560 страници. Университетско издателство „Св. Климент Охридски
София 2010. Албена Хранова, Анамария Сегестен, Анелия Касабова,
Атила Пок, Барбара Кьончьол, Благовест Нягулов, Борислав Гаврилов,
Виргилиу Църау, Десислава Лилова, Димитър Атанасов, Дъглас Селвидж,
Евелина Келбечева, Зорница Грекова, Ивайло Дичев, Ивайло Знеполски,
Йордан Баев, Катарина ван Каутерен, Киара Ботичи, Лили Грозданова,
Лиляна Деянова, Луц Нийтхамер, Мария Дееничина, Марк Креймър, Мицос
Билалис, Надеж Рагару, Надя Бояджиева, Никола Хиле, Орлин Спасов,
Раймонд Детрез, Росен Янков, Румен Даскалов, Светла Балуцова,
Спасимир Домарадски, Тодор Попнеделев, Чаба Бекеш, Щефан Трьобст,
автори, 2010
Жеко Алексиев, художествено оформление и корица, 2010
Даниела Колева, Костадин Грозев, съставители, 2010
Костадин Грозев, Надежда Гълъбова, превод, 2010
В тази книга се говори не толкова за миналото и изучаването му, колкото
за неговото присъствие, актуализации и употреби в настоящето; за уяз-
вимостта на миналото и за това, как го променяме и как го преодоляваме.
Интересуваме се не само от истината, но – перифразирайки Ницше – от
това, как да живеем с нея. Живеем във време, когато преосмислянето на
миналото е особено актуално, и се намираме в страна, където сме особено
чувствителни към това. Идеята за международната конференция, резул-
тат от която е този том, възникна именно от една проява на такава свръх-
чувствителност.
На 24 април 2007 г. един от многотиражните всекидневници обявява
на първа страница, че „Учен от Берлин и българка се готвят да доказват,
че нямало баташко клане. Става дума за проект на историка Улф Брун-
бауер и изкуствоведката Мартина Балева, финансиран от фонд „Памет
и бъдеще и фондация „Роберт Бош и целящ да изследва начините, по
които визуални представяния (в частност картина на полския художник
Антони Пиотровски) допринасят за създаването на Батак като национал-
но „място на памет. Проектът предвижда временна изложба в Галерията
за чуждестранно изкуство, където се намира въпросната картина, и едно-
дневна конференция в Етнографския институт към БАН.
Темата се подема енергично и от други печатни и електронни медии,
повечето от които виждат в проекта опит за „пренаписване на българска-
та история, поръчан отвън. В интернет форумите се появяват множество
постинги в диапазона между критиката и яростното заклеймяване, често
в крайни форми. Лидерът на „Атака иска „поставянето под въпрос на
исторически факти, главно такива, които се отнасят до геноцид на бълга-
ри, да бъде инкриминирано. Общинският съвет на Батак осъжда проекта
с декларация; провежда се общоградско протестно събрание. Депутати от
Пазарджишкия район излизат с декларация, в която окачествяват проекта
като „безпрецедентна гавра с историческата памет на българския народ.
Мартина Балева и Улф Брунбауер получават заплахи за живота си.
Жеко Алексиев, художествено оформление и корица, 2010
Даниела Колева, Костадин Грозев, съставители, 2010
Костадин Грозев, Надежда Гълъбова, превод, 2010
В тази книга се говори не толкова за миналото и изучаването му, колкото
за неговото присъствие, актуализации и употреби в настоящето; за уяз-
вимостта на миналото и за това, как го променяме и как го преодоляваме.
Интересуваме се не само от истината, но – перифразирайки Ницше – от
това, как да живеем с нея. Живеем във време, когато преосмислянето на
миналото е особено актуално, и се намираме в страна, където сме особено
чувствителни към това. Идеята за международната конференция, резул-
тат от която е този том, възникна именно от една проява на такава свръх-
чувствителност.
На 24 април 2007 г. един от многотиражните всекидневници обявява
на първа страница, че „Учен от Берлин и българка се готвят да доказват,
че нямало баташко клане. Става дума за проект на историка Улф Брун-
бауер и изкуствоведката Мартина Балева, финансиран от фонд „Памет
и бъдеще и фондация „Роберт Бош и целящ да изследва начините, по
които визуални представяния (в частност картина на полския художник
Антони Пиотровски) допринасят за създаването на Батак като национал-
но „място на памет. Проектът предвижда временна изложба в Галерията
за чуждестранно изкуство, където се намира въпросната картина, и едно-
дневна конференция в Етнографския институт към БАН.
Темата се подема енергично и от други печатни и електронни медии,
повечето от които виждат в проекта опит за „пренаписване на българска-
та история, поръчан отвън. В интернет форумите се появяват множество
постинги в диапазона между критиката и яростното заклеймяване, често
в крайни форми. Лидерът на „Атака иска „поставянето под въпрос на
исторически факти, главно такива, които се отнасят до геноцид на бълга-
ри, да бъде инкриминирано. Общинският съвет на Батак осъжда проекта
с декларация; провежда се общоградско протестно събрание. Депутати от
Пазарджишкия район излизат с декларация, в която окачествяват проекта
като „безпрецедентна гавра с историческата памет на българския народ.
Мартина Балева и Улф Брунбауер получават заплахи за живота си.