София: Отечество, 1987.
Преведе от френски Лилия Сталева.
Преводач на стиховете Пенчо Симов. Всичко започва от момента, в който циганката Есмералда пристига в Париж за да намери изгубената си майка. След несправедливо обвинение в убийството (на леконравния капитан Феб дьо Шатопер, когото обича), действително извършено от архидякона Клод Фроло, който е влюбен в нея, е осъдена на смърт чрез обесване. Той, изгарящ от несподелената си любов, я предава на съд за вещици, но в последствие почти полудява от чувство за вина. Когато Есмералда бива изведена на площада, за да бъде обесена, уродливият Квазимодо-звънар на катедралата "Света Богородица" и храненик на архидякона я спасява от любов. След това за известно време тя живее в катедралата, но при един метеж на скитниците бива предадена на палача от Клод Фроло. Преди смъртта обаче намира майка си.
Преведе от френски Лилия Сталева.
Преводач на стиховете Пенчо Симов. Всичко започва от момента, в който циганката Есмералда пристига в Париж за да намери изгубената си майка. След несправедливо обвинение в убийството (на леконравния капитан Феб дьо Шатопер, когото обича), действително извършено от архидякона Клод Фроло, който е влюбен в нея, е осъдена на смърт чрез обесване. Той, изгарящ от несподелената си любов, я предава на съд за вещици, но в последствие почти полудява от чувство за вина. Когато Есмералда бива изведена на площада, за да бъде обесена, уродливият Квазимодо-звънар на катедралата "Света Богородица" и храненик на архидякона я спасява от любов. След това за известно време тя живее в катедралата, но при един метеж на скитниците бива предадена на палача от Клод Фроло. Преди смъртта обаче намира майка си.