София: Българска Академия на науките, 1982. — 456 с.
Разрешение 300 dpi, нет текстового слоя. Сборник статей посвящен изучению развития староболгарской культуры в связи с братьями Кириллом и Мефодием, а также их последователями. Емил Георгиев. Константин-Кирил Философ и Методий в общоевропейското развитии.
Имре Тот. Константин-Кирилл как ученый.
Куйо Куев. История на триезичната доктрина и борбата на Кирил и Методий срещу нея.
Светлина Николова. Постижения и перспективи на Кирило-Методиевските изследвания.
Пеньо Русев, Павлина Бойчева. Кирило-Методиевските църковно-културни традиции във Влахия и Молдова.
Надежда Драгова. Публикации за Кирил и Методий през XVII и XVIII век.
Константин Мечев. Топика и история.
Михаил Маргаритов, А. Хофер. Опит за анализ на отговора на Константин-Кирил в двореца на хазарите като принос към въпроса за произхода на неговата фамилия.
Светомир Иванчев. Най-ранни наченки на българския език.
Екатерина Дограмаджиева. Разпространение на книжовния старобългарски език в българска езикова среда.
Ищван Ференц. К характеристике торжественного красноречия Климента Охридского и Кириллa Туровского.
Евгений Верещагин. Начальный этап формирования философской терминологии в древнеболгарском литературном языке (IX-XI вв.).
Пиринка Пенкова-Педерсен. Старобългарският молитвеник и електронната машина.
Владимир Kолесов. Семиотические основы терминологизации в древнеболгарском литературном языке (по переводам Иоанна Экзарха Болгарского).
Ангел Давидов. Синонимично-антономични отношения в старобългарския език.
Алда Джамбелука-Косова. Наблвдения върху литературното наследство на Климент Охридски. Към интерпретацията на похвално слово за Кирилл.
Josef Schütz. Methods Grab in der Kathedrale von. Morava.
Дзюн-ити Сато. По поводу состава алфавита в списках сочинения Храбра "О писменехь».
Божидар Пейчев. Константин Философ и учениото за "Антиподите".
Светлин Босилков. Кирило-Методиеви места в средновековния Рим.
Judith Bezeredi. St. Cyril and Methodius .ml the Development of Bulgarian Letters and Culture.
Дора Иванова-Мирчева. Църковнославянският език.
Румяна Павлова. Значението на староруската книжнина за изучаване историята на българския език.
Йодьон Хоргоши. Составление словаря русской редакции древнеболгарского языка по Kpaтким рукописям XI-XII вв.
Елена Чешко. Второе южнославянское влияние в истории псалтырного текста на Руси (XIV-XV вв.).
Иван Буюклиев. Преводът на Манасиевата хроника и средновековното езиково и литературно съзнание.
Олимпия Гуцу. Движение на средновековната рькописна книга на проблемът за нейното съхраняване днес.
David Robinson. Toward a Description of the Hilendar Collection "Sluzebniki".
Андерс Шеберг. Славянские пергаменные отрывки в Швеции.
Гюнтер Михел. Към писанието на Е и И в Пловдивското евангелие (ПНБИВ №9).
Ан Пеннингтън. Един Търновски ръкопис в Оксфорд.
Иван Левочкин. Изборник царя Симеона (опыт реконструкции).
Павел Шима. К изучению языка Климента Охридского.
Сигерд Шмид. О работе над сводным каталогом рукописных книг, хранящихся в СССР.
Jozé Ruysschaert. Observations sur L'Oratoire de Formose.
Разрешение 300 dpi, нет текстового слоя. Сборник статей посвящен изучению развития староболгарской культуры в связи с братьями Кириллом и Мефодием, а также их последователями. Емил Георгиев. Константин-Кирил Философ и Методий в общоевропейското развитии.
Имре Тот. Константин-Кирилл как ученый.
Куйо Куев. История на триезичната доктрина и борбата на Кирил и Методий срещу нея.
Светлина Николова. Постижения и перспективи на Кирило-Методиевските изследвания.
Пеньо Русев, Павлина Бойчева. Кирило-Методиевските църковно-културни традиции във Влахия и Молдова.
Надежда Драгова. Публикации за Кирил и Методий през XVII и XVIII век.
Константин Мечев. Топика и история.
Михаил Маргаритов, А. Хофер. Опит за анализ на отговора на Константин-Кирил в двореца на хазарите като принос към въпроса за произхода на неговата фамилия.
Светомир Иванчев. Най-ранни наченки на българския език.
Екатерина Дограмаджиева. Разпространение на книжовния старобългарски език в българска езикова среда.
Ищван Ференц. К характеристике торжественного красноречия Климента Охридского и Кириллa Туровского.
Евгений Верещагин. Начальный этап формирования философской терминологии в древнеболгарском литературном языке (IX-XI вв.).
Пиринка Пенкова-Педерсен. Старобългарският молитвеник и електронната машина.
Владимир Kолесов. Семиотические основы терминологизации в древнеболгарском литературном языке (по переводам Иоанна Экзарха Болгарского).
Ангел Давидов. Синонимично-антономични отношения в старобългарския език.
Алда Джамбелука-Косова. Наблвдения върху литературното наследство на Климент Охридски. Към интерпретацията на похвално слово за Кирилл.
Josef Schütz. Methods Grab in der Kathedrale von. Morava.
Дзюн-ити Сато. По поводу состава алфавита в списках сочинения Храбра "О писменехь».
Божидар Пейчев. Константин Философ и учениото за "Антиподите".
Светлин Босилков. Кирило-Методиеви места в средновековния Рим.
Judith Bezeredi. St. Cyril and Methodius .ml the Development of Bulgarian Letters and Culture.
Дора Иванова-Мирчева. Църковнославянският език.
Румяна Павлова. Значението на староруската книжнина за изучаване историята на българския език.
Йодьон Хоргоши. Составление словаря русской редакции древнеболгарского языка по Kpaтким рукописям XI-XII вв.
Елена Чешко. Второе южнославянское влияние в истории псалтырного текста на Руси (XIV-XV вв.).
Иван Буюклиев. Преводът на Манасиевата хроника и средновековното езиково и литературно съзнание.
Олимпия Гуцу. Движение на средновековната рькописна книга на проблемът за нейното съхраняване днес.
David Robinson. Toward a Description of the Hilendar Collection "Sluzebniki".
Андерс Шеберг. Славянские пергаменные отрывки в Швеции.
Гюнтер Михел. Към писанието на Е и И в Пловдивското евангелие (ПНБИВ №9).
Ан Пеннингтън. Един Търновски ръкопис в Оксфорд.
Иван Левочкин. Изборник царя Симеона (опыт реконструкции).
Павел Шима. К изучению языка Климента Охридского.
Сигерд Шмид. О работе над сводным каталогом рукописных книг, хранящихся в СССР.
Jozé Ruysschaert. Observations sur L'Oratoire de Formose.