Мадам Дьо Лафайет. Принцеса Дьо Клев

165 страници. Превод от френски Марта Савова, 1984. Издателство "Народна култура" София 1985. Във френската литература на XVII век името на Мадам Дьо Лафайет (1634–1693) заема особено място. След кратката новела „Госпожица Дьо Монпансие (1662) и романа „Заид (1672) тя написва „Принцеса Дьо Клев, който по-късните критици единодушно приемат за първия роман на френската литература. Тази сложна творба не може да се определи с една дума, нито да се отнесе само към един литературен стил — тя е едновременно исторически, прециозен, класицистичен, психологически и философски роман. По един неповторим начин „Принцеса Дьо Клев съчетава класицистичния идеал на Корней за честта с някои елементи на прециозната литература, като използува средствата на психологическия анализ. Трагичният конфликт между дълга и честта е основна тема на произведението; поставят се проблемите за доверието, приятелството и любовта, но в абсолютната самота на едно съзнание, което трябва само да намери пътя към истината. Също като Ларошфуко, с когото е близка приятелка, Мадам Дьо Лафайет се отнася скептично към човешките възможности — волята ни позволява да устоим на всичко, но с цената на собственото си саморазрушение. Образите на героите се издигат до обобщаващи символи на човешката участ.