

покритие

върху

метални

особено върху

Стоманени

конструкции

подходящо

почистване

на

повърхностите

до

метален блясък. Схваща-

нето,

че

кората, получена

при

валцуването

на

стоманените изделия,

добър

защитник срещу корозия,

напълно погрешно.

Вследствие

на

напукването

на

кората

при

деформирането

на

конструкцията разяжда-

нето

на

метала започва

под

нея, докато

настъпи

пълното отделяне

на

повърхностния

пласт. Почистването

на

метала трябва

да

става

пе-

съкоструйни апарати. Ръчното почистване

телени четки

непълно

никакъв случай

не

задоволява. Напоследък

са

конструирани специал-

ни

апарати

за

почистване

на

метални повърхности чрез пряк пламък.

Те

имат предимството,

че

освобождават

основата

й от

влага,

която

пречи

за

доброто

сцепление между метала

антикорозионното

по-

критие.

Изследванията

СССР

показват,

че се

постига

още по

добра

връзка

между почистената

пясъчна струя повърхност

антикоро-

зионния

пласт,

ако

стоманата

се

подложи

на

фосфатизация

след

по-

чистването.

Антикорозионните

покрития

са

изградени предимно

на

органични

съединения.

Като основа

се

използува най-често смес

от

миниум

или

прахообразни цинкови

бои и

ленен безир.

Върху

нея се

полага

са*

Наир1;тапп,

\\Л

5сЬи1:2йЬег2й^е

ай!

5{аЪ1

ипс!

зсЬаК,

1966,

№3,

стр.

67.

Носов,

Р.

Борьба

корозией

металоконструкций

механического

оборудования

гидротехнических

сооружений.

—Гидротехническое

строительство,

1961,

№5,

сгр.

32.